№_________________
гр. Варна, 26.02.2009г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Х.
Е.П. ***
разгледа докладваното от съдия М.Х. ч.г.дело №230 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от
ГПК.
Образувано
е по частна жалба от адв.Г., в качеството й на
пълномощник на С.С.К. срещу постановеното определение №15881/17.11.2008г. по
г.д.№7417/2006г. на ВРС, ХХ състав, с което производството по делото е
прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес от предявения иск.
В жалбата
се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява, че процесния имот се намира в
територия по пар.4 от ЗСПЗЗ, а не в ДГФ и съдът по реда на косвения съдебен
контрол е следвало да констатира наличието на ЯФГ в постановеното от ПК гр.
Варна решение. Предвид изложеното се твърди, че съдът неправилно е прекратил
производството по делото, като се претендира отмяна на обжалваното определение
и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците
по жалбата Д.Д.А. и Маргарита М.А., чрез пълномощника си адв. Рачева, с писмен
отговор, оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че от представените по
делото решения на ОСЗГ се установява, че заявения за възстановяване имот от
ищците по делото попада в територия на ДГФ, поради което предявения отрицателен
установителен иск е недопустим. Твърдят още, че в рамките на общото исково производство
е недопустимо поправка на явна фактическа грешка в решението на ОСЗГ. По
същество молят съда да отхвърли жалбата и остави в сила определението на ВРС.
Останалите
ответници по жалбата, редовно уведомени, не са депозирали писмено становище и
не изразяват становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на
изложените в жалбата съображения и материалите по г.д. №7417/2006г. на ВРС,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по
делото на ВРС е образувано по искова молба от С.С.К. и Я.С.Я. срещу Д.Д.А.,
Маргарита М.А., С.П.А. и М.П.А., в качеството им на наследници по закон на
Панайот Стойков А., поч. на 31.03.2008г., за приемане за установено, че
ответниците не са собственици на подробно описан недвижим имот, на основание
чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
В исковата молба се твърди, че ищците се легитимират като собственици на
процесния имот въз основа на решение №966/24.07.2003г. на ПК гр.Варна, което
обосновава наличието на интерес от предявения иск поради незавършеност на
реституционната процедура.
С протоколно
определение от 13.11.2008г. е даден ход на делото по същество.
С определение
№15881/17.11.2008г., на основание чл.195, ал.2 от ГПК /отм./ е отменено
протоколно определение от 13.11.2008г. и производството е прекратено като
недопустимо, поради липса на правен интерес.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съдът намира, че отрицателните
установителни искове между реституираните собственици по реда на ЗСПЗЗ и
ползватели са допустими в случаите, когато е налице незавършена реституционна процедура за спорния недвижим имот, а именно когато в решението изрично е посочено, че възстановяването на заявените имоти ще се
извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ и имотните граници ще се определят
въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Съдът намира, че
съобразно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ, за да бъде реално
възстановено правото на собственост върху описаните в решението на ОСЗГ имоти е
необходимо, освен решението на ОСЗГ, с което е признато право на собственост
върху заявения имот, да бъде издадена и заповед на кмета на общината, в която
да бъдат описани местонахождението и номера на имота по влезлия в сила план на
новообразуваните имоти, неговата площ и граници, както и към същата да има
приложена скица на реституираните имоти. Липсата на заповед на кмета и скица
към нея води до незавършеност на реституционната процедура, съответно до липса на интерес от иск с правно
основание чл.108 от ЗС и допустимост на отрицателния установителен иск.
В настоящия случай от приложеното по делото решение се установява, че
признатата със същото земя е включена в ДГФ и съобразно пар.9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ
същата подлежи на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ. Съобразно посочената
разпоредба за земите, които към момента на внасянето им в ТКЗС са били
земеделски, но след това са залесени или самозалесили се е неприложим реда на
ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост, като именно ОСЗ е органът,
който определя вида на земята и реда за нейното възстановяване. В рамките на
общото исково производство и по реда на косвения съдебен контрол съдът не може
да констатира наличие на грешки в решенията ОСЗ за възстановяване на правото на
собственост, като променя реда и приложимия закон по възстановяването. Предвид
изложеното и доколкото в представеното към исковата молба решение на ОСЗГ гр.
Варна е посочено, че земята попада в ДГФ и същата подлежи на възстановяване по
реда на ЗВСГЗГФ, са неприложими разпоредбите на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и
настоящото производство е недопустимо. В случай, че ищците не са съгласни с
определения ред за възстановяване на правото им на собственост, същите е
следвало да обжалват постановеното от ОСЗГ решение, респективно да поискат
поправка на допуснатата в същото явна фактическа грешка и след това да преценят
вида на защита на правата си, който да предприемат.
Предвид
съвпадането на изводите на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното
определение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 278 от ГПК, Варненския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА определение №15881/17.11.2008г.
по г.д.№7417/2006г. на ВРС, ХХ състав, с което производството по предявения от С.С.К.
срещу Д.Д., Маргарита М.А., С.П.А. и М.П.А., в качеството им на наследници по
закон на Панайот Стойков А., поч. на 31.03.2008г., иск с правно основание
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е прекратено като недопустимо поради липса
на правен интерес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните,
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част, с което производството по предявения от Я.С.Я.
срещу Д.Д.А.,
Маргарита М.А., С.П.А. и М.П.А., в качеството им на наследници по закон на
Панайот Стойков А., поч. на 31.03.2008г., иск с правно основание основание
чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: