МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕТО ПО НАХД №10/2009ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненският
окръжен прокурор е внесъл във Варненският окръжен съд предложение за
освобождаване на К.Т.Н. , обвиняем по
дело № 364/2008 г. по описа на ОД на МВР Варна за деяние по чл. З19 а/ ал. 1 от НК от наказателната отговорност за
това престъпление с налагане НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ПО РЕДА НА ГЛАВА 28
ОТ НПК И ЧЛ. 78 А ОТ НК.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа така внесеното
предложение и моли съдът да наложи на обв. административно наказание глоба към средния размер на
предвиденото в закона наказание .
Обв.
К.Н. се явява с упълномощен защитник –
адв. Б.Ж..
По
съществото на делото дава обяснения и твърди ,че по време на работа във фирмата
узнал имейла и паролата на електронната поща на ръководителя – св.Б., а
впоследствие след напускането си поискал да види как е представено неговото и
на колежката му напускане пред чуждестранните ръководители, поради което и
неколкократно влизал в електронната поща на свидетеля с твърдението ,че
проверявал съдържанието й.Признава се за виновен ,но отрича да е изготвял и
изпращал писмо с посоченото и намиращо се в делото съдържание.
Адв.
Б.Ж. –упълномощен защитник на обв., който счита , че фактите по делото са
безспорно изяснени като подлага на
съмнение само факта на авторството на изпратеното писмо от обв. по електронната
поща на свид.Б. - с обидно съдържание. Моли съдът да освободи обв. от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание към
предвидения в закона минимум –глоба като отчете ,младата възраст, направеното признание и имущественото
състояние.
Обв.К.Н. в последната си дума се признава за виновен и
искрено съжалява за извършеното.
Съдът
като взе предвид материалите от досъдебното производство намери за установено
следното от фактическа страна:
Обв.К.Н. Т. и свидетелят Б. работели във фирма
„Еврокакао”ЕОООД, като обв.бил ръководител
доставки и експедиция- до края на месец юни 2008година ,а свид.Б. бил
изпълнителен директор.През
октомври 2007 година ръководството на търговското дружество представляващо чужди граждани – в Холандия и
Кралство Великобритания ,решили да прекратят и/ или съответно да намалят производствената си дейност в България,което
довело и до освобождаване на някои служители.
За конфиденциална кореспонденция
с местния изпълнителен директор, свидетеля Б. с чуждестранните граждани използвали и-мейл адрес на негово име
в мейл сървъра ABV.BG. Този адрес не бил оповестен сред служителите, както и на трети лица.
Името и паролата му не били предоставяни никому от страна на свид.Б., разбира се
и от кореспондентите му.
След съкращаване на дейността на
фирмата било прекратено и правоотношението между нея и обвиняемия Т..
Независимо от обстоятелството ,че и-мейл адреса бил конфиденциален и служел
само за кореспонденция на изпълнителния директор, обв. го видял написан ,узнал
паролата за влизане в същия-и-мейл-като име и
комбинация от числа, и независимо от липсващото разрешение за това по
принцип / и по силата и на прекратеното провоотношение/, решил да влиза в
електронната служебна поща на свид.Б..
Обв.К.Н. ***„Феликс Каниц"
№ 11 ет.2 ап.4, собственост на родителите на
свидетеля Стефан Асенов. При настаняването си поискал от собствениците да
прекарат интернет и кабелна телевизия срещу задължението си да плаща съответните
такси. Те се съгласили и сключили договор с „КейбълТел",
обстоятелство, доказано от свидетелските показания на Асенов и от
надлежна кореспонденция с посочения оператор и интернет провайдър.
Наемодателите не задържали за себе си ключ от дома си, обитаван единствено от
семейството на обвиняемия Т.. Нямали никакво касателство към договорираната с
тях доставка на кабелна телевизия и интернет,като те били ползвани само
от обвиняемия.
На 28.07.2008 г. свидетелят Б.
получил телефонно обаждане от своя ръководител, управителят на фирмата Саймън
Гил, който му заявил, че е получил съобщение от личната му електронна поща,
което опозорява, както него, така и предполагаемия подател, така и дейността на
фирмата им. Свидетелят Б. незабавно проверил за това писмо и като не го открил,
помолил Гил да му го
препрати. Обяснил, че няма нищо общо с написаното, а управителят го посъветвал да провери случая при съответния
провайдър, предполагайки злонамерено
проникване в пощенския му адрес.Писмото
било разпечатано от пострадалия, дадено за превод, тъй като било на английски и приложено към жалбата му в
прокуратурата и полицията, респ.
приобщено по този начин към материалите на делото (л.8-10).Свид.Б. се свързал с НетИнфо.Бг АД - фирмата, която
обслужвала пощата му в abv.bg и поставил
проблема. Посъветвали го да промени настройките на достъп до
пощенската кутия. Той го сторил и установил, че непосредствено след това
последвали няколко неуспешни опита за свързване с пощата му. След нов разговор с
фирмата, която поддържала мейл сървъра установил, че в продължение на
месец от един и същи IP адрес е влизало нееднократно в пощата му.
Свид.Б. проверил този адрес и разбрал, че е даден от КейбълТел на частен абонат в
гр. Варна. Установил и адресът на този абонат - ул. „Феликс Каниц" №
11 ет.2 ап. 4. Посетил адресът и установил, че там живее бившият му служител, обв. Т..
Обв. се изненадал да го види пред дома си, но му заявил, че очаква от него извинения за стара обида,
нанесена му по време на съвместната им работа. При отказът на свидетеля да се
извини, го ударил с юмрук в лицето, обстоятелство,доказано с надлежна
медицинска документация, свидетелство № 450/28.07.2008 г. Тъй като от инцидента в
тази му част, макар и доказан несъмнено, не произтекли съставомерни вредни последици,
по-нататъшно разследване в тази насока не е водено,а този факт е и неотносим
към престъплението ,за което е повдигнато обвинението.
Освен на Саймън Гил,
подигравателното писмо било изпратено на още множество адреси на лица във
Великобритания и Холандия, пряко свързани с работата на фирмата, оглавявана в
България от пострадалия Б., обстоятелство, което сериозно увредило реномето му
на техен партньор.В хода на разследването информацията, до която достигнал
по свой път свидетелят Б., била потвърдена чрез надлежна писмена кореспонденция на разследващия
орган с интернет провайдърите КейбълТел и НетИнфо.Бг. Съответно установен бил IP адресът
87.246.4.33, ползван от обвиняемия Т., както и обстоятелството, че от този
адрес е имало нееднократни влизания в пощата на пострадалия svetlin_bogomilov@abv.bg. .
Разследването е установило и няколко неуспешни опити за проникване на
28.07.2008 г. поради сгрешена парола — действията след промяната на настройките
за достъп,от свид.Б. като резултат от
гореописаните разговори.В съдебно заседание обв.подробно разказва за
извършеното, като единствено отрича да е изпращал писма с обидно
съдържание.Обяснява ,че поради напускането на фирмата ,е бил мотивиран от
нездраво любопитство за узнае мотивите за освобождаването си макар и с лична
молба за напускане.
Деянието и вината на обв. са
извършени действия с пряк умисъл се
потвърждават при комплексния анализ на всички писмени и гласни доказателства и се установяват по категоричен
начин от събрания по делото доказателствен материал: обяснения на обвиняемия,
свидетелски показания, разпечатка от електронна поща и превод на писмо,
предоставени от тъжителя (л. 8-10), разпечатка от
трафика на електронната поща на тъжителя (л. 11-14), медицинско
удостоверение № 450/28.07.2008 (л. 16, 17), писма от Кейбълтел ЕАД (л.
22,52), протокол за доброволно предаване (л. 48-50), писмо от НетИнфо.Бг АД с
приложение (л. 54-57), свидетелство за съдимост (л. 61, 62).Доказателствата по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се ,като се кредитират изцяло от
съда.
От така изложените факти съдът
стигна до извода ,че обв.К.Т.Н. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 319а ал.1 от НК, и го призна ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че през месец юли 2008 г. в гр.
Варна, без разрешение осъществил достъп до компютърни данни на
електронна поща на svetlin_bogomilov@abv.bg на името на Светлин Кръстев Б. в компютърна система на
сървъра на НетИнфо.Бг.АД
Квалификацията по чл. 319а НК не
се определя само от обстоятелството, че от IP адресът, ползван от обвиняемия е
доказано влизане в електронната поща на свид. Б. и последвало
изпращане на писма с позорящо последния,така както е обяснил това прокурора в
постановлението си защото:
Обект на същинските компютърни
престъпления в тесния смисъл на думата /глава
девета А от НК /са обществените отношения ,свързани с осигуряване на
нормалното функциониране на компютри ,компютърни системи,мрежи и ресурси ,както
и правомерното създаване и ползуване на информация.
За да е налице състава на
същинското компютърно престъпление по чл. 319 а от НК -предмета на
престъплението е ресурс на компютър –в случая компютърна информационна система
по смисъла на чл. 93 т.21 от НК представляваща всяко отделно устройство или
съвкупност от взаимносвързани или сходни устройства ,което в изпълнение на
определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява
автоматична обработка на данни.Това понятие включва и хардуерното съдържание на
електронното устройство така и софтуерното му обезпечаване.В конкретния случай
това е компютърната система на НЕТ ИНФО БГ-АД. За да е налице състава на това
престъпление следва деецът да е осъществил без разрешение достъп до компютърни
данни по смисъла на чл. 93т.22 от НК –представляващо всяко представяне на факти
, информация или понятия ,във форма поддаваща се на автоматична обработка
–каквото представлява и електронната поща на конкретно лице както това е в
случая , като част от тези данни.
Налице е изпълнителното деяние в случая защото е осъществен
достъп до тези компютърни данни – без разрешение, още повече ,че обв. не е имал такова дори по
време на работа във фирмата, а след прекратяване на трудовия
договор-основанието за какъвто и да е достъп липсва. За осъществяване на състава без
значение е обстоятелството дали позорящото писмо е изпратено от обв. или същия
еднократно или многократно е проверявал пощата на бившия си директор.Престъплението
е довършено дори с еднократното осъществяване на достъп до неразрешена
електронна поща.
Обв.К. Т. е роден на 02.08.1977 г. в гр. Бургас, живее в град
Варна на ул. „Феликс Каниц" № 11 ет.2 ап.4. Български гражданин, с
висше образование, работи като заместник директор производство във фирма
„Пико", гр. София, неженен, не осъждан, ЕГН **********.
Предвид гореизложеното съдът
намери,че са налице предпоставките, визирани в чл. 78а от НК и постанови
решение с което освободи обв. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, защото в конкретния случай са налице едновременно
законните условия за това: за престъплението се предвижда глоба като наказание
,когато е умишлено извършено ,деецът - не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК,от деянието не са причинени имуществени вреди, поради
което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОДИ от наказателна отговорност и
му НАЛОЖИ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ГЛОБА в размер на 800 {ОСЕМСТОТИН} лева.
При определяне на наказанието
съдът прие наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства ,искреното
разкаяние и съжаление, много добрите трудови данни.Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете нееднократното влизане в електронната поща и
разпространяването на писмото станало достояние на множество адресати като
форма на отмъщение при освобождаването
от работа. По делото са установени и данни за престъпление и от частен характер
,които съдът изобщо не обсъжда, защото не са предмет на делото .
При определяне на наказанието
съдът взе предвид , че разпоредбата на чл. 319 а/от НК предвижда наказание
глоба до 3000 лева ,а по чл. 78а от НК – от 500 до 5000 лв .,и в съответствие с
разпоредбата на чл. 78 а ал. 5 от НК определи размера на глобата като съобрази
същата и с имущественото състояние на дееца.Същия е женен ,с малко дете ,живее
на свободен наем и глоба над този размер не би съответствувала на обществената
опасност на дееца , която е определено ниска.
Водим от
горните съображения съдът постанови решението си.
СЪДИЯ
–ДОКЛАДЧИК :