РАЗПОРЕЖДАНЕ

гр.Варна, 02.02.2009 г.

Ив.С.- съдия-докладчик по НОХД № 137/09 г. по описа на Варненски окръжен съд, наказателно отделение, разгледах внесеното дело ведно с обвинителен акт на ВОП и установих следното:

Делото е образувано във ВОС след връщането на съдебния акт от АС–Варна, за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Първоначалният съдебен акт на ВОС – присъда срещу А. И.Р., е бил произнесен по повод на внесен обвинителен акт срещу този подсъдим за извършени от него престъпления по чл. 252 ал.2 от НК и по чл. 255 ал.1 от НК.

При запознаване с материалите по делото и предвид обстоятелството, че делото е върнато отново на първоинстанционния съд за ново разглеждане, с оглед задължението на съдията докладчик по чл. 248 ал.2 от НПК, се установява, че в досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правата на подсъдимия, а именно – при изготвяне на обвинителния акт.

Функцията на обвинителния акт многократно е обсъждана в съдебната практика и при множеството промени на НПК не е променяла своето значение – определя предмета на доказване по делото. Като развива обвинителната си теза, прокурорът очертава основните рамки, в които ще протече процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в ОА. Съгласно ТР № 2/02 г на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да се посочат онези факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване.

След като е обвинен в извършване на престъпление по чл. 252 ал.2 от НК, прокурорът е бил длъжен да посочи възоснова на кои факти приема това, а за да е осъществена банкова сделка следва да има заемане на парични средства / за да е по занятие - на широк кръг лица/ срещу насрещна материална облага, насочена към обезпечаване на издръжката на заемодателя. Какви точно действия е извършил подсъдимия Р., съгласно обвинителния акт. Посочено е, че давал заеми на различни лица, обезпечени с ипотека, като датите на ипотеките, имената на заемателите и вписания размер на заема - с уговорката, че за част от договорите /обаче кои договори/ , включват изплатената лихва. След тази таблица е посочено само следното:

“Практически всички свидетели признават, че са заплатили лихви за получената сума, като не са я договаряли писмено и отделно, както е изискването на ЗЗД/чл.240 ал.2/, а размерът й е бил включен в описания в съответните нотариални актове предмет на заема.” С този абзац приключва описанието на фактите във връзка с обвинението по чл. 252 от НК.

Как чрез този текст може да се формулира обвинението по чл. 252 ал.2 от НК, след като едва в диспозитива на акта прокурорът за първи път обвинява подсъдимия, че с дейността му за реализирани значителни неправомерни доходи в размер на 87 353 лева. Последната сума е била и предмет на назначаваните от съда експертизи, които и в крайна сметка са довели до промененото обвинение в по-голям размер. Как обаче е получен този неправомерен доход реално от Р. – дали става въпрос за лихви, кога и по какъв начин са получавани, и като се има предвид, че размера на заемите в някои от случаите са били в долари – в каква валута са получавани лихвите и пр. , както съдът, така и обвиняемият може само да предполага.

Прокурорът в постановлението си от 25.04.05 г. за връщане на делото / т.1, л.231/ също изрично е посочил, че получената лихва е съществена част от обвинението по чл. 252 ал.2 от НК, като е дал указания да се събират доказателства в тази насока. При изготвянето на акта обаче, в обст.му част не се уточнява нищо за получения размер на лихвите, които би следвало да съставляват неправомерния доход. Впрочем тези непълноти са отразени и в решението на Апелативен съд - Варна за връщане на делото, макар и да са посочени като проблем на съдебното решение на първата инстанция. Този проблем съществува още при обвинителния акт и следва да се уточни на тази фаза. Необходимо е да се уточни при излагането на фактите каква част от дадения кредит за всеки един от тях представлява общи разходи /които обичайно включват лихви, такси, комисионни и др/, и коя част от тях съставлява неправомерния доход. Дори и последното число да търпи промяна/ както е станало при предходното разглеждане на делото/ при коректно очертаване на фактите, относими към съставомерността на деянието, тази промяна не би била в противоречие с чл. 287 от НПК – за съществено изменение на обвинението. Обратното - съдът би нарушил тази разпоредба, ако приеме с мотивите си всяка друга констатация, различна от посочените в обвинителния акт / в тази връзка Р № 143/95г. на ВС на РБ/.

Установената непълнота в обвинителния акт се отнася до съставомерен признак на деянието, поради това и става въпрос за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на обвиняемия. Наред с изложените аргументи /че нарушението при изготвяне на акта е съществено/, съдът намира и друг резон към изискването за очертаване на съставомерните признаци на деянието- възможността за разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК и евентуална възможност за признаване на фактите по акта. Последното съществено би затруднило както решаващия съд при липса на конкретика, така и подсъдимия да признае фактите, въпреки че гл.27 от НПК е само една хипотетична възможност.

Изложеното налага прекратяване на образуваното съдебно производство и връщане на делото на прокурора, за изготвяне на обвинителен акт, съобразно изискванията на НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 249 ал.2 вр. чл. 248 ал.2 т.3 от НПК

РАЗПОРЕДИХ :

ПРЕКРАТЯВАМ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО НОХД № 139/2009г. на ВОС, наказателно отделение, И ВРЪЩАМ МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО НА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ВАРНА за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.

Съдия: