ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Варненски окръжен съд, в закрито съдебно заседание на 18.02.2009г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ:М.Х.

К.И.

като разгледа докладваното от съдията П. ***/09г., намира следното:

Производството е с правно основание чл.274 и следващите от ГПК и е образувано по частна жалба на С.М.Д., срещу определение № 12134/27.08.2008г. по гр.д. № 6418/08г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу К. Байчев М. иск за изкупуване на 1/6 ид.ч. от недвижим имот при продажна цена от 583,33 лв. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй съдът е направил неверен извод за пропускане на срока за предявяване на иска. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба К. Байчев М. в срока по чл.276 ГПК оспорва жалбата с писмен отговор. Желае атакуваното определение да бъде оставено в сила.

Частната жалба е подадена в срок, поради което и е допустима, а по съществото, съдът я намира за неоснователна поради следното:

С исковата си молба Д. е изложил, че като наследник на баща си М.Д. е придобил 1/6 ид.ч. от недвижим имот, колкото и сестра му З.М., а за преживялата съпруга и тяхна майка Златка Добрева са останали 4/6 ид.ч. от имота. С предварителен договор последната е продала на дъщеря си З.М. по време на брака й с ответника К.М. 2/3 ид.ч. от имота. Прехвърлителката по предварителния договор е починала, поради което и Мирчеви са предявили иск срещу ищеца Д. за обявяване на договора за окончателен. С влязло в сила на 07.06.2004г. решение е бил обявен за окончателен договорът, по силата на който К.М. е станал собственик на 1/6 ид.ч. от имота. Тъй като с решението М. и съпругата му са били осъдени да заплатят незаплатената, но уговорена с праводателката на ищеца цена, и такова заплащане на Д. не е направено, последният е предявил иск за обезсилване на решението за обявяване на договора за окончателен. С влязло в сила на 26.06.2008г. решение е отхвърлен иска за обезсилване на решението, с което договорът е обявен за окончателен. Затова и ищецът в срока по чл.33 ЗС предявява иск срещу К.М.- трето лице, а не съсобственик, за изкупуване на 1/6 ид.ч. от имота срещу сумата от 583,33 лв.

При така наведените твърдения и видно от приложените по делото писмени доказателства, настоящият състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 33 ал.1 ЗС предвижда, че съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Втората алинея гласи, че ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

Следователно процесуалната легитимация на ищеца е обусловена от качеството съсобственик, което той безспорно има като наследник на М.Д., титуляр на правото на собственост върху процесния имот в режим на СИО.

Процесуалната легитимация на ответниците по иска с правно основание чл.33 ЗС се обуславя от качеството им на трето лице, т.е. на несъсобственици в имота, част от която са придобили от съсобственик. В случая, формално, К.М. не е съсобственик на имота, доколкото същият не е притежавал към момента на сделката някакви права на годно правно основание. Страна по предварителния договор за продажба, която се атакува обаче, е не М., а неговата съпруга З.М., която е съсобственик на имота-титуляр по наследяване от М.Д. на 1/6 ид.ч. от имота, 4/6 от който и е прехвърлен. Само обстоятелството, че сделката е възмездна и презумпцията на чл.19 ал.1 СК, е основание на М. да му бъде признато правото да иска обявяване на договора за окончателен. Законът налага съвместна процесуална легитимация, тъй като придобитият имот става СИО. Договорът е обявен за окончателен по отношение на Мирчеви и по силата на съдебното решение 2/3 ид.ч. от имота са станали собственост на съпрузите в режим на СИО. Доколкото същата е неделима и е недопустимо определянето на индивидуални права на всеки от съпрузите по отношение на СИО по време на брака, то е и недопустимо да се атакуват самостоятелно придобити от единия съпруг права в тази общност. Искът по чл.33 ал.2 ЗС следва да бъде предявен срещу З. и К. Мирчеви, тъй като имотът е придобит в режим на СИО от тях. Съответно обаче следва да се съобрази, че единият от съпрузите не е трето лице по отношение на собственосттта върху имота, тъй като е съсобственик. Това води до недопустимост на иск по чл.33 ал.2 ЗС по отношение на З.М.. Тази недопустимост и задължителната съвместна процесуална легитимация на съпрузите по отношение на имоти, придобити в режим на СИО, обуславя и недопустимостта на иск по чл. 33 ал.2 ЗС по отношение на съпруга, който не е бил съсобственик, а е трето лице. Затова и предявеният иск по отношение на К.М. е също така недопустим, както би бил недопустим иска по отношение на съпругата му З.М..

Само на това основание производството е следвало да бъде прекратено като недопустимо.

Наред с това следва да се съобрази в евентуалност и следното:

Срокът за предявяване на иска по чл.33 ал.2 ЗС тече от продажбата, респективно узнаването за нея. Следователно и срокът е започнал да тече, считано от влизане в сила на съдебното решение, заместващо в специално предвидената законова норма нотариалния акт, който обективира продажбата. Решението по чл.19 ал.3 ЗЗД е влязло в сила на 07.06.2004г., поради което и двумесечният срок за предявяването на иска по чл.33 ал.2 ЗС е започнал да тече, считано от 08.06.2004г. и е изтекъл до 08.08.2004г. Искът е предявен след изтичане на преклузивния срок. Поради което и на това основание производството е недопустимо.

Частната жалба срещу атакуваното определение- с идентични крайни правни изводи, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.М.Д., срещу определение № 12134/27.08.2008г. по гр.д. № 6418/08г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу К. Байчев М. иск за изкупуване на 1/6 ид.ч. от недвижим имот при продажна цена от 583,33 лв.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от него от страните пред ВКС при наличието на основанията по чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: