Р Е Ш Е Н И Е

№

Град Варна, 13.02.2009 год.

Варненския Окръжен Съд – Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и деветата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.С.

ЧЛЕНОВЕ: М.М.

К.В.

Като се запозна с докладваното от съдия К.В. по гр.д.№ 152/2009 година на ВОС, взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 вр.чл.503 ал.3 от същия, и е образувано по жалба от Д.Г.Д., ЕГН ********** срещу действията на ЧСИ.В жалбата, която е насочена против публичната продан на недвижим имот – жилище в град Варна, кв.”М.” бл…., вх…. ап…., се настоява действието на ЧСИ да бъде отменено, т.к. имота върху които е насочено принудителното изпълнение се явява несеквестируем.

Със свое определение и по молба на жалбоподателя ВОС е спрял действията на ЧСИ по реализиране на принудителната продажба на недвижим имот - апартамент в град Варна, кв.”Младост” бл…. вх….. ап….. до произнасянето по въпроса за секвестируемостта на жилището.

Пред настоящата съдебна инстанция молителя, представляван от адв.Ч. (ВАК) изразява становище за незаконосъобразност в действията на ЧСИ; той намира, че жилището върху което е насрочено изпълнението и което се явява СИО, е не несеквестируемо.

Различно е становището на адв.Н.С. (ВАК), които твърди, че няма пречки да се реализира вземането, т.к. процесния имот не попада в хипотезата на чл.44 ал.7 от ГПК.

След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е основателна, и съображенията са следните:

По молба на взискателя Г.С.К. е бил сезиран ЧСИ Н.Г. рег.№ 716, на база на издаден против М.Х.Д. изпълнителен лист за вземане в размер на 97 791.50 (деветдесет и седем седемстотин деветдесет и един и петдесет) лева.Извършването на съдо – производствените действия от страна на ЧСИ показали, че длъжницата притежава недвижим имот – жилище апартамент в град Варна, к-с „М.” бл…., вх., ет., ап.121.Същия е бил придобит от нея на възмездно основание с Н.а.№ 86, том.LVІ, по н.д.15281/1997 година и респективно станал част от СИО между нея и съпругът и, в лицето на жалбоподателя Д.Г.Д..След изпращането на поканата за доброволно изпълнение към длъжника М.Д., и липсата на изпълнение от нейна страна по отношение на нейните дружествени дялове във „Вивиан” ООД бил наложен запор.По искане на ЧСИ била вписана и възбрана върху процесния недвижим имот, а с нарочна молба взискателя настоял същия да бъде изнесен на публична продан.Жалбоподателя, в качеството на съпруг на длъжника бил уведомен за това със съобщение до него от 10.01.2009 година, а отделно от това и неясно на какво основание ЧСИ настоял да се впише възбрана и върху недвижим имот, индивидуална собственост на съпруга – недлъжник, находящ се в село Генерал Кантарджиево, представляващо П.№ ІІІ-435, в кв.7 по плана на селото, при граници: П.№ ІІ-435, п.№ ІV-434 и общинска мера, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, цялото с площ от 1 540 кв.м.

Със своя жалба от 15.01.2009 година жалбоподателя, в качеството му на трето лице настояло да се отменят действията по публичната продан на единственото им жилище, а именно апартамент в град Варна, к-с „Младост” бл.126, вх.6, ет.1, ап.121.

Жалбата е основателна!

За да достигне до този извод ВОС съобрази, че имуществото предмет на спора се явява СИО, както и че по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК се явява несеквестируемо.Това е така, т.к. е единствено за длъжника и семейството му.В тази връзка разпоредбата на чл.444 от ГПК създава забрана изпълнението да бъде насочено върху процесния имот, още повече, че и длъжника и жалбоподателя, в качеството на съпруг – недлъжник отговарят на изискването да не притежават друг имот.Спори се от страните дали индивидуалната собственост на съпруга – недлъжник, находящ се в село Генерал Кантарджиево, представляващо П.№ ІІІ-435, в кв.7 по плана на селото, при граници: П.№ ІІ-435, п.№ ІV-434 и общинска мера, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, цялото с площ от 1 540 кв.м се явява допълнително жилище, което е в състояние да обслужва жилищните нужди на семейството.Отговорът на този въпрос е отрицателен, т.к. освен, че е индивидуална собственост на съпруга – недлъжник, както е видно от н.а.57 том.L, н.д.13130/1996 година, имотът е прехвърлен чрез „дарение”, включващо обаче запазване правото на ползване от страна на прехвърлителя, в лицето на Георги Д.В. и неговата съпруга З. Я. В. до живот.Следователно, ако правото на собственост включва в себе си възможността за владение, ползване и разпореждане, то жалбоподателя не разполага с правото да го „ползва”, т.к. той е вече обект на ползване от страна на неговите родители.На тази база и след като прецени, че съпруга – недлъжник притежава т.нар. и добила гражданственост „гола собственост”, съдът приема, че жилището обект на публичната продан от страна на ЧСИ се явява единствено и точно поради тази причина попада в хипотезата на чл.444 т.7 от ГПК, като недвижима вещ, неподлежаща на изпълнение.

Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ по реализиране на принудителната продажба на недвижим имот - апартамент в град Варна, кв.”Мл” бл., вх. ап., собственост на М.Х.Д. И Д.Г.Д..

На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: