Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и девети януари Година две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Л.

ЧЛЕНОВЕ: М.Н.

Р.Ш.

Секретар Р. П.

Прокурор Р. Р.

като разгледа докладваното от съдия Л.

ВНОХД № 20 по описа на съда за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 564/27.11.2008г. по НОХД № 5393/2008 г. на ВРС, ІІІ състав, с която подсъдимият Х.М.О. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. Съдът разгледал делото по реда на чл. 371 т. 2 от НПК и определил наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” от НК. На подс. О. било наложено наказание пробация, при три мерки – по чл. 42 А ал. 2 т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, по т. 2 на същия текст – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца и по т. 6 – безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за срок от една година. На основание чл. 53 от НК били отнети 2 бр. банкноти от по сто лева – веществени доказателства по делото. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба на процесуалния представител на подс. О.. Счита се, че присъдата е незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Защитникът моли присъдата да бъде изменена като бъде отменена мярката по чл. 42 А ал. 2 т. 6 от НК, мерките по чл. 42 А ал. 2 т. 1 и 2 от НК да бъдат намалени да предвидения минимум. В хода на с.з. пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбата си, като подчертава, че третата пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото – не е задължително по закон да бъде наложена.

Подсъдимият не се явява пред въззивната инстанция.

Представителят на въззивната прокуратура моли жалбата да бъде счетена за неоснователна, а присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд намира жалбата за неоснователна.

Съставът на ВРС в разпореждане от 10.11.2008г. е предприел разглеждане на делото по гл. 27 от НПК. Впоследствие в с.з. съдът разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НК, подс. О. признал фактите по обвинителния акт. Съдът с определение по чл. 372 ал. 4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Приобщавайки материалите по досъдебното производство и доказателствата от съдебната фаза, съдът събрал наличните фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. В мотивите към присъдата съдът преценил, че доказателствата – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и писмените доказателства са безспорни и категорично изясняват фактическата обстановка. И изложението относно установените факти, и направения въз основа на тях правен извод, изцяло се споделят от въззивната инстанция. Съдът след преценката на релевантните доказателства приел, че на 06.08.08г. в гр. Варна подс. О. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Дмитрий Степанишев заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 195.58лв., с което осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.

След прецизиране на правната квалификация на извършеното и предвид процедурата по особеното производство ВРС е приложил правилно материалния закон и по отношение на следващото се наказание. Тъй като чл. 209 ал. 1 от НК не предвижда минимум на вида наказание и подсъдимият е пълнолетен, то по реда на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” съдът го е заменил с пробация. Определени са три вида мерки, като за срок от девет месеца съдът е постановил задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, а безвъзмездният труд е определил – 100 часа за срок от една година.

Във въззивната жалба защитникът на подс. О. възразява срещу размера на задължителните мерки, а мярката безвъзмезден труд – оспорва изцяло.

При задълбочената преценка на мотивите на съда обосновали решението за вида и продължителността на наложените наказания, въззивният съд установи, че ВРС е отчел всички факти и обстоятелства от значение да изяснят както степента на обществена опасност на деянието, така и на дееца, ведно с останалите елементи, подлежащи на анализ по чл. 54 от НК. От решаващо значение са няколко положения – обекта на посегателство, степента на разпространение на деянията от този вид, склонността на подсъдимия към неправомерно поведение. В допълнение към приетото от ВРС следва да се посочи, че в резултат на действията на подсъдимия е засегнат материално чужд гражданин – на почивка в града, извършеното рефлектира и върху по-широк кръг обществени интереси. Използваните от подсъдимия средства за възбуждане на заблуждението са отдавна излезли от обръщение банкноти – очевидно подготвени именно с такава цел от подс. О..

Оценъчната дейност на ВРС е правилна и законосъобразна. Задължителните пробационни мерки са определени незначително над минималния срок. Периодът от девет месеца на интензивен пробационен режим е необходим и достатъчен за предизвикване в съзнанието на подсъдимия търсените обществено очаквани промени, както и за възпитаването му към въздържане от следващи престъпни прояви. Няма законова опора становището на защитата за възможност мярката безвъзмезден труд – като незадължителна – да бъде отменена. Съдът е напълно свободен в преценката си за броя, вида и продължителността на необходимите за поправяне на подсъдимия пробационни мерки, като се води от регламентирането им от текстовете на общата част на НК. Пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото ВРС е определил при обосноваване на самостоятелното й значение, като правилно не е намерил пречка във факта, че подс. О. работи. Достатъчно е позоваването на чл. 42 Б ал. 5 от НК и чл. 141 ж от ЗИН, за да бъде изяснено, че посочената мярка не ограничава свободата на подсъдимия, като трудът – съобразен с квалификацията и възможностите, се полага в извънработно време – до три часа, или за пълен работен ден в почивни или празнични дни – в зависимост от изготвения с негово участие график. Постановената мярка безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година – е в минимален размер и срок. В допълнение към задължителните пробационни мерки би подпомогнала настъпването на положителни промени в мисленето, начина на живот и навиците на подс. О., а от друга страна би била полезна за обществото с постигнатите от труда резултати.

След преценка на материалите по делото, съдебният акт и мотивите към него и направените възражения въззивният състав не намери основания за проява на по-голяма снизходителност и изменение на присъдата в частта на определените наказания.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 564/27.11.2008г. по НОХД № 5393/2008 г. на ВРС, ІІІ състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: