Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и девети януари Година две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Л.

ЧЛЕНОВЕ: М.Н.

Р.Ш.

Секретар Р.П.

Прокурор Р.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.

ВНОХД № 37 описа на съда за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подс.Д.М.Й. против присъда, постановена на 17.11.2008 год. по НОХД № 471/2008 год. на ПРС, V състав.

С атакувания съдебен акт подс.Й., е признат за виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, 5 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца при първоначален строг режим.

Със същата присъда са признати за виновни и подс.С.А. и З.Н. в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 НК за подс.А.. Същите не са обжалвали постановената по отношение на тях присъда и в с.з. пред въззивната инстанция заявяват, че не желаят да се присъединят към жалбата, поради което и присъдата е влязла в сила в тази част.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като е наложено несправедливо наказание и се прави искане пред съда за намаляване на размера му.

Представителят на ВОП предлага присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Подсъдимите Й., А. ***, познавали се дълго време преди инкриминираното деяние и били в добри отношения помежду си.

На 03.02.2008 год. тримата се събрали в дома на подс.А., където се почерпили с алкохол. Подс.Й. им казал, че същия ден обикалял в района са с.Петров дол, общ.Провадия и там забелязал строяща се къща, на първия етаж на която имало натрупани метални строителни платна. И им предложил да отидат през нощта и да ги откраднат. Останалите двама се съгласили с това негово предложение.

Късна вечерта на 03.02.2008 год.Й. и А. впрегнали две конски каруци и заедно с подс.Н. *** дол. Последният останал да ги чака в края на селото, а останалите двама подсъдими отишли до набелязаната къща, от където натоварили общо 57 бр. строителни платна на каруцата на подс.А., тъй като по пътя на другата каруца се спукала гума. Тръгнали обратно като взели и подс.Н.. Тримата отишли до чешма в района на „Оранжерии” с-Ветрино и там скрили откраднатите вещи за през нощта, което станало вече след полунощ.

На следващата сутрин – 04.02.2008 год. подсъдимите се обадили на св.Вълчев, управител на пункт за изкупуване на метали и се уговорили с него да закарат строителните платна като метален отпадък. След това с неустановен по делото микробус отишли до мястото, натоварили платната и ги закарали по въпросния пункт, който се намирал в двора на „БКС” гр.Провадия. По време на разтоварването на инкриминираните вещи в пункта била извършена проверка от служители на РПУ-Провадия, в резултат на която кражбата била разкрита.

На същата дата откраднатите вещи били върнати на собственика им – св.Стефанов.

От заключението на назначената по делото СОЕ се установява, че стойността на инкриминираните вещи възлиза на 564.40 лв.

В с.з.подс.Й. твърди, че не е знаел, че къщата от която са откраднали строителните платна е била изоставена. Съдът не кредитира това твърдение, тъй като от разпита на св.Стефанов се установява по безспорен начин, че макар и действително да е нямало прозорци на първия етаж, то това е било така тъй като е правил ремонт в нея и е сменял дограмата, което безспорно може да се установи и с прост оглед на обекта. Също така се установява, че платната са били поставени в едно от стаите, което също свидетелства за обстоятелството, че въпросната къща се стопанисва от някого.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото. Преценил е, че от събраните доказателства може да направи категоричен извод, че именно подсъдимите са осъществили вменените им деяния. Тези изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради което и няма да бъда преповтаряни отново. Фактическата обстановка не се оспорва и от въззивника, който в с.з. моли единствено за намаляване на наложеното наказание.

При определяне на наказанието съдът е преценил какви са смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и за тримата подсъдими, както и обстоятелството, че производството се е разгледало по реда на глава ХХVІІ, поради което и е задължен да наложи наказанията по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК, като е определил и за тримата подсъдими наказания „лишаване от свобода”, като определения размер на подс.Й. е 2 години и 8 месеца при първоначален строг режим, какъвто е единствено възможния за него предвид факта, че деянието, което му е вменено е извършено при условията на опасен рецидив.

Във въззивната жалба е посочено, че неправилно е наложено наказанието в посочения размер, още повече че за подс.Й. то е най тежко и се прави искане за намаляване на размера му.

Съставът на ВОС намира и това искане за неоснователно, тъй като обществената опасност на подс.Й. е изключително висока, още повече, че в конкретния случай той е организатор на извършеното престъпление. Видно от приложеното свидетелство за съдимост към настоящият момент по отношение на него има 12 влезли в сила присъди, от приложената по делото справка за лицето от районния инспектор се установява, че той е известен с противообществените си прояви и е извършител на множество кражби, като не е направил опит дори да се задържи накъде на работа и по този начин да осигурява прехраната на себе си и семейството си.

Настоящият състав на съда намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, наложено е наказание към минималния размер, като са съобразени изложените по-горе обстоятелства. Към момента не са налице основания за намаляване на наложеното наказание, което въззивния съд намира за справедливо.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира нарушения, допуснати от първоинстанционният съд при неприлагането на разпоредбата на чл.25 НК по отношение на осъдените лица, което по силата на закона съдът е бил длъжен да направи, в противен случай би могъл да влоши положението им. Това обаче не може да бъде сторено от настоящата инстанция, тъй като по този начин подсъдимите биха били лишени от обжалване пред следваща инстанция.

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция и на осн.чл.338 НПК

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Провадийския районен съд, V състав, постановена на 17.11.2008 год. по НОХД № 471/2008 год.

Решението не подлежи на касационна проверка на осн.чл.346 НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: