№ 75
гр. Варна, 17.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, пети
състав, в публично съдебно заседание проведено на трети февруари две хиляди и
девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Г.
ЧЛЕНОВЕ: М.Х.
З.К.
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия З.К. въззивно гражданско дело № 45 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на М.Т.М., чрез адв. А.К. против решение № 3129/13.11.2008г. по гр.д. № 6434/2008г. на ХХХІІІ състав на ВРС, с което е
осъден да заплаща в полза на детето си Д., р. 10.08.2001г., чрез неговата майка
и законен представител Н.С.С. месечна издръжка в размер на 70.00лв., считано от
25.08.2008г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо
число на месеца за който се дължи, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване, на осн. чл. 82, ал. 1 от
СК, както и да заплати в полза на детето си Д., р. 10.08.2001г., чрез неговата
майка и законен представител Н.С.С. месечна издръжка в размер на 70.00лв., за
една година до завеждане на иска, т.е. за периода от 25.08.2007г. до
25.08.2008г., в общ размер на 840.00лв.,
на осн. чл. 87 от СК.
Във въззивната си жалба излага, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно по отношение на определения размер на
издръжката, т.к. изследвайки нуждите на детето е взел
предвид бъдещо ненастъпило събитие-това,
че предстои да бъде ученичка в първи клас, но не е отчел, че бащата реализира
месечни доходи около минималната за страната работна заплата, има задължения за
предоставяне на издръжка към друго свое дете, заплаща 80.00лв. месечна наемна
цена за ползваното при условията на наем жилище, обитавано съвместно с жена с
която съжителства на съпружески начала и изплаща ежемесечно сумата от 170.57лв.
за погасяване на изтегления потребителски кредит, докато майката има
приблизително същите месечни доходи и няма задължения към други низходящи или
кредитни институции, както и за заплащане на наемна цена. Възразява, че взема
детето при себе си и полага грижи за него всяка седмица от петък до неделя. Навел е оплаквания по отношение определената
издръжка за минал период, понеже е предоставял на детето си финансови средства,
правел е покупки. В тази връзка не са обсъдени показанията на св. Емилия
Йорданова, не е допуснат до разпит водения от тях втори свидетел. Намира, че по
възможностите му е да заплаща издръжка в размер на 50.00лв. месечно, считано от
датата на завеждане на иска. Моли за отмяната на решението по иска с правно
основание чл. 82, ал. 1 от СК за разликата над 50.00лв. до определните
70.00лв. месечно, както и да бъде отхвърлен иска по чл. 87 от СК.
Въззиваемата страна Н.С.С.,
действаща като майка и законен представител на детето Д., р. 10.08.2001г.,
лично и чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита решението за
правилно и моли да бъде оставено в сила.
Контролиращата страна ДСП-Девня, с
писмена молба от директора С Дянкова, поддържа становището изразено пред
първата инстанция, че е в интерес на детето да бъде определена месечна
издръжка, предоставяйки на съда да реши за размера.
ВОС констатира следното:
Исковата молба пред първоинстанционният съд е подадена от Н.С.С.,
като майка и законен представител на малолетното дете Д., р. 10.08.2001г. с
искане за присъждане на издръжка от страна на бащата М.Т.М. в размер на
80.00лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска, както и за период от
една година до завеждане на иска, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до възнокване на законно основание
за изменение или прекрътяване.
Безспорно установено е, че ответникът е баща на детето Д., р.
10.08.2001г. Родителите не живеят съвместно от 2004г., а детето се отглежда от майката.
За
установяване на материалните си възможности ищцата, действаща като законен
представител на малолетното си дете е представила трудов договор №
99/20.07.2007г., сключен с “Оптима-К” ООД-Варна, по силата на който е приела да изпълнява длажността “чистач”, при 8-часов работен ден и 5-дневна работнна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение
от 190.00лв. и 0.6% допълнително трудово възнаграждение за всяка година трудов
стаж при работодателя. Видно от служебна бележка изх.
№ 2/4/01.04.2008г., изд. от “Оптима-К”
ООД, за периода от м. 07.2007г. до м. 03.2008г. е получила брутно трудово възнаграждение
в общ размер на 1716.47лв. или по 190.72лв. средно месечно.
За доказване
възраженията си по иска, ответникът е представил от своя страна трудов договор
№ 122/01.03.2006г., сключен с “Транс Кобалт” ЕООД-Девня.
Видно от този договор изпълнява длъжността “Машинист на пътно строителни
машини” с основно месечно възнаграждение 230.00лв., при 8-часов работен ден и
допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0.6% за всяка
година трудов стаж. Ползва жилище под наем, за което заплаща месечна наемна
цена в размер на 80.00лв., което се установява от договор за наем на недвижим
имот от 03.01.2008г. На 13.096.2008г. М.Т.М. е сключил с ОББ
договор за потребителски кредит, като кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя сумата от 10000.00лв., за срок до 05.06.2016г., като при
сключена застраховка “живот” месечната премия е в размер на 170.57лв. Видно от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
І-2271/06.10.2008г., на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, М.Т.М.
е баща на детето Илиян, р. 04.10.2008г. При разглеждане на делото пред ВРС, са
изслушани показанията на св. Емилия Йорданова С., без родство със страните,
която доказва, че бащата взема при себе си детето всяка седмица в петък след
обяд. Преди да започне учебната година му е купил дрехи, за което има преки
впечатления. В останалата част съдът не следва да цени показанията на тази
свидетелка, доколкото със същите възпроизвежда споделеното с нея от страна на бащата.
Пред втората инстанция са изслушани показанията на още един свидетел-Румен
Иванов Рачев, също без родство със странитне по
делото, който поддържа, че бащата взема дъщеря си в петък и остава при него за
събота и неделя. За рожденния ден на детето Д. през
август 2007г. му купил телефон. Твърди, че бащата давал издръжка в размер на
50.00лв., като през август и септември го придружавал. От октомври месец
ответникът заминал в чужбина-в Гърция, където работел
селско-стопанска работа. Пращал му по 50.00лв. и през
м. октомври и декември 2007г. и януари 2008г. носел парите на майката. Излага,
че двамата пазарували дрехи за децата си един-два
пъти в месеца-обувки, тениски според сезона, но не
може да уточни размера на разходите. Мисли, че детето е в първи клас. М.
полагал грижи за второто си дете.
Предвид така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 85 от
СК, размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в
граници, установени от Министерския съвет-от 30.00лв.
до 80.00лв., но нормата на чл. 82, ал. 1 от СК гласи, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
.Това означава безусловност на
задължението и приоритет на нуждите на децата, дори пред задоволяване на
личните потребности на родителя.
С оглед тези разпоредби настоящият
състав достига до извода, че правилно първоинстанционния съд е определил
месечно задължение за издръжка на детето Д., р. 10.08.2001г. от родителя М.М. в
размер на 70.00лв., вземайки предвид
нуждите на детето, с оглед възрастта му, а настоящата инстанция и всички факти
настъпили до приключване на устните състезания по делото, на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК-това,
че детето е ученичка в първи клас. Бащата работи по трудов договор, като машинист
на ПСМ и сам признава, че получава трудово месечно възнаграждение в размер на
300-350лв. от тази дейност. Предвид специалността на въззивника,
възрастта и липсата на твърдения за влошено здравословно състояние, правилно
ВРС е приел, че е в състояние да реализира доходи около средните месечни
такива. Освен месечните трудови доходи той е получил на 23.06.2008г.
потребителски кредит на стойност 10000.00лв. Според показанията на св. Румен
Иванов Рачев в периода от м. октомври 2007г. до м. януари 2008г. е реализирал
доходи от работа в чужбина. Вярно е, че въззивникът
дължи издръжка в полза на детето си Илиян, р. 04.10.2008г., но следва да се има
предвид сравнително ниската възраст на това дете и произтичащите от това негови
потребности. С оглед приоритета на задължението за издръжка и безусловността
му, следва да бъде определен дължимия в полза на детето Д. такъв, без да се
отчитат задълженията за заплащане на наемната цена за ползваното от родителя
жилище и месечния размер на анюитетните вноски по кредита. Неоснователно е възражението
на процесуалния представител на М., че той съжителства на съпружески начала с
друга жена и тя разчита на издръжка от негово страна. Дори не се твърди и не се
установява, че тя има качеството на съпруга, за да се ползва от реда предвиден
в чл. 81, ал. 1, т. 1 от СК. Вероятно, след като живее с друга жена в едно
домакинство следва да отделя средства за поддържане на същото, но редът на
задълженията сочи децата на първо място. Вярно, че бащата взема детето си от
петък до неделя, упражнявайки разширен режим на лични отношения, но не
установява разходите си за това. Недоказан остава и размера на разходите по
закупуване на дрехи и обувки за детето. Закупеният от бащата телефон LG е дар за рожденния ден на
детето Д., според показанията на св. Рачев. Направените от М. покупки послучай първия учебен ден през 2008г. също представляват
подарък, което е нормалното поведение на всеки родител.
Майката на детето работи към „Оптима-К” ООД-Варна, като чистач
и реализира месечни доходи около минималния размер на работната заплата в РБ.
Според възрастта и специалността й, правилно ВРС е приел, че възможностите й да
си осигурява доходи са около този размер. Тя няма задължения към други
низходящи. Полага обаче непосредствените
грижи по отглеждане и възпитание на детето Д..
Предвид дотук изложеното съдът приема,
че месечният размер на издръжката на детето Д., р. 10.08.2001г. следва да бъде
определен в размер на 130.00лв., от която сума бащата поеме заплащането за
70.00лв., а майката-60.00лв. Решението като краен резултат в този смисъл
постановено от ВРС следва да бъде оставено в сила.
Относно издръжката на детето Д., р.
10.08.2001г. по иска с правно осн. чл. 87 от СК за
периода от 25.08.2007г. до 24.08.2008г., съдът отново има предвид нуждите му,
продиктувани от възрастта и възможностите на двамата родители:
Касае се за дете до училищна възраст,
без да са били твърдяни и доказани негови извънредни
нужди, които следва да бъдат задоволени, като родителите имат доходите коментирани
по-горе и в този период. Бащата все още не е имал задълженията към друг
низходящ. Дължимата в полза на детето издръжка следва да бъде определена в
размер на 85.00лв. месечно, от който размер в тежест на бащата бъде възложена
сумата от 50.00лв., а на майката-35.00лв., полагаща непосредствените грижи. С
оглед показанията на св. Румен Рачев, дадени под заплахата от наказателна
отговорност при лъжесвидетелстване, настоящият състав приема, че М. е изпълнил
задължението си да предоставя издръжка на детето си Д. ***, септември и откомври 2007г., м. декември 2007г. и м. януари 2008г. По
този начин, задължението му за издръжка за спорния период от 25.08.2007г. до
24.08.2008г. възлиза на 350.00лв. общо. Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на въззиваемата страна, че въззивникът не разполага с разписка за предоставените суми,
следователно не е давал издръжка. Показанията на разпитания свидетел са
категорични и доказват това. Съдът не цени представените по делото 3бр.
разписки за заплащана издръжка-л. 16 по
първоинстанционното дело, понеже намира същите за неотносими
по спора. Те не касаят релевантния за спора период.
Решението на ВРС в тази част следва да
бъде отменено за разликата над 350.00лв. до определения общ размер от 840.00лв.
Няма искане за присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне.
С оглед обжалвания интерес, но
представената вносна бележка за заплатена държавна такса по въззивната
жалбал-л. 7 по делото, съдът намира, че въззивникът е останал задължен за заплащане на сумата от
16.20лв., която следва да бъде осъден да заплати, на осн.
чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3129/13.11.2008г. по гр.д. №
6434/2008г. на ХХХІІІ на ВРС, в частта в която М.Т.М. ЕГН ********** ***„Д.”, ул.
„К.П.”, бл. 21, вх. В, ет. 2, ап. 35, е осъден да заплаща в полза на детето Д.М.Т. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Н.С.С. ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 70.00лв., считано от 25.08.2008г., ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца за който се
дължи, на осн. чл. 82, ал. 1 от СК, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване, както и в частта в която М.Т.М.
ЕГН ********** ***„Д.”, ул. „К.П.”, бл. 21, вх. В, ет. 2, ап. 35, е осъден да
заплати в полза на детето Д.М.Т. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.С.С. ЕГН ********** сумата в общ размер на 350.00лв.,
представляваща дължимата месечна издръжка
за периода от 25.08.2007г. до 24.08.2008г., на осн.
чл. 87, ал. 1 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 3129/13.11.2008г. по гр.д.
№ 6434/2008г. на ХХХІІІ на ВРС, в частта в която М.Т.М. ЕГН ********** ***„Д.”, ул.
„К.П.”, бл. 21, вх. В, ет. 2, ап. 35, е осъден да заплати в полза на детето Д.М.Т. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Н.С.С. ЕГН **********, издръжка за
периода от 25.08.2007г. до 24.08.2008г.,
за разликата над сумата в общ размер на 350.00лв. до 840.00лв., на осн. чл. 87, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА М.Т.М. ЕГН ********** ***„Д.”, ул. „К.П.”, бл.
21, вх. В, ет. 2, ап. 35, да заплати по сметка на ВОС сумата от 16.20лв., на
осн. чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК, пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: