О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№............../ 20.02.2009г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: А.К.

Е.П. *** разгледа докладваното от мл. съдия П. *** по описа за 2009 г. взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК / 2007г./.

Oбразувано е по частна жалба на К.Д.В., Д.Д.Д. и С.Д.Д. срещу определение №15248/ 04.11.2008г., постановено по гр. дело №7699/2008г. по описа на Варненски районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу община Бяла, доколкото същата разполага с титул за собственост върху имот, правото на собственост върху който им е признато със съдебно решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276 ГПК/2007г./ не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Частната жалба е депозирана в срок от надлежна страна и удовлетворява законоустановените формални и съдържателни изисквания, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр. дело №7699/2008г. по описа на Варненски районен съд е образувано по предявен от К.Д.В., Д.Д.Д. и С.Д.Д. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.2 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Бяла, представляващ имот №07598.305.239, с площ от 1570 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия.

В исковата и уточняващата молби се твърди, че в с влязло в сила решение по гр.д. №8025/2006г. на ВРС е прието за установено спрямо ОСЗГ, гр. Долни чифлик и Община Бяла, че наследниците на Васил Николов Ташев, б.ж. на гр. Варна, поч. на11.11.1948г., имат право да възстановят правото си на собственост върху нива с площ от 1.520 дка, находяща се в м.”Лозята”, при съседи: дере, Г.Христов, Т. Тапов Диманов и Д.Цацев, на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Ищците излагат, че признатото им право на собственост не е възстановено по административен ред от органа по поземлена собственост по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот е актуван като общински с Акт за частна общинска собственост № 310/19.09.2005г. и се намира във фактическата власт на Община Бяла, която с действията си възпрепятства възстановяване на правото им на собственост, като отказва да издаде удостоверение със скица по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ и да деактува земята.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Допустимостта на отрицателния установителен иск се обуславя от наличието на правен интерес за ищците от отричане правото на собственост на ответниците по отношение на процесния имот. Изложеното предполага в исковата молба да са наведени твърдения за принадлежност на собствеността в патрумониума на ищците, чрез посочване на годно придобивно основание.

В настоящия случай ищците твърдят, че притежаваният от наследодателя им земеделски имот е признат за въстановяване с решение на ВРС по реда на чл.11, ал.2, ЗСПЗЗ. Въз основа на цитирания съдебен акт е издадено решение на ОСЗГ №1746Б от 01.09.2008г., с което в полза на ищците е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху процесния имот с план за земеразделяне, т.е в нови реални граници. Възприетият способ за реституция изисква осъществяване на сложен фактически състав, който завършва с решение на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост. До влизане в сила на плана за земеразделяне признатото право на ищците да възстановят собствеността на своя наследодател не е изпълнено със съдържание, тъй като липсва годен обект за защита на собствеността. Предметът на правото на собственост се индивидуализира с последващото решение на органа по реституция по реда на чл.27 ЗСПЗЗ, в което се посочват неговата площ, категория, местоположение и граници, като се изготвя скица. Едва към този момент ищците биха могли да се легитимират като собственици на конкретно определен обект, правата си по отношение на който могат надлежно да защитават по исков ред. В случая не е налице решение на ОСЗГ-Бяла или заместващо го такова по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от съда, с което да се възстановява правото на собственост върху процесния имот в полза на ищците. Нещо повече, налице е последващо решение от 10.09.2008г., с което по отношение на процесния имот е постановен отказ от административния орган. Следователно при липса на произнасяне на органа по реституция за възстановяване правото на собственост върху конкретния имот, за ищците не е налице правен интерес от предявяване на собственически искове за неговата защита. Непроизнасянето на ОСЗГ ищците са могли да преодолеят по реда на административното производство по чл.14 , ал.3 ЗСПЗЗ.

Наведените от ищците фактически твърдения не се основават на годно правно основание за придобиване на собствеността върху процесния имот, поради което те не са легитимирани да защитават правото си на собственост върху него, включително и по пътя на отричане правата на ответниците. Твърденията за незавършила реституционна процедура обуславят извод за липса на активна процесуална легитимация за предявяване на установителния иск за собственост, който се явява преждевременно предявен.

С оглед констатираната недопустимост на предявения иск, производството по него следва да бъде прекратено, поради наличие на процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно.

Съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции налагат обжалваното прекратително определение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение №15248/04.11.2008г., постановено по гр. дело №7699/2008г. по описа на Варненски районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 ГПК/2007г./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.