Р Е Ш Е Н И Е

№………../…………….2009 год., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

К.И.

при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията К. И. гр.д.№ 945 по описа на ВОС за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК/отм./.

Образувано е по въззивна жалба на Е.С.А. ***, ж. к. "Трошево" № 1, вх. А, ет. 1, ап. 76 срещу решение № 617/26.02.2008 год. по гр. д. № 126/2007 год. ВРС, в частта му, с която е признато за установено по отношение на З.Т.Г., ЕГН **********,***„Виница", ул. „Черно море" № 7 и Г.Т.Г., ЕГН **********,***„Виница", ул. „Черно море" № 7, че въззивницата Е.С.А. не е собственик на следния недвижим имот: 347,63/947,63 ид. ч. от реална част с площ от 318 кв. м. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 947.63 кв.м., при граници на реалната част: път, ПИ № 413, ПИ № 415 и останалата част от ПИ № 414, повдигната в червен цвят на скицата на лист 23 от делото, неразделна част от решението, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК и е отхвърлил иска за 600/947,63 ид. ч. от описания по – горе имот.

С решението е признато за установено по отношение на З.Т.Г., ЕГН **********,***„Виница", ул. „Черно море" № 7 и Г.Т.Г., ЕГН **********,***„Виница", ул. „Черно море" № 7, че А.Г.А., ЕГН **********,*** не е собственик на реална част с площ от 318 кв.м. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 947, 63 кв. м., при граници описани по – горе.

Със същото решение производството по делото в частта по исковете на С.Г.Г. срещу Е.С.А. и А.Г.А. за отричане правото им на собственост върху реална част с площ от 318 кв.м. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 950 кв. м., при граници описани по – горе, е прекратено. В горните две части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата на Е.А. се правят оплаквания, че решението е недопустимо поради липса на правен интерес за ищците. Наведени са и оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че не била установена идентичност на имота на ищците, възстановен им с Решение № 1240/15.06.2005 год. на ОС „ЗГ” – Варна, с процесната реална част от 318 кв. м. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид” от 1987 год., целият с площ от 950 кв. м. Твърди се още, че ищците не са установили техния наследодател да е бил собственик на възстановения с решението на ОС „ЗГ” – Варна недвижим имот, което също изключвало правния им интерес от предявяване на отрицателен установителен иск против ответницата за спорната реална част от 318 кв. м. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част.

В писмените си възражения по чл. 201 от ГПК /отм./ въззиваемите оспорват жалбата. Считат решението за правилно и настояват същото да се остави в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното:

ВРС е бил сезиран с искове с правно остонавие чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.

В исковата си молба ищците С.Г.Г., З.Т.Г. и Г.Т.Г. са навели твърдения, че с Решение № 1240/15.06.2005 г. на ОС „ЗГ” - Варна в качеството им на наследници на Г.Т. Ганев е възстановено правото им на собственост върху нива с площ от 6, 800 дка, находяща се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Варна, кв. "Виница", местност "Делбер Сою", представляващ имот № 6826 по КП от 1956 г. Правният интерес от настоящото производство ищците обосновават с попадането на реална част с площ от 318 кв. м. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 950 кв.м. във възстановения им имот, който ответниците Е.С.А. и А.Г.А. владеят без правно основание, тъй като праводателите на ответниците се легитимират като собственици само на 600 кв. м. от имота. Отправеното до съда искане е да бъде признато за установено по отношение на ищците, че Е.С.А. и А.Г.А. не са собственици на имот, представляващ реална част с площ от 318 кв. м. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 950 кв. м., при граници на реалната част: път; ПИ № 413; ПИ № 415 и останалата част от ПИ № 414. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Ответницата Е.С.А. е оспорила иска с доводи, че е недопустим поради липса на правен интерес за ищците. Навежда, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота, описан в т. 4 от делбения протокол от 1957 год., възстановен с решение № 1240/15.06.2005 год. на ОС „ЗГ” – Варна.

Оспорила е и основателността на предявения срещу нея иск с твърдения, че е собственик на целия имот № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 950 кв. м., заедно с построената в имота сграда, по силата на извършено в нейна полза дарение, обективирано в нот. акт № 103, том LXL, дело 23637/1997 г. Нейните праводатели са придобили собствеността върху процесния имот по реда и при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С Решение № 1240/15.06.2005 г. на ОС „ЗГ” – Варна, постановено на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, е признато правото на собственост на наследниците на Г.Т. Ганев в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива, с площ от 6, 800 дка, находяща се в терен по параграф 4 в землището на гр. Варна, кв. "Виница", местност "Делбе Сою", представляващ имот № 6826 по КП от 1956 г. Правото на собственост върху този имот е признато за възстановяне въз основа на делбен протокол от 09.05.1957 год. – представен на л. 3 от първоинстанционното дело, от който е видно, че е поделено наследството на Тодор Г. Ганев, като Г.Т. Ганев, наред с други имоти, е получил в дял и нива от 6, 8 дка в землището на с. Виница, Варненско, м. „Делбер Сою” при съседи: Фурши Транакиева; Еленка Калчева, Костадин А. и Йови Т.. В решението на ОС „ЗГ” е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ЗСПЗЗ.

От представените удостоверения за наследници се установява, че ищците З.Т.Г. и Г.Т.Г. са наследници по закон на Г.Т. ***, починал на 14.01.1999 г.

Съгласно Удостоверение № 14/20.02.1980 г. издадено от ОНС – Варна, на Стоян Янев Янев е предоставено право на ползване на хавра с площ от 0, 800 дка в местност "Дилбер чешма", при граници: Г. Благов; път и път. От представения Протокол № 15 от 12.12.1979 г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет - Варна и приложения към него списък на гражданите, получили места по 76 ПМС в района на кв. Виница /листи 63-68 от първоинстанционното дело/ е видно, че с Решение № 8 е предоставено право на ползване върху земеделски земи, находящи се в землището на кв. Виница на граждани, като Стоян Янев Янев фигурира в приложения списък под № 14 за имот в местност "Дилбер чешма" с площ от 0, 800 дка, при граници: път; път и Г. Благов.

Видно от оценителен протокол № 996 от 08.02.1994 г. за 600 кв. м. от мястото /цялото от 950 кв. м./, е определена оценка в размер на 33 000 лева, -които Стоян Янев Янев е заплатил – в тази насока са представените на л. 59-62 от първоинстанционното дело оценителен протокол и вносни бележки.

С нот. акт № 30, том XII, дело 5864/1994 г. Стоян Янев Янев е признат за собственик на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв. м. от дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. „Виница", м. „Дилбер чешма", цялото с площ от 950 кв.м., съставляващо ПИ № 414 по плана на местността.

С договор за дарение, сключен с нот. акт № 103, том LXL, дело № 23637/1997 г. Петранка и Стоян Яневи са дарили на Е.С.А. ***. ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. „Виница", м. „Дилбер чешма", цялото с площ от 950 кв. м., съставляващо ПИ № 414 по плана на местността.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че действащ за местността план е КП на м. „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., тъй като ПНИ не е одобрен. Реалната част, с която процесния имот попада в признатия за възстановяване на ищците с Решение № 1240/29.05.2000 г. на ПК -Варна е с площ от 335, 45 кв. м., като площта на целия имот е 947, 63 кв. м. Имотът, предмет на Удостоверение № 14/20.02.1980 г. е идентичен с процесния. В ПИ № 414 вещото лице е констатирало изградена постройка, която е заснета в КП от 1987 г., представляваща масивна вилна сграда, със застроена площ от 46 кв.м., състояща се от две сутеренни помещения, две стаи с тераса на етажа. Установява се още, че имот с пл. № 6826 по КП от 1956 год. е нанесен с № 3667 по плана на старите имотни граници, съставна част от помощния план към неодобрения плана на новообразваните имоти. В регистъра към помощния план Г.Т. Ганев е записан като собственик на имот № 3667. В разписния лист към КП от 1956 год. като собственик на имот № 6826 /нива/ е вписан Г.Т.Г., като не е спорно по делото, че имената Г.Т.Г. и Г.Т. Ганев са имена на едно и също лице.

От показанията на свидетеля Г. Благов и Благой Гьошев, кредитирани от съда като обективни и безпристрастни, се установява, че около 1980 година бащата на ответницата – Стоян Янев е построил в имота масивна къща на два етажа, с основи от бетон и желязо. През 1984 година къщата била електрифицирана и водоснабдена.

С оглед така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Установено е по делото, че на наследниците на Г.Т. Ганев е признато правото да възстановят собствеността си върху земеделска земя с решение на ОС „ЗГ” от 2005 год. Към момента на постановяване на решението реституционната процедура се счита за завършена с издаване на позитивно решение на съответната ОС „ЗГ” и заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В процесния случай такава заповед липсва, което обосновава правния интерес на ищците да отрекат правата на ответницата поради отсъствието на предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за нейните праводатели.

В тежест на ответницата е да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а ищците следва да докажат фактите, които изключват това право.

Ответницата Е.С.А. се легитимира като собственик на 600 кв. м. в ид. части от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 950 кв. м., по силата на извършено в нейна полза дарение, обективирано в нот. акт № 103, том LXL, дело 23637/1997 г., а нейните праводатели - по силата на осъществения сложен фактически състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

За да възникне правото на собственост на приобретателя, необходимо е неговите праводатели да са били собственици на имота, предмет на правната сделка. В тежест на ответницата е да установи, че са налице предпоставките на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившият вече ползвател /§ 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ се предоставя възможност да придобие собствеността върху земята, а именно: да е предоставено право на ползване върху процесния имот с акт по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е построена сграда върху земята до 01.03.1991 г. и да е заплатена същата на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката.

Въз основа на взето решение № 8, обективирано в Протокол № 15/12.12.1979 г. на ИК на ОНС - Варна на Стоян Янев Янев е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 76/05.12.1977 г. върху хавра с площ от 0.800 дка, находяща се в землището на гр. Варна, кв. „Виница", местност "Дилбер чешма", при граници: път, път и Г. Благов. Истинността на документа не е оспорена, т. е., налице е валидно учредено право на ползване върху процесния имот на праводателя на ответницата А.. Бившият ползвател Янев е заплатил земя в обем от 600 кв. м. видно от оценителен протокол № 996 от 08.02.1994 г., като процедурата по закупуването не е опорочена. От представените платежни документи /вносни бележки/ безспорно се установява, че стойността на земята в обем от 600 кв. м. от предоставените за ползване 800 кв. м. е била заплатена в срока предвиден в разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

От събраните по делото доказателства /СТЕ, оценителен протокол и свидетелски показания/ се установи безспорно, че в процесния имот е съществувала постройка към 01.03.1991 г., която отговаря на критериите за сграда по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. От горното следва, че в настоящото производство ответницата установи в условията на главно и пълно доказване, че са налице предпоставките на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване на праводателя на ответницата А. в право на собственост върху 600 кв. м. ид. ч. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 947, 63 кв. м. /§ 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Едва с влизането в сила на ПНИ за местността, имотът ще се редуцира до такъв с площ от 600 кв. м. За разликата над 600 кв. м. ид. ч. от процесния имот целият с площ от 947, 63 кв. м. Е.С.А. не се легитимира като собственик. Същата притежава 600/947, 63 ид. ч. и от претендираната реална част с площ от 318 кв.м. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г.

С оглед изложеното, искът на З.Т.Г. и Г.Т.Г. против Е.С.А. с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК се явява основателен за 347, 63/947, 63 ид. ч. от реална част с площ от 318 кв.м. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 947, 63 кв.м., при граници на реалната част: път; ПИ № 413; ПИ № 415 и останалата част от ПИ № 414 и подлежи на уважаване.

Съвпадането на изводите на първоинстанционния и въззивния съд налага решението в обжалваната му част като правилно да се остави в сила.

Разноски от страните не са претендирани.

Водим от изложеното, Варненският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 617/26.02.2008 год. по гр. д. № 126/2007 год. ВРС, В ЧАСТТА, в която е признато за установено по отношение на З.Т.Г., ЕГН **********,***„Виница", ул. „Черно море" № 7 и Г.Т.Г., ЕГН **********,***„Виница", ул. „Черно море" № 7, че Е.С.А., ЕГН **********,*** не е собственик на следния недвижим имот: 347,63 / 947,63 ид. ч. от реална част с площ от 318 кв. м. от ПИ № 414 по КП на „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" от 1987 г., целият с площ от 947, 63 кв. м., при граници на реалната част: път; ПИ № 413; ПИ № 415 и останалата част от ПИ № 414, повдигната в червен цвят на скицата на лист 23 от делото, неразделна част от решението, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в едмомесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1. 2.

/с особено мнение/

Особено мнение

на съдията-докладчик по гр. д. № 945/2008 по описа на ВОС

Считам, че обжалваното решение е недопустимо по следните съображения:

Решението № 1240/15.06.2005 г. на ОС „ЗГ” – Варна, с което на ищците в качеството им на наследници на Г.Т. Ганев е възстановено правото им на собственост върху нива с площ от 6, 800 дка, находяща се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Варна, кв. "Виница", местност "Делбер Сою", представляващ имот № 6826 по КП от 1956 г. е постановено по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, редакция ДВ, бр. 68/1999 год. С това решение само се признава правото на собственост в съществуващи реални граници, а самото възстановяване става със заповед на кмета на общината, която се издава след приключване на процедурата по одобряване и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти.

Доводите, наведени в исковата молба, с които ищците обосновават правния си интерес от исковете в смисъл, че с успешното им провеждане ищците ще се сдобият със заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ за процесната площ, не обуславят извод за наличие на правен интерес. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и се иска установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът не притежава това право, т. е., спорното. За да е налице правен интерес от предявяване на такъв иск, то следва чрез него ищецът да защити това право. При уважаването на иска, макар че се отрича притежаването на спорното право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му.

В настоящия случай успешното провеждане на исковете не би рефлектирало по никакъв начин върху правната сфера на ищците и по- конкретно – не би довело, както те твърдят, до издаване в тяхна полза на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за спорната реална част от 318 кв. м. от ПИ № 414 по КП от 1987 год., ако не са налице особените изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за образуване на нов имот по ПНИ от процесната реална част или за включването й в нов имот, който ще бъде възстановен на бившите собственици и за който ще се издаде заповед на кмета, т. е., уважаването на исковете по никакъв начин няма да доведе до изгодни за ищците последици – срв. и редакцията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 68/1999 год. В случай, че са налице особените изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и е налице правна възможност за ищците да се обособи и възстанови конкретен имот от спорната реална част /било като самостоятелен такъв, било като част от по–голям/ на ищците им е достатъчно решението на ОС „ЗГ” по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, с което им е признато правото да възстановят собствеността си – арг. от § 4з, ал. 2, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Възможно е след приключване на процедурата по одобряването на ПНИ и влизането му в сила изобщо да не се стигне до спор, при положение, че процесната реална част от ПИ № 414 по КП от 1987 год. бъде отредена в нов имот, който ще бъде възстановен на бившите собственици с приложението на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В случая от доказателствата по делото е установено, че няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти. При липсата на влязъл в сила ПНИ няма и яснота относно това, дали за ищците ще бъде отредена претендирата площ от 318 кв. м. при хипотезата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ /с оглед правата им по решението на ОС „ЗГ” и при наличие на предпоставките по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ/. В случай, че спорната реална част от 318 кв. м. от ПИ № 414 бъде отредена за тях, било като самостоятетелен нов имот, или като част от по-голям такъв в границите на признания им за възстановяване, то няма да има и спор между страните, още повече, че ищците не оспорват правата на ответницата, респ. на нейния праводател, в качеството му на бивш ползвател, върху 600 кв. м., които последния е заплатил чрез общината. Допълнителен аргумнт в подкрепа на извода за липса на правен интерес от исковете се съдържа и в твърденията, наведени в отговора на въззивната жалба и в изявленията на процесуалния представител на двамата ищци в съдебно заседание пред въззивната инстанция, в смисъл, че със заповед от 05.06.2008 год. на Областния управител на област Варна е одобрен ПНИ и спорната реална част от 318 кв. м. е отредена в самостоятелен имот /с № по ПНИ 4237/ за наследниците на Г.Т. Ганев /т. е., двамата ищци/. Горното означава, че успешно проведеното исково производство изобщо не е предпоставка спорната част от имота да им бъде възстановена реално, при положение, че ищците разполагат с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ и са налице и особените изисквания на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, което от своя страна сочи на липса на правен интерес от исковете срещу ответницата.

По изложените съображения считам, че исковете са недопустими, а оттам и първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Съдия: /К. И./