О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……………………

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на 10.02.2009г. в състав:

Окръжен съдия: Р. С.

като разгледа докладваното частно гр.д. № 217 по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.255 и сл. ГПК. Образувано е по молба на А.Ф.А., представляван от адв. В.А. за определяне на срок при бавност по гр.д. № 8414/2008г.

В молбата са изложени доводи, че на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК жалбоподателят е депозирал частна жалба против прекратително определение на ВРС, постановено по гр.д. № 8413/2008г., която необосновано и незаконосъобразно е била оставена без движение за представяне на адреси и преписи от исковата молба и частната жалба за връчване на новоконституиране от ВРС нови страни. Твърди се, че след като се е десезирал, постановявайки прекратителното си определение ВРС не може да конституира нови страни в процеса, а е следвало да извърши визираните в нормата на чл.276 ГПК процесуални действия. Като не е сторил това счита, че ВРС е допуснал необосновано забавяне на производството, поради което и е депозирал настоящата молба.

Иска се от настоящата инстанция да определи срок на районния съдия за изпълнение на задълженията му по чл.276 ГПК.

Съобразно нормата на чл.255 ал.2 ГПК е депозирано писмено становище от съдиията-докладчик по първоинстанционното дело.

ВОС, като взе предвид въведените в молбата оплаквания, данните по гр.д. № 8413/2008г. и в съответствие с правомощията му по чл.257 ГПК намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 8413/2008г. по описа на ВРС е образувано по предявени от молителя против Община Варна искове за признаване за установено по отношение на ответника, че удостоверение за раждане № 36338/19.07.2004г. на Община Варна е документ с невярно съдържание относно вписването на ищеца като баща на детето Дениса Андреева Аржанова, както и за признаване за установено в отношенията между страните, че нотариално заверена декларация за припознаване на детето Деница Аржанова е неавтинтичен документ, тъй като не е подписан от ищеца.

По повод дадени от съдията-докладчик указания за уточняване на исковите претенции ищецът е депозирал молба от 26.11.2008г., с която изрично е заявил, че поддържа така предявените искове и то единствено срещу посочения от него ответник – Община Варна, като е изложил и доводи за наличието на правен интерес.

С определение от 04.12.2008г. ВРС е приел, че исковите претенции, с които е сезиран са недопустими, поради което и е прекратил производството по делото. Срещу това определение в срок е депозирана от ищцовата страна частна жалба с вх.№ 19655/15.12.2008г. В деня на постъпването й е постановено същата да бъде докладвана след връщане на съобщението до страната, предвид необходимостта от преценка дали е спазен срока за обжалване. Видно от направеното отбелязване от деловодителя на състава отрязъкът от изпратената призовка е върнат на 05.01.2009г.

С разпореждане от 06.01.2009г. съдията докладчик е приел, че депозираната частна жалба е нередовна, без да са изложени доводи в какво се състои тази нередовност, конституирал е в качеството на заинтересовани страни детето, майката и като контролираща страна ДСП – Варна, като е дал указания до молителя да представи преписи от исковата си молба и частната жалба за връчване на новоконституираните лица. Съобщението за така постановеното разпореждане е получено от жалбоподателя на 26.01.2009г. На 03.02.2009г. същият е депозирал в регистратурата на ВРС молба за определяне на срок при бавност, в която се съдържа и мотивирано искане до районния съд за отмяна на определението за оставане на частната му жалба без движение. Липсва произнасяне по това искане, тъй като делото незабавно е изпратено на ВОС. Едновременно с това на същата дата е депозирана и молба по чл.255 ГПК пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка прави следните изводи по основателността на молбата:

На първо място института на „молбата за определяне на срок” дава защита срещу неоснователно забавяне на процеса, дължащо се на бездействието на съда, пред когото делото е висящо. Недопустимо е по реда на настоящото производство да се иска определяне на срок за извършване на определено процесуално действие, когато искането се основава на възражения за незаконосъобразност или неправилност на извършени процесуални действия. Ето защо в настоящия случай, макар и въззивната инстанция да смята, че е недопустимо да се конституират нови страни в процеса, след като производството вече е било прекратено /вън от хипотезите на законно правоприемство/, още повече, че и исковият процес не познава фигурата на „заинтересовани страни” не е налице бездействие на първоинстанционния съд. Депозираната от молителя частна жалба е била своевременно администрирана, макар и оставяйки я без движение. Искането за отмяна на разпореждането за „без движение” не е разгледано от ВРС поради незабавното изпращане на делото за произнасяне на постъпилата молба за определяне на срок, поради което и това не може де се вмени в бездействие на съдията-докладчик.

С оглед на горното ВОС намира, че молбата с правно основание чл.255 ГПК следва да се остави без уважение, а делото върнато на ВРС за незабавно произнасяне по инкорпорираното в нея искане за преразглеждане на разпореждането си от 06.01.2009г. Със същото не се слага край на делото, поради което и може да бъде ревизирано, на основание чл.253 ГПК, в случай, че съдията-докладчик прецени, че са налице предпоставките за това.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.Ф.А., представляван от адв. В.А. за определяне на срок при бавност по гр.д. № 8414/2008г.

ВРЪЩА делото на ВРС за незабавно произнасяне по инкорпорираното в нея искане за преразглеждане на разпореждането си от 06.01.2009г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.257 ал.2 ГПК.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: