ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№...............
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на шести февруари две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.Г.
ЧЛЕНОВЕ: К.Г.
З.К.
като разгледа докладваното от съдия З.К. ***
по описа за 2009г., за да се произнесе, намери следното:
След
връчване на препис от частната жалба на насрещната страна, в предвидения
едноседмичен срок за отговор, такъв не е постъпил.
Съставът
на ВОС намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.
396, ал. 1 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при
наличието на законен интерес, поради което е допустима.
По делото
е установено следното:
Д.К.М. е подала
иск с правно основание чл. 34 от ЗС срещу бившия си съпруг А.Д.П., за делба на два недвижими имота, придобити по
време на брака между бившите съпрузи при равни квоти, единият от които, находящ
се в гр. Варна, жк „Младост”, бл. 133, вх. 1, ет. 4, ап. 12, при което е било
образувано гр.д. № 6343/2008г. на ХХІ състав на ВРС. В отговор по чл. 131 от
ГПК, представен по делото на 18.12.2008г., ответникът А.Д.П. е оспорил размера
на квотите при които се иска от съда да бъде допусната делбата, като е навел
възражение, че за придобиването на по-горе описания имот при покупна цена в
размер на 11219.00лв. е вложил лични средства получени по дарение от родителите
си в размер на 6000.00лв., при което била налице частична трансформация на
лични средства и е посочил квоти на съсобственост: 8609.50/11219 за себе си и
2609.50/11219 за бившата си съпруга. На 22.12.2008г. получил съобщение по изп.д.
№ 20083110400106 на ДСИ при ВРС, на осн. чл. 503, ал. 1 от ГПК, в което ДСИ го
уведомявал, че е насочено принудително изпълнение върху вещ,
представляваща СИО с Д.К. Петрова, като
е насрочен опис на недвижим имот апартамент № 12, в гр. Варна, жк „Младост”,
бл. 133. Установил, че бившата му съпруга на 23.04.2008г. взела заем от лицето
Атанаска Г.И. в размер на 22000.00лв., за срок до 25.10.2008г., като вземането
на заемодателката е било обезпечено с ипотека до ½ ид.ч. от апартамент №
12, в гр. Варна, жк „Младост”, бл. 133, вх. 1, ет. 4. На заемодателя е бил
издадена заповед № 2905/04.12.2008г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, по гр.д. № 8888/2008г. на ВРС. По така
издадената заповед било образувано изп.д. № 20083110400106 на ДСИ при ВРС и
съответно насрочен описа. С молба от 05.01.2009г. по гр.д. № 6343/2008г. на ХХІ
състав на ВРС, жалбоподателят е поискал да бъде допуснато обезпечение на
възражението му по чл. 21, ал. 2 от СК, в рамките на производството по делото
за делба, чрез спиране изпълнението по изп.д. № 20083110400106 на ДСИ при ВРС.
С определение №
39/05.01.2009г. молбата да обезпечение е била отхвърлена, като е прието от
съда, че молбата е допустима, но неоснователна, поради това, че мярката е
неподходяща, понеже се засягат правата на третото за спора лице Атанаска И.,
същата взискател по изп.д., чието спиране се иска и това, че в своя защита
срещу изпълнителното производство страната разполага с иска по чл. 440 от ГПК.
Първоинстанционното определение като краен резултат е правилно и доводите
изложени в него се споделят макар и частично от настоящия състав.
За да се допусне обезпечение на иск съдът изследва допустимостта и вероятната му
основателност, наличието на
обезпечителна нужда и съответствие на сочената обезпечителна мярка с обезпечителния интерес.
В конкретния случай,
ч.жалбоподател, бидейки ответник по иска за делба, не е предявил насрещен иск с
правно основание чл. 21, ал. 2 от СК /има се предвид недвижимия имот описан в
т. 2 от исковата молба/, а единствено е възразил, изтъквайки съображения за
трансформация на лично имущество, послужило за закупуване на спорния недвижим
имот. На обезпечение подлежи иск, съответно бъдещ иск. А.Д.П., дори и да е
страна в делбеното производство, изобщо не е предявил за съвместно разглеждане
съединен иск по чл. 21, ал. 2 от СК, с иска по чл. 34 от ЗС, който да може да
бъде обезпечаван. Доколкото първоинстанционният съд е приел обратното и е
обсъдил останалите предпоставки за основателност на молбата, настощият състав,
само за пълното на изложението ще обсъди и тях, с оглед изложените в ч.жалба
оплаквания. На този ранен етап от развитие на делбеното производство, преди да
са събрани доказателствата по делото в цялост, вярно, може да се мисли само за
вероятна основателност на тази претенция, но пък съществува възможността
предвидена в чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК. Налице е обезпечителен интерес.
Мярката обаче, както и ВРС е приел е неподходяща, предвид това, че засяга чужди права-на лицето
взискател по изпълнителното дело Атанаска Г.И.. Преценявайки адекватността на
обезпечителната мярка която иска молителят, съдът непременно съблюдава да не се
стига до прекомерно ограничаване на правната
сфера на насрещната страна по иска, което означава, че не следва по
никой начин да се засяга чужда-на третото лице, извън страните по спора.
Допускайки обезпечение на иска за делба, чрез налагане на мярката спиране на
изпълнението по посоченото изп.д., би се стигнало именно до тази нежелана
последица. Молителят е в състояние да защити правата си като използва друг
правен способ-исковият път на защита по реда на чл. 440, ал. 1 от ГПК, който
иск насочи срещу взискателя и длъжника по изпълнението и поиска обезпечението
му. Разбира се може да предяви и иск по чл. 26, ал. 1 или чл. 170, вр. чл. 167,
ал. 3 от ЗЗД. Неоснователни са възраженията на ч.жалбоподател за недопуснимост
на иска по чл. 440 от ГПК, поради това, че ще е преждевременно заведен. При
покупко-продажба на недвижим имот собствеността се прехвърля към момента на
сключване на договора, извършено с нотариален акт, а в случая-06.07.1992г.,
когато е подписан договора за продажба на държавен недвижим имот, по реда на
наредбата за държавните имоти, като част от средствата за закупуването му,
според твърденията на А.П. са негови лични средства. Собствеността, разбирай
съсобствеността по отношение на закупения апартамент, в една част лична
собственост на А.П. /предвид твърденията му за това/, съответна на вложените от
него при закупуването лични средства, а в друга-СИО /прекратена в последствие с
развода между съпрузите/ е възникнала като такава още към онзи момент.
Установяването на тези обстоятелства е отделен въпрос. Защитата на законното право
на П. при твърдяните от него квоти на съсобственост може да бъде отстоявано,
чрез предвидените в закона процесуални способи за това-предявяване на иск,
включително и чрез подаване на молба за обезпечаване на този иск. Неоснователни
са и възраженията на ч.жалбоподател, че третото лице Атанаска И. следва да
търпи последиците от сключения с Д.М. договор за ипотека на ид.ч. от
съсобствения недвижим имот, сключен преди подялбата му, поне не спиране на
изпълнението върху ипотекирания недвижимия имот, за удовлетворяване на парично
вземане, като обезпечаване на възражението в иска за делба. По аргумент на чл.
33 от ЗС, не е необходимо съгласие от страна на сасобственика на ид.ч. от
ипотекирания имот при учредяване на ипотеката. Проданта на недвижимия имот на
публична продан е един възможен способ на удовлетворяване на кредитора, но не и
задължителен завършек. След като обаче се е стигнало до принудително изпълнение
чрез опис на ид.част от ипотекирания имота и насрочване на продан, то при твърденията
за нарушени права на съсобственика, за него стои открит исковия път на защита,
каквото становище е формирал в мотивите си и първоинстанционния съдия.
Поради съвпадение в крайните изводи на ВОС и тези в определението на ХХІ състав на ВРС, последното следва да се остави в сила.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА
определение № 39/05.01.2009г. по гр.д. № 6343/2008г. на ХХІ състав на
ВРС, с което е оставена без уважение молбата на А.Д.П. ЕГН ********** ***,
за обезпечаване на възражението му за частична трансформация на лично имущество
в рамките на предявен от Д.К.М. срещу него иск, с правно основание чл. 34 от
ЗС, чрез спиране изпълнението по изп.д. № № 20083110400106 на ДСИ при ВРС.
Определението не
подлежи на обжалване.