Р Е Ш Е И Е

№ Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд

Наказателно отделение

На двадесет и втори януари две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Н.
ЧЛЕНОВЕ: У.С.

Р.Т.

СЕКРЕТАР: Д.В.

ПРОКУРОР: Р.Р.

Като разгледа докладваното от съдия Т. ВНОХД№ 717 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда по НОХД № 505/2007г. по описа на РС-гр.Варна, петнадесети състав. Жаленият съдебен акт е осъдителен за подс.А.Г.Н., като същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 от НК. С първоинстанционната присъда са били уважени два гр.иска, съответно в размер на 1000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от гр.ищца М.Х. и в размер на 275.40лв., удовлетворяващи претенция за имуществени вреди от деянието.

Въззивното производство е образувано жалба на подсъдимия Н.. Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване по предявеното обвинение, макар да не е ясно и точно формулирано.

Въззивният състав е намерил основание за възобновяване на съдебното следствие по делото. След изчерпване на неговия предмет и в пледоариите по същество защитникът на подсъдимия поддържа изцяло въззивната жалба. Аргументира становище за липса на достатъчно доказателства, които да обосноват осъждането на подс.Н.. Акцентира върху извършеното разпознаване на лице във фазата на д.пр., като сочи че не е възможно пострадалата от престъплението да не е възприела множеството татуировки по ръцете на подзащитния му. Това обстоятелство подлага разпознаването под съмнение и води единствено до основание за приложение на чл.304 от НПК.

Въззивният прокурор счита, че авторството на деянието е доказано по несъмнен и категоричен начин, като моли първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.

В последната си дума подс.Н. заявява, че не е извършил това престъпление, не може да носи отговорност за него и желае да бъде оправдан.

Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по внесен във ВРС обвинителен акт срещу А.Г.Н. за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК. Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. Въззивният съд прие, че пред него делото не е изяснено в нужната пълнота, поради което с нарочно определение възобнови съдебното следствие, като подложи на проверка част от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

В ранните сутрешни часове на 01.10.2006 година св.М.Х. напуснала дома си, находящ се в гр.Варна, кв.”Възраждане”, бл.77 и се отправила към тролейна спирка. За да стигне до нея, свидетелката трябвало да премине през пътека в междублоковото пространство. Наоколо било пусто, нямало движение на хора и автомобили предвид ранния сутрешен час /между 06.30 - 7.00 часа/. На голямо разстояние от себе си, свидетелката възприела силует на момче, което лъкатушило. Вниманието й се изострило, като тя нарочно се огледала около себе си. Видяла, че единствен около нея бил пазач на барче, който почиствал заведението. Когато момчето се изравнило с нея, свидетелката вече успяла да възприеме някои негови отличителни особености. Направило й впечатление, че веждите му са черни и големи, ушите също големи, стойката му била приведена. Вниманието на свидетелката било концентрирано изцяло върху лицето на момчето. Когато последният се изравнил със св.Х., предприел действия по нападение – застанал зад нея, хванал я с ръце за врата, като започнал да й нанася удари в областта на главата. Ударите се отличавали с особен интензитет, но свидетелката не била в състояние да прецени с какво точно са реализирани. От упражнената физическа сила, свидетелката изгубила равновесие. Тялото й се насочило към земята, но тя успяла да се подпре с пръст на земята. Единствената й съпротива се изразила в силни крясъци, които успели да мотивират момчето да преустанови нападението си за няколко секунди. Непосредствено след това, той й нанесъл още няколко удара, като успял да грабне дамската чанта, а след това избягъл. Свидетелката направила опит да го настигне, като отново се опитала да запомни стойката и физиката на момчето.

Веднага след реализираното нападение пострадалата се върнала в дома си. Обадила се в ІІІ РПУ-Варна и на екип на Бърза помощ. На пристигналия в дома й полицейски екип, свидетелката дала подробно описание на лицето, което извършило грабежа на чантата й, в която имало мобилен телефон „Самсунг” и др. вещи на обща стойност 446.44лв. /според заключението на СОЕ/. В тази насока по д.пр. е приложен рапорт на полицаите А.К. и Атанас Андреев, видно от който св.Х. е била подробна в описанието на нападателя, т.е. възприятията й са били налични още в този първоначален момент на разследването.

На процесната дата свидетелката Х. била вписана в журнала за прегледи в МБАЛ”Св.Анна”-Варна под №12846 като пациент, на който била извършена хирургическа обработка на рана на главата, включващо лепене и превръзка.

Във връзка с подадения сигнал за процесното деяние, служители от ІІІ РПУ-Варна предприели оперативно-издирвателни мероприятия. По описание извършителят приличал на издирвано от тях лице за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” – подс.А.Н.. Той бил задържан на 02.10.2006 година в обитаван от него апартамент, находящ се в гр.Варна, кв.”Възраждане”, бл.79. Задържането било реализирано от полицейските служители св.св.Кателиев и Кънчев, които в показанията си сочат че подсъдимият бил с дължина на косата около 3см. За двамата свидетели подсъдимият бил известен още от 2004г., като част от криминалния контингент. Същите сочат, че отличителна черта за него са множеството татуировки, разположени на едната му ръка – в областта между китката и лакетя от външната част. Св.Кънчев сочи, че татуировките започвали от областта на рамото, като били ориентирани в посока към китката. Двамата полицейски служители са категорични, че татуировките са видими, „но ако човека няма опит и няма за цел да го гледа в ръцете, би могъл да не ги забележи, ако гледа лицето му.” /цитат от показанията на св.Кънчев, дадени при разпита му по време на първоинстанционното съдебно следствие на л.71 последно изречение и гръб/.

При задържането на подс.Н. не била извършена проверка на багажа му. Св.Кънчев заявява, че подс. отрекъл да има червена блуза с къс ръкав, което не наложило претърсване на вещите му.

На 12.10.2006 година св.Х. извършила разпознаване на лице /протокол – л.10 от досъдебното производство/. Тя посочила, че разпознава лицето под №4, а именно подс.А.Н. „по стойката на тялото, по особеностите на главата”. Към протокола е приложен фотоалбум.

Разпознаването на лице е било извършено в присъствието на поемните лица Йордан Иванов Божилов и Никола Пеев Дишков. При провеждане на първоинстанционното съдебно следствие двамата са били допуснати до разпит, но впоследствие съдебният състав е преценил че не е необходимо да бъдат изслушани. Въззивният съд не сподели това становище, което наложи възобновяване на съдебното следствие по делото. Видно от показанията на поемното лице Йордан Божилов е, че е присъствал на разпознаване, при което едно момиче през стъкло е посочило лице с номер 4. След предявяване на протокола за разпознаване поемното лице заяви, че няма негов подпис. В тази връзка въззивният съд назначи и прие заключението на графическа експертиза, според което подписът в графа „поемни лица” срещу точка №1 на протокол за разпознаване от 12.10.2006 година е положен от Йордан Иванов Божилов.

Що се касае до разпита на второто поемно лице, посочено в протокола за разпознаване следва да се отбележи, че същият се оказа невъзможен поради обективни причини. От приетия протокол на делегирания съд по съдебната поръчка е видно, че поемното лице се намира за неопределен период извън пределите на Република България.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал извод в посока на съставомерно поведение на подсъдимия по чл.198 ал.1 от НК. Изводите по техните мотиви и краен резултат, въззивният съд намира за правилно формирани.

По отношение на жалбата от подсъдимия:

При така установената фактическа обстановка подсъдимият Н. и неговият защитник намират, че липсват доказателства по отношение на авторството на деянието. Възраженията се развиват в две паралелни плоскости:

– към момента на грабежа подсъдимият е бил с по-дълга коса от тази при разпознаването;

– не е възможно подсъдимият да е автор на извършения грабеж, защото пострадалата би следвало да забележи татуировките по ръката при положение, че е бил с блуза с къс ръкав:

Нито едно от двете възражения не могат да влязат в такава колизия с станалите доказателства по делото, че да доведат до оправдателна присъда за подс.Н..

Видно от показанията на пострадалата е, че в сутришните часове на процесната дата в междублоковото пространство са се намирали само тя и момчето, което я е нападнало. Свидетелката е била с изострено внимание, като е наблюдавала поведението на идващото към нея момче. Първите й възприятия са от значително разстояние, като напълно логично е тя да е възприела стойката на момчето. При приближаването и нападението вниманието й е било ангажирано само с лицето на нападателя, като тя е възприела вече дължината на косата, цвета и външното облекло. Категорично възприятията на пострадалата са били само от тези особености на нападателя, защото тя ги е съобщила на полицаите от дежурния екип /рапорт на л.3 от д.пр./. По отношение на дължината на косата на подс.Н. са налични две твърдения – неговото и на близките до него лица, които му градят алиби за процесната дата и на двамата полицейски служители, които са го задържали на 02.10.2006 година. Правилно въззивният съд е кредитирал показанията на полицейските служители, които сочат че косата на подсъдимия в момента на задържането е била с дължина около 3 см., т.е. с такава каквато е имал подсъдимия към датата на разпознаването. Показанията на останалите свидетели са изключително съмнителни, предвид сочените в тях факти опровергаващи се от останалите доказателства по делото.

По отношение на „спорните татуировки”, съдът намира че е възможно пострадалата да не ги е възприела. Причините са няколко. Първата следва от механизма на нападението, което свидетелката сочи. Тя е била хваната през врата от подсъдимия с едната ръка, а с другата той й е нанасял удари в областта на главата. Тялото на свидетелката е било притискано към земята, като тя е успяла да се подпре на единия си пръст за да не падне. При това положение е възможно да не е възприела татуировките на подсъдимия. Инцидентът се е развил за много кратко време, като телата на участниците в него не са били статични. Вторият довод на съда е, че визуалната „среща” между пострадалата и подсъдимия е станала фронтално, а видно от показанията на св.Кънчев е че ако се извършва интензивно наблюдение само на лицето на подс.Н. е възможно татуировките на не бъдат забелязани.

При това положение е невъзможно да се поставя под съмнение извършеното разпознаване от пострадалата. Видно от показанията на поемното лице е, че тя категорично е посочила подсъдимия. Действията й са били облечени в нужната процесуална форма, като съдът приема че е спазена изрично процедурата за извършване на това разпознаването по реда на чл.169 и сл. от НПК.

Като косвено доказателство съдът приема показанията на св.Кънчев, видно от които към дата 01.10.2006 година подс.Н. е бил обявен за издирване. Очевидно, лишен от възможност за доходи той е прибягнал към набавяне на средства по престъпен начин.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, като същите в аналитичната си част са задълбочени. Мотивите съдържат изводи по достоверността на показанията на свидетелите по делото, както и защо част от тях се игнорират. Установените факти са били правилно съотнесени към хипотезата на правната норма.

При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционния съд е отчел предходната съдимост на Н. като отегчаващо отговорността обстоятелство. Смекчаващото отговорността му обстоятелство е стойността на отнетото имущество. Това е дало основание за налагане на наказание от четири години лишаване от свобода, което да се търпи в условията на общ режим. Въззивният състав счита, че районният съд е надценил единственото смекчаващо отговорността обстоятелство /може да се спори дали то изобщо е налично/, като е индивидуализирал наказанието в посока към предвидения от закона минимум. Не може обаче да не направи впечатлени бруталността на престъплението. Нападението е изключително интензивно, като същото е причинило увреждания на пострадалата които не са подценяване и пренебрегване. Деянието на подсъдимия е било извършено докато се е укривал от правораздавателните органи във връзка с изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, което е ярък белег за ниско правосъзнание и трайно установени престъпни навици. Въззивният съд намира, че отговорността на подс.Н. следва да се определя само при отегчаващи отговорността обстоятелства, но доколкото по делото няма протест е невъзможно да се влоши положението на А.Н..

Правилно първоинстанционният съд е приложил чл.68 ал.1 от НК, като е привел в изпълнение наказанието, наложено на Н. с присъда по НОХД 273/05 година по описа на ВРС. Соченото в мотивите към първоинстанционната присъда предходно групиране на наказанията не дерогира приложението на чл.68 от НК, а задължава съдът да се произнесе и относно приложението на чл.25 вр. чл.23 ал.1 от НК ако процесното деяние влияе на предходно формираните съвкупности от наказания.

По отношение на гражданските искове:

Първинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от М.Х. два граждански иска – за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от деянието. Безспорно е, че М.Х. притежава активна процесуална легитимация да участва в процеса като гр.ищца. Първоинстанцинният съд обаче е пренебрегнал задължението си преди да допусне до съвместно разглеждане гражданските претенции да се произнесе по тяхната допустимост. Единствените съставомерни вреди от деянието по чл.198 от НК са само имуществените, за които е допустима претенция по см. на чл.84 от НПК. Пострадалата е имала възможност да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди извън наказателния процес. В тази част присъдата не е била обжалвана, поради което само се констатира от въззивната инстанция.

При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановената присъда.

По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият състав на окръжния съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда по НОХД № 505/2007г. по описа на РС-гр.Варна, петнадесети състав. НОХД № 505/2007г. по описа на РС-гр.Варна, петнадесети състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: