Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

Град Варна, 13.02.2009 г.

ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданско отделение, четвърти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари две хиляди и деветата година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: К. В.

След като се запозна с материалите по гр.дело № 269, по описа на ВОС, за 2009 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 58, Раздел ІІ от ГПК на Р България, с правно основание чл.622 и следващите от ГПК, и има за предмет признаването и допускането на принудително изпълнение на решение на Върховен Областен Съд на Майн, „Брачна колегия” по брачно дело относно родителските грижи за Луизе – Марие Шмитт, родена на 206.2004 година, със страни П. Красенова Шмитт, по баща Кръстева и Д. Шмитт, с което решение се постановява по спешност и без предварително изслушване ответникът, в лицето на П. Шмитт да предаде на ищеца Д. Шмитт детето Луизе – Марие Шмитт.

В искането до съда, отправено от адв.П.Т., като процесуален представител на молителя Д. Шмитт, освен това се иска определянето на привременна мярка.

След като се запозна с материалите по делото, съобрази нормативната база и Регламент на Съвета (ЕО) № 2201/2003 от 27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №1347/2000 година, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

На 28 август 2004 година ищецът Д. Шмитт и ответницата П. Красенова Шмитт (по баща Кръстева) сключили граждански брак във Федерална Република Германия.Два месеца преди това се родила тяхната дъщеря Луизе – Марие Шмитт, която ищеца признал за своя.Отношенията между съпрузите не се развили благоприятно и те заживели разделени от лятото на 2006 година, но въпреки това и двамата проявявали грижа за роденото бракът им дете.Т.к. желанието на ответницата било да се върне в Р България и тя обявила своето решение, ищеца внесъл жалба в Районен съд, които пък от своя страна издал определение за пребиваване на детето при него.Недоволна от състоянието на нещата ответницата се обърнала към Върховния Областен Съд на град Майн, които също отхвърлил искането й.Последния обаче констатирал, че молителя е показал добра воля изпращайки детето Луизе – Марие на 17.07.2008 година в Р България при ответницата, както и че тя отказала да върне детето на 20.08.2008 година.Към настоящия момент също отказва да стори това.

На 20 август 2008 година Върховния Областен Съд на Майн издал решение, с което постановил по спешност без предварително изслушване на ответницата, същата да предаде на ищеца Д. Шмитт детето Луизе – Марие, родено на 28.06.2004 година.

Изложеното до тук дава основание на съда за следните правни изводи:

Българския приложим закон, по смисъла на които ищеца е потърсил защита – признаване и принудително изпълнение на решението на Върховния Областен Съд на Майн е съобразно Глава 58, Раздел ІІ от ГПК.Условията за допустимостта за предвидени, както в българския ГПК, така и в Регламент № 2201/2003 година и са следните: наличието на заверен препис от постановилия го съд, и удостоверение за влизането му в сила, както и местна компетентност на разглеждащия молбата съд – по постоянния адрес на ответницата.В съответствие с разпоредбата на чл.30 и чл.31 от Регламент № 2201 82003 година, респективно 623 ал.2 от ГПК, съдът се произнася в закрито съдебно заседание, като препис от молбата за връчване не се предоставя на ответника.

Жалбата е основателна и съображенията са следните:

Производството е формално и най – вече е свързано с приложимостта на Регламент № 2201/2003 година на ЕС.С нормата на чл.42 изрично е указано, че връщането на дете за изпълнение решение, издадено в държава-членка, се признава и изпълнява в друга държава членка, без да е необходима декларация, че е годно за изпълнение и без да се предоставя каквато и да е възможност за противопоставяне на неговото принудително изпълнение, ако решението е било заверено в държавата членка, която го е издала в съответствие с параграф 2.В този смисъл е и разпоредбата на чл.21 от Регламента, според която решение, постановено в една държава-членка се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия.Съдът приема, че са налице всички изискуеми условия за това: налице е издадено удостоверение от Върховния Областен Съд на Майн от което е видно, че крайното решение е влязло в сила на 07.10.2008 година; налице е също и решение от 20.08.2008 година на същия съд, което задължава ответницата да предаде на ищеца роденото от бракът им дете Луизе – Марие Шмитт; приложени са съдебните актове от които става ясно, че претенциите на ответницата са били изцяло отхвърлени и най – вече, че съдебните актове подлежат на изпълнение.Обстоятелството, че ответницата е отказала да върне детето е било санкционирано от германския Върховен Областен съд на Майн, следователно в случая може да се иска единствено признаване на тези решения и принудителното изпълнение на същите.

Отново следва да се обърне внимание на строго формалния характер на производството; в него съобразно разпоредбата на чл.623 ал.1 изр.2 от ГПК препис на ответната страна не се връчва, а тя от своя страна по смисъла на чл.31 т.1 от Регламент 2201/2003 година не разполага с правото да представя факти по молбата.Отделно от това настоящата съдебна инстанция не разполага с каквато и да било възможност да пререшава делото и / или да изследва факти по него – за това е създадена изрична забрана пи смисъла на чл.31 т.1 от Регламента.Това е така и защото в качеството си на държава – членка на ЕС по силата на чл.10 от Договора за ЕО, Р България изпълнява въпросите по правоприлагането чрез националните си съдилища.От своя страна по смисъла на чл.249 от Договора за ЕО един Регламент, какъвто е Регламент на Съвета (ЕО) № 2201/2003 от 27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №1347/2000 година, притежава общо действие, т.е. той е пряко приложим във всички държави – членки.Не е налице нито едно от изброените в нормата на чл.23 от Регламента основания за отказ.По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Върховния Областен Съд на Майн следва да бъде признато и изпълнено.

По искането за определяне на привременни мерки:

Ако се отнася непредубедено към искането за признаване и изпълнение на решението, ВОС приема, че не са налице условията за определяне на привременни мерки, каквито се искат в отправената към него молба.Действително на база представените писмени документи може да се направи извод, че детето Луизе – Мари има по – дълбока връзка със своя баща, но пък от друга страна не са представени доказателства (не съществуват дори и данни), че към момента е дете в риск по смисъла на чл.5 ал.1 от Закона за закрила на детето, единствено поради факта, че живее със своята майка.Напротив – видно е, че детето познава майчината среда, роднините й, и нееднократно е изразявало желание за среща с тях.В този ред на мисли съдът намира, че искането за привременни мерки се явява неоснователно.

С оглед на изложеното, на основание чл.623 ал.2 от ГПК, ВОС,

Р А З П О Р Е Д И :

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение на Върховния Областен съд на Майн, „Брачна колегия” по брачно дело относно родителските грижи за Луизе-Марие Шмитт, родена на 28.06.2004 година, със страни П. Красенова Шмитт, по баща Кръстева и Д. Шмитт, от 20.08.2008 година, с което се постановява П. Красенова Шмитт (по баща Кръстева) да предаде на ищеца Д. Шмитт детето Луизе – Марие Шмитт, родена на 28.06.2004 година.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д. Шмитт за определяне на привременни мерки на основание чл.623 ал.4 от ГПК.

Настоящото разпореждане, което по смисъла на чл.623 ал.5 от ГПК, има характера на решение подлежи на обжалване от страните в двумесечен срок (арг.от чл.33 т.5 от Регламент № 2201/2003 година), пред Апелативен съд – град София.

Препис от него да се изпрати на ответницата П. Красенова Шмитт (по баща Кръстева) на адрес: град Варна,к-с „Трошево” ул.”Тихомир” № 26 А, а на ищеца – чрез адв.П.И.Т. ***, офис № 204.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: