ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№...............

    

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари две хиляди и девета година, в състав

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.Г.

                                ЧЛЕНОВЕ: К.Г.

                                    З.К.

 

като разгледа докладваното от съдия З.К. *** по описа за 2009г., за да се произнесе, намери следното:

Подадена е частна жалба вх. № 5477/17.02.2009г. от К.С.Й.,***. на 27.01.2009г. по гр.д. № 9870/2008г. на ХХХІ състав на ВРС, с което производството по делото е било прекратено, като недопустимо. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно, на изложените в жалбата основания.

     В срока за отговор на насрещната страна, такъв не е постъпил.

     Съставът на ВОС намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК /52г./, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

     По същество частната жалба е частично основателна.

     По делото е установено следното:

С определение от с.з. на 27.01.2009г. по гр.д. № 9870/2008г.,  ВРС е прекратил производствотно по молбата на К.С.Й., с правно основание чл. 7 и сл. от ЗЗСДН, насочена срещу сина й К.Н.Й., приемайки същата за недопустима поради просрочие, с оглед нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗСДН. За да направи извод за недопустимост на производството, първоинстанционният съд е приел, че молителката моли за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие, изтъквайки инцидент настъпил на 06.03.2008г.

Първоинстанционното определение е частично неправилно.

Данните по делото налагат извод обратен на приетия от ВРС в една част. Видно от твърденията по исковата молба и представената декларация по чл. 9, ал 3 от ЗЗСДН-л. 10 по делото, К.С.Й. сочи инцидент на 06.03.2008г. при който синът й К.Н.Й. й нанесъл побой, а през нощта възникнал палеж в дома й. След посочената дата извършителят продължил да идва в жилището й ако не всеки ден, то през ден, след употреба на алкохол, като я обиждал, тормозел и отправял заплахи, че тя и другият й син трябва да изчезнат и умрат. Живеела в постоянен страх, защото преди време К.Й. пробол брат си с нож, а и до палежа често я заплашвал, че ще запали къщата. Като мерки за защита е посочила задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана на извършителя да приближава жилището й.

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗСДН, молбата или искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Посоченият и уточнен от молителката извършен на 06.03.2008г. такъв, действително не попада в релевантния по спора период и правилно съдът е счел, че молбата в тази част е недопустима. Само, че молителката е твърдяла и декларирала под страх от наказателна отговорност, че извършителят е продължил да идва в дома й поне през ден, като я заплашвал и тормозел, поддържайки у нея основателен страх за живота й. Във въззивната си жалба поддържа, че поведението на ответника продължава и понастоящем. Действително не са посочени точните дати на които са извършвани всеки един от декларираните актове, но са определяеми, предвид, това, че са поне през ден, считано от 06.03.2008г. Следователно са налице данни за такива и е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН и в периода от 19.11.2008г. до датата на подаване на молбата -19.12.2008г. Молбата е недопустима и в периода от 06.03.2008г. до 18.11.2008г., но не и след тази дата. Определението за прекратяване на производството в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено, като бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед съдържащите се в молбата твърдения, районният съд следва да прецени необходимостта от произнасяне по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЗСДН. На осн. чл. 14, ал. 1, предл. последно от ЗЗСДН първоинстанционният съд следва да изиска от І РПУ-Варна писмени доказателства за извършено домашно насилие, с които евентуално разполагат, според наведените за това твърдения във въззивната жалба.

Поради частичното съвпадение на крайните изводите на ВОС и тези в определението на ВРС-ХХХІ състав, последното следва да се остави в сила относно прекратителнаата му част за периода от 06.03.2008г. до 18.11.2008г., но отменено и върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия за периода от 19.11.2008г. до 19.12.2008г.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  определение от с.з. на 27.10.2009г. по гр.д. № 9870/2008г. на ХХХІ състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено, като недопустимо за твърдяните извършени от К. Николов Й. спрямо майка му К.С.Й. актове на домашно насилие за периода от 06.03.2008г. до 18.11.2008г.

ОТМЕНЯ определение от с.з. на 27.10.2009г. по гр.д. № 9870/2008г. на ХХХІ състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено, като недопустимо за твърдяните извършени от К. Николов Й. спрямо майка му К.С.Й. актове на домашно насилие, изразяващи се в тормоз и заплахи за живота й в периода от 19.11.2008г. до датата на подаване на молбата в съда-19.12.2008г., като ВРЪЩА  делото за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от определението, в частта в която е оставено в сила първоинстанционното определение за прекратяване на производството, при спазване изискванията на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                   2.