О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 04.02.2009 година.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – четвърти състав,
в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и деветата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. С.
ЧЛЕНОВЕ: М. М.
К.В.
като изслуша докладваното от
съдията в.ч.гр.дело N 208 по описа на
ВОС за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е въззивно и е образувано по частна жалба от страна на адв.С.Б.З.
против Решение № 183 от 04.07.2008 г. на четвърти състав Районен съд – Провадия,
постановено по гр.д. № 261 по описа за 2007 г., с което е отхвърлено искането
на Община – град Дългопол за присъждането на разноски по воденето на делото
пред първата съдебна инстанция, на осн.чл.64 ал.2 от
ГПК (отм.).
Видно от приложените по делото доказателства, е
че делото е образувано по жалба на К.
Христов Куртев срещу ОСЗГ – град Дългопол и Общива –
град Дългопол, с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.Извършването на съдо
производствените действия и най – вече отсъствието на доказателствени искания
дали основание на решаващия съд да обяви делото за изяснено от фактическа
страна и да даде ход по същество, което той и сторил в о.с.з. от 13.11.2007
година.До този момент нито едната от участващите в него страни не пожелала
съдът да се произнесе по отношение на разноските, респективно да ги
присъди.Такова изявление е липсвало и от страна на адв.З..Едва
в писмените си бележки от 10.12.2007 година същия, освен, че навел доводи по
съществото на водения спор, изявил и претенция да му бъдат присъдени разноски в
размер на юристконсулско възнаграждение.С молба от
17.12.2007 година представил разходен касов ордер и Заповед № 639 от 05.09.2007
година, като от последната станало ясно, че той получава за всяко от водените
производства сумата от по 80 (осемдесет) лева.Въпреки, че съществували мотиви
ДРС пропуснал да се произнесе с диспозитив, което
наложило сезирането му по реда на чл.192 ал.2 от ГПК (отм.).С Решение № 183 от
04.07.2008 година съдът отхвърлил искането.
След
като се запозна м приложените по делото материали и аргументите на страните,
ВОС намери жалбата за неоснователна и съображенията са следните:
Действително
правото да иска присъждането на разноски е адекватно на развитието на спора, и
най – вече на постановеното решение.В този смисъл е и разпоредбата на чл.64
ал.5 от ГПК (отм.), още повече, че делото е било решено в полза на държавно
учреждение и община.За представителя на Община – град Дългопол обаче е било валидно
задължението да отправи искането за присъждане на разноски – респективно
възнаграждение за юрисконсулт, до
приключване на последното заседание в съответната инстанция.Внимателния
прочит на неговите изявления, било по хода на процеса, по доказателствата или
по същество не дават повод и основание да се счита, че още тогава той е поискал
присъждането на разноски.Последното, ако би било сторено би задължило ПРС да
присъди такива, но липсата на изявление в този смисъл е преклудирало
възможността това да се прави в един по – късен момент след приключване на
пренията.Видно е, че последното по делото съдебно заседание е било проведено на
13.11.2007 година, докато искането за присъждането на разноски и
доказателствата за сторени такива от страна на Община – град Дългопол са
постъпили с писмените бележки от 10.12.2007 година.Изложеното прави претенцията
неоснователна и като такава тя следва да се отхвърли.
Водим от горното, ВОС,
О П Р
Е Д Е Л И :
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: