О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….. 12.02.2009г. гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Първи състав на Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание
на дванадесети февруари две хиляди и девета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Я.Я.
ЧЛЕНОВЕ : С.К.
П.М.
изслуша докладваното от съдия П.М. ВНЧД № 214/2009г. на ВОС, и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
270 ал. 4 вр. чл. 345 от НПК.
Образувано
е по частна въззивна жалба на А.Х.А., чрез адв. Никола Василев от АК Добрич,
срещу определение постановено в с. з. на 13.11.2008г. по НОХД № 3786/2008г. І състав на ВРС, с което по отношение на подс. А.
е взета мярка за неотклонение “Задържане
под стража”, поради неявяването му в съдебно заседание.
В
жалбата се иска промяна на мярката за неотклонение “Задържане под стража” в
по–лека. Искането е мотивирано предвид необходимостта от полагане на грижи за
родителите си. Изтъкват се съображения за неявяване в съдебни заседания на
13.11.2008г. и 05. 01.2009г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 342
от НПК от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Във
ВРС е бил внесен обвинителен акт срещу подс. А. за извършено от него на
16.03.2008г. престъпление по чл. 343 б. ал. 1 от НК. Мярка за неотклонение не е
била вземана на досъдебното производство. С разпореждане на съдия - докладчика
делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание по реда на гл. 27 от НПК
на 13.11.2008г. Препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на
делото са връчени лично на подс. на 16.08.2008г.
Подс.
А. не се явил в съдебното заседание на 13.11.2008г. и не е представил
доказателства относно причините за неявяването. В този смисъл са били налице
основанията на чл. 66 от НПК което мотивирало съда да му вземе мярка за
неотклонение “Задържане под стража” и да отложи делото за друга дата. В тази
връзка е изготвено искане за обявяването му на издирване, като впоследствие подс.
е обявен на Общодържавно издирване с телеграма № 61368 от 02.12.2008г. на ГД
“ППООРП”. В резултат на издирвателните мероприятия подс. А. е бил задържан / по
данни на защитника му в гр. Русе / и приведен в ОЗ Варна.
Изводът
на първоинстанционния съд в атакуваното определение, че това е единствения
начин за осигуряване на подс. А. в съдебно заседание се споделя напълно от
въззивния състав, т. к. е налице опасността подс. да се укрие – със своето
поведение в хода на процеса подс. А. доказва основателността на тази опасност.
Изложените
във въззивната жалба съображения за изменение на мярката за неотклонение с основен
аргумент: необходимостта подс. непрекъснато да придружава родителите си които
са инвалиди, сам по себе си не може да има относителна тежест, по-голяма от
посоченото по-горе обстоятелство, а именно: доказаната реална опасност от
укриване, което обстоятелство е от основно значение при определяне на мярката
за неотклонение. В същото време остава опасността от затрудняване на развитието
на наказателния процес. За да бъде осуетена последната, както и да се отнеме
възможността на подс. да се укрие отново то следва мярката за неотклонение да бъде потвърдена.
Твърденията,
че единствено подс. е придружител на инвалидизираните лица очевидно не
отговарят на истината, т.к. към момента на задържаното му лицето е било в гр.
Русе, който факт сам по себе си сочи, че той не е постоянно при родителите си .
В този смисъл изнесеното не е достатъчно основание за изменение на мярката към
момента.
Следва
да се отбележи, че и в производството по чл. 270 от НК, каквото е настоящото
съдът не прави преценка по чл. 63, ал.1 от НПК за наличие на обосновано
предположение, че подсъдимият е извършил престъплението за което е обвинен, поради
и което въззивния състав не излага съображения в тази насока.
Предвид
изложеното се налага извод за правилност на обжалваното определение и
неоснователност на подадената жалба, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА мярката
за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по НОХД
№ 3786/2008г. І състав на Варненски районен съд спрямо подс. А.Х.А., взета с определение от
13.11.2008г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.