РЕШЕНИЕ№
гр. Варна 6.02.2009
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд – търговско отделение в открито заседание на десети
ноември две хиляди и осма година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.А.
при участието на секретаря Калинка В., като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 609 по описа за 2006г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Инициирано е производство по чл. 79, ал.1 във вр.
с чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Максима” ООД със седалище гр. Долни Чифлик
излага в исковата молба, че на 01.03.1999г. е сключил договор с Община Долни
Чифлик, представлявана от кмета за отдаване под наем на недвижим имот, частна
общинска собственост, представляващ обект – бензиностанция, находящ се в УПИ -
№ IV – Бензиностанция в кв.
37 по ПУП на гр. Долни Чифлик за срок от 3 години от датата на сключването му.
С анекс към договора от 25.02.2002г., срокът на договора е продължен до
01.03.2003г. Съобразно т. 2 от анекса към договора наемодателят Община Долни
Чифлик дава съгласие наемателят „Максима” ООД да извърши ремонт и подобрения на
наетия обект, като СМР и подобрения са подробно описани в анекса. Страните са
се договорили всички подобрения да са за сметка на ищцовото дружество, а Община
Долни Чифлик се задължава да възстанови стойността на подобренията, удостоверен
с протокол на комисия или вещо лице, назначени от кмета.
В исковата молба се съдържат твърдения, че в изпълнение
на поетия ангажимент ищецът със свои средства е закупил материали и е извършил
ремонт и реконструкция на наетия обект като стойността на извършените ремонтни
работи и подобрения е в размер на 86 306 лв. с вкл. ДДС. Стойността е
определена в доклад и експертна оценка от 04.12.2002г., извършена от лицензиран
оценител – „Имилекс” ООД, гр. Варна със включени СМР. Възложител на експертната
оценка е Община Долни Чифлик като същата е приета от Общински съвет и не е
оспорена по размер. Ищецът твърди, че след констатиране стойността на
подобренията същите е трябвало да бъдат заплатени от ответника, което
задължение не е изпълнено въпреки отправената писмена покана, получена от
ответника на 26.05.2006г. Наемният договор между страните е прекратен на
01.02.2004г., а с приемо – предавателен протокол е предадено владението на
обекта на собственика и наемодател Община Долни Чифлик. С оглед на всичко
гореизложено и предвид събраните доказателства ищецът моли съдът да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди Община Долни Чифлик,
представлявано от Кмета Б. Натов да заплати на ищцовото дружество паричната
стойност на извършените строително-ремонтни дейности и подобрения в обект
„Бензиностанция” гр. Долни Чифлик в размер на 86 306 лв. с ДДС, предявен
частично за сума от 10 300 лв., ведно с дължимата лихва за забава от
датата на възникване на задължението 05.12.2002г. до датата на завеждане на
исковата молба в размер на 39 300 лв, предявена частично за сума в размер
на 1 300 лв, както и с дължимата лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното издължаване на главницата , ведно с направените
съдебно – деловодни разноски в т.ч. адвокатско възнаграждение. В ОСЗ на
26.03.07г. и с писмена молба, връчена по реда на ГПК / отм. / ищецът чрез
процесуалния си представител е направил увеличение на иска, както следва :
68 222 лева досежно претенцията с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и
30 584 лева досежно искането с правно основание чл. 86 ЗЗД или общ размер
на иска 98 806 лева. С молбата с правно основание чл. 116 ГПК е
представено банково бордеро за внесен съответен размер на Д.Т. с оглед
увеличения размер на исковата претенция.
Ответникът Община Долни Чифлик чрез процесуалните
представители юрисконсулт Женя Стефанова и адв. М. не оспорват факта, че част
от сочените като извършени от ищеца СМР на процесния обект са действително
извършени от тях, като признават тези, описани в акт обр. 19 Оспорва се
изграждането на козирка спрямо процесния нает от ищеца имот, както и
доказаността на всички претендирани разноски. Инициира събирането на
доказателства в настоящото производство. С писмена молба и в ОСЗ на 14.05.07г.
адв. М. се позовава на изтегла погасителна давност спрямо иска с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, като сочи, че подобренията са направени през
2002г., а поканата за изпълнение е от 25.05.06г., поради което на основание чл.
111, ал.1, б. “ В “ ЗЗД предявената претенция е погасена по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност и въз основа на доводите и възраженията на
страните и съобразно вътрешното убеждение на основание чл.188 от
ГПК/отм./, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните е сключен договор за отдаване под
наем на недвижим имот като страни по договора са „Максима” ООД в качеството си
на наемател и Община Долни Чифлик, представлявана от кмета д-р Зюмбюлев, в качеството
на наемодател, с предмет на договора бензиностанция, находяща се в гр. Долни
Чифлик. Договорът е сключен на 01.03.1999г. за срок от 3 години.
С анекс от 25.02.2002 към договора за наем на
недвижим имот от 01.03.1999г. страните в настоящото производство са постигнали
съгласие ищецът да извърши ремонт и подобрения на бензиностанцията – изкърпване
на паднала мазилка, боядисване на обекта, изкърпване на пропаднала асфалтова
настилка, подмяна на помпи на две бензиноколонки, почистване на 3 резервоара за
течно гориво и тръбопроводи към тях, ремонтиране, модернизация и изграждане на
козирка и осветление за предаване на по-съвременен вид, изграждане и монтиране
на светлинно тъбло с цените на горивото, ограждане на терена с телена мрежа,
изграждане на автомивка, подобряване на външния вид чрез озеленяване, засаждане
с борчета и зелени храсти и др., при нужда изграждане на бетонна стена към
дерето в случай на природни бедствия, направа на маркировка и сигнализация в
района на бензиностанцията и др. подобрения , неупоменати, но допринасящи за
цялостното естетично оформяне на обекта.
Всички подобрения са за сметка на „Максима”
ООД и ще бъдат компенсирани от Община Долни Чифлик след като бъдат удостоверени
с протокол на комисия или вещо лице, назначени от кмета на общината.
От изготвения и приложен към делото доклад за
извършена експертна оценка за определяне на пазарната стойност на процесния
обект, изготвен от „Имилекс” ООД, неоспорен от страните и приобщен към
доказателствения материал се установява, че стойността на подобренията
направени от „Максима” ООД в обект – бензиностанция гр. Долни Чифлик възлиза на
86 306.42 лв. за изкърпване на асфалтова настилка, подмяна помпите на две
бензиноколонки, ремонтиране, изграждане и модернизация на козирка, ограда,
вертикална планировка, пътища и алеи, електронна система с фискална
памет/приложение 6/.
Към делото е приложена писмена покана, изпратена
от ищеца и получена от ответника в настоящето производство на 25.05.2006г., с
която се дава 7 дневен срок на Община Долни Чифлик след запознаване със
съответната документация да заплати сумата посочена от лицензирания оценител –
„Имилекс” ООД в размер на 86 306 лв.
Към делото е приета и приложена докладна записка
вх. № 115 / .12.2002г. от Станчо Георгиев – кмет на община Долни Чифлик до
Общински съвет на Община Долни Чифлик, с която на осн. чл. 21, ал.1, т.8 от
ЗМСМА и във връзка с чл.35, ал.5 от ЗОС и чл. 24, ал.1, т.3 от НРПСУРОИ,
Общинския съвет прекратява съсобствеността с „Максима” ООД гр. Долни Чифлик в
недвижим имот частна общинска
собственост ”Бензиностанция” гр. Долни Чифлик (АОС № 699/17.04.2002г.), находящ
се в УПИ IV – Бензиностанция,
кв.37 по ПУП на гр. Долни Чифлик. Собствеността се прекратява като се изкупят
от „Максима” ООД гр. Долни Чифлик идеалните части на община Долни Чифлик в
размер на 37 421 лв.
От протокол № 29 на Общински съвет при община
Долни Чифлик е взето решение на осн. чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и във връзка с
чл.35, ал.5 от ЗОС и чл. 24, ал.1, т.3 от НРПСУРОИ, Общинския съвет прекратява
съсобствеността с „Максима” ООД гр. Долни Чифлик в недвижим имот частна общинска собственост ”Бензиностанция”
гр. Долни Чифлик (АОС № 699/17.04.2002г.), находящ се в УПИ IV – Бензиностанция, кв.37 по ПУП на гр.
Долни Чифлик. Собствеността се прекратява като се изкупят от „Максима” ООД гр.
Долни Чифлик идеалните части на община Долни Чифлик в размер на 37 421 лв.като
задължава кмета на община Долни Чифлик да сключи договор за покупко – продажба.
По делото са приложени и приети от съда фактури от
ищеца за извършените от него разходи във връзка с изпълнение на поетите
задължения към договора за наем.
Видно от
заключението на вещото лице по допусната съдебно – техническа
експертиза, обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда изцяло като
професионално и безпристрастно, неоспорено от страните, както и от обясненията му, дадени в съдебно заседание
се установява, че стойността на сочените като извършени подобрения от „Максима”
ООД възлизат на 68 222 лв.
От
заключението на вещото лице по допусната съдебно – счетоводна
експертиза, обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда изцяло и от
обясненията му дадени в съдебно заседание се установява, че размерът на
обезщетението за забавено плащане върху сумата от 68 222 лв. от
05.12.2002г. до 13.07.2006г. възлиза на
30 584 лв.
В хода на производството е депозирана молба от
процесуалния представител на ищеца адв. Д. за допускане на осн. чл.116
ГПК/отм./ увеличаване на исковата претенция вместо за 11 600 лв./частично/
за 98 806 лв. като размерът на иска по
чл.79 ал.1 ЗЗД да се счита предявен вместо за 10 300 лв. /частично/ за
68 222 лв., а по чл.86 ЗЗД вместо за 1300 лв./частично/ - за 30 584
лв.
Съобразно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните и приобщено към доказателствения
материал по делото се установява, че стойността на описаните в анекс от
25.02.2002г. към договор за наем на недвижим имот от 01.03.1999г. СМР, считано
към 2002г. е 23 867 лв. /без ДДС/, основано на Акт 19 от 29.11.2002г. на
стойност 11 700 лв. и Акт 19 от
11.12.2002г. на стойност
12 166.66лв. Вещото лице излага, че материали като цимент, вар хидратна,
чакъл, боя, стъкло, маджун могат да бъдат употребени за дейности по посочения
анекс, но количествата им и стойностите трябва да се обосноват с опис на
изпълнени видове СРР, разходи за труд, осчетоводяване и др. В заключените она
обсъжданата експертиза се сочи, че други материали като керемиди, блокчета
„Итонг”, винтове за дърво нямат нищо общо с дейностите, описани в анекса. В
заключението си вещото лице излага становище, че не може да се установи
съответствие на посочените във фактурите строителни материали и извършените
дейности по посочения анекс.
Вещото лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, неоспорено
от страните и приобщено към доказателствения материал по делото не може да даде
заключение дали са осчетоводени от инвеститора „Максима” ООД – ищец по
настоящото производство суми в размер на 12 166.66 лв., поради смяна на
счетоводителя и на счетоводната програма, с която са обработени документите, не
са били представени счетоводни справки по сметка 401 – Доставчици, аналитична
партида на ЕТ „Изток – Запад – КБ” за 2002 г., от които да се установи кога,
как и в какъв размер са осчетоводени задълженията на инвеститора към
изпълнителя на СМР. Експертизата заключва, че задължението в размер на
14 600 лв. с начислен ДДС – 2 433.34 лв. върху сумата
12 166.66лв. е изцяло изплатено от възложителя на изпълнителя ЕТ „Изток –
Запад – КБ”. Експертизата дава категоричното заключение, че вземането на ЕТ
„Изток – Запад – КБ” от „Максима” ООД в размер на 14 600лв. за извършени
СМР в размер на 12 166.66лв. е осчетоводено в счетоводството на
изпълнителя в месец декември 2002г.
От представените по делото разрешение за строеж №
15 от 02.03.1988г. и акт № 699 се установява, че процесният имот е земя с площ 4480 м2 , сграда – бензиностанция със застроена
площ 44.10 м2 , козирка с площ 192 м2 , три броя
резервоари и три броя колон – помпи.
На основание чл.154 ГПК/отм./ съдът открива
производство по оспорване истинността на сочената в съдържанието на протокол
обр.19 дата, визуализирана като 11.12.2007г., както и по съдържанието на
представения документ по направено искане на адв. М., процесуален представител
на ответника.
От показанията на Руси Златинов Костадинов, ценени
от съда като непосредствени от съда се установява, че през периода 1991г до
2003г. свидетелят е имал преки наблюдения върху процесния обект и същият в осз
е заявил, че е констатирал промяна във вида на съоръженията, изразяващи се в
следното – „имаше 6 колонки релсови, правеше се някаква облицовка, направи се
окачен таван, на самата козирка се сложиха осветителни тела. Това беше някъде
през лятото на 2002г., ограда се
направи. До тогава нямаше такава. Имаше боядисване. Имам представа от
бензиностанцията преди да я вземе „Максима” ООД. До преди да я вземе, козирка
бензиностанцията имаше, но беше амортизирана, капеше отвсякъде. Ел. табло се
направи.”
От показанията на Тихомир Ангелов Кирчев се
установява, че бензиностанцията е изградена 1988 – 1990г. и „цялата
бензиностанция има монолитна сграда – адм. сграда, 3 колонки, 3 цистерни,
метална козирка, пътни връзки асфалтирани. Мисля, че площта на козирката беше около 200
кв.м., метална от ламарина и има осветление. Нямам спомен за окачен таван.
Ограда също нямаше. Светлинно табло за цените на горивата нямаше”.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С оглед направеното от процесуалния представител
на ответника адв. М. възражение за изтекла погасителна давност на основание
чл.111, ал.1, б. “В” ЗЗД спрямо претендираното вземане, съдът следва да изложи
правни мотиви досежно същото, преди да разгледа претенцията по същество :
Безспорно е, че петитума на искането, с което
настоящата съдебна инстанция е сезирана, е за неизпълнение на договорно
задължение, визуализирано в безспорно валидно сключения между страните договор
за наем от 1.03.99г., продължен и анексиран с анекс между страните,
представляващ неразделна част от основното съглашение от 25.02.02г., в което е
имплементирано разглежданото като неизпълнено договорно задължение. От
събраните по делото писмени доказателства, както и от процесуалната позиция на
страните се установява безспорно, че подобренията в процесния имот са извършени
през 2002г. и паричната претенция на ищеца, намерила израз като парична
стойност на извършените подобрения по представената експертиза, е внесена за
разглеждане в ОбС – Д. Чифлик на заседание от 17.12.02г., в изпълнение на
поетото договорно задължение. Съдът приема, че това е момента, от който
вземането става изискуемо. Исковата молба, съдържаща искане за съдебно
разрешаване на спора между страните, е
заведена на 13.07.06г. За неизпълнение на
договорно задължение приложение намира чл.110 ЗЗД т.е. общата петгодишна
давност, която безспорно не е изтекла към момента на предявяване на иска.
Претенцията по чл. 86 ЗЗД за лихви към твърдяното като неизпълнено основно паричното
задължение като акцесорно искане, следва това на основната претенция.
Изложеното мотивира правния извод на настоящата съдебна инстанция, че възражението
за изтекла погасителна давност е неоснователно и съдът дължи произнасяне по
същество.
Между страните в настоящото производство не се
спори, че е сключен валидно договор за отдаване под наем на процесния обект. Не
възниква спор и по отношение на породилите се облигационни договорни задължения,
произтичащи от анекс към договора за наем от 25.02.2002г., съобразно които
„Максима” ООД, ищец в производството се е задължил да извърши СМР и подобрения
в процесния обект, а Община Долни Чифлик – ответник, е поел насрещното
задължение да заплати стойността на извършените дейности след извършване
на експертна оценка. Спорно между
страните е вида и обема на извършените подобрения - изграждане, ремонтиране и
модернизация на козирка и осветление към нея.
Съдът в хода на цялостното разглеждане на спора и
с оглед на всички събрани писмени и гласни доказателства, разглеждани в тяхната
цялост, не достига до безспорния и категоричен извод, че ищцовото дружество е
изградило съответната козирка. Това се
подкрепя от приетите и приложени към делото писмени доказателства - акт № 699
от 17.04.2002г., от който се установява, че процесният имот включва козирка с
площ 192 м2. Същият извод се подкрепя и от СТЕ, според която
архитектурни и работни проекти не са били представени, проект за ремонтиране и
изграждане също не е представен, както и
доказателства за извършени разходи за ремонта и изграждане. Липсват данни за
размера и състоянието на старата козирка. Като се има предвид, че стойността на
строително - монтажни и ремонтни работи се доказват с изготвен Акт обр. 19, в
който видовете работи се описват с количества, единична цена и стойност и на
база, на който се изготвя фактура, по която се извършват и съответните плащания
и които кореспондират със съответни фактури. В представените от ищеца
обр.19/29.11.2002г. и обр.19/11.12.2002г. и кореспондиращите към тях фактури №
053/11.12.2002г., №403/29.11.2002г. са
описани следните СМР: ограда, озеленяване, асфалтиране, изолация, боядисване,
почистване на масла, монтаж, направа на пластмасов окачен таван и др. Липсват индикации за изграждане на козирка.
Изводът на съда се подкрепя и от показанията на св. Руси Златинов
Костадинов, който е имал преки наблюдения върху процесния обект, че козирка е
съществувала, но е била амортизирана. В хода на производството ищецът представи
фактури за извършените от него разходи за СМР, но не беше доказано по безспорен
начин, че вписаните в тях материали са вложени в ремонта и реконструкцията на
процесния обект.
С оглед на разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
извършил ремонт и реконструкция за сумата от 98
806лв. Доколкото до приключване на устните състезания по делото, ищецът
е ангажирал допустими и относими доказателства и е доказал основателността на
претенцията си за сумата от 23 867лв., съдът намира, че искът следва да
бъде уважен за посочената сума и отхвърлен - за горницата над същата.
На осн. чл.116 ал.3 ГПК/отм./ и направеното искане
върху главницата, следва да се присъди лихва
за забава, считано от момента на забавата – 17.12.02г. до момента на предявяването
на иска , както и дължимата законна лихва от момента на предявяване на иска –
13.07.06г. до окончателното изплащане на задължението. Настоящата съдебна
инстанция, ползвайки програмен продукт ЕПИ “ Он – лайн” продукт за изчисляване
конкретния размер на дължимата лихва за забава, достига до извод, че
претенцията следва да се уважи за размер 10 770, 09 лева, като искането за
разликата до претендирания размер 30 584 лева следва да се отхвърли като
неоснователно.
При този изход на делото разноски по компенсация
не се следват.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК, представлявана от Кмета Б. Николов Нотов да ЗАПЛАТИ на „МАКСИМА” ООД,със седалище и
адрес на управление гр. Долни Чифлик, рег. по фир. дело №4014/1997г. по описа
на ВОС-ФО, представлявано от управителя Руси Димов Борисов, ЕГН **********, сумата от 23 867 лв/двадесет и три
хиляди осемстотин шестдесет и седем лева/, представляваща стойността на извършени
реконструкция и ремонт на недвижен имот, частна общинска собственост,
представляващ обект – бензиностанция, находящ се в УПИ - № IV – Бензиностанция в кв. 37 по ПУП на гр.
Долни Чифлик, ведно с лихва за забава върху
тази сума от 17.12.2002г. в размер на 10 770, 09 лева, както и законната
лихва от предявяването на исковата молба 13.07.06г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. Чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
О Т Х В Ъ Р Л Я иска на „МАКСИМА”ООД,със седалище и адрес на управление гр. Долни Чифлик,
рег. по фир. дело №4014/1997г. по описа на ВОС-ФО за разликата над 23 867
лв. до претендирания размер на
главницата 68 222 лева на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, както и за претенцията с правно основание чл.
86 ЗЗД за разликата от 10 770, 09
лева до претендирания размер от 30 584 лева, като неоснователни и
недоказани.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 – дневен срок от
съобщаването му до страните с въззивна жалба пред АС – Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: