О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

Номер ………………           Година  2009                        Град Варна

Варненският окръжен съд                            Наказателно отделение

На двадесет и седми февруари             Година две хиляди и девета

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.С.

                     ЧЛЕНОВЕ : Д.К.

Р.М.

                             

като разгледа докладваното от съдия М.

ВЧНД № 250 по описа на съда за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

 

Предмет на проверката е определение на Районен съд Варна, двадесет и двадесет и седми състав, постановено на 26.01.2009 г. по ЧНД № 388/09 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 4466/07 г.  на ОДП Варна.

Досъдебното производство е било образувано и по него са се разследвали действията на неизвестен извършител с оглед извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК.

С постановление от 15.12.2008год. прокурор от ВРП е прекратил наказателното производство по досъдебното производство като е приел, че се касае за случайно деяние.

С проверяваното определение първостепенният съд е отменил постановлението на прокурора като е изложил аргументи в подкрепя на обратното становище /че не е налице хипотезата на чл.15 от НК/, отделно от това е преценил, че за изясняване на фактическата обстановка по делото следва да бъдат разпитани и допълнителни свидетели и е дал съответните указания в тази насока.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от първоинстанционната прокуратура. В същия се твърди, че крайният извод на съда е неправилен, тъй като от една страна противоречало на установените по делото факти, а от друга било в противоречие с действащия ЗДП. Отправено е искане за отмяна на определението на ВРС и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Протестът е неоснователен.

Първоинстанционния съд е изложил убедителни аргументи в подкрепа на извода си, че в случая не се касае за случайно деяние, а именно приел е че пострадалата е започнала да представлява опасност за движението не от момента в който  е стъпила на пътното платно /каквото становище е изразил прокурора/, а още преди това, когато  водача на автомобила /в случая св. Маринов/ обективно е имал възможност да я възприеме преди да стъпи на платното и съответно да предприеме нужните мерки за безопасност.  Посоченото становище изцяло се споделят и от настоящия състав на въззивния съд. Същото кореспондира изцяло със събранието до момента по делото доказателства и с установената константата съдебна практика. В тази насока са и задължителните указания дадени от ВС в т.6 на ТР № 28/28.11.1984 по н.д. № 10/84год.  В случая следва да се отбележи, че цитираните от прокурора в протеста Решения на ВКС от една страна са били постановени преди постановяването на цитираното по-горе ТР на ВКС, а от друга и не кореспондират със становището му досежно началния момент от който възниква опасността. Напротив. И в двете решения ВС е приел, че опасността е възникнала в по-ранен момент от стъпването на пешеходеца на пътното платно.

По делото няма спор, че пострадалата е попадала в опасната зона за спиране на автомобила управляван от св.Кръстев което обстоятелство по принцип обуславя липса на виновно поведение. Не всякога обаче когато пострадалия попада в опасната зона за спиране е налице случайно деяние както е приел прокурора.  Налице са случай дори при такава ситуация водача да носи отговорност. Настоящия случай е именно такъв. Съгласно константната съдебна практика опасната зона за спиране представлява основание за отпадане отговорността на водача само при наличие на четири кумулативно дадени предпоставки, а именно: опасността да е възникнала в нейните граници; скоростта на движение да е била съобразена с изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДП или с изрично предвидените в ЗДП или ППЗДП правила касаещи движение с намалена скорост при конкретна пътна обстановка правила; изменението на пътната обстановка е станало в резултат на отрицателно въздействие на фактор, който водачът не е възприел при извинителни причини; водачът не е нарушил други правила за движение извън скоростта.  Съгласно същата трайна практика на ВКС изключени са опасните зони създадени от скорости над максимално допустимите и несъобразени с конкретната пътна обстановка.

В случая в хода на разследването безспорно е било установено, че св.Кръстев се е движел със скорост близка до максимално допустимата от 50км./час. – около 43км./час. От събраните до момента доказателства обаче се установява, също така, че тази скорост не е била съобразена нито с конкретните метрологични условия / валяло е дъжд, пътната настилка е била мокра/ нито с конкретните пътна обстановка /приближаване към кръстовище/. При това положение позоваването на опасна зона е изключено, съответно становището на прокурора за наличие на случайно деяние поради това, че пострадала е попадала в опасната зона в конкретния случай се явява неправилно.

Все в тази връзка, доколкото конкретната фактология навежда на извод за несъобразена скорост, съответно изключва позоваването на опасна зона  съдът не намира за необходимо и да обсъжда и да прави коментар на възраженията на прокурора за момента от който в настоящия казус пострадала е започнала да представлява опасност за водача. 

С оглед на изложеното по-горе настоящия състав на въззивния съд прецени, че атакуваното определение на ВРС като краен резултат е правилно и законосъобразно постановено и като такова следва да бъде потвърдено.  Що се касае до дадените с определението на ВРС указания за разпит на трима свидетели съдът намира, че подобно допълнително разследване не е необходимо, тъй като счете, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и към настоящия момент. Провежданото на допълнително разследване не би довело друг резултат, а само би проточило досъдебното производство във времето, което и без това до момента се е проточило значително. Безспорно доказателствата събрани до момента сочат на извършено от Кръстев престъпление наказуемо по чл. 343, ал.1, б.”б” от НК, поради което и  не е необходимо да бъдат разпитвани поисканите от пострадалата с жалбата срещу прокурорския акт допълнителни свидетели.

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 173/26.01.2009 г. на Районен съд Варна, двадесет и седми състав, с което е отменено постановление на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 4466/2007год. по описа на ОДП Варна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на последващ контрол.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ :