Р Е Ш Е Н И Е

Номер …… 2009г. Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На дванадесети февруари две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: И.С. Членове: Д.К.

Радостина Методиева

Секретар М.М.

Прокурор Н.А.

разгледа докладваното от съдия С.

ВНОХД № 12 по описа на съда за 2009 г.

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 5366/2008 г. на РС- Варна, 28 състав, постановена на 01.12.08 г. 23.05.2008 г., с която подс. А.И.Б. е признат за виновен в престъпление по чл. 216 ал.1 от НК , като на основание чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на частния обвинител, с която се възразява срещу наказанието, като се счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК и неправилно не е наложил наказание пробация на подсъдимия. Моли съда да измени присъдата, като наложи претендираното наказание.

В съдебно заседание се явява проц. представител на частния обвинител, който поддържа жабата. Представителят на въззивната прокуратура счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства по реда на глава 27 от НПК – след признаване на фактите от подсъдимия и самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, за което следва да понесе смекчена наказателна отговорност и е определил наказанието му по реда на чл. 55 от НК. Въпросът, поставен от повереника на частния обвинител е относно приложимостта на чл. 55 от НК като материалноправна норма и задължението на съда да я приложи, след признаване на фактите от страна на подсъдимия. Районният съд е дал подробен отговор на този въпрос, поставен още по време на съдебните прения. Деянието, за което е признат за виновен подсъдимия Б. е извършено на 07.05.2004 г. Съгласно материалноправните норми за определяне на наказанието и в частност чл.55 от НК, когато за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода, което няма специален минимум, следва да се замени с наказание поправителен труд или глоба в размер от 50 до 1000 лева - редакцията на закона, преди изменението от бр.92, от 27.09.2002 г. и в сила към датата на деянието. Възможността за налагане на наказание “пробация”, съгласно пар.89 от ЗИДНК е от 01.01.2005 г. Без съмнение, глобата е по-благоприятна възможност в сравнение с наказанието “пробация”.Тъй като правилата за определяне на наказанията са материалноправни норми, то следва да се прилага законът, който е в сила по време на извършването на деянието, съгласно чл. 2 ал.1 от НК. Поради това и съдът законосъобразно е стигнал до извод за наказание от този вид.

Съществуващата от 2006 г., с влизането в сила на новия НПК, правна възможност при признаване на фактите по обвинението, подсъдимият, ако бъде признат за виновен, да му се наложи наказание по реда на чл.55 от НК е процесуалноправна норма, действаща ex nunc. Наред с това тя създава задължение за съда относно приложимостта на материална норма - чл.55 от НК. Последната следва да се прилага с оглед на чл.2 от НК и да се прави преценка за най-благоприятния за дееца закон. В този случай става въпрос за дейност по налагане на наказание, като задължителното приложение на материалната норма е предвидено изрично в процесуална норма, но това не създава забрана за съда за приложението на чл. 2 от НК.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че съдът правилно е определи приложимия материален закон и е стигнал до законосъобразния извод за налагане на наказание”глоба” и поради това и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на ВРС – 28 състав по НОХД № 5366/2008 г., постановена на 01.12.08 г., с което на подс.Б. за извършено от него престъпление по чл. 216 ал.1 от НК и ар. чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, както и в гражданскоосъдителната част.

Решението не подлежи на касационна проверка.

Председател: Членове :