Р Е Ш Е Н И Е

Номер …………… Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На пети февруари Година две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.Я.

ЧЛЕНОВЕ: С.К.

П.М.

Секретар А.Б.

Прокурор Д. К.

като разгледа докладваното от съдия Св.К.

ВЧНД № 101 по описа на съда за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК, вр.чл.306, ал.1 от НПК.

Предмет на въззивното производство, образувано по жалба на осъд.лице Р.А.К., е определение на ДРС, ІV^-ти състав, от 18.ХІІ.2008г. по ЧНД № 428/2008 г., с което последните две от наказанията, наложени на жалбоподателя са били групирани – тези по НОХД № 52/2008 г. и по НОХД № 187/2008 г. и двете по описа на ДРС. Първоинстанционният съд по реда на чл.24 от НК е увеличил размера на определеното за изтърпяване наказание с 3/14 и е наложил на въззивника да търпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца.

Жалбоподателят е изразил принципното си недоволство от определението на РС, гр.Девня. В съдебно заседание пред въззивната инстанция К., лично и чрез защитника си адв.Р., поддържа жалбата без да сочи допълнителни обстоятелства.

Прокурорът от ОП-Варна счита, че жалбата е неоснователна.

Варненският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че жалбата е допустима и я разгледа по същество.

За да се произнесе с атакуваното определение, ДРС е взел предвид от фактическа страна следните осъждания на К.:

1. с определение по НОХД № 52/2008 год. по описа на ДРС за деяние, извършено на 12/13.ІV.2007 , жалбоподателят е бил наказан с наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца при строг режим. Присъдата е влязла в сила на 03.Х.2008 г.;

2. с присъда по НОХД № 187/2008 год. по описа на ДРС за деяние, извършено на 12.V.2007 г., жалбоподателят е бил санкциониран с наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и четири месеца, при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 12.V.2008 г.;

Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че двете деяния са били извършени от жалбоподателя в условията на реална съвкупност и е групирал по реда на чл.25 от НК наложените му наказания „Лишаване от свобода”. По реда на чл.24 от НК ДРС е увеличил размера на определеното за изтърпяване наказание с 3/14 и е наложил на въззивника да търпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК районният съд е приспаднал изтърпяното от ос.лице наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 52/08г. по описа на ДРС.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На първо място жалбоподателят поддържа бланкетно твърдение за незаконосъобразност на проверяваното определение на ДРС. В съдебно заседание тази „непълнота” на бланкетната жалба не бе отстранена от назначения служебен защитник. Въпреки това обаче въззивната инстанция дължи произнасяне, доколкото е задължена за извърши и при служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон. При тази служебна проверка настоящата въззивна инстанция не констатира допуснати нарушения от първоинстанционния съд. ДРС правилно е определил съвкупностите и е увеличил размера на определеното наказание, съобразявайки предходното богато съдебно минало на жалбоподателя.

Поради изложеното и определението на Районния съд следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6, намиращ приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определението на ДРС, ІV^-ти състав, постановено на 18.ХІІ.2008г. по ЧНД № 428/2008 г.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.