О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……………/…..………….2009 год., гр. Варна

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

К. И.

сложи за разглеждане ч. гр. дело № 280 по описа на съда за 2009 год., докладвано от съдията К. И. и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на Н.А.Д. ***, срещу разпореждане на ВРС от 12.12.2008 год. по гр. д. № 5786/2006 год. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е бил задължен да внесе държавна такса в размер на 3 лева за поискани от него заверени преписи от документи, съдържащи се в делото. Жалбата е депозирана пред Административен съд - Варна с вх. № 150/06.01.2009 год. по регистъра на същия съд, като с определение от 04.02.2009 год. е изпратена на Окръжен съд – Варна по компетентност.

В жалбата са наведени твърдения, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е ищец по гр. д. № 5786/2006 год. по описа на ВРС, което има за предмет трудов спор, поради което и същият не дължи държавни такси, включително и за издаване на преписи от документи по делото, съгласно чл. 5, б. „в” от ЗДТ, вр. чл. 63, ал. 1, б. „а” от ГПК /1952 год./.

Отправено е искане да се отмени разпореждането в частта, в която жалбоподателят е задължен да внесе държавна такса и да се задължи ВРС да издаде исканите заверени преписи без внасяне на държавна такса.

Съдът като прецени жалбата, приложените към същата доказателства и съдебният акт, който се обжалва, намери следното:

С молба от 11.12.2008 год., подадена от Н.А.Д. *** год. по описа на ВРС, същият е поискал да му бъде издаден заверен препис от определение № 180/02.04.2008 год. по ч. гр. д. № 614/2008 год. по описа на ВКС на РБългария, съдържащо се в гр. д. № 5786/2006 год.

С разпореждане от 12.12.2008 год. на съдията – докладчик по делото е разпоредено да се издаде на Н.Д. заверен препис от определението след внасяне на държавна такса в размер на 3 /три/ лева.

Окръжният съд намира, че обжалваният съдебен акт не е от категорията актове, които подлежат на обжалване пред по – горен съд, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 213 от ГПК /1952 год./ - не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е посочен изрично в закона.

С оглед горното съдът счита, че жалбата е процесуално недопустима, поради което и производството като образувано по недопустима жалба подлежи на прекратяване.

Относно атакуваното разпореждане е приложим реда по чл. 195, ал. 2 от ГПК /отм./, като след връщане на делото на ВРС, съдията-докладчик по гр. д. № 5786/2006 год. на ВРС, следва да прецени дали е налице основание за отмяна на разпореждането му в частта относно изисканата държавна такса.

По искането за връщане на платената държавна такса компетентен да се произнесе е Председателят на Районен съд – Варна.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 280/2009 год. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател:

Членове:1. 2.