МОТИВИ към присъдата по НОХД № 951 по описа на Варненския окръжен съд за 2008г.

 

 

По отношение на подсъдимия  С.С.С. Варнеският окръжен прокурор е внесъл обвинителен акт за престъпление, наказуемо по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 вр. ал.1от НК – за това, че през периода 15.06.2005 г. - 01.07.2005 г., в гр. Долни Чифлик, Варненска област, като длъжностно лице-кмет на Община-Долни Чифлик, Варненска област, заемащо отговорно служебно положение, превишил властта си – в нарушение на чл.8 от Закона за общинската собственост и чл.46 от Наредбата за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет при Община-Долни Чифлик, с цел да набави за ЕТ „Н.К.-Николоблага в размер на 290 000 лв. и от това са настъпили значителни вредни последици, в имуществено изражение в същия размер, за ОбщинаДолни Чифлик, като деянието е свързано с продажбата на частна общинска собственост-поземлен имот № 00150, находящ се в землището на КК „Шкорпиловци”, община Долни Чифлик, Варненска област, целият с площ 6436 кв.м.

 

По съществото на делото представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа предявеното по отношение на подс.С. обвинение. Анализира доказателствения материал по делото и прави извод в посока на съставомерно поведение на подсъдимия по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК. Моли съда да го признае за виновен, като му наложи наказание “лишаване от свобода” от три години, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, както и глоба в размер на 5000лв.,  респективно лишаване от права по чл.37 от НК.

Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият С.С. заявява, че разбира обвинението и не се признава за виновен по него. Дава обяснения за поведението си, като поддържа че в отчуждителните действия на общински имот е действал според правомощията си и в рамките на ПМС №235.В последната си дума моли да бъде оправдан, като уточнява че е продал имот на трета линия от морето за сума многократно по-висока от тази, за която държавата е продала имот в непосредствена близост до плажната ивица. е.

 По делото подсъдимият се защитава от адвокатите М.Д. и Б.Б.. В изложението им по съществото на делото двамата защитници пледират безалтернативно за постановяване на оправдателна присъда. Адв.Бр.Б. проследява съдържанието на т.нар.”държавна собственост” преди 1989 година, предоставянето на кооперативните сдружения  на право за оперативно управление на земи и развитието на реституционното законодателство след 1989 година. Следвайки времевата поредност на актовете, уреждащи трансформацията в собствеността от държавна в частна, той обосновава генералния извод за правомерно поведение на подс.С. при отчуждаването на процесния имот. Вторият защитник доразвива аргументите в посока на липса на изискуемата специална цел  в действията на подсъдимия за набавяне на облага за ЕТ.

От фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:

През 1970 година ППК „Бряст” била сред активно работещите кооперации. Тя развивала дейност на територията на с.Старо Оряхово, Варненска област. Неин член бил св.П.П., който от 1989 година председателства кооперацията.  През 1983 – 1984 година имало обединение на ППК”Бряст” с кооперацията към гр.Д.Чифлик, Варненска област. През 1990 година ППК „Бряст” придобила отново самостоятелност. Неин счетоводител от 1984 година е св. К.К.. Видно от показанията на св.П. е, че към 1970 година  Кооперацията притежавала три обекта в местност „Мечо ухо” по плана на КК”Шкорпиловци”.  Става въпрос за сладкарница, магазин и стопанска сграда „Плод и зеленчук”. Търговските обекти били изградени и експлоатирани от ППК”Бряст”. В показанията си св.К. сочи, че когато започнал работа в Кооперацията през 1984 година трите обекта функционирали. По силата на Заповед №597/28.08.1990 година /т.3, л.88 от д.пр./ на Председателя на ИК на Община – гр.Д.Чифлик е бил одобрен ЗРП на КК”Шкорпиловци”, в който попадал имот с пл.№00150, като част от УПИ І, кв.4.

Документите за изградените и въведени в експлоатация през седемдесетте години на миналия век сгради се съхранявали в архива на кооперацията и в архива на Община – Старо Оряхово. Двата архива обаче липсвали, което означава че към 1990 година не е имало възможност да се установи какви документи са били издавани за трите обекта на ППК”Бряст”. Индиция за годината на изграждане и въвеждане на обектите в експлоатация дава единствено извлечение от баланса на ППК”Бряст”, изготвено на 07.09.1993 година /л.110,т.ІV от д.пр./. В него е посочено, че сладкарницата е построена през 1975 година, „Мечо ухо” – през 1971 година, а сградата „Плод и зеленчук” – през 1975 година.

Липсата на документи за посочените сгради мотивирало свидетелите П. и К. ***.Чифлик за проблема. През 1993 година ППК „Бряст” е предприела процедура по „признаване на правото на строеж” относно трите обекта. Внесла е определената парична равностойност на правото на строеж, като на 06.10.1993 година са били сключени три договора за признато право на строеж между горепосочените две лица и Кмета на Община – Д.Чифлик. Това са договорите под №№10, 11 и 12 /приложени на л.54-56, т.1 от д.пр./. С тези договори е било признато право на строеж на ППК”Бряст” върху общинска земя, както следва:

- по договор №10 – върху 160 кв.м. общинска земя, находяща се в землището на с.”Шкорпиловци”, парцел І в кв.4 по регулационния план на КК”Шкорпиловци”, в местност „Мечо ухо”, върху която ППК имала построена сладкарница;

- по договор №11 – върху 320 кв.м. общинска земя, находяща се в землището на с.”Шкорпиловци”, парцел І в кв.4 по регулационния план на КК”Шкорпиловци”, в местност „Мечо ухо”, върху която ППК имала построена сграда с търговско предназначение;

- по договор №12 – върху 50 кв.м. общинска земя, находяща се в землището на с.Шкорпиловци, парцел І в кв.4 по регулационния план на КК”Шкорпиловци”, в местност „Мечо ухо”, върху която ППК имала построена сграда „Плод и зеленчук”;

След 1993 година Кооперацията  отдала под наем трите сгради. Наематели били св.М.М. и Н.П..

През 1999 година ППК”Бряст” провела търг за закупуване на трите търговски обекта. Същите били закупени от двамата наематели. В том четвърти от д.пр. са приложени НА №182/1999г. и №129/1999г. Видно от тяхното съдържание е, че предмет на сделката са били изградените постройки ведно с правото на строеж. В последствие Н.П. започнал работа в системата на МВР, като продал дела си в наличната съсобственост на св.К.. Сделката е инкорпорирана в НА №116/2004 година /л.20, т.4 от д.пр./, видно от който М.М. и Н.П. продали на ЕТ”Н.К. – Никол”, пивница „Мечо ухо”, сладкарница и плод-зеленчук заедно с отстъпеното право на строеж. Свидетелката К. е майка на св.М..

На 10.11.2003г.  подс.С.С. встъпил в правомощията  си на  Кмет на Община – гр.Долни Чифлик. Св.М. бил избран за общински съветник в същата община, като оглавявал комисията по собственост в Общинския съвет. Правното обслужване на Община – гр.Д.Чифлик извършвала св.Юлияна Й., адвокат по професия.

На 19.09.1996 година  било прието ПМС №235 на МС за приемана на Правилник за прилагане на ЗС и Правилник за прилагане на ЗОС.  По силата на §1 ал.1 от посочения правилник българските граждани придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13.07.1991 година за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация...., могат да подадат молба за придобиване право на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета на общината по местонахождение на имота. Ал.3 на същия параграф гласи „Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13.07.1991 година за друг вид обекти извън посочените в ал.1 и 2....., а също и правоприемниците на юридическите лица, на които е прехвърлено правото на строеж, могат да придобият правото на собственост върху земята като подадат молба до областния управител, съответно до кмета на общината по местонахождение на имота”.

На 22.04.2004 година  земя с площ от 6.436 дка, вкл. В УПИ І, кв.4, КК”Шкорпиловци”, представляваща имот №000150 била актувана като общинска собственост. Акт №847 бил подписан от подс.Стефанов в качеството му на Кмет на Община – гр.Д.Чифлик. В този имот попадали трите сгради, собственост на ЕТ”Никол”.

Подс.С. имал опит в прилагането на §1 ал.1 и 2 от ПМС №35 на МС. Видно от заключението на СТЕ по НОХД №1189/06г. по описа на ВОС е, че през 2003 г. е била извършена 1 сделка по цитираното ПМС,,през 2004г.- 6 сделки, а през 2005 година – 9 сделки.

Една от сочените продажби е тази предмет на договор №114 от 08.04.2005 година /л.101 и сл. от материалите по НОХД №1189 по описа на ВОС за 2006 година/. Видно от съдържанието на приложената преписка е, че на 07.04.2005 година в Община – Д.Чифлик бащата на подсъдимия е депозирал молба за закупуване  на общински парцел поради реализиран строеж. Към молбата е бил приложен акт за общинска собственост №872, типов договор за отстъпено право на строеж от м.10.1978година, нотариален акт, скица. На същата дата, в която е била входирана молбата подс.С. като кмет на Общината е издал заповед №805 /л.103/, с който е определил молителя за купувач на претендираната общинска земя. Нужно е да се отбележи, че на дата 07.04.2005 година е бил изготвен протокол за оценка на земята от Комисия в състав: Б.Н. – зам.кмет, Христо Х. на същата длъжност, Неделчо Илиев – юрист, Дияна Момкова  - ст.сп.”ОС” и Керка Йорданова – финансов контрольор. Съставът на комисията е бил определен от зам.кмета Б.Н. по силата на писменото разпореждане на подс.С. /става въпрос за поставено писмено разпореждане върху молбата със съдържание  „Г-н Б.Н., да се подготви оценка”. С договор от 08.04.2005 година е бил извършен фактическият трансфер на собствеността.

На 15.06.2005 година в дневника за входящите документи на Община – Д.Чифлик била вписана молба с вх.№РД 9400 /Н-110/. Това е молба от ЕТ”Н.К.-***.Чифлик, в която пише че молителката имала надлежно учредено право на строеж върху пивница, сладкарница и плод-зеленчук в общински имот на праводателите й. Искането било за приложение на ал.3 на §1, ПМС №235, т.е. да се разреши закупуването на имот №000150, находящ се в землището на с.Шкорпиловци, кв.V, целият с площ от 6.436дка, върху който били изградени описаните сгради. В левия ъгъл на молбата подсъдимият изписал разпореждане със съдържание „Г-жа Н.С.. Протокол за оценка и заповед”. Датата на изготвянето  му е 15.06.2005 година. За подс.С. това била първа молба по ал.3, §1 на ПМС №235. Към датата на постъпването на молбата юристката -  св.Й. била в отпуск по болест. Това наложило подсъдимият да се посъветва със св.Г.С., която обслужвала правно съседната Община-Бяла. Видно от показанията на св.С. е, че в разговор по телефона подсъдимият й поискал „сламка” по ПМС№235. От своя страна свидетелката получила образци на договор, протокол за оценка и т.н.  от гл.специалист на Община-Бяла, като те били записани на дискета, която предала на подс.С.. Тя му обяснила, че в договора трябвало подробно да се опише имота. Подробности по сделката не обсъждали.  

В преписката за продажба на процесния имот се намира скица №Ф00320/03.06.2005 година в която изрично било изписано „В имота има построени с отстъпено право на строеж следните обекти: пивница „Мечо ухо”, сладкарница и плод-зеленчук, собственост на ЕТ....”. Скицата носи два печата – на Общинска служба по земеделие и гори при Община – Д.Чифлик и на „Батимекс”ООД. Към молбата била приложена и скица №492, подготвена за проектиране. Въпросната скица според показанията на св.Андонова /управител на „Батимекс”ООД/ е била издадена от Община – Д.Чифлик, като в нея имот №000150 не бил очертан, съответно били отразени две сгради. Автор на скицата е св.Н.К. – бивш служител на Дирекция „Устройство на територията и екологията” при Община – Д.Чифлик.

Видно от показанията на св.Р.С. – зам.началник на Общинска служба „Земеделие и гори” е, че той лично бил заверил скица №320 /т.1, л.37/. В скицата нямало данни по чие искане е била изготвена. В нея не отразявал временните обекти по силата на чл.120 от ЗТСУ /отменен/. Свидетелят сочи, че разликата между скица 320 и скица 49 от 26.03.2004 година /л.27,т.1/ произтичала от различното им предназначение.

По силата на писменото разпореждане на подсъдимия, св.Н.С. изготвила заповед за сформиране на комисия за оценка на имот №000150. Подсъдимият й посочил устно кои лица да впише в заповедта.  Към м.06.2005г. св.С. работила като секретар на Община-Д.Чифлик. Нужно е също да се отбележи, че до 17.06.2005г. св.Б.Н. бил в отпуск /л.169 от НОХД №1189/2006 година/. Свидетелката С. възложила на св.Е.А. /гл.инспектор „Незаконно строителство” и лицензиран оценител/ да изготви оценката на имота. Видно от показанията на св.А. е, че оценката формирала само по правилник за определяне на базисните цени на имотите /Става въпрос за глава VІІ на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост/. Третият член на комисията била св.Р.Ж. – гл.счетоводител на общината.

Според показанията на св.С., св.А. била изготвила протокола за оценка /л.41, т.1 от Д.пр./, а тя  и св.Ж. само го подписали. При проведена очна ставка в съдебното следствие по НОХД №1189/2006г. се установило, че свидетелките С. и А. не могат да си спомнят кой е изготвил протокола за оценка на земята.

На 30.06.2005 година била изготвена заповед №1370 /л.40, т.1 от д.пр./. С цитираната заповед, подсъдимият в длъжностното си качество определил за купувач на имот №000150, находящ се в с.Шкорпиловци, кв.V с площ 6.436дка молителя ЕТ”Никол”. Стойността на имота възлизала на сумата от 34059.31лв., които били внесени по сметка на Община-Д.Чифлик. На 01.07.2005 година бил изготвен договор за покупко –продажба №280 /л.42, т.1 от д.пр./.

На 13.07.2005 година подс.С. издал Заповед №1445, с която възложил на св.Б.Н. контрол по вписване на сделката с процесния имот. Св.Н. вече бил на работа. Той се запознал с преписката и му направило впечатление, че не е комплектована. Свидетелят поискал от служителката Момкова да комплектова преписката, след което отишъл при подсъдимия и гласно изразил притесненията си от липсата на част от изискуемите документи по ПМС №235. Обяснил на подсъдимия, че в този имот се намирало управлението на КК”Шкорпиловци”, полицейска барака и пр. Подсъдимият бил видимо изненадан. Според св.Н. редът за продажба на недвижимия имот не бил по ПМС №235, а по решение на ОбщС.

Свидетелите Щилиян Х., Ф.Ч. и В.В. били общински съветници в ОбщС-Д.Чифлик. В летните месеци на 2005 година тримата независимо един от друг узнали за продажбата на имот №000150, който на практика представлявал централната част на КК”Шкорпиловци”. Св.Щ.Х. отправил питане относно сделката на сесия на ОбщС. Незабавно било свикано заседание на Комисията по корупцията, а впоследствие и заседание на Общинския съвет. На това заседание бил изслушан подс.Стефанов, който продължавал да твърди че сключената от него сделка е перфектна.  Въпреки становището си, той бил задължен да извърши действия по разваляне на договора за покупко-продажба. Във връзка с изпълнение на това решение, подсъдимият изготвил искова молба до Районен съд- Варна /т.2, л.19 от д.пр./. Основен аргумент на исковата молба е придобитото право на строеж от купувача след 13.07.1991 година.

По внесената искова молба било образувано гр.д.№5126/05г. по описа на ВРС, тридесет и първи състав. Делото приключило с решение №2549 от 03.11.2006 година /л.173 и сл. от материалите по НОХД №1189/07година/.  В решението било прието, че договорът за покупко-продажба на процесния имот бил нищожен. Правните доводи на решаващият съд са свързани основно с трите заповеди на Кмета на Община – Д.Чифлик, с които на ППК „Бряст” е било признато правото на строеж през 1993 година. Става въпрос за индивидуални административни актове от 22.09.1993г. Съдът е посочил, че към датата 13.07.1991 година ППК „Бряст” не е разполагала с учредено право на строеж в процесния имот, поради което и §1 ал.3 на ПМС №235 не е било приложимо.  Спорът е бил пренесен във въззивната инстанция. С решение по въззивно дело №2320/2006 г. по описа на ОС-Варна е било отменено цитираното решение на ВРС, а предявеният иск от Община – Д.Чифлик е бил отхвърлен. Въззивната инстанция е приела, че в случая редът за продажба на спорния имот е по ПМС № 235, като подсъдимият е следвало да се позове на §3 ал.2, а не на §1 ал.3 от ПМС-то. По случая се е произнесъл и ВКС. С решение№ 952/29.07.2008 година по гр.д.№4221/07г., ВКС, гр.отд. е отменил решението на ВОС и го е върнал на същия съд за ново разглеждане.  Към настоящия момент новообразуваното въззивно дело е обявено за решаване.

В хода на досъдебното производство е била изготвена СТЕ /л.54, т.3 от д.пр./, видно от която регулационният план на КК „Шкорпиловци” включвал имот №000150, кв.4, УПИ І. По плана за земеразделяне от 1999 година , имот №000150 представлявал т.нар.”друга територия, заета от селско стопанство”, като не е включен като селищно образование. Стойността на имота по пазарни цени възлизала на 290 000лв.  В хода на съдебното следствие по НОХД №1189/06 година по описа на ВОС е била изготвена допълнителна СТЕ /л.81 и следващите/. Според заключението, сградите на плод-зеленчук и сладкарницата били обединени в общ обект с голяма покрита тераса. Застроената площ на сградата с терасата била 210 кв.м., а само на сградата – 41 кв.м. Застроената площ на пивницата „Мечо ухо” възлизала на 141.80 кв.м. Към нея имало прилежаща търговска площ от 143.40 кв.м. Относно сградите, находящи се в имот №000150, вещото лице е посочило че не били предвидени за изграждане по плана на КК”Шкорпиловци”, поради което нямали постоянен градоустройствен статут.  В имот №000150 освен посочените три обекта, попадали 17бр. площадки с обща площ 386.20 кв.м., сред които поща, медицински пункт, полицейско управление и пр. Касае се за т.нар. временни преместваеми обекти.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена посредством гласните доказателствени средства и писмените доказателства по делото, а именно – обяснения на подс.С.; показания на разпитаните по делото свидетели; заключенията на първоначалната и допълнителна СТЕ, както и от приобщените и прочетени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

След анализ на доказателствения материал по делото, съдът намери следното:

Единственото безспорно обстоятелство по делото е, че към процесната дата подсъдимият С. ***. Същият е „длъжностно лице” по см. на чл.93 т.1 б.”б4 от НК и е годен субект на наказателна отговорност по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК. Всичко останало по делото поражда редица въпроси, които се нуждаят от обстоен анализ. За начало съдът счита, че следва да обсъди конструкцията на обвинителния акт, която очертава рамките на наказателния процес. Основните акценти в акта на ОП-Варна са следните:

- на 22.04.2004 година подсъдимият одобрил акт №847, с който имот №000150, включен в УПИ І, кв.4, КК „Шкорпиловци” бил актуван като частна общинска собственост;

- проследено е документалното движение на имот №000150, който със заповед №597/28.08.1990 година на Председателя на ИК на Община – Д.Чифлик,  бил включен в ЗРП на КК”Шкорпиловци” като част от УПИ І, кв.4;

- акцентира се върху датите на издаване на заповедите с №№486, 492 и 493 за „признаване право на строеж” в полза на ППК”Бряст” относно трите обекта, изградени в имот №000150;

- следва описание на нотариални актове с №№ 84, 182 и 192, с които ППК”Бряст” е отчуждило трите процесни обекта в полза на св.М.М. и Н.П., както и на последващата трансформация в съсобствеността – н.а.№116;

-   най-важната част от обвинителната теза са действията на подсъдимият след постъпването на молбата от ЕТ „Никол” на 15.06.2005 година. Сочи се, че в деня на постъпването подсъдимят лично е предал молбата на св.С. с разпореждане „Протокол за оценка и заповед”. Подсъдимият не е определил Комисията за оценка, а устно е разпоредил какъв да е нейният състав. Последвала продажба с цена на имота 34059.31лв. при пазарна цена от 290 000лв.

Накратко обвинителната теза се основава на два момента – липсата на основание за продажба на имот №000150 по реда на §1 от ПМС №235, както и наличие на умисъл респективно специална цел за облагодетелстване на ЕТ”Никол”, изводими от бързината на действие на подсъдимия, некомплектоването на документите по описанието им в ПМС №235, последващото бездействие при опита на Общинския съвет да установи какво е основанието за сделката. В с.з. се акцентира и на отношенията на подсъдимия със св.Б.Н., както и уволнението на Н.Д.К..

Настоящият състав на съда намира, че казусът трябва да бъде анализиран на поставените от прокуратурата две плоскости – действителна ли е сделката и налице ли е умисъл с изискуемата специална цел на текста на чл.282 от НК.

Като начало следва изрично де се отбележи, че настоящият казус е доказателство как висящ граждански спор може да има преюдициално значение за решаването на едно наказателно дело. Това становище съдът застъпи в протоколните си определения, но предвид липсата на процесуална възможност да се изчака крайният изход на гражданския спор, наказателния процес в първоинстанционната си част се наложи да приключи. Защо едно решение по внесената искова молба от Община – Д.Чифлик е толкова важно? Единствено от правомощието на гражданския съд е да се произнесе по действителността на процесната сделка. Видно от приложените по НОХД решения на ВРС и ВОС е, че са  противоречиви по краен извод /първоинстанционният съд е прогласил нищожността на сделката, а въззивния съд е отхвърлил исковата претенция на Община – Д.Чифлик/. Ако влезе в сила решение по висящото гражданско производство, идентично например с изводите на ВРС, а наказателният съд формира друго становище относно действителността на сделката /това е равнозначно на извод за обективната съставомерност на процесното деяние/ е налице опасност от противоречие между акт, който се ползва със сила на присъдено нещо и мотивите към присъдата. Както бе посочено по-горе не съществува предвидена процесуална възможност за избягване на евентуалната колизия, поради което и обективната страна на деянието трябва да бъде анализирана подробно в настоящите мотиви.

Подсъдимият С. е обвинен, че е превишил властта си, като е продал процесния имот еднолично по реда на ПМС №235. Твърди се, че продажбата е следвало да се реализира чрез търг по реда на чл.8 от ЗОбщС и по чл.46 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община – Д.Чифлик. За да се даде отговор коя е била приложимата процедура по отчуждителната сделка, съдът счита че следва да се проследи наличната документация във връзка с имот №000150. Както бе посочено в обстоятелствената част на мотивите, липсва всякакъв архив на документите, издадени във връзка с изграждането на трите обекта в имот №000150. Единственото писмено доказателство в тази насока е извлечение от баланса на ППК”Бряст” /том 4, л.110 от д.пр./, от чието съдържание се установява че два от обектите са били построени през 1975 година, а пивницата „Мечо ухо” през 1971 година. Съдържанието на това писмено доказателство не е било оборено по никакъв начин, поради което и съдът го кредитира изцяло. Очевидно ППК”Бряст” не е разполагало с документ за учредяване право на строеж, който има конститутивно действие. Това обяснява предприетото от председателя и гл.счетоводител на кооперацията действие по „признаване правото на строеж”. Това е станало след заплащане на неговата цена в полза на Община-Д.Чифлик и издаването на три заповеди от Кмета на общината на 06.10.1993 година. Важно е да се отбележи, че в множество от наличните документи – за собственост и скици се съдържа писмено отбелязване, че трите обекта са били прехвърлени от ППК”Бряст” заедно с отстъпено право на строеж. Това са нотариални актове 84/04.03.1999г., 182 и 192/16.04.1999г., 116 от 2004г., скица №320/03.06.2005 година. Имот №000150 е бил актуван като общинска собственост с АОС №847/22.04.2004г. Категорично в неговите граници попадат и трите обекта на ППК”Бряст”. Според настоящия състав актуването на целия имот от 6 дка е спорно. Това следва от противоречието на това действие с разпоредбата на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост, който гласи  „Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до  13.07.1991 година, включително и прилежащия терен”. По този текст от закона има изобилна практика на ВКС, гр.отделение. В решение №1209 от 27.09.2001 година на ВКС по гр.д.№2353/2000г., ІVг.о. е посочено, че „Сградите и постройките, изградени до 13.07.1991 година върху държавна земя са техни собствени, макар и на кооперацията да не е учредено право на строеж”. По-надолу в мотивите на решението се чете „Ето защо, липсата на акт за учредяване право на строеж от страна на държавата в полза на кооперацията, не съставлява пречка да се признае право на собственост на последната върху построени от нея сгради върху държавна земя до 13.07.1991г., разбира се нормата на чл.2 ал.3 от ЗОС намира приложение, ако са налице предпоставките на §1 ал.1 от ДР на ЗК от 1991г.”. В идентична насока е решение№1503 от 11.10.2002 година на ВКС по гр.д.№1938/2001 година, ІV г.о. В него е посочено „...От посочената изрична регламентация следва изводът, че на кооперативните организации се признават права на собственост, каквито те към релевантния момент не биха могли да притежават, т.к. по установения ред същите са били в собственост на държавата, която като титуляр на вещното право го е изключила от своя патримониум и от този на общините и е придала с обратна сила правно значение на фактите, които обективно не са давали възможност на построилия обекта да го придобие съобразно действащата към момента на построяването – преди 1991 година – правна уредба”.  Още по-подробно въпросът с действието на разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗОС е разгледан в решение №1985 от 17.10.2005г. на ВКС по гр.д.№1075/2005г., ІV г.о. В мотивите му се чете „... В страната след 1947година на практика няма разделение между общинската и държавната собственост, която е единна и неделима. В разпоредбата на чл.6 от Димитровската конституция общините не фигурират като носители на правото на собственост....” Както бе посочено съдебната практика по чл.2 ал.3 от ЗОС е непротиворечива, поради което и няма да се сочат повече решения. В този смисъл съдът намира, че ППК „Бряст” по силата на действието ex lege на чл.2 ал.3 от ЗОС е станала собственик на трите сгради, както и на прилежащия към тях терен, т.е. последният не би следвало да се актува като общинска собственост. Няма доказателства по делото държавата да е предоставила на ППК „Бряст” т.нар.”право на оперативно управление” върху трите обекта, защото категорично е доказано че те са били построени със средства на кооперацията. От светлината на разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗОС следва да се направи извод, притежавала ли е ППК „Бряст” валидно учредено право на строеж до 13.07.1991 година? Според настоящия състав отговорът е отрицателен. Цитирината правна норма урежда правото на собственост, а правото на строеж е ограничено вещно право предхождащо същото върху обектът, който ще се изгради. В този смисъл позоваването на нормата с реституционен ефект, както и на правото на оперативно управление е неоснователно. За да е налице хипотезата на §1 ал.3 от ПМС №235 е необходимо доказване и на активна легитимация. Правоимащи по придобивната разпоредба са кооперациите или техни правоприемници. Категорично ЕТ”Никол” не е правоприемник на ППК „Бряст”. Последната съществува и към настоящия момент в правния мир със съвкупността си от права и задължения. В този смисъл според настоящия състав на съда не е била налице хипотезата на §1 ал.3 от ПМС №235. Дължи се отговор и на въпросът какво действие имат трите заповеди, с които се признава право на строеж на ППК „Бряст”. Правото не познава такава възможност, поради което и те не пораждат никакво действие. Не е възможно с обратно действие на властнически акт да се признава право на строеж върху вече изграден обект. Правото на строеж се учредява занапред до изграждането на съответния обект. По изложените аргументи съдът приема ,че не може да се приложи и разпоредбата на §3 ал.2 от ПМС №235 по отношение на молбата на ЕТ”Никол”. Цитираната норма позволява при отсъствие на условията по §1 и 2, лицата придобили право на строеж върху държавна или общинска земя, да придобият собственост върху земята... при свободно договаряне по пазарни цени. Категорично трите заповеди за признаване право на строеж върху трите процесни обекта не могат да се приравнят на придобиване право на строеж по см. на посочената норма. Не така обаче е смятал въззивният съд по висящия граждански спор, който е приел че именно на основание §3 ал.2 от ПМС №235 подсъдимият С. е следвало да договаря с ЕТ „Никол”  и да сключи сделката без да има участие на Общинския съвет.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че продажбата на имот №000150 е следвало да се извърши по общата клауза на чл.8 ал.1 от ЗМСМА, т.е .чрез провеждане на търг по решение на Общинския съвет. В този смисъл се налага извод, че подсъдимият С. е превишил властта си. Превишаване на власт според Постановление №2 от 9.06.1980г. по н.д.№2/80г. на Пленума на ВС на РБ има, когато длъжностното лице „извършва действия, излизащи извън рамките на своята компетентност. Превишаването на властта или правата се изразява в извършването на различни действия, които влизат в компетентността на друго длъжностно лице, от друга служба, на колегиален орган или когато могат да се извършат само  при строго определени условия. Касае се за действия по отношение на чужди властнически правомощия или функции”. Дадената дефиниция на обективния признак от основния състав на чл.282 ал.1 от Н изцяло се  изпълва от поведението на подсъдимия – без право да продава в качеството му на длъжностно лице – кмет на община, е отчуждил недвижим имот в чужда полза. Стойността на сделката е по базисна цена, като категорично не би била същата ако беше проведен търг за продажбата на имота. Във всички случаи бюджета на Община – Д.Чифлик е бил ощетен със сумата от 290 000лв.

По отношение на субективната съставомерност на процесното деяние, съдът установява следното:

Подсъдимият С. като кмет е бил подпомаган от надлежно изграден и структуриран административен апарат, защото от него не може да се очаква безупречна компетентност по всички въпроси отнесени за решение до общината. По делото безспорно е установено, че на подсъдимият е било известно съдържанието на ПМС №235 §1 ал.1 и 2. Този извод се налага от многобройността на сключените сделки по този ред. Като доказателство в процеса прокуратурата ползва документите  по друга преписка на Община – Долни Чифлик, а именно издадената от подсъдимия С. Заповед №959/04.05.2005 година, договор за покупко-продажба на общинска земя №114/08.04.2005 година, както и Заповед №805/07.04.2005 година. С представените писмени документи прокуратурата доказва, че подсъдимият много добре е знаел реда за извършване на сделки по ПМС№235, като важен елемент от градената теза е начинът по който е била структурирана комисията за оценка /чрез писмено възлагане на Зам.кмета да стори това/. В комисията участвали двама зам.кметове и специалист „ОС”. Съдът споделя твърдението на първоинстанционния прокурор, че подсъдимият добре е познавал процедурата по продажба на общинска земя на граждани, които са притежавали учредено право на строеж върху сгради до 13.07.1991 година. Цитираната сделка касае личен имот на бащата на подсъдимия. В обясненията си пред съда той посочи, че за да не бъде упрекнат е искал именно св.Б.Н. да определи комисия за оценка в по-широк състав. По този начин подсъдимият като кмет е гарантирал обективността на действията си. Съдът кредитира изцяло неговото обяснение и не намира причина да ползва поведението му като обвинителен факт. Впечатление прави, че молбата за закупуване на земята е била депозирана на 07.04.2005 година. На същата дата подсъдимият е поставил писменото си разпореждане и от същата дата е протоколът за оценка на земята. В рамките на един ден е бил съставен  договор №114, а заповед №959 е била издадена на 04.05.2005 година. Ако съпоставим действията на подсъдимия по тази сделка към твърдяната нетипична бързина на изготвяне на документите по процесната сделка, нещата по хронология изглеждат по следния начин: На 15.06.2005 година ЕТ”Никол” е подала молба по ПМС №235 за закупуване на общинска земя. Разпореждането на подс.С. е от същата дата, както и протоколът за оценка на земята. Заповедта за определяне на ЕТ”Никол” за купувач на земята е от 30.06.2005 година, а договорът за покупко-продажба от 01.07.2005 година. Съдът не открива по-различен подход на подсъдимия С. при изпълнение на задълженията му във времево отношение по процесната сделка и тази, която се сочи от прокуратурата като доказателство за спазване на процедурата от същото лице по ПМС №235. Категорично не може да се установи нетипична бързина в работата на подсъдимия, от който факт да се прави извод за конкретния му умисъл.

На следващо място показателно за престъпното поведение на подс. според представителя на прокуратурата е обстоятелството, че подсъдимият не е проверил приложенията към молбата на ЕТ”Никол”. Съдът счита, че това е в ресора на общинската администрация, като не е възможно кметът на една община да проверява дали всяка молба е комплектована с изискуемите документи. Особен акцент се отдава на писменото разпореждане на подс.С., поставено върху молбата на ЕТ”Никол” „Протокол за оценка и заповед”. Според представителя на прокуратурата от съдържанието на разпореждането може да се направи извод за взето  предварително решение от страна на подсъдимия относно продажбата на имот №000150. Съдът не споделя това виждане. Съдържанието на писменото разпореждане би могло да се тълкува и като изготвяне на Заповед за назначаване на комисия по оценка. Самото разпореждане е изключително лаконично, като при липсата на категоричност относно неговото смислово съдържание, не следва да се тълкува във вреда на подсъдимия.

Много важен момент за обвинителната теза е активността на подсъдимия по т.нар.”придвижване” на молбата на ЕТ „Никол”. Твърди се, че св.Н.С. е получила молбата на св.Н.К. без да е входирана, като тя не е извършвала преценка на фактите по молбата, защото всички документи били предварително подготвени. Сочи се, че св.Е.А. не е била специалист, но въпреки това е изготвила оценката на процесния имот. Видно от показанията на св.Н.С., приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК и дадени по НОХД №1189/06г. по описа на ВОС е, че тя е получила молбата на ЕТ”Никол” от кмета без на нея да е бил поставен входящ номер. Това обаче не било необичайно и не спирало работата по входящия документ. Свидетелката сочи, че комисията за оценка се определяла от кмета, а останалите заповеди получила предварително подготвени. По-голяма яснота дават приобщените показания на свидетелката от досъдебното производство – протокол за разпит от 21.12.2005 година, т.3, л.22 от д.пр. Видно от тези й показанията е, че тя е получила от подсъдимия проект на заповед за определяне на комисията, като той й наредил кои служители да впише в заповедта. Според тези показания подсъдимият й дал и проект за протокол и оценка. Съдът изцяло кредитира показанията на св.С. от д.пр. Същите кореспондират с обясненията на подсъдимия, както и с показанията на св.Е.А.. Видно от показанията на последната, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК и дадени по НОХД №1189/06г. по описа на ВОС е, че тя е лицензиран оценител и като такъв е изготвила оценката по правилата на Глава VІІ от ППЗДС. Същата сочи, че е попълнила протокола за оценка, но като цяло не го е изготвяла тя. Съдът приобщи и показанията на свидетелката от проведената очна ставка между нея и св.С. по НОХД №1189/06г. по описа на ВОС. Двете свидетелки не помнят кой е написал протокола за оценка, което кореспондира с ценените показания на св.С. от д.пр., че проект за протокола е получила от подсъдимия С.. Активността на последния не е необяснима и нетипична. Видно от неговите обяснения, а и от заключението на допълнителната СТЕ е, че до датата на постъпване на молбата от ЕТ”Никол” в Община – Д.Чифлик не са се извършвали сделки по §1 ал.3 на ПМС №235. Подсъдимият се е консултирал за процедурата със св.С.. Последната е юрист и е работила за Община – гр.Бяла. Видно от показанията на св.С. е, че във връзка с молба на подсъдимия поискала типови образци за документи по §1 ал.3 на ПМС №235 от гл.специалист на Община-Бяла /показания дадени по НОХД №1189/06г. по описа на ВОС и приобщени по настоящето НОХД по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК/. Св.С. предала на подсъдимия  дискета със записани на нея образци за заповед, протокол и договор. Свидетелката сочи, че с подсъдимият не са обсъждали подробности по сделката. Очевидно подсъдимият е предал на св.С. точно тези типови образци, които е получил от гл.специалист на Община-Бяла. Поведението му е логично. Към датата на депозиране на молбата св.Й. /обезпечаваща правното обслужване на Община – Д.Чифлик/ е била в отпуск по болест. Зам.кмета Б.Н. също е бил в отпуск. Тези обстоятелства са наложили подсъдимият да проведе консултации със св.С. и да подпомогне с образци от вече обработени сделки състава на Комисията по оценка на земята.

На подсъдимия са били предоставени документи, в които изрично пише че ЕТ „Никол” притежава три обекта в имот №000150 ведно с отстъпеното право на строеж. Идентичен текст се съдържа и в скица №320. Последното е дало основание на подсъдимия да приеме, че е налице такова отстъпено право на строеж и именно ПМС №235 е приложимо по конкретната молба. Прилагането на скица за проектиране към молбата не е факт, от който единствено може да се черпи извод за преднамерено поведение на подс.С. в полза на трето лице. Видно е, че към преписката е била приложена скица №00320, като в хода на съдебното дирене не можа да се установи по чие искане е била изготвена. Както бе отбелязано по-горе, в нея също изрично е вписано отстъпеното право на строеж върху трите обекта, изградени в имот №000150. Вярно е, че навсякъде в документите по отчуждаване на имот №000150 е било посочено, че той се намира в кв.5, УПИ І по плана на с.Шкорпиловци, което не отговаря на действителното му местоположение. Налице е обаче идентичност на имот с този, находящ се в кв.4, УПИ І по плана на КК „Шкорпиловци” според заключението на допълнителната СТЕ, поради което съдът приема че се касае до техническа грешка.

По-смущаващ факт е, че предмет на сделката е станал парцел, в чиято територия има поставени множество преместваеми съоръжения, сред тях бараки в които се помещава полицейски служител, поща и пр. Последните не са били отбелязани в скиците за обекта, като подсъдимият не е знаел за множеството други  обекти в продадения парцел. Доказателство за последното са показанията на св.Б.Н. относно проведения разговор с подсъдимия. Свидетелят сочи, че след като му обяснил какви други обекти има в спорния парцел С. останал видимо изненадан. В идентична насока е и заключението на допълнителната СТЕ по делото.

Що се касае до отношенията между подсъдимия и Общинския съвет на гр.Долни Чифлик, по делото няма доказателства те да са били поставени на плоскостта на взаимното противопоставяне. По отношение на нежеланието на подсъдимия да отговори пред Общ С относно основанието за сключване на процесната сделка, съдът намира че не може да аргументира субективната съставомерност на обвинението. Подсъдимият е изпълнил решението на ОбщС да внесе искова молба за разваляне на сделката, като същият заяви че това е сторил пряко неговото мнение за формална законосъобразност на действията му. Не е за подценяване и коренно противоположните по съдържание и правен ефект съдебни решения по висящия гр.спор. Ако за юристи с опит и висока квалификация като съдиите е трудно да стигнат до еднозначно решение по правния спор, на още по-силно основание не може да се иска това от подсъдимия. Следва да се отбележи, че поведението му е напълно законно според решението на ВОС по гр.д.№2320/06 година. Макар и то да е отменено от ВКС дава основание да се мисли за сложността на казуса от правна страна, което следва да се вземе предвид и при оценката на субективната съставомерност на процесното деяние.  

Последващото отчуждаване на процесния имот не е от фактите, релевантни по делото. Касае се за разпоредителни действие на ЕТ”Никол”, чиято действителност е поставена в зависимост от предстоящия изход на висящия гр.спор, т.е. касае се изцяло за гражданско-правни отношения.

Не могат да се черпят обвинителни доводи от уволнението на св.Н.К. –служител в Дирекция „Устройство на територията и екологията” в Община – Д.Чифлик. Подсъдимият даде обяснение на този факт. Уволнението е резултат на нарушаване на забрана за изнасяне на кадастрални планове извън сградата на Общината, а не се основава на предоставяне на информация за сделката с ЕТ”Никол” на общински съветници. Свидетелят сочи, че е предоставил на съветниците Заповед №597/90г., която касае ЗРП на КК”Шкорпиловци”, което категорично не е имало решаващо значение относно действителността на сделката с имот №000150. 

Не последно по значение при решаване на въпроса дали има престъпление и виновно ли е извършено от подсъдимия е обстоятелството, че в процеса не беше установено между него, св.М. и св.К. да има специален вид отношения.

Както се сочи в според Постановление №2 от 9.06.1980г. по н.д.№2/80г. на Пленума на ВС на РБ „От субективна страна съставът на престъплението по служба... се характеризира с два признака: а/ пряк умисъл; б/специална цел. Длъжностното лице трябва да съзнава, че нарушава своите задължения или превишава властта или правата си. Необходимо е още то да предвижда, че от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици, а по чл.282 ал.2 от НК – че са настъпили значителни вредни последици..... За субективната страна е типична и специална цел, която длъжностното лице преследва – да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда”. Актуално за приложението на състава на чл.283а от НК е решение №230 от 11.07.2007 година на ВКС по н.д.№957/06 година, НК, ІІ н.о., в което е посочено „ Умисълът не може да бъде извлечен от нарушението на изискването на закона и задълженията й като длъжностно лице. Специалната цел, като един от субективните признаци на състава на престъплението, трябва да съществува в съзнанието на дееца и да определя неговото противоправно поведение. Нейната липса води до несъставомерност на деянието”. Именно извод за несъставомерност на деянието от субективна страна направи настоящия състав на съда. По делото не можа да се установи, че подсъдимият С. е действал при наличието на пряк умисъл, когато е превишил властта си във връзка с процесната сделка. Доказателствата по делото сочат, че той не е съзнавал, че нарушавва своите задължения, напротив – в продължителен период от време демонстрира твърдост в своята правота относно приложението на нормативния акт. Подсъдимият не е съзнавал, че с действията си ще набави имотна облага за ЕТ”Никол”. Убедеността в правотата на действията му като кмет, изключва възможността поведението му да се е предопределяло от намерението му да обогати противоправно патримониума на ЕТ „Никол”. При този правен извод съдът призна подсъдимия С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението да е извършил престъпление по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 вр. ал.1 пр.2 от НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :