ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в публичното съдебно заседание на
деветнадесети
януари през две хиляди и девета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С.П.
ЧЛЕНОВЕ: Р.С.
А.П.
при участието на секретаря Г.С., като
разгледа въззивно дело N 989 по описа за
2008 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред
вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Ш.И.Х. чрез
процесуалния му представител адвокат М.А. срещу решение № 360 от 01.02.2008 г.,
постановено по гражданско дело № 7779/2007г. по описа на Районен съд – Варна –
деветнадесети състав, в частта, с която въззивникът на основание член 534,
алинея 1 от Търговския закон /ТЗ/ е осъден да заплати на П.Л.Г. сумата от
3 760 лева, с която се е обогатил неоснователно поради неизпъление на
задължението му за плащане по издаден на 01.08.2001 г. запис на заповед с падеж
01.10.2001 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.09.2007 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необснованост
на атакувания съдебен акт. Сочи се, че действителната воля на страните е била
за сключване на договор за заем, която сделка е обективирана в представеното
пред първоинстанционния съд доказателство, а на издадения от въззивника запис
на заповед е предаден единствено характер на обезпечение по каузалната сделка.
С оглед изложеното счита, че и исковете на длъжника са се погасили с изтичане
на петгодишния давностен срок съгласно член 110 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и да бъде
постановено друго, с което предявеният от П.Л.Г. иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Моли за присъждане на направените разноски, в това число и тези
в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска.
Въззиваемият П.Л.Г. в депозирания в срока по член 201 от ГПК /1952 г./
писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Прави искане за
присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Относно
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищецът сочи, че ответникът се е
задължил безусловно и неотменимо да заплати на Г. или на негова заповед сумата
от 3 760 лева по издаден на 01.08.2001 г. в град Варна запис на заповед.
Твърди, че на падежа /01.10.2001 г./ ответникът Х. не е изпълнил задължението
си по издадения запис на заповед, което не е сторил и към датата на депозиране
на исковата молба. Сочи се, че е пропуснал да упражни правата си по
менителничния ефект в предвидения тригодишен давностен срок, поради което и
основана искането си ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 760 лева,
с която Х. се е обогатил, поради неплащане на падежа.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва
исковете по основание и размер. Излага, че записът на заповед от една страна е
нередовен, а от друга исковете, в това число и иска за неоснователно
обогатяване са погасени по давност. Излага, че страните са били обвързани от
договор за заем, давностният срок за реализиране правата по който е изтекъл. Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Отправя искане и за
присъждане на разноските по делото.
Настоящият
състав, с оглед предметните предели на въззивното производство, очертани от
предявената жалба и съобразно представените доказателства, доводи и възражения
на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложения на лист 4 от първоинстанционното
дело оригинал на запис на заповед е, че на 01.08.2001 г. в град Варна Ш.И.Х.
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на П.Л.Г. или на негова
заповед сумата от 3 760 лева на посочения в ценната книга падеж -
01.10.2001 г. Като място на изпълнение на задължението е посочен адреса на
поемателя. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя му на
01.10.2001 г. Отделно от това издателят на записа на заповед е направил
изявление, обективирано след подписа му по абстрактната сделка, че е получил от
Г. на 01.08.2001 г. сумата от 3 760 лева в заем до 01.10.2001 г.
По така
установеното от фактическа страна като съобрази твърденията на страните и
приложимите правни норми съдът формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правното си основание член 534,
алинея 1 от ТЗ.
Пропусналият възможността в кратките давностни
срокове по член 531, алинея 1 от ТЗ да упражни правата си по менителничния
ефект приносител, има възможност да реализира същите с иска за менителнично
неоснователно обогатяване. За да е основателна претенцията, следва да се
установи, че е налице действителен менителничен ефект, приносителят по който да
търпи вреда вследствие невъзможножстта да реализира менителничното право и да е
налице обогатяване на издателя на ефекта.
Представения пред първоинстанционния съд документ
съдържа всички задължителни съгласно член 535, точки 1-7 от ТЗ реквизити,
поради което и съдът приема, че записът на заповед е действителен и е породил
валидно менителнично задължение. С неизвършване на необходимите действия за
запазване на правата по ценната книга и изтичането на тригодишния давностен
срок според член 531, алинея 1 от ТЗ, ремитентът е загубил правата си да
предяви преки искове, поради което и за него се е породило правото да
претендира сумите по записа на заповед като неоснователно обогатяване. Искът е
предявен преди изтичането на тригодишната давност по член 534, алинея 1 от ТЗ,
тъй като исковата омлба е постъпила на 27.09.2007 г.
Съдът намира направеното от въззивника възражение в
първоинстанционното производство за нищожност на записа на заповед, поради
предявяването му едновременно с издаване на същия от една страна за недоказано,
тъй като въззивникът, в чиято тежест е била да докаже това свое твърдение не
ангажира доказателства в този смисъл. От друга страна, предявяването на записа
на заповед има за последица поставянето на издателя в забава от една страна, а
от друга правните последици от непредявяването му се свързват с лишаването на
приносителя от право на регресен иск срещу всички задължени лица, без обаче да
рефлектира върху правата на ремитента срещу прекия длъжник – издател на записа
на заповед.
Що се отнася до релевираното възражение, че на записа
на заповед е придадено значение на обезпечение по сключена между страните
каузална сделка – договор за заем, притезанието по която е лишено от принудително
осъществяване на претенцията поради изтекла давност, настоящият състав намира същото
за недоказано по следните съображения:
Записът на заповед може да бъде издаден, за да
обезпечи едно задължение по каузална сделка между издателя и поемателя. По този
начин кредиторът се снабдява с втора претенция за едно и също вземане, при
което развитието на материалното правоотношение влияе върху менителничното
задължение. Именно за обслужване на каузалните отношения се твърди от
въззивникът да е издаден процесния запис на заповед. Съобразно разпределението
на доказателствената тежест по правилата на член 127, алинея 1 от ГПК /отменен/
въззивникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ищеца е сключен договор за заем и записът на заповед
е издаден като обезпечение на този договор, тъй като от тези положителни факти
той черпи изгодни за него последици. В тази връзка обаче не са събрани
доказателства, от които тези твърдения да се установяват. Изявлението на
въззивника след подписа му по ценната книга, че е получил паричната сума като
заем представлява обяснения на страната и са без доказателствена стойност. Признанията
на страната са доказателство, което съдът трябва да прецени с оглед и на всички
останали доказателства по делото с оглед разпоредбата на член 127, алинея 2 от
ГПК /отменен/. Съдът е длъжен да преценява всички събрани доказателства по
делото и да приеме кои отговарят на истината и да обоснове решението си на тях.
Обясненията на ответника по иска не са подкрепени от никакви доказателства,
поради което и настоящият състав намира предявената претенция за заплащане на
сумата 3 760 лева за основателна и като такава следва да се уважи.
Поради съвпадане
на правните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.
По
разноските
Искането за присъждане на разноски от въззивника следва
да бъде отхвърлено, имайки пред вид изхода на спора.
Въззиваемият във възражението си също е поискал
присъждане на разноски за въззивното производство, но тъй като не е представил
доказателства за направени такива, то също се явява неоснователно.
По изложените съображения и на основание член 208,
алинея 1 от ГПК /отменен/, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 360
от 01.02.2008 г. на деветнадесети състав на Районен съд – Варна, постановено по
гражданско дело № 7779 по описа на съда за 2007 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ш.И.Х.
ЕГН ********** *** за присъждане на сторените по делото във двете инстанции
разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Л.Г.
ЕГН ********** *** за присъждане на сторените по делото разноски във въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс /обнародван в ДВ брой 59 от 20.07.2007 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.