ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№...............
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на девети февруари две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.Г.
ЧЛЕНОВЕ: К.Г.
З.К.
като разгледа докладваното от съдия З.К. ***
по описа за 2009г., за да се произнесе, намери следното:
Подадена
е частна жалба вх. № 718/17.03.2008г. от Общинска служба по земеделие и гори /понастоящем Общинска служба земеделие/-гр.
Провадия, представлявана от Тюркер Джалил Халил, срещу определение от с.з. на
09.10.2007г. по гр.д. № 259/2007г. на РС-Провадия, с което ОСЗГ е осъдена да
заплати допълнителна държавна такса в размер на 100.00лв., на осн. чл. 65, ал.
1 от ГПК /52г./ В частната жалба на ОСЗ-Провадия се излага, че копирната
техника, с която разполага службата е била повредена, което е възпрепятствало
обективно изпълнението на определението на съда за представяне на заверен
препис от преписката по заявление вх. № 2339 на наследници на Слави Ж.С.. Моли
се за отмяна на акта.
Постъпила
е и частна жалба вх. № 1883/22.07.2008г., подадена от Община Дългопол, чрез адв.
Св.З., срещу решение № 180/04.07.2008г., по гр.д. № 259/2007г. на РС-Провадия
/имащо характера на определение, доколкото представлява произнасяне за
присъждане на разноските по делото/, с което е отстранена допусната от съда в
решение № 313/14.03.2008г. по същото дело очевидна фактическа грешка и е отхвърлено
искането на Община Дългопол за присъждане на разноски по делото, включително
адвокатски хонорар, на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК /52г./. В частната жалба на
Община Дългопол се излага, че последната е била защитавана от адвокат и са
представени доказателства за изплатения му хонорар. При отхвърляне на иск срещу
Община Дългопол, по силата на чл.64, ал.5 ГПК /52г./ се дължи заплащане на
направените от общината разноски и без да е налице изрично искане. Моли се за
отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг,с който се осъди М.С.Ж.
да заплати сторените от частния жалбоподател разноски в размер на 80.00лв.
По така
постъпилите частни жалби, в даденият от съда срок, отговор от насрещните страни
не е постъпил.
Съставът
на ВОС намира, че частните жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл.
214, ал. 1 от ГПК /52г./, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради
което са допустими.
По
същество частната жалба на ОСЗ-Провадия се явява основателна, а тази на Община
Дългопол-неоснователна.
По ч.жалба на
ОСЗ-Провадия, ВОС има предвид следното:
С определение от
с.з. на 09.10.2007г. по гр.д. № 259/2007г. на РС-Провадия,
образувано по иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен от М.С.Ж.,
насочен срещу ОСЗГ-Провадия и Община Дългопол, приемайки, че става причина за
отлагане на делото, поради непредставяне на изисканите от съда от ОСЗГ-Провадия
писмени доказателства, ОСЗГ е осъдена да заплати допълнителна държавна такса в
размер на 100.00лв., на осн. чл. 65 от ГПК /52г./. В същото с.з. процесуалният
представител на Община Дългопол е настоял за повторното изискване на
реституционната преписка вх. № 2339 на ОСЗГ-Провадия, образувана по молбата на
наследниците на Слави Ж.С.. Само в случай, че съдът допусне отлагане на делото,
процесуалният представител на ищеца е поискал от своя страна да му бъде дадена
възможност в следващо с.з. да се ползва от показанията на двама души свидетели
при режим на водене да установява спорни по делото обстоятелства. Процесуалният
представител на Община Дългопол е предоставил на съда да прецени допускането на
събиране на гласни доказателства. Съдът е определил да бъде изискана повторно
пълната преписка вх. № 2339 по описа на ОСЗГ-Провадия, с указания да бъде
представена най-късно в деня на следващото насрочено публично с.з., осъдил е
ОСЗГ-Провадия да заплати допълнителна д.т. в размер на 100.00лв., на осн. чл.
65, ал. 1 от ГПК /52г./, затова, че с неизпълнение на задължението си по чл.
152 от ГПК /52г./ в срок и без посочване на уважителна причина, става причина
за отлагане на делото, дал е възможност на ищеца М.С.Ж. ***. двама души
свидетели, с чиито показания установява с каква площ, местонахождение и граници
е влязъл в ТКЗС наследодателят му, отложил е и насрочил следващо с.з.
Постановявайки определението си по чл. 65 от ГПК /52г./ е указал, че
определението подлежи на обжалване пред ВОС в 7-дневен срок, считано от
съобщението за изготвянето на финализиращия производството съдебен акт.
Действително,
съобразно с искането на Община Дългопол, с
определение от с.з. на 11.09.2007г. съдът е изискал от ОСЗГ-Провадия
пълната реституционна преписка вх. № 2339 по описа на ОСЗГ-Провадия, като
предвид неявяването в същото с.з. на представител на ОСЗГ, за целта е изпратено
и съответно получено на 28.09.2007г. нарочно искане за представяне на преписката
в срок до следващо с.з. В с.з. на 09.10.2007г. ОСЗГ отново не е изпратил
представител, но не е представил и исканите документи. С оглед становището на
страните по делото обаче и очевидно
преценявайки, че за правилното изясняване на спора е необходимо изслушването и
на гласни показания, освен събиране на допуснатите от предходно с.з. писмени,
съдът е отложил делото и насрочил следващо с.з. След като отлагане на
разглеждането на делото не е било наложено единствено поради бездействието на
ОСЗГ-Провадия, но и за събиране на преценените като допустими и относими по
спора гласни доказателства, неправилно съдът е осъдил ОСЗГ-Провадия да заплати
допълнителна държавна такса. От друга страна видно от представения с ч.жалба
протокол от 26.10.2007г., е била налице и обективна причина, препятстваща
възможността на ОСЗ-Провадия да изпълни в срок указанията на съда.
Определението от 09.10.2007г. е неправилно и следва да бъде отменено.
Относно
ч.жалба на Община Дългопол, ВОС има предвид следното:
С
решението си по спора № 313/14.03.2008г. РС-Провадия е отхвърлил иска на М.Ж.С.,
намирайки го за неоснователен. Предвид изхода на спора и направеното искане за
присъждане на разноски от страна на Община Дългопол, но непредставянето на
доказателства за действително извършени такива до приключване на устните
състезания по делото, съдът е изложил мотиви за неоснователността на
претенцията. Предвид постъпила молба вх. № 998/11.04.2008г., изхождаща от
процесуалния представител на Община Дългопол е поискано допълване на решението
в частта на разноските, което определение да може да бъде обжалвано пред
въззивния съд. По това искане съдът е насрочил открито с.з. и приемайки
цитираната последно молба като такава с правно основание чл. 192, ал. 2 от ГПК
/52г./, с решение № 130/04.07.2008г. е
отстранил очевидна фактическа грешка при наличието на мотиви в решение №
313/14.03.2008г. за недължимост на разноски, постановявайки изричен диспозитив
за отхвърляне на искането на Община Дългопол, за присъждане на разноски, на
осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК /52г./.
В
първото съдебно заседание по първоинстанционното дело е представено пълномощно
за упълномощаването на адв.З. *** за процесуално представителство по делото.В
пълномощното е вписан договореният размер на адвокатско възнаграждение-80лв. До
с.з. на 13.11.2007г., в което е даден ход на делото по същество на спора и е
приключило съдебното дирене, не са представени доказателства за заплащане от
страна на Община Дългопол на разноски, включително представляващи адвокатско
възнаграждение. Проблемът за разноските е материално-правен въпрос, съпътстващ
основния спор по гр.д. № 259/2007г. на РС-Провадия, във връзка с който тези
разноски са сторени. Доказването на елементите от фактическия състав на нормата
на чл.64, ал.5 ГПК /52г./ се подчинява на общите правила на ГПК и в тежест на
страната, която се позовава на това право е да докаже съществуването му. Вярно,
че решението е постановено в полза на претендиращата разноски страна.
Последната е представлявана от адвокат. На репарация обаче подлежат само
действително направените разноски, доказателствата за което следва да бъдат
представени до приключване на устните състезания по спора, след който срок
съдът не може да приема такива и ги цени. Община Дългопол е страна в процеса и
служебно не могат да й бъдат присъдени разноски от съда, без да е налице
позоваване на правото й по чл.64,ал.5 ГПК /52г./.
Като
останало недоказано, искането на Община Дългопол за заплащане на разноски,
следва да бъде отхвърлено. Обжалваното решение с характера на определение №
180/04.07.2008г. по гр.д. № 259/07г. на РС-Провадия следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение от с.з. от 09.10.2007г. по гр.д.№ 259/2007г. на ІV състав на
РС-Провадия, с което е осъдена ОСЗ-Провадия да заплати допълнителна държавна
такса в размер на 100лв., на осн. чл.65, ал. 1 от ГПК /52г./.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение /имащо характер на определение за разноските/ № 180/04.07.2008г. по
гр.д. № 259/2007г. на ІV състав на РС-Провадия.
Определението
може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му.