РЕШЕНИЕ

№…………../………..…2009 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М.Т.

При участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията Т. т.д. 435/2007 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба “АВИ ПАК” ООД – гр. Варна твърди, че по силата на договор от 24.06.2005 г. ответното дружество “Симтикомплект” ЕООД е поело ангажимента за изпълнение на ОВК на обект – “преустройство, реконструкция, пристройка и надстройка на съществуващи навеси в цех за производство на опаковки с печат от готови фолиа и хартия” съгласно одобрена оферта, неразделна част от договора като в изпълнение на клаузи от същия ищецът е превел договорения аванс, за което е издадена фактура от изпълнителя. /сумата от 24 000 с включен ДДС по уточняваща молба от 23.05.2007 г. л. 40 по делото/. Ответникът не изпълнил срочно задължението си и въпреки предоставената му възможност в последствие, престация не постъпила. Налице било виновно неизпълнение на договорни ангажименти, поради което ответникът изпадайки в забава причинил последваща безполезност на съглашението, поради което и на 13.10.2005 г. бил уведомен писмено от представляващия дружеството ищец, че договорът едностранно ще бъде прекратен. Твърди ищецът по-натам в исковата си молба, че договорът бил прекратен на основание чл. 87 ал.2 от ЗЗД – поради неизпълнение на задължение по двустранен договор, поради причина, която може да се вмени във вина на ответника. След като била платена авансовата сума, същата подлежала на връщане като дадена на отпаднало основание, поради което и първата претенция е за осъждане на ответното дружество да заплати сума от 11 000 лева, представляваща частичен иск от 24 000 лева, подлежаща на възстановяване по развален договор на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ГПК.

В съдебно заседание от 17.04.2008 г. е допуснато изменение на иска по реда на чл. 116 от ГПК /отм/ като същият се счита предявен за пълния размер на претенцията по чл. 55 ал.1 предл.3 от ГПК, а именно за сумата от 24 000 лева с ДДС, представляваща стойността на заплатения аванс.

По-нататък в исковата молба се твърди, че дружеството ищец, следствие неизпълнение в срок от страна на ответника на договорните задължение има право на неустойка в размер на 5319.15 лева, от която първоначално се търси сума от 3 000 лева, като по реда на чл. 116 от ГПК първоначално е допуснато изменение на иска по основание като същият да се счита предявен като иск за обезщетение на вреди, произтичащи от неизпълнение, а в съдебно заседание от 17.04.2008 г. е допуснато и увеличение на размера до пълния от 5917.36 лева. Вредите според ищеца представляват претърпяна загуба в размер на извършени от него плащания по фактури към “Примагаз” АД, с което дружество ищецът е сключил договори за присъединяване към газопреносната мрежа, и които договори не е могло да се изпълнят поради несвоевременното изграждане на газовата инсталация от ответника, т.е. вредите са в пряка и непосредствена връзка с противоправното поведение на ответника по спора.

Върху цитираните по-горе суми се претендира и присъждане на законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите. В съдебно заседание претенциите се поддържат от процесуален представител, иска се присъждане и на разноските по спора. В писмени бележки адв. Ч. твърди, че исковете са доказани по основание и размер, ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт, че ответникът не е изградил газопреносната инсталация, а при условие, че ответникът твърди да си е изпълнил ангажиментите, то е следвало да представи акт обр. 19 за приемане на работата, какъвто страните са договорили да се състави при приемане на осъществения резултат. Моли да се уважи и искът за обезщетение за вреди, тъй като претърпяните в цитираните по-горе размери по договори с “Примагаз” АД са следствие неизпълнение на договорните ангажименти от ответното дружество.

Ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер като твърди, че дружеството е изпълнило поетите ангажименти към “Ави Пак” ООД срочно, дори ищецът му дължи допълнително възнаграждение. Още повече именно от представените от ищеца доказателства – разрешения за експлоатация се установявало, че промишления площадков газопровод е изграден в съответствие със заверения проект от “Симтикомплект” ЕООД, съответно с пробите, които са извършени. Без значение е, че инсталацията е довършена от друго дружество, тъй като договорът е прекратен от страна на ищеца, респективно има изпълнение само на едната част. Още повече ищцовото дружество е доставило котел, който е бил непригоден за ползване технически. Твърди се и изтекла погасителна давност. Претендират се разноските по спора.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено по фактите и правото следното:

Между страните по спора в лицето на “АВИ ПАК” ООД и “СИМТИКОМПЛЕКТ” ЕООД е възникнала / и по това не се спори/ валидна облигационно правна връзка по договор за изработка /неправилно в исковата молба се твърди, че е за поръчка/, по който ответникът се е задължил да престира резултат – да изгради част ОВК в обект на инвеститора, представляващ производствена сграда, в УПИ VІІ-308=УПИ VІІ-1491, кв. 13 по плана на ЗПЗ гр. Варна. Видно от количествено стойностната сметка, неразделна част от договора, касае се за изграждане на инсталационна система за захранване на предприятието на ищеца с газ. Общата стойност на изработеното е договорена на 107 383 лева без косвен данък, от които не е спорно между страните и съдът приема за установено по безспорен начин от представените писмени доказателства, че в срока по чл. 3.1, ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 20 000 без ДДС, или с начислен данък 24 000 лева. Стойността на аванса е фактурирана с първичен счетоводен документ фактура № 327/24.06.2005 г. за сумата от 25 000 лева данъчна основа и 5 000 косвен данък /л. 29 по делото/, но видно, счетоводно по сметка 401 доставчици /л. 32/ е осчетоводена фактически заплатена сума от 24 000 лева. Вноските са заплатени както следва: 15 000 лева на 28.06.2005 г., 3 000 лева на 21.07.2005 г., 2 000 лева на 04.08.2005 г. и 4 000 лева на 14.12.2005 г. Данните от счетоводството на ищеца се припокриват с тези от банковите извлечения, представени от ответника /л. 83 и следващи/, които сочат идентични дати /или с един ден разлика в получаването, вероятно дължащи се на времето необходимо за банкова операция и трансфер по сметки/.

Съгласно договора и по-специално клаузата по раздел ІІ – срок за изпълнение, страните са уговорили 70 дневен срок от датата на получаване на първата авансова вноска след подписването му. При условие, че по счетоводни извлечения първата сума от 15 000 лева е преведена по сметка на ответника на 28.06.2005 г. /л. 29 по делото/, съдът счита, че именно от тази дата тече и 70-дневният срок за извършване на СМР, респективно крайната дата, до която следва да е престирано – изградена ОВК част от проекта от страна на ответника е 05.09.2005 г. включително.

Съгласно чл. ІV т.2.1 възложителят е с право да приеме изпълнението при условията на раздел ІІ.

В раздел VІ-ти т.2 от договора страните се съгласили, че при забава с повече от 15 дни, възложителят може да развали едностранно договора. Други клаузи касаят хипотезите на обективна невъзможност от страна на изпълнителя да извърши ОВК, при които страните са постигнали споразумение за прекратяване на договора и установяване стойността на действително извършеното и начините на заплащане с двустранни протоколи.

На 13.10.2005 г. ищецът изплатил писмено уведомление /л. 12 по делото/, получено от управителя на ответното дружество, с което бил уведомен, че “Симтикомплект” не е изпълнило ангажиментите и не е разходвало по предназначение заплатения аванс /към него момент от 20 000 лева/, поради което и ответникът е поканен в тридневен срок да възстанови сумата, ведно с наказателни лихви, а договорът да счита за развален на основание раздел VІ-ти т.2 /просрочване с повече от 15 дни/.

През м. 05.2007 г. ищцовото дружество сключва договори за изработка с последващи дружества с предмет – част ОВ и К /договор с “Металконтрол” ЕООД – гр. Русе л. 103 по делото/, с предмет – Котелно отделение и част отопление работна зала /договори с “Екоенерджи” ООД – гр. Русе л. 106 по делото и 111 по делото/, с предмет – реконструкция на съществуващи навеси – част вентилация съгласно приложение № 1/ договор с “Екоенерджи” ООД – гр .Русе л. 113 по делото/. Представени към договорите са фактури за извършени плащания от страна на “Ави пак” ООД в полза на изпълнителите по договорите.

На 07.10.2008 г. между ищеца и “Инос Импекс” ООС е сключен договор за довършване и издаване на технически надзор на газова инсталация и котелно за отопление, работещо на природен газ с един водогреен котел /л. 169 по делото/.

На 03.06.2008 г. и 05.06.2008 г. РО на “Инспекция за държавен технически надзор” съставя акт за първоначален технически преглед, в който съставителите обективират констатираното, че маслогрейния котел и промишления площадков газопровод, с индивидуализиращите ги данни са монтирани от ответното дружество “Симтикомплект” ООД през 2005 г. и са довършени от “Инос Импекс” ООД гр. Варна през 2008 г. При извършените проверки и изпитвания е установено, че маслогрейният котел е монтиран в котелно помещение в съответствие със заверения проект от “Симти комплект” ООД гр. Варна, както и промишленият площадков газопровод е изграден в съответствие със заверения проект, от “Симти комплект” ООД – гр. Варна.

На 05.11.2008 г. Лицензиран технически надзор издава разрешение за експлоатация на Газова инсталация – захранващ газопровод, монтирано в котелно, собственост на ищеца. Разрешението е предшестващо от акт за първоначален технически преглед на 03.11.2008 г., при който е дадено заключение за техническа годност на инсталацията за експлоатация като на същата дата с втори акт за технически преглед е разрешено и пускането в експлоатация на водогрейния котел.

От свидетелските показания на Джамбазов и Ефтимов, които съдът счита, че са достоверни /въпреки трудовоправната им връзка с ответното дружество/, съпоставени с писмените доказателства по спора се установява, че ответното дружество е извършвало СМР на обекта, собственост на ищцовото дружество до края на 2005 г. /така свид. Джамбазов на въпроси на адв. Ч. заяви: “на обекта работихме до края на 2005 г. – два или три месеца не си спомням точно, а свид. Ефтимов на идентичен въпрос от адв. Ч. посочи: “есента на 2005 г. работихме на обекта…” и по-долу “…работата на обекта продължи няколко месеца, но колко не мога да си спомня”/. Свидетелите също така обясниха подробно каква работа е извършена.

При установената фактология, съдът от правна страна счита, че иска с правно основание чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД вр. чл. 87 ал.2 от ЗЗД е недоказан по основание като излага следните мотиви:

Претенцията за връщане на даденото на отпаднало основание, изисква от ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи факта на разваляне на договора на 13.10.2005 г. /съобразно твърденията в исковата молба/ поради виновното поведение на ответника.

Както съдът по-горе посочи, на 13.10.2005 г. ищцовото дружество действително уведомява ответното, че ще счита договорът прекратен на основание чл. 6 т.2 от договора – поради просрочие на изпълнението с повече от 15 дни, като в уведомлението се съдържа изявление, че е налице “тотално неизпълнение на поетите задължения…”, респективно цялата сума, дадена до момента в размер на 20 000 лева следва да се възстанови на ищеца.

Факт е също така, съобразно приетата начална дата на изпълнение на задълженията по раздел ІІ-ри от договора – 28.06.2005 г., когато е получена от ответника първата вноска в размер на 15 000 лева, че към 13.10.2005 г. е изтекъл срокът, в който ответникът е следвало да изпълни ангажиментите си и същият е в забава с повече от 15 дни при краен срок, посочен във фактологията 05.09.2005 г.

Въпреки писмената воля на ищеца, узната от ответното дружество на същата дата, предвид положения подпис от представляващия ответното дружество, че е получил уведомлението на 13.10.2005 г., и дори и да се приеме, че това е действителната воля на ищеца към него момент, то очевидно, че облигационно правната връзка между страните не е преустановена като договорът нито е развален считано от 13.10.2005 г., нито към него момент е прекратен занапред.

Няколко са основните доводи в становището на решаващия състав за застъпване на горната позиция съобразно доказателствения материал:

На първо място двамата разпитани свидетели Джамбазов и Ефтимов заявиха, че работата на обекта по полагането на ОВК е продължила от есента – няколко месеца, а свид. Джамбазов уточни, че са работили по полагане на газопреносната инсталация до края на 2005 г.

На следващо място, дори и към 13.10.2005 г. действително ответното дружество да не е изпълнило нито един от ангажиментите си по договора /както се сочи в уведомлението на ответната страна/, безспорно се установи, че е изграден от ответното дружество, макар довършен от последващ изпълнител, “промишлен площадков газопровод за природен газ – 121 линейни метра” и “промишлената газова инсталация към маслогреен котел” като в т.1 от констативната част на двата акта за първоначален технически преглед от 05.06.2008 г. на длъжностните лица към РО “Инспекция за държавен технически надзор” – гр. Варна е констатирано, че проверените инсталации са изградени от “Симти комплект” ООД в съответствие със заверения проект. От изложеното следва, че ответното дружество, макар в безспорна забава е изградило по договора част от уговореното, като резултатът ползва възложителя.

На следващо място представените и коментирани във фактологията договори с последващите дружества, “Металконтрол”, “Екоенерджи” и “Инос импекс” по никакъв начин не установяват твърдяното от ищеца, че ответникът не е изпълнил ангажиментите си по договора в цялост. Към тези договори са представени единствено фактури за извършени плащания, по договори предметът е общо формулиран “изграждане на ОВК, котелно и т.н., но от такава формулировка не следва, че на тези дружества е възложен обем СМР идентичен и припокриващ се с договореното между страните по спора, за да се разсъждава на плоскостта на пълно неизпълнение, респективно последваща необходимост от изпълнение от други дружества в пълен обем на инсталацията и съоръженията към същата.

И на последно, но не по значение място, сериозно доказателство, че договорът нито е прекратен за в бъдеще от 13.10.2005 г., нито е развален на същата дата е последващото плащане от страна на ищцовото дружество към ответното такова.

Както съдът по-горе посочи, от извлечението от хронологичната ведомост по сметка 411 /л. 32 поделото/ и банковите извлечения, представени от ответника /л. 83 и следващи/ е видно, че към 13.10.2005 г. са изплатени от страна на ищцовото дружество суми, общо в размер на 20 000 лева – 15 000 лева на 28.06.2005 г., 3 000 лева на 21.07.2008 г. и 2 000 лева на 04.08.2005 г. Последното плащане към ответника обаче е два месеца след спорното уведомление, а именно на 14.12.2005 г. ищецът е заплатил още сума в размер на 4 000 лева. Така по салдо към края на периода от фактурираните 30 000 лева остават дължими 6 000 лева.

Заплащането на последната сума от 4 000 лева в м. 12.2005 г. е доказателство за съществуващата облигационно правна връзка между страните към тази дата – 14.12.2005 г. Нелогично е ищецът в м. 10.2005 г. да иска връщане на сумата, а ако счита, че ответното дружество не е изпълнило нито един от ангажиментите си, два месеца по-късно да му плаща отново. Самият факт на плащане е индиция, че ответникът е престирал резултат за тази стойност.

Всичко изложено в предходните абзаци налага извода, че от страна на ответното дружество е престирано по договора в определен обем /което е установено и в актовете на длъжностните лица от РО “Инспекция за държавен технически надзор” – гр. Варна/ и облигационно правната връзка между страните е продължила до 14.12.2005 г. /свидетелските показания също сочат, че се е работило в обекта на ищцовото дружество до края на 2005 г./.

При горното, процесното уведомление от 13.10.2005 г. може да се разглежда единствено като даване от страна на ищцовото дружество на ответното на подходящ срок за изпълнение на договора, но не и като едностранна сделка с развалящ ефект от тази дата, нито като обективиране на воля за прекратяване занапред на взаимоотношенията от същата дата. Между другото в уведомлението се съдържа покана за изпълнение на задълженията и предупреждение за бъдещи негативни последици за ответника в случай на недобросъвестност, видно от обективираното в последния абзац на уведомлението: “при поредно неизпълнение от Ваша страна…..”.

Анализът на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно сочат безусловно, на прекратен занапред договор от 14.12.2005 г. За разлика от развалянето, прекратяването няма действие ex tunk. Дадената от ищеца по договора сума не следва да се възстановява в патримониума му, доколкото ищецът не доказа в настоящото производство, че подлежи на връщане като недължимо платена в повече от стойността на извършеното, нито, че ответното дружество се е обогатило неоснователно със същата. Искът по чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е неоснователен, поради което и ще бъде отхвърлен.

По предявеният иск с правно основание чл. 79 ал.1 предл.2 от ЗЗД.

Ищецът релевира /молба л. 53 по делото/, че в резултат на неизпълнение в срок на договора от страна на ответника е претърпял вреди, пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на “Симтикомплект”, изразяващи се в обедняването му със сумите, представляващи такси за присъединяване, заплатени по два договора с “Примагаз” АД, които такси са действително заплатени, а договорите не са могли да бъдат изпълнени поради това, че именно ответното дружество не е изпълнило срочно своите ангажименти. Размерът на претенцията за обезщетение е сбор от сумите, заплатени от “Ави пак” ЕООД към “Примагаз” АД.

От представените по делото доказателства се установява, че на 28.06.2005 г. ищецът е сключил договор с “Примагаз” АД за присъединяване на обекта на ищеца към газоразпределителната мрежа на разпределителното предприятие. Съгласно чл. 12 от договора присъединителната такса е в размер на 1684.00 лева, а за присъединяването на “Ави Пак” ООД към газоразпределителната мрежа страните са се съгласили, че ищецът следва да изгради дворната мрежа, вътрешните газови инсталации и да монтира газовите съоръжения /чл. 10 от договора/ в 23 дневен срок от подписване на договора.

На 13.04.2006 г. е сключен втори договор между същите страни и със същия предмет – присъединяване на потребителя към газоразпределителната мрежа на разпределителното предприятие. Срокът за изпълнение на предмета е 69 работни дни, считано от датата, на която потребителят е изпълнил аналогични както и по предходния договор ангажименти за изграждане на дворната мрежа, вътрешните газови инсталации и монтаж на газовите съоръжения, като тук по чл. 10 срокът е 69 работни дни.

Безспорно се установява от заключението по ССЕ, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно дадено, че от ищцовото дружество в полза на “Прима газ” АД по двата договора са заплатени суми общо в размер на 5 917.36 лева, от които 1 684.00 лева по договора от 28.06.2005 г.

Анализът на клаузите и по двата договора на първо място сочи, че изпълнението на ангажиментите, както на газоразпределителното дружество, така и на потребителя в лицето на ищеца, се предпоставя от наличието на монтирана газова инсталация в обекта на потребителя, което безспорно е в задължение на ответното дружество по договора от 24.06.2005 г.

Съдът счита обаче, че не се доказва наличието на причинна връзка между поведението на ответника и претърпените от ищеца вреди /в размерите на заплатената от него инсталационна такса/, поради което и претенцията за обезщетение също е неоснователна.

Касателно договора от 13.04.2006 г. : съобразно възприетото от настоящата инстанция, правоотношенията между “Ави пак” ООД и “Симтикомплект” ЕООД са прекратени занапред от 14.12.2005 г. Ищецът не твърди съществуваща облигационно правна връзка между страните към 13.04.2006 г., което между другото би било в противоречие с твърденията му по иска, че договорът е развален без предизвестие. Поведението на ищеца шест месеца по-късно и последиците от встъпване в нови облигационно правни връзки с трети лица, не могат да се обвържат с прекратените взаимоотношения между страните по спора.

Що се отнася до договора от 28.06.2005 г., т.е. първият договор във времево отношение, сключен с “Примагаз”, АД, към него момент, безспорно страните по спора, са били във валидни облигационно правни отношения. Претърпяната вреда от “Ави пак” ООД по договора с газоразпределителното предприятие обаче не е функционално обвързана с поведението на ответника и по-специално твърдяната от ищеца забава.

Срокът за изпълнение по договора за изработка от 24.06.2005 г. е 70 календарни дни, считано от датата на получаването на първата авансова вноска след подписването му. Както съдът по-горе прие във фактологията, първата сума от 15 000 лева е заплатена на ответника на 28.06.2005 г., т.е. от тази дата започва да тече срока по раздел ІІ. Крайният срок, в рамките на който ответникът не е в забава и се приема, че престира срочно е 05.09.2005 г. включително.

Ищцовото дружество твърди, че изпълнението на ангажиментите по договора с “Примагаз” АД се предпоставя от изпълнение на ангажиментите от ответника по спора. Т.е. задълженията на “Симтикомплект” ООД за изграждане на газовата инсталация в обекта на ищеца всъщност представляват обобщено ангажимента на ищеца по чл. 10 от договора с “Примагаз” АД, като изпълнението на чл. 10 от договора от 28.06.2005 г. ще направи възможно и съответно изпълнението на насрещното задължение от “Примагаз” АД за присъединяване на ищеца като потребител.

Видно, в чл. 10 потребителят следва да изпълни ангажимента си в двадесет и три дневен срок, считано от датата на сключване на договора, т.е. считано от 28.06.2005 г. Според настоящата инстанция дните следва да се считат за 23 календарни, а не работни /обратно в чл. 7 изрично е посочено, че се касае за работни дни/.

Съпоставката на дати и факти от предходните абзаци всъщност сочи, че считано от една и съща дата – 28.06.2005 г., когато по договора между “Ави пак” ООД и “Симтикомплект” ООД започва да тече 70 дневния срок /първата вноска от 15 000 лева е получена на тази дата/, започва да тече и задължението на “Ави пак” ООД по чл. 10, което фактически се изпълнява от ответника “Симтикомплект” ООД, но по втория договор, срокът за престиране е 23 календарни дни.

Очевидно е, че неспазването от страна на “Ави пак” ООД на 23 дневния срок по договора за присъединяване от 28.06.2005 г., по никакъв начин не може да се дължи на виновно и забавено престиране от ответника по договора от 24.06.2005 г., след като срокът за изпълнение е 70 дни, считано от 28.06.2005 г. до 05.09.2005 г. включително. Вярно е, че ищецът като основание за претенцията си сочи, невъзможността поради забавата на ответника, да спази гратисния период по чл. 34 по договора от 28.06.2005 г., доколкото, видно от клаузата при просрочване на срока по чл. 10 с повече от 60 дни по вина на потребителя, същият губи право върху платената такса за присъединяване…

Факт е, че ако двата срока се насложат, към изтичане на 60-те дни по чл. 34 от договора, т.е. осемдесет и третият ден от 28.06.2005 г., “Симтикомплект” ООД ще бъде в забава и е бил в забава, предвид 70 дневния срок за изпълнение по договора от 24.06.2005 г. Не може обаче недобросъвестното поведение на ищеца при сключване на договора с “Примагаз” АД да води до отговорност на ответника, защото фиксираната продължителност от 23 дни за изпълнение на задължението по чл. 10, автоматично към момента на сключване на договора, поставя срочната му неизпълнимост. След като срокът на “Симтикомплект” за изпълнение е 70 дни, то такъв е следвало да се договори и с “Примагаз” АД по чл. 10, за да може да се говори за забава и претърпени в резултат на същата вреди по договора с “Примагаз” АД.

С оглед изложеното, претърпените от ищеца загуби в размер на присъединителните вноски по двата договора с “Примагаз” АД не се установи да са в резултат на забавено престиране от ответника, нито в резултат на разваляне на договора, поради което и претенцията за обезщетение е неоснователна и ще се отхвърли.

Разноски се следват на ответника по спора.

Такива са направени за СТЕ и адвокатско възнаграждение, но депозита за СТЕ не е усвоен, поради което и не следва да се присъжда. Размера на адвокатското възраграждение, видно от представеното по делото пълномощно е 2 000 лева, за които ищецът ще бъде осъден в цялост.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “АВИ ПАК” ООД – гр. Варна, ЕИК 103786933, адрес на управление ул. “Дунавски лебед” № 12, представлявано от Управителя Стоянка Николова Вутова против “СИМТИКОМПЛЕКТ ММ” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103087538, адрес на управление ул. “Войнишка” № 1, представлявано от управител Марин Атанасов Маринов, искове за осъждане на ответното дружество да заплати сума в размер на 24 000 лева, представляваща авансова вноска, подлежаща на възстановяване на отпаднало основание – развален договор между страните от 24.06.2005 г. на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 вр. чл. 87 от ЗЗД, както и за осъждане на ответното дружество да заплати сума в размер на 5 917.36 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди следствие неизпълнение на задължения по договора от 24.06.2005 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА “АВИ ПАК” ООД – гр. Варна, ЕИК 103786933, адрес на управление ул. “Дунавски лебед” № 12, представлявано от Управителя Стоянка Николова Вутова да заплати на “СИМТИКОМПЛЕКТ ММ” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103087538, адрес на управление ул. “Войнишка” № 1, представлявано от управител Марин Атанасов Маринов сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща сторени от ответника в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. Чл. 64 ал.2 от ГПК /отм/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по реда на ГПК /отм/.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: