О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…….. 12.02.2009г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Първи състав на Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Я.Я.

ЧЛЕНОВЕ : С.К.

П.М.

изслуша докладваното от съдия П.М. ВНЧД № 197/2009г. на ВОС, и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 от НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Данил Владимиров Ушев, чрез адв. Пламен Велчев от АК Врана, упълномощен от А.И.У. родител на пострадалия срещу определение № 59 от 10.01.2009г. постановено по ЧНД № 6303/2008г. ІІ състав на Варненски районен съд, с което е потвърдил постановление на ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 235/2008г. по описа на ОД – МВР Варна.

В жалбата се излага недоволство от постановения съдебен акт. Твърди се, че не са обсъдени всички факти и обстоятелства, като се изтъкват основно съображения досежно неуважени доказателствени искания в хода на ДП. Претендира се изплащане на обезщетение на трето лице. Настоящата инстанция е сезирана с искане за отмяна на определението на ВРС и връщане на делото за продължаване на разследването.

Жалбата е допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна по следните съображения:

С постановление от 03.12.2008г. на ВРП наказателното производство по ДП № 235/2008г. по описа на Сектор “КАТ - ПП - ОД МВР – Варна водено срещу Виновното лице за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “Б”, пр. 2 от НК е прекратено, като правното основание за неговото прекратяване са разпоредбите на чл. 243 ал. 1, т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК.

За да потвърди постановлението на ВРП първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че извършеното от Валентин Любомиров Попов деяние се явява случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Формирайки изводите си въз основа на събраните по делото доказателства и позовавайки се на АТЕ е обосновал, че атакуваното постановление е обосновано и законосъобразно. Това становище на ВРС се споделя изцяло от настоящия състав на въззивната инстанция. С определението ВРС правилно поддържа наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Горният извод се извлича както от заключението на АТЕ, което е обективно и компетентно дадено, в. л. по което е извършило задълбочен анализ на всички обстоятелства и факти, а така също и от гласните доказателства. Приложеният по делото доказателствен материал установява, че преди настъпването на автопроизшествието в насрещното пътно платно е имало пътни превозни средства. При наличността на тази пътна ситуация детето е излязло измежду насрещно движещите се МПС, тичайки по платното за движение, когато процесния автомобил се е намирал в опасна близост до мястото на пресичането. Автомобилите, движещи се в насрещните ленти, са закривали видимостта на водача към детето според автотехническата експертиза, до момента в който то се е отзовало на разстояние 3,34 м. от лявата страна на автомобила. Водача отклонил МПС и предприел екстрено спиране. Приблизително в началото на спирачните следи на МПС детето се ударило в левия преден калник на автомобила на разстояние 1,05м. от предния му край. В случая съществен е въпроса, дали водача при тази пътна обстановка е имал обективната възможност да възприеме пресичащото дете и от който момент насетне. Доказателствата по делото сочат, че той е осъществявал движението си със скорост 37,26 км/ч. и не са съществували изменения в пътната обстановка, налагащи редуциране на скоростта, а когато се възникнали такива е сторил всичко необходимо да предотврати удара, предприемайки спасителната маневра. В случая пострадалото дете с ръст 1,44 м. е било видимо за водача едва когато автомобилът му е бил на 3, 34 м. странично от него. От този момент възниква опасността за движението, респективно задължението за водача да спре. Безспорно това разстояние обаче не е било достатъчно, за да спре и предотврати удара. Ударът е станал в опасната зона и водачът не е имал техническа възможност да избегне удара нито чрез спиране, нито чрез маневра, както сочи вещото лице. Следователно в конкретния случай е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК – водачът не бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

След като детето не е било обективно видимо в по-ранен момент , а едва в опасната зона на движение на ПС, и след като водачът се е движил със съобразената скорост, то не е налице от негова страна нарушение на правилата за движение.

По изложените съображения правилно първоинстанционния съд е потвърдил постановлението на ВРП. Доколкото останалите доводи във въззивната жалба касаят доказателствени искания по които е налице аргументирано произнасяне от ВРП, което ВОС споделя, намира, че те не следва да бъдат обсъждани, а за тези досежно претендираното обезщетение, съдът в настоящото производство не дължи произнасяне.

Предвид горното въззивния съд счита, че не са налице основания за отмяна или изменение на определението на ВРС, с оглед на което същото като правилно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 59 от 10.01.2008г. по ЧНД № 6303/08г. по описа на Варненски районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.