О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№............../ 20.02.2009г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: А.К.

Е.П. *** разгледа докладваното от мл. съдия П. *** по описа за 2009 г. взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.217 ГПК / 1952г./.

Oбразувано е по частна жалба на А.С.Н. срещу определение №16698/02.12.2008г., постановено по гр. дело №9872/2007г. по описа на Варненски районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, в който смисъл е предприетото с молба от 01.12.2008г. изменение на иска. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.215 ГПК/1952г./ е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в срок от надлежна страна и удовлетворява законоустановените формални и съдържателни изисквания, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр. дело №9872/2007г. по описа на Варненски районен съд е образувано по искова молба на А.С.Н. срещу Златка В. Ставрева и С.В.С., с която е предявен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/1952г./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ нива, имот пл. №1040 по КП Ален Мак, м. ”Манда Гюлджук” с площ 840 кв.м., находящ се в землището на кв. „Виница”, гр. Варна.

В исковата молба се твърди, че правото на собственост върху процесния имот е признато на наследниците на Стоян Н.С. с решение №764/03.01.2001г. Поддържа се, че по отношение на ответниците не са налице предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота не е съществувала сграда към 01.03.1991г., правото на ползване не е учредено по надлежния ред и от компетентен орган, ответниците не са подали заявление за изкупуване в срока на §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСППЗ. Оценката на имота, във връзка с неговото изкупуване не е изготвена от компетентен орган – кмета на Общината, а от кметски наместник.

С определение от 19.11.2008г. производството по делото е оставено без движение с указания до ищеца да уточни дали по отношение на имота има влезли в сила план за новообразуваните имоти и заповед на Кмета на Община Варна по пар.4 к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

В изпълнение на указанията е постъпила молба от 01.12.2008г., с която ищецът уточнява, че по отношение на процесния имот ПНИ с.о.”Ален мак” е влязъл в сила, но няма издадена заповед на Кмета на Община Варна по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищецът поддържа, че поради незавършеност на реституционната процедура за него е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Прави искане с решението си по съществото на спора съдът да приеме за установено, че ответниците не са собственици на процесния имот.

С определение от 02.12.2008г. производството по предявения установителен иск е прекратено, като направеното с молба от 01.12.2008г. уточнение е квалифицирано като недопустимо изменение на иска.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното предявяване на иск, която при установителните претенции е изрично регламентирана от законодателя. За да се яви допустим положителният установителен иск за собственост, е необходимо позоваване на принадлежност на спорното материално право към патримониума на ищеца към настоящия момент. В хипотезата на реституция като придобивно основание ищецът следва да наведе твърдения за завършила процедура по възстановяване на собствеността. В разглеждания случай уточнението, че реституционната процедура не е приключила по отношение на процесния имот, обуславя итерес от предявяване единствено на отрицателен установителелен иск за собственост.

С молба от 01.12.2008г. ищецът е посочил, че установителният иск следва да се счита предявен като отрицателен такъв. Настоящият съдебен състав намира подобно уточнение за допустимо, предвид ранния стадий на производството, в който е направено, а именно етапа на отстраняване на нередовностите на исковата молба, когато все още няма валидно възникнало процесуално отношение с ответника. На този етап ответникът не е уведомен за предявената срещу него претенция и не се е ангажирал с организиране на защитата си. Не съществува процесуална пречка в стадия на отстраняване на нередовностите на исковата молба ищецът да промени основанието и/или петитума на иска. В този смисъл до уведомяването на ответника преминаването от положителен към отрицателен установителен иск се явява допустимо, тъй като не накърнява правото му на защита.

След направеното уточнение съдът е следвало да се счита сезиран с отрицателен установителен иск за собственост и да прецени предпоставките за неговата допустимост. Евентуалното несъответствие на наведените фактически твърдения с формулирания нов петитум би се явило нередовност на исковата молба, която подлежи на отстраняване след указания на съда.

Като е квалифицирал направеното уточнение на петитума като недопустимо изменение на иска и се е произнесъл по допустимостта на непредявен иск, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което постановеното прекратително определение следва да бъде отменено, а делото върнато на районен съд – гр. Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №16698/02.12.2008г., постановено по гр. дело №9872/2007г. по описа на Варненски районен съд, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.