О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Град Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – четвърти състав, в закрито съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари две хиляди и деветата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. С.

ЧЛЕНОВЕ: М. М.

К. В.

като разгледа докладваното от съдия К.В. въззивно частно дело N 332 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от ВАСИЛ ДИМИТРОВ КОСТОВ, чрез процесуалният му представител адвокат И.И. против Определение № 16 271 от 24.11.2008 година, постановено по гражданско дело № 3744, по описа за 2004 година на двадесет и първи състав на Районен съд – Варна, с което е било прекратено производството по делото.

Твърди се във въззивната жалба, че атакуваното определение е неправилно, тъй като изискването на чл.192 от ЗТСУ (отм.) определя различен вещно – правен режим; настоява се делбеното производство да се извърши единствено между ищеца и посочените от него ответници в първоначалната жалба; в заключение се иска определението на ВРС да бъде отменено.

Постъпил е писмен отговор от страна на адв.В.Р. като пълномощник на М. и П. Маринови, от която е видно, че не би могло да се допусне и / или извърши делба само между участващите в договора за групов строеж, като се игнорират настоящите собственици на ид.ч. от земята.Подобни становища са изразили адв.М.Т. – като представител на Е.Г. и Д.Н., както и адв.М.Н., представляваща В.Ч..

Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, след като се запозна с материалите по делото и аргументите на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

С искова молба от 12.09.2004 година ищеца Васил Димитров Костов, като представляващ „Балканстил” ООД и чрез адв.И. предявил жалба пред ВРС, с която настоял да се извърши делба по Договор за групов строеж № 741 от 16.01.1995 година.Установено е, че с н.а.99, том.І, н.д.289 от 1995 година ответниците Йовка Нанева Балканска, Е.Т.Г. и Д.Т.Н. са прехвърлили на „Балканстил” ООД, чрез управителя му Васил Костов 1/8 ид.ч. от недвижим имот: Дворно място с пространство 227.40 кв.м., находящо се на ул.”П.Яворов” № 17, представляващо парцел № VІІІ-15, в кв.551, срещу задължението Костов да изгради жилищна сграда със собствени средства и да предостави три апартамента на ответниците.Уговорено било всички останали обекти в сградата да получи дружеството.Производството пред първата инстанция е било многократно оставяно без движение, докато станало ясно, че завършването на строежа е дало повод на ищеца да се разпореди с ид.ч. като е организирал продажби на апартаменти на различни лица.По разпореждане на съда същите са били посочени с нарочна молба (вж.л.85) и на база тяхното издирване и нарочно издадени съдебни удостоверения в з.з. от 13.01.2006 година ВРС е конституирал същите в качеството на другари.Любопитно е, че в с.з. проведено на 30.05.2008 година адв.И. (вж.л.343) е оттеглил иска по отношение на новоконституираните ответници и със свое Определение № 14 893 от 29.01.2008 година съдът е прекратил производството по делото по отношение на тях.В същото определение обаче той е указал на ищеца Костов, както и на неговия представител, в лицето на адв.И.И., че той е ДЛЪЖЕН да насочи претенцията си и към същите онези ответници, по отношение на които исковата претенция е била оттеглена и производството прекратено.Съдът е дал достатъчно ясно указание, че те следва да участват в производството като необходими другари.Указал е също, че при неизпълнение делото ще бъде прекратено.Предоставил е едноседмичен срок за изпълнение.

Съобщението е било получено от ищеца Костов, чрез адв.И. на 10.11.2008 година и не е било изпълнено, поради което със свое Определение № 16 271 от 24.11.2008 година ВРС е върнал ИМ и е ПРЕКРАТИЛ изцяло производството по делото.

Жалбата е неоснователна!

Касае се за т.нар.задължително другарство.При него другарите се отнасят до едно и също правоотношение, каквото е делбеното, и неконституирането на които и да било от тях, води до недействителност на делбата.В случая неразделността на другарите е с толкова значимо правно основание, че участието на всички тях е УСЛОВИЕ ЗА ДОПУСТИМОСТ на исковата молба.Нарушаването на това условие е нередовност на ИМ и за това обстоятелство съдът винаги следи служебно.Изрично и съвсем конкретно ВРС е указал това обстоятелство, същото не е било изпълнено и логично последицата е била прекратяване на производството и връщането на ИМ.

Отделно от това съдът не споделя довода изразен в частната жалба, че разпоредбата на чл.192 от ЗТСУ (отм.) определя лицата и недвижимостите в него, спрямо които следва да се допусне делбата.Напротив – константната практика е в противен смисъл – едва след изграждането на жилищата във вид годен за обитаване, тази съсобственост се прекратява с друг протокол или със съдебна делба, какъвто е този случай.Именно това би направило от страните реални собственици на жилищната сграда и дворното място.

По тези съображения ВОС приема, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата – отхвърлена като неоснователна.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 16 271 от 24.11.2008 година на двадесет и първи състав, постановено но гр.дело № 3744/2004 година на ВРС, с което е било прекратено производството по делото и е върната жалбата.

Определението, което следва да се съобщи на страните подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от уведомяването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: