Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На деветнадесети февруари Година две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: У.С.

ЧЛЕНОВЕ: С.Н.

С.С.

Секретар К.А.

Прокурор – Р.Р.

като разгледа докладваното от съдия С. ВНОХД №127по описа на съда за 2009 г.,за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД N 5112/2007год. по описа на ВРС- 4-ти състав , постановена на 01.12.2008гоод., с която подсъдимия П.С.Ф. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 195ал.1 т.3 и т.4 от НК вр. с чл.20 ал.2 и чл. 54 от НК му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален строг режим по чл. 47 ал.1 б.б/ от ЗИН.

Осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Недоволен от присъдата останал подсъдимия Ф. ,който инициирал настоящето производство с въззивна жалба срещу така постановената присъда , сочейки доводи за неправилност на така постановената присъда, с твърдение за необоснованост на същата и искане за постановяване на оправдателна присъда ,тъй като участвувал само в товаренето на откраднатото . Алтернативно моли за намаляване на наказанието ,по основание за явна несправедливост.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и упълномощения му защитник адв.Св.Иванова се явяват .

По съществото на делото адв.Иванова поддържа жалбата , като заема становище за недоказаност на обвинението по безспорен начин, както от обективна така и от субективна страна . Алтернативно моли за намаляване на наказанието с оглед факта ,че предходната съдимост не влияе на квалификацията на извършеното и подс. има добри трудови данни.

В с.з. пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура –моли съдът да потвърди така постановената присъда като правилна , законосъобразна ,а по отношение на наказанието заявява становище за намаляване на същото.

В последната си дума подс. моли настоящата инстанция да го оправдае ,като отмени първоинстанционната присъда или да му намали наказанието.

След преценка на доводите на страните по делото , както и след цялостна служебна проверка на присъдата ,на осн. чл. 313 и чл. 314 от НПК, съставът на Варненския окръжен съд счита, че жалбата е неоснователна по следните съображения :

В съответствие с всички събрани по делото доказателства , относими към предмета на доказване, първоинстанционния съд е приел за установено следното:

На 07.06.2006година подс.Ф. и Ананиев /впоследствие починал/ разбили вратата на Здравната служба на с.Казашко , Варненска област ,като оттам взели два варела за съхранение на гориво и две цистерни за съхранение на гориво-като вещите били собственост на ДКЦ 5-„Св.Екатерина”ЕООД-гр.Варна ,с материално –отговорно лице свид.Благоева –Алексиева. Вещите били отнесени до оградата на дома на свид.Юмер ,след което отишли при свид.Фердов ,който живеел наблизо. Двамата помолили свид. Фердов да им направи услуга,като с неговия микробус да натоварят железа и да ги откарат до пункт за вторични суровини.Свид.Фердов се съгласил и с т.а. ги закарал до дома на свид.Юмер.Там подс.Ф. и Ананиев подпомогнати от свид.Юмер натоварили варелите до пункт за цветни метали-при свид.Костов.,който оформил документите, посочвайки като продавач в тях името на Ананиев /починал впоследствие/.При приемането на металите при свид.Костов били само подс.Ф. и Ананиев ,поради което и впоследствие на л. 35 и л.37 от ДП свид. ги разпознал.Ананиев дал 10 лв. на свид.Фердов за извършената услуга и той си отишъл.

От назначената оценителна експертиза е установена стойността на вещите ,възлизаща на 223,46лв.

Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е изградил на база обективен анализ на всички събрани по делото доказателства –показанията на свидетелите ,които са непротиворечиви и взаимно допълващи се –Костов ,Юмер и Фердов протоколите за разпознаване на свид. Костов ,приобщени чрез прочитането им ,както и от заключенията на оценителната експертиза за стойността на вещта .Кредитирал е изцяло показания на свид.Юмер и свид.Алексиева като е съпоставил тезата на подс.Ф. ,и другите доказателства по делото.

Съответно обосновано е отхвърлил тезата на подс.Ф. , че изобщо не е участвувал в извършване на кражбата-отнемането на вещите ,а само помогнал на „Адем”-свид.Юмер и Ананиев да натоварят вещите в микробуса и да ги разтоварят на пункта.

Изводите си съдът е направил след внимателна преценка, съпоставяне и анализ на писмените и гласни доказателства като не са нарушени правилата за събиране на доказателствата и за тяхната оценка, като е налице ясен отговор кои от доказателствата в тяхната съвкупност е кредитирал и защо, и кои е отхвърлил. Авторството на деянието е безспорно доказано .

От правна страна, правилно е приел ,че деянието на подсъдимия осъществява признаците на чл. 195 ал.1т.3 и 4 от НК вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Правната квалификация на престъплението е правилна като са налице и двата квалифициращи елемента от състава на престъплението изрично и правилно мотивирани от първата инстанция.

Настоящата инстанция счита ,че първоинстанционния съд правилно е оценил допълнителните детайли, при които е извършено престъплението – начина на извършване, установил е въз основа на внимателен анализ и съпоставяне на основните факти и времето на извършване на престъплението съпоставено със съставените документи и свидетелски показания приети правилно като безспорни .

Отчел е, и то правилно предходното осъждане на лишаване от свобода за тежко престъпление ,което не влияе на правната квалификация на извършеното , но е отегчаващо отговорността обстоятелство наред с другите осъждания на подс. за по-леки престъпления с наказания без лишаване от свобода и е стигнал да правилния извод ,че същите не са изиграли необходимия и целен възпиращ и възпитателен ефект върху подс.,като правилно е наложил наказанието само при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства –определено на четири години лишаване от свобода ,при първоначален строг режим по чл. 47 б.б/ от ЗИН.След внимателен анализ на обстоятелствата определящи размера на наказанието съдът е стигнал да извода ,че липсват смекчаващи обстоятелства при неговото определяне.Поради това и наложеното наказание не е несправедливо ,защото е наложено в пределите на материалния закон и значително под средния размер на предвиденото в закона наказание.

По доводите на защитата на подсъдимия :

Първите доводи са свързани с твърденията за необоснованост на съдебния акт ,които настоящата инстанция не споделя ,по съображенията , изложени по- горе.

По доводите, свързани с искането за намаляване на наказанието, въззивния съд вече също се е произнесъл по същите,а наказанието е справедливо –в рамките на закона и в съответствие с целите на индивидуалната и специалната превенция.

С оглед изложеното и въззивната инстанция прави изводите си , че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла на чл. 313 и 314 от НПК , поради което и следва изцяло да се потвърди.

Водим от горното и на осн. чл. 338 от НПК , съставът на Варненския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Варненския районен съд 4-ти състав , постановена на 01.12.2008год. по НОХД N 5112/2008год. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

Да се съобщи на страните ,че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.