Р Е Ш Е Н И Е

Номер …..... Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и девети януари, две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Л.
ЧЛЕНОВЕ: М.Н.

Р.Ш.

СЕКРЕТАР: Р. П.

ПРОКУРОР: Р.Р.

Като разгледа докладваното от съдия Ш. ВНОХД№ 28 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда по НОХД №5374/08г. по описа на ВРС, двадесет и втори състав, постановена на 10.12.2008 година. Присъдата е осъдителна за К.Г.Л., като той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206 ал.1 от НК. К.Л. е бил осъден да заплати обезщетение на гражданският ищец по делото за причинени на същия имуществени вреди в резултат на престъпното деяние.

Недоволен от първоинстанционната присъда е останал подсъдимия Л., който чрез защитника си е подал въззивна жалба против съдебния акт, като твърди явна несправедливост на наложеното наказание и желае намаляването на двете задължителни пробационни мерки до минималния, предвиден в закона размер, както и отмяната на мярката безвъзмезден труд в полза на обществото. Алтернативно с жалбата се иска намаляване на срока и размера на трите пробационни мерки до минимално предвидения в закона размер за всяка от тях.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, считайки , че наказанията са правилно определени.

Защитникът на подсъдимия поддържа доводите ,наведени с жалбата и моли да бъде намален срока на двете задължителни пробационни мерки до минималния, предвиден в закона, както да бъде отменена мярката безвъзмезден труд в полза на обществото. Алтернативно моли да бъде намален размера на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото на 100 часа за една година.

Подсъдимия Л. моли за отмяна на мярката безвъзмезден труд и намаляване на първите две мерки за срок от шест месеца.

Окръжният съд намира жалбата за основателна по следните съображения:

Фактическата обстановка е правилно установена, в съответствие със събраните при разследването и проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства. Същите безспорно сочат, че на 21.03.2008г. , докато пътували с автобус към ПГИ „Богоров”, подс. Л. поискал от св. Дочев мобилния му телефон, за да телефонира на свой познат. Св. Дочев се съгласил и предал на подс. Л. телефона си „Самсунг Д900И”, като уговорката между двамата била след приключване на учебните часове подс. Л. да върне на св. Дочев телефона

Подс. Л. не върнал на св. Дочев вещта, а вместо това се разпоредиб с нея, като я заложил за сумата от 25, 00 лева.

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза стойността на телефона възлиза на 319,20 лева.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянията на подсъдимия. Същият е извършил престъпление, наказуемо по чл.206 ал.1 от НК.

Спорен по делото е въпросът дали наказанието, наложено на подсъдимия е справедливо, т.е. съответно на обществената опасност на деянията и неговата личност. Първата инстанция, при задължителното приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК в хипотезата на чл.373 ал.2 от НК е наложила наказание „пробация” при съдържание на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК с продължителност от по седем месеца, както и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.6 от НК в размер на 200 часа за срок от една година. По отношение на срока и размера на пробационните мерки първоинстанционният съд е отчел наличието на смегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са самопризнанията на подсъдимия, съдействащи за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало и факта, че се касае за изолиран акт на престъпно поведение, а не за формирано трайно такова. Била е отчетена и степента на обществена опасност на деянието.

Въззивната инстанция намира, че правилно е бил определен вида на пробационните мерки, които да се наложат на подсъдимия, като по отношение на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” намери, че определянето й е адекватно и ще постигне превъзпитанието на дееца към спазване на законите в страната и постигане на материални блага по „правилен” начин – чрез общественополезен труд.

Правилно е бил определен срокът на задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес” за СЕДЕМ МЕСЕЦА и по чл.42а ал.2 т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за СЕДЕМ МЕСЕЦА.

По отношение на мярката по чл.42а ал.2 т.6 от НК „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа, които да се положат в рамките на една календарна година въззивният състав на съда намери, че размерът на тази пробационна мярка е неоснователно завишен. По делото са установени единствено смегчаващи отговорността обстоятелства – съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало и проявената критичност, както и факта, че се касае за изолиран акт на престъпно поведение, а не за формирано трайно такова. Степента на обществена опасност на деянието е по- ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид. При това положение пробационната мярка по чл.42а ал.1 т.6 от НК следва да се определи в посока към минимално предвидения размер, а не към средния, както това е сторено с първоинстанционната присъда.

При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт.

Предвид изложеното и на осн. чл.337 ал.2 т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъдата на Варненския районен съд, двадесет и втори състав, постановена на 10.12.2008 година по НОХД №5374/08 г., като НАМАЛЯВА размера на наказанието „ПРОБАЦИЯ” в частта, в която е определена пробационна мярка по чл.42а ал.1 т.6 НК „безвъзмезден труд в полза на обществото” на 120 / сто и двадесет часа/ часа за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: