Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На трети февруари Година две хиляди и девета

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Н.

ЧЛЕНОВЕ: Р.М.

мл. с. В. Б.

като разгледа докладваното от съдия М.

ВЧНД № 134 по описа на съда за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид:

роизводството е образувано по жалба на Д.А.А. чрез защитника й адв. Е. Фичева срещу определение на ВРС, ХХХVІ-ти състав постановено на 19.11.2008год. по НОХД № 3245/2008год., с което на основание чл. 270, ал.1 от НПК и е била изменена взетата спрямо нея мярка за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”.

В жалбата се твърди, че определението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като макар и да не се е явила в съдебно заседание на 19.11.2008год. /заседанието в което е било постановено атакуваното определение/ като подсъдима, същата е имала уважителна причина за това – била е при майка си в чужбина, която провеждала там лечение от тежко заболяване. Моли съда да отмени определението на ВРС и да постанови по-лека мярка за неотклонение.

По същество жалбата на А. е неоснователна. За да постанови атакувания акт първоинстанционния съд е отчел, че подсъдимата е била редовно призована за датата на съдебното заседание /получила е призовката лично/ и не се е явила без да е представила доказателства за уважителни причини за неявяване. Тези факти не се оспорват и от подсъдимата. При това положение правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е счел, че са налице предпоставките на чл.66 от НПК /макар и изрично да не го е посочил/ за изменение на взетата спрямо нея в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение от подписка в по-тежка, като в случая е наложил най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража.

Що се касае до наведените в жалбата твърдения, че неявяването на подсъдимата в съдебното заседание се дължало на уважителна причина – тежко болен роднина /майка/ на лечение в чужбина същите не се споделят от съда тъй като не са скрепени с доказателства . В тази връзка приложените към жалбата два броя писма от лекари в две болници по никакъв начин не установят, на първо място, че към датата на съдебното заседание майката на подсъдимата се е намирала на лечение в чужбина / видно от писмата същите касаят периода месец юли и август 2008год., който предхожда датата на съдебното заседание почти с три месеца/ още по-малко пък установяват, че подсъдимата е била при майка си към датата на съдебното заседание.

От друга страна доколкото по делото са налице безспорни данни, че подсъдимата е нарушила взетата спрямо нея мярка за неотклонение „подписка” – същата е напуснала пределите на страната на 12.07.2008год. само два дни след като е получила призовката за делото, без разрешение на съда и като отчете данните за предходната й съдимост, както и това, че престъплението за което е предадена на съд по НОХД № 3245/2008год. е извършено в условията на повторност и в изпителния срок определен с предходна присъда настоящия състав на въззивния съд счете, че ВРС правилно е определил на подсъдимата най-тежката мярка за неотклонение, тъй като счете, че в случая действително това е единствената адекватна мярка ,която би постигнала целите на мерките предвидени в нормата на чл.57 от НПК. В случая следва да се отбележи, че дори и напускането на страната да се налага по причини подобни на тези изложени в жалбата то с оглед на това, че лицето търпи мярка за процесуална принуда, която безспорно води до ограничаване в известна степен на част от правата му, разрешение на съответния орган /в случая на съда/ е абсолютно задължително. Нещо, което не е било поискано от подсъдимата. Нещо повече същата дори и след като е напуснала страната не е сторила необходимото да информира съда за настъпили обстоятелства наложили неотложно напускане на страната /било лично чрез молба или посредством защитника си/.

Що се касае до изложения в жалбата довод за изменение на мярката за неотклонение в по-лека свързан с наличието на две деца, за които подсъдимата се грижела той също не се кредитира от съда като достатъчно основание за определяне на по-лека мярка за неотклонение. Мерките за неотклонение са вземат са постигане на конкретни цели, които в случая не могат да бъдат постигнати с по-лека мярка за процесуална принуда. Отделен е въпроса, че в НПК е налице изрична уредба касаеща децата на лица с наложена мярка за неотклонение”задържане под стража”.

С оглед изложеното по-горе настоящия състав на въззивния съд прецени, че определението на ВРС, с което е била изменена мярката за неотклонение на подсъдимата А. от подписка в задържане под стража е правилно и законосъобразно постановено и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съставът на Варненски окръжен съд като въззивна инстанция

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС, ХХХVІ състав, постановено на 19.11.2008год. по НОХД № 3245/2008г. с което е била изменена мярката за неотклонение взета по отношение на подсъдимата Д.А.А. ЕГН ********** от „подписка” в „задържане под стража”.

Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: