Р Е Ш Е Н И Е

Номер …..... Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На деветнадесети февруари

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: У.С.

ЧЛЕНОВЕ: С.Н.

С.С.

Секретар К.А.

Прокурор Р.Р.

Като разгледа докладваното от съдия У.С.

ВЧНД № 141 по описа на съда за 2009 год.,

при произнасянето взе предвид:

Предмет на въззивната проверка е определение по ЧНД №5126/08г. по описа на Районен съд – гр.Варна, постановено на 22.12.2008 година. Със съдебния акт, постановен по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК първоинстанционният съд е групирал наложените наказания на осъденото лице Д.А.А. като на основание чл. 25 ал. 2 вр. с чл. 23 от НК е наложил на осъдената едно общо наказание по влезлите в сила присъди по НОХД № 2885/06г. на ВРС и по НОХД № 4644/2006година на ВРС.Постановил е наказанието по НОХД № 5735/07година на ВРС , представляващо пробация –да бъде изтърпяно отделно.На основание чл. 25 ал. 2 от НК и приспаднал изтърпяната част до момента от наказанията по присъдите.

Въззивното производство е инициирано от протест на ВРП срещу така извършеното групиране на наказанията, като се иска от въззивния съд да отмени определението в частта, относно отделното изтърпяване на наказанието по НОХД № 5735/2007година и да постанови определяне на общо наказание и по трите осъждания.

Представителят на ВОП поддържа протеста и изразява становище, определението не е най благоприятно за осъдената.

В с.з. назначенията служебен защитник поддържа протеста и моли за уважаването му в цялост . В последната си дума осъдената моли за групиране на наказанията му.

Въззивната инстанция ,счита протеста за неоснователен ,а определението за законосъобразно по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е инициирано производство по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК вр. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание на ос.л.Д.А.. Същото е било образувано по предложение на РП-гр.Варна за приложение на цитираните разпоредби досежно осъждането по НОХД № 4644/06г. и НОХД № 5735/07г.на ВРС .

От приложените по първоинстанционното дело писмени доказателства е било установено, че А. е осъждана с три влезли в сила присъди, както следва:

1.С присъда по НОХД № 2885/06г. на ВРС влязла в сила на 27.07.2006година А. е осъдена за деяние ,извършено на 14.01.2006година по чл. 206 ал. 1от НК ,като и е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42 А ал.2 т.1 и т.2- за срок от шест месеца ,както и по чл.42 ал.2 т.6 –безвъзмезден труд в полза на обществото -100 часа годишно за срок от една година.

Поради неизпълнение на наказанието с определение по ЧНД № 1241/07година на ВОС наказанието пробация е било заменено с лишаване от свобода за срок от три месеца ,което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години.Определението е влязло в сила на 6.12.2007година.

2.С присъда по НОХД №4644/06г., ВРС е признал Д.А. за виновна в извършването на престъпление, наказуемо по чл.195ал.1 т.2 и т.4 от НК с дата на реализиране – 01.04.06г. Съдът е наложил наказание на подсъдимата “лишаване от свобода” за срок от шест месеца , изтърпяването на което е било отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Присъдата е вл. с. на 28.12.2006г.

3.С присъда по НОХД №5735/07г., ВРС е признал Д.А. за виновна в извършването престъпление по чл.215 ал.1 от НК за деяние , извършено на 20.08.2006година като и е било наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42 А ал.2 т.1 и т.2 за срок от осем месеца ,както и по чл.42 ал.2 т.6 –безвъзмезден труд в полза на обществото -120 часа годишно за срок от една година.Присъдата е влязла в сила на 13.10.2008година .

При така установената съдимост първоинстанционният съд е приел, че наложените наказания на А. по НОХД №2885/06г. и НОХД №4644/06г. - двете по описа на ВРС подлежат на групиране,тъй като деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда ,за което и да е от тях,още повече ,че след замяната от ВОС на пробацията се касае и за деяния в съвкупност, извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях и за деяния с последващо еднакви наказания, които само могат да се групират.

Поради това и правилно е определил ,че с оглед наличието на предпоставките на чл. 25 вр. с чл. 23 от НК следва да се определи едно общо най-тежко наказание-а именно шест месеца лишаване от свобода , чието изпълнение отлага с изпитателен срок от три години.

Съдът е анализирал данните за съдимостта на А. и правилно е приел ,че наказанието по НОХД № 5735/07год. на ВРС следва да бъде изтърпяно отделно,тъй като деянието е извършено на 20.08.2006година и не се намира в условията на реална съвкупност с това по НОХД № 2885/06година ,която вече е била влязла в сила на 27.07.2006г.

Предвид изложеното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Районен съд – гр.Варна, постановено на 22.12.2008г. по ЧНД № 5126/2008г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: