ОПРЕДЕЛЕНИЕ

........./..........2009г.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

К.И.

като разгледа докладваното от съдията М.Х. *** по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 20319/22,12,2008г. от Б.Г.В. и Д.Н.П. ***. проведено на 15,12,2008г., постановено по гр.д. № 9120 по описа за 2007г. ХХХІV-ти състав на Варненският районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото.

Въззивниците твърдят, че определението е неправилно, т.к. съдът не им дал възможност преди постановяването му да уточнят и представят съответни доказателства за това, че реституционната процедура е завършила.

Въззиваемите Т.Г.Б., М.Я.М., Е.Я.М. и М.Г.Т. не са изразили становище по основателността на жалбата.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Б.Г.В. и Д.Н.П. срещу Т.Г.Б., М.Я.М., Е.Я.М. и М.Г.Т., за предаване владението на процесния недвижим имот, основан на твърдения за придобиване на собствеността по наследство, като наследници на Григор В. Петров, който придобил собствеността върху него по силата на земеделска реституция извършена с Решение № 673/26,01,2000г. на ПК Варна, с правно основание чл. 108 ЗС.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че иска е недопустим, т.к. реституционната процедура не е завършила и липсва годен обект, който да е предмет на ревандикационния иск.

При така установеното съдът намира следното:

Обжалваното определение е правилно.

Решение № 673/26,01,2000г. на ПК Варна, на което основат твърденията си за собственост въззивниците е постановено по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакцията му в сила от 30,07,1999г. При тази по-нова хипотеза в реституционния закон производството е двуфазно: първият елемент е влязло в сила решение на ПК, а вторият е наличието на влязла в сила запоВед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Издаването на такава заповед има конститутивен ефект за възстановяване правото на собственост. До нейното постановяване земеделската реституция не е приключила. Към настоящия момент липсва правен спор, а образуваното производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС се явява без правен интерес. Единствено допустим, при наличие на останалите предпоставки за това е отрицателен установителен иск. Тези изводи по същество не се оспорват от въззивниците.

В исковата молба не са налице твърдения, че реституционната процедура е завършила и е налице влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение и доколкото е безспорно, че реституционното решение е постановено през 2000г. – при редакцията на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в сила от 30,07,1999г., първоинстанционния съд не е длъжен да дава възможност на ищците да уточнят настъпил ли е този факт. От друга страна твърдения, че процедурата е завършила и са налице доказателства за това липсват и в частната въззивна жалба.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от о.с.з. проведено на 15,12,2008г., постановено по гр.д. № 9120 по описа за 2007г. ХХХІV-ти състав на Варненският районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на препис от същото от страните с частна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: