О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………………

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 25.02.2009г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.

ЧЛЕНОВЕ: Р.С. А.П.

като разгледа докладваното от съдия Р.С. *** по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК /2007г./.

Образувано е по частна жалба на С.Б.С. против определението на Варненския районен съд, постановено на 18.11.2008г. по гр.д. № 7362/2008г., с което е прекратено производството по същото дело, на основание чл.129 ГПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че е изпълнил всички указания на съда по отстраняване на нередовностите на депозираната от него искова молба, както и че същата отговаря на изискванията на чл.127 ГПК. Наведени са и доводи, че дадените от съда указания са неточни и неясни и на касаят изискванията за редовност на иска. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за разглеждане на предявената претенция по същество.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпило възражение от ответната страна – Областна дирекция на МВР - Варна.

ВОС, като взе предвид данните по делото намира, че частната жалба е депозирана в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество - основателна.

Производстовото по гр.д. № 7362/2008г. е образувано по предявена от жалбоподателя против Областна дирекция на МВР – Варна искова молба, в която са изложени доводи, че в периода от 2004г. до м.септември 2007г. ищецът е работил в системата на ответника на длъжност оперативен работник, че още от самото начало на постъпването му на работа по разпореждания на ръководството е давал 24 часови дежурства, които понякога са били повече от едно за един календарен месец. Твърди, че същите надвишават установеното му работно време, поради което и съставляват положен от него извънреден труд, който не му е заплатен. Предвид на това е отправил и искането си до съда да осъди ответната страна да му заплати сумата от 3000 лв.

С определение от 09.10.2008г. и на основание чл.129 ГПК ВРС е оставил без движение производството по делото като е дал указания по отстраняване на констатирани от него нередовности на исковата молба, а именно представяне на доказателства за активната си легитимация, уточняване по какъв начин е формирана претендираната сума и какво включва, посочване на брой дежурства и кога са дадени, както и размер на претенцията върху всяко едно от тях, като при условие, че се претендира и мораторна лихва, същата да се уточни по период и размер.

В срок е депозирана уточнителна молба от 27.10.2008г., в която е посочено, че страната не е разбрала в какво се състои искането на съда за „посочване на доказателства за активната си процесуална легитимация”, при условие, че за наличието на такава е достатъчно твърдението за нарушено право, което възражение е напълно основателно. Уточнено е още, че сумата от 3000 лв. включва претенция за заплащане на положения извънреден труд /главница/ в размер на 2750 лв., а остатъкът от 250 лв. се претендира като мораторна лихва върху нея. Наведени са доводи, че ищецът не е в състояние да посочи точния брой дежурства, както и кога са дадени - по месеци и години, както и размер на претендирана сума за всяко едно от тях, но че са давани по две-три дежурства на месец.

Последвало е ново определение за без движение като ВРС е дал указания да се посочи точния период, за който се претендира неизплатено трудово възнаграждение и периода за претендираната мораторна лихва. В деня на връчване на съобщението с указанията на съда /06.11.2008г./ ищецът е депозирал чрез процесуалния си представител молба, в която е посочил, че се претендира неизплатено трудово възнаграждение за дадени присъствени 24-часови дежурства за целия период на службата му, т.е. от 2004г. до м.септември 2007г., както и че това е периода и за претендираната мораторна лихва.

ВРС е приел, че с така депозираната молба от 06.11.2008г. ищецът не е изпълнил указанията на съда, поради което и е постановил обжалваното прекратително определение.

Настоящият състав намира този извод за незаконосъобразен, тъй като от изложеното в исковата молба и уточнителните молби става ясно какви са фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция и в какво се състои искането. Изрично в молбата си от 06.11.2008г. ищецът е посочил, че претендира заплащане на извънреден труд, като счита, че такъв съставляват всички положени от него 24-часови дежурства по времетраене на изпълнение на работата му – 2004г. – м.септември 2007г., както и че това е периода на претендираната лихва за забава. При тези твърдения не е необходимо посочването на точен брой на дежурствата, респ. претендирана сума за всяко едно от тях. С оглед на тези твърдения следва и извода на съда, че нередовностите на исковата молба са отстранени и същата отговаря на нормата на чл.127 ГПК.

Предвид на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определението на Варненския районен съд, постановено на 18.11.2008г. по гр.д. № 7362/2008г. с което е прекратено производството по същото дело И ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване, по арг. от чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: