О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер ……………… Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На пети февруари

Година две хиляди и девета

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Т.

ЧЛЕНОВЕ: Р. *** Б.

като разгледа докладваното от съдия Т.

ВНЧХД№ 188 по описа на съда за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е образувано по частна жалба от адв Недялка Миланова – повереник на ч.т.Н.Н. против определение на Варненския районен съд по НЧХД №2547/07г. по описа на втори състав. С обжалваното определение ВРС е спрял наказателното производство по делото до издирването и задържането на подсъдимата Сеферие Алиосман Хюсеин.

Частната жалба е подадена в срок и като допустима е внесена за разглеждане в закрито съдебно заседание. Преценена по същество същата е основателна по следните съображения:

На 16.05.2007 година във ВРС е постъпила частна тъжба от Н.М.Н. срещу Сеферие Алиосман Хюсеин. С разпореждане на зам.председателя на ВРС от 01.06.2007 година по депозираната частна тъжба е било образувано НЧХД с подсъдима Сеферие Хюсеин. Последната е била предадена на съд по обвинения за извършване на квалифицирана обида и квалифицирана клевета. За докладчик е бил определен съдия Антони Н..

Видно от книжата по делото е, че подс.Хюсеин е била щателно издирвана с цел призоваване за съдебно заседание. Приложени са писмени доказателства, които дават основание да се приеме, че тя е напуснала територията на Република България. Допълнително към писмените документи по делото е бил приложен и отговор на Зам.директор на ОД на МВР – гр.Шумен /л.85/, видно от който подсъдимата е била обявена на ОДИ с телеграма №30056/10.06.2008 година.

При наличието на тези писмени документи, с определение ВРС ІІ състав на 16.12.2008 година е обявил подсъдимата за местно и общодържавно издирване, като е приел че явяването й е необходимо за разкриване на обективната истина по делото и на това основание е спрял наказателното производство по делото.

Въззивният съд категорично не споделя това решение на първата инстанция. Ако се върнем към основанието за образуване на НЧХД №2547/07г. по описа на ВРС, ІІ състав много лесно ще установим че се твърди реализирането на престъпленията по чл.146 и чл.147 от НК да е станало чрез изявления на подсъдимата в писмени документи. При това положение не е ясно какво е очакването на първоинстанционния съд от личния разпит на подсъдимата и то в производство, в което нейното участие не е задължително!!! Спирането на наказателното производство е изключение и то трябва да се извърши само в случаите, когато няма друг способ за неговото приключване, включително и при хипотезата на чл.269 ал.3 от НПК. Спецификата на висящото пред втори състав дело изобщо не попада в хипотезата на чл.25 т.2 от НПК. Да не се забравя, че подсъдимата дори да се яви лично, може да откаже да дава обяснения. С какво тогава нейното участие ще допринесе за изясняване на обективната истина? Към горните доводи трябва да се добави и още един – позоваването на чл.290 от НПК означава съдът да е събрал всички възможни доказателства по делото и едва тогава да формира извод за необходимост от личното явяване и изслушване на подсъдимата /виж систематичното място на чл.290 от НПК - НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И ДАВАНЕ ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ/.

Всичко изложено дава основание да се приеме, че определението на ВРС за спиране на наказателното производство по НЧХД №2547/07г. следва да се отмени. Що се касае до обявяването на подсъдимата на ОДИ, въззивният съд намира това действие за напълно ненужно, но определението в тази част не подлежи на съдебен контрол.

По изложените съображения и на основание чл.345 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение за спиране на наказателното производство по НЧХД №2547/07г. на ВРС, ІІ наказателен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: