Р Е
Ш Е Н
И Е
№____________
гр.Варна, 03.02.2009г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди и девета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: А.К.
Е.П. *** секретаря Е.И. като разгледа докладваното от съдия М.Х.
*** по гр.д.№ 53 описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на В.К.Б. срещу постановеното решение №3135/14.11.2008г. на ВРС, ХХІ състав в
частта, с която въззивникът е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Т.Г.Б., забранено му е да
доближава жилището, което обитава Т.Г.Б.,***, ул.”Пещера” №30 за срок от осем
месеца и е осъден да заплати глоба в размер на 200лв.,
на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН.
В жалбата въззивникът
отправя искане за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което молбата да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като от събраните по
делото доказателства не се установява извършено спрямо молителката насилие.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не е депозирала
писмено възражение. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата
като неоснователна. По същество моли съдът да остави в сила решението на ВРС.
За
да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството е за налагане мерки за защита срещу домашно насилие. Образувано е по молба на Т.Г.Б. срещу В.К.Б.. В молбата се излага, че страните по делото са
бивши съпрузи, като от брака си имат едно дете. Твърди
се още, че на 16.08.2008г. В.Б. е упражнил насилие по
отношение на молителката, изразяващо се в психически тормоз и отправяне на
обиди в присъствието на трето лице – В. В. Претендира се налагане по отношение на ответника
на мерки по ЗЗДН – да му бъде забранено да извършва
домашно насилие; да му бъде забранено да доближава жилището на молителката и местата за социални контакти.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва молбата като неоснователна.
Излага, че въпросът за упражняваното спрямо молителката домашно насилие е решен с влязло
в сила решение по г.д.№9910/2007г.
на ВРС. Твърди, че на посочената дата – 16.08.2008г.
не е бил в гр. Варна, а е празнувал рождения си ден в гр. Белослав. По същество
моли съда да отхвърли молбата като неоснователна.
С
постановеното решение №3135/14.11.2008г.
В.К.Б. е
осъден да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т.Г.Б.,
забранено му е да доближава жилището й за срок от осем месеца и е осъден да
заплати глоба в размер на 200лв., на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН. РЕШЕНИЕТО в частта, с която е отхвърлена
молбата на Т.Г.Б. за налагане на забрана на В.К.Б. да приближава работното
място на молителката, както и местата за социални контакти, е влязло в законна
сила.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл. 188 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между
страните и от представеното по делото заверено копие на решение по г.д.№9910/2007г. се установява, че сключеният между тях граждански
брак е прекратен с развод, като същите са във фактическа раздяла от 19.10.2007г.
От представения по
делото амбулаторен лист от 21.08.2008г. се
установява, че на 19.08.2008г. Т.Б. е посетила личния
си лекар, като същия е констатирал, че Б. е напрегната и тревожна и е назначил
терапия с Rivotril.
С постановление от
09.06.2008г. ВРС е отказала да образува наказателно
производство по подадената от Т.Б. срещу В.Б. жалба и преписката по същата е
била прекратена. Съдът намира, че посочените доказателства са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят период на
твърдяно домашно насилие, предхождащ процесния.
От
показанията на разпитания пред ВРС свидетел И. Х. Т., които съдът кредитира
като обективни и безпристрастни, се установява, че на 16.08.2008г.,
е взел молителката с личния си автомобил, за да я закара от “Колхозния пазар”
до централна поща. Установява се, че на средата на пътя, на бул.”Владислав”,
пътуващия в лек автомобил “Опел Вектра”, сив цвят,
мъж го е накарал да отбие в дясно, приближил се към молителката и започнал да
крещи “кво прайш тука”, “къв е тоз”, “Защо си тука”, след
което отново се качил в автомобила и потеглил. Свидетелят посочва, че преди да
стигнат с молителката до пощата, на светофара преди нея, мъжът, за който
молителката му казала, че е неин съпруг, ги спрял още веднъж, като го е питал
дали знае, че е женена и започнал да я обижда, като я е наричал “курво”, “да ти
еба майката”, “ти нормална ли си”, но не е упражнил физическо насилие. Посочва
още, че Т. е била изплашена и му е казала, че ще имат проблеми, но оттогава не
ги е виждал.
По
делото като свидетел е разпитан и В. С. В., който посочва, че на въпросния ден
е бил на гости на В., за да празнуват рождения ден на К, сина на В.. Съдът не
кредитира същите, тъй като от доказателствата по делото се установява, че синът
на ответника няма рожден ден на посочената дата и са в противоречие с
твърденията на самия ответник.
По
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че на 16.08.2008г. въззивникът е упражнил психическо насилие върху
въззиваемата Т.Б., изразяващо се в нанасяне на обиди пред третото лице И. Т.
Съдът намира, че
действията на въззивника представляват акт на
физическо насилие и ограничаване личния живот и свобода на молителката и
представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Предвид изложеното съдът счита, че Т.Г.Б. има право на защита чрез мерки,
предвидени в чл.5 от този закон. В случая подходящи са и следва да бъдат приети
предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и ал.3 мерки
– задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие, да не приближава жилището на въззивницата за срок от осем месеца и
налагане глоба на същия в размер на 200лв.
Водим от гореизложеното
и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от ВРС по спора от правна страна,
решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3135 от 14.11.2008г.
по гр.д.№6293/2008г. на ВРС, ХХІ
състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: