О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………………

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 11.02.2009г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.

ЧЛЕНОВЕ: Р.С. А.П.

като разгледа докладваното от съдия Р.С. *** по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК /2007г./.

Образувано е по частна жалба на Й.К.Б., Б.К.Б. и Т.Г.Г., всички чрез адв. Х.Х. против определението на Варненския районен съд, постановено на 10.12.2008г. по гр.д. № 8105/2008г. с което е прекратено производството по същото дело, на основание чл.129 ал.2 вр. ал.3 ГПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че доводите на ВРС за наличието на спор за материално право, както и невъзможността жалбоподателите да атакуват по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ постановеното от ОСЗГ-Варна решение № 1500/23.05.2003г. пораде това, че не са наследници на Тодор Мандаджиев са неправилни. Сочат, че същите имат положението на заинтересовани лица по см. на АПК, поради което и имат право да обжалват посоченото решение на административния орган. Наведени са и доводи, че не са им били дадени точни указания за изправяне нередовностите на исковата им молба. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за разглеждане на предявената от тях претенция по същество.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпило възражение от ответната страна – ОСЗ - Варна.

ВОС, като взе предвид данните по делото намира, че частната жалба е депозирана в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.

Производстовото по гр.д. № 8105/2008г. е образувано по предявена от жалбоподателите против ОСЗ – Варна искова молба. В същата са изложени доводи, че по силата на нот. акт № 28/2001г. и нот. акт № 22/2006г. ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в замлището на с.Константиново и представляващ лозе с пл.№ 132 012 по кадастралната карта и с площ от 5 004 кв.м., който имот е бил възстановен на праводателят им Костадин Б. Панайотов с решение на ПК-Белослав № 6/26.11.1992г. Сочат, че от м.април правото им на собственост относно 2 599 кв.м.ид.ч. е оспорено от трети лица, основавайки се на решение № 1500/2005г. на ОСЗГ Варна, с което на наследвиците на Тодор Тодоров Мандаджиев е възстановено правато на собственост върху нива от 3.573 дка, част от каято попада и в техния имот. Наведени са и възражения относно правата на собственост на наследодателя Тодор Мандажиев, както и доводи за нищожност на постановеното в полза на неговите наследници решение от 2005г. Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Решение № 1500/23.05.2005г.

С определение от 04.11.2008г. ВРС е оставил без движение прозводството по делото като е дал указания на ищците, че избраната от тях форма на защита е недопустима, тъй като не са страна в административното производство, развило се пред ОСЗГ, не са наследници на Тодор Мандажиев, поради което и не могат по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ да обжалват процесното решение. Посочено е, че се касае за спор за материално право, поради което им е указал да посочат срещу кого насочват иска си, обстоятелствата на които се основава същия, цената на иска и в какво се състои искането им до съда.

В дадения срок с молба от 11.11.2008г. жалбоподателите са уточнили, че насочват иска си срещу Общинска служба по земеделие и гори – Варна затова, че е постановила атакуваното решение като са наведени твърдения за нищожност на същото. Посочено е също така, че предявеният от тях иск е неоценяем, както и че искането им до съда е да прогласи решението й за нищожно.

На 10.12.2008г. ВРС е постановил атакуваното пред настоящата инстанция определение като е приел, че ищците не могат да водят иск за прогласяване нищожността на решението на ОСЗГ, тъй като нямат право на жалба срещу него, налице е спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред, но исковата им молба не е приведена в съответствие с изискването й за редовност.

Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че така както е предявено искането до съда, вкл. и след направеното уточнение, същото по съществото си съставлява жалба по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ, както и че ищците не са процесуално легитимирани да атакуват това решение по този ред. Безспорно те могат да се позовават на нищожност на този административен акт, но в рамките на общо исково производство срещу лицата, които оспорват правата им на собственост, противопоставяйки свои собствени права въз основа на това решение. Макар и не дотам подробно, но достатъчно ясно ВРС в мотивната част на указанията си, дадени с акта му от 04.11.2008г. е посочил, че ищците следва да следва да защитят правата си чрез друга форма на защита – иск срещу тези лица. Такъв иск те не са предявили, видно от депозираната от тях уточнителната молба.

Ето защо като краен акт прекратителното определение на ВРС е правилно, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ В СИЛА определението на Варненския районен съд, постановено на 10.12.2008г. по гр.д. № 8105/2008г. с което е прекратено производството по същото дело.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: