№
Гр.Варна ,06.02.2009г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 06.02.2008г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д.Г.
ЧЛЕНОВЕ: К.Г.
З.К.
като разгледа докладваното от съдия Кр.Г. в.гражд.д. № 179
по описа за 2009г., за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по повод подадена
въззивна жалба вх. № 13564/26.08.2008г. от
К.П.С. против решение № 2587/01.08.2008г. на ВРС-ХХХІІІс. по гр.д. №
8321/07г.
С
определение / имащо характер на разпореждане/ № 16622/16.09.2008г. ВРС-ХХХІІІс.
е върнал обратно като нередовна въззивната жалба.
На
26.09.2008г. е постъпила във ВРС жалба от К. Софолкиева, адресирана до РС-Варна,в
която се излага , че тя е по повод на разпореждането за връщане на въззивната
жалба и се излагат твърдения, че срокът за отстраняване на нередовности по нея
е спазен като са представени и съответни доказателства.
С
разпореждане от 29.09.2008г. ВРС-ХХХІІІс. като е приложил чл.195 , ал.1 ГПК /
1952г./ е отменил определението си № 16622/16.09.2008г. за връщане на
въззивната жалба на К.С. и е предприел процедура по чл.201 ГПК / 1952г./ и след
изтичане на съответните срокове е изпратил първоинстанционното дело ведно с
преписката по въззивната жалба на ВОС за разглеждането й.
ВОС
намира , че разпореждане от 29.09.2008г. е недопустимо – разпореждането за
връщане на въззивна жалба не е от категорията съдебни актове , които могат сами
да бъдат отменяни или изменяни от съда, който ги е постановил. Изрично чл.200,
ал.3 ГПК /1952г./ предвижда , че пътят за защита срещу разпореждане за връщане
на въззивна жалба е чрез обжалването му с частна жалба пред по-горестоящия съд
, а това е ВОС. Не е предвидена самостоятелна защита на страните срещу
определения/разпореждания на първоинстанционния съд постановени в противоречие
с чл.195,ал.2 ГПК / 1952г./. Тя следва да се извърши от въззивната инстанция
във връзка с висящо пред нея въззивно производство, доколкото въззивният съд
следва са съобрази допустимостта на въззивното обжалване . При констатация за
поставено разпореждане за връщане на въззивната жалба и липса на неговата
отмяна по реда на чл.213 и сл. ГПК следва извод за липса на редовно сезиране на
въззивния съд с въззивна жалба. Производството по върната въззивна жалба е
недопустимо. То следва да се прекрати. Делото следва да се върне на ВРС като
изрично се укаже на съдията докладчик , че е необходимо да прецени дали
постъпилата на 26.09.2008г. жалба от К.С. представлява частна жалба по см. на
чл.200, ал.3 ГПК / 1952г./ или молба за възстановяване на срок като се дадат
указания на страната за уточнение в тази насока. След което е необходимо ВРС да
прецени редовността на молбата или частната жалба и всички други следващи се
процесуални действия по чл.39 ГПК /1952г./ или по чл.215 ГПК / 1952г./.
Водим
от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 179/09г. на ВОС.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на
препис от определението до страните.
СЛЕД влизане в сила на определението делото
да се изпрати на ВРС за преценка на жалба от 26.09.2008г. на К.С. и провеждане
на съответна процедура по чл.36 и сл. ГПК / 1952г./ или чл.213-215 ГПК
/1952г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: