О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                

                 Гр.Варна ,06.02.2009г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 06.02.2008г. в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д.Г.

                 ЧЛЕНОВЕ:  К.Г.

                           З.К.

като разгледа докладваното от съдия Кр.Г. в.гражд.д. № 179 по описа за 2009г., за да се произнесе , взе предвид следното:

    Производството е по повод подадена въззивна жалба вх. № 13564/26.08.2008г. от  К.П.С. против решение № 2587/01.08.2008г. на ВРС-ХХХІІІс. по гр.д. № 8321/07г.

С определение / имащо характер на разпореждане/ № 16622/16.09.2008г. ВРС-ХХХІІІс. е върнал обратно като нередовна въззивната жалба.

На 26.09.2008г. е постъпила във ВРС жалба от К. Софолкиева, адресирана до РС-Варна,в която се излага , че тя е по повод на разпореждането за връщане на въззивната жалба и се излагат твърдения, че срокът за отстраняване на нередовности по нея е спазен като са представени и съответни доказателства.

С разпореждане от 29.09.2008г. ВРС-ХХХІІІс. като е приложил чл.195 , ал.1 ГПК / 1952г./ е отменил определението си № 16622/16.09.2008г. за връщане на въззивната жалба на К.С. и е предприел процедура по чл.201 ГПК / 1952г./ и след изтичане на съответните срокове е изпратил първоинстанционното дело ведно с преписката по въззивната жалба на ВОС за разглеждането й.

ВОС намира , че разпореждане от 29.09.2008г. е недопустимо – разпореждането за връщане на въззивна жалба не е от категорията съдебни актове , които могат сами да бъдат отменяни или изменяни от съда, който ги е постановил. Изрично чл.200, ал.3 ГПК /1952г./ предвижда , че пътят за защита срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба е чрез обжалването му с частна жалба пред по-горестоящия съд , а това е ВОС. Не е предвидена самостоятелна защита на страните срещу определения/разпореждания на първоинстанционния съд постановени в противоречие с чл.195,ал.2 ГПК / 1952г./. Тя следва да се извърши от въззивната инстанция във връзка с висящо пред нея въззивно производство, доколкото въззивният съд следва са съобрази допустимостта на въззивното обжалване . При констатация за поставено разпореждане за връщане на въззивната жалба и липса на неговата отмяна по реда на чл.213 и сл. ГПК следва извод за липса на редовно сезиране на въззивния съд с въззивна жалба. Производството по върната въззивна жалба е недопустимо. То следва да се прекрати. Делото следва да се върне на ВРС като изрично се укаже на съдията докладчик , че е необходимо да прецени дали постъпилата на 26.09.2008г. жалба от К.С. представлява частна жалба по см. на чл.200, ал.3 ГПК / 1952г./ или молба за възстановяване на срок като се дадат указания на страната за уточнение в тази насока. След което е необходимо ВРС да прецени редовността на молбата или частната жалба и всички други следващи се процесуални действия по чл.39 ГПК /1952г./ или по чл.215 ГПК / 1952г./.

Водим от горното , съдът

 

                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 179/09г. на ВОС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от определението до страните.

    СЛЕД влизане в сила на определението делото да се изпрати на ВРС за преценка на жалба от 26.09.2008г. на К.С. и провеждане на съответна процедура по чл.36 и сл. ГПК / 1952г./ или чл.213-215 ГПК /1952г./.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: