Р Е Ш Е Н И Е

№ / 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на 26.01.2009г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.С.

М.М.

Кр.В.

секретар : П.П.

разгледа докладваното от председателя на състава

в. гр. дело № 944 по описа за 2008г.

Производството е по реда на чл.208 от ГПК/ отм./ приложим на основание §2 от ПЗР на ГПК. .

С въззивна жалба от адвокат Кр.К.- процесуален представител на Д.К.Д., е оспорено решение № 650/ 29.02.2008г. по гр.д.№ 9644/ 2006г. ВРС ХІХ с-в. Изложени са аргументи за незаконосъобразност, с оглед на които претендира отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Поддържа това искане по същество на спора и в представени писмени бележки, ведно с искането за присъждане на съдебно- деловодни разноски.

Конституираната пред ВОС И.А.Д. поддържа жалбата и предявения иск.

Въззиваемата страна Р.Н.Н. не изразява становище по жалбата.

Съставът на Варненския окръжен съд, след проверка на обжалваното решение, с оглед възраженията в жалбата и писмените доказателства към делото, констатира :

Предмет на съдебно разглеждане е решение № 650 /29.02.2008г. постановено по гр.д.№ 9644/ 2006г. на ВРС , ХІХс., с което са отхвърлени предявените искове от Д.К.Д. срещу Р. Н.Н. , с правно основание чл.108 от ЗС за осъждането на последната да му предаде владението на движима вещ , представляваща – скрин, бял на цвят изработен от луксозен материал / естествен фурнир с грапавини, релефен с орнаменти и четири чекмеджета , с размери : 140- 60-80 см., и предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на неговата равностойност в размер на 4 000 щ.д. , като неоснователни. Присъдена е държавна такса върху цената на предявените искове в размер на 386.02 лв., на основание чл.60 във връзка с чл. 57 от ГПК .

Исковете са разгледани от решаващият състав на предявеното основание. С уточняваща молба № 44442/ 17.11.2008г. ищците – Д. и И. Добреви, поддържат пред ВОС претенцията си за предаване владението върху описаната вещ, а в евентуалност за присъждане на нейната равностойност в размер на 1792лв., съгласно заключението на съдебно -техническата експертиза.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по главния иск - чл.108 от ЗС, след като е приел за установено, че страните по делото / ищецът и ответницата / са сключили предварителен договор на 17.10.2006г. за покупко- продажба на недвижим имот в състояние и вид , който има при огледа / т.4/ . Впоследствие с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 14 том VІІ, рег.№ 6986, н.д.№ 981/ 2006г., ответницата прехвърлила на ищците описания в предварителния договор недвижим имот - апартамент № 38 в адрес- гр. Варна, ул.”Студентска „ бл.11, ет.6. Материално- правната легитимация Р. Н. доказва с приложения нотариален акт № 121/ 2006г.

Спорно е твърдението на ищците, че по силата на предварителния договор след придобиването на жилището, са получили и скрин - част от цялостен ансамбъл в стаята / спалня с матрак, гардероб и скрин/ . Доказателствената тежест да установи титул на собственост върху вещта и владението и от ответната страна е за ищците. Както правилно е приел районния съд ангажираните в процеса доказателства не могат да обосноват по категоричен начин този извод. Безспорно предварителният договор е обвързал страните по него в облигационни отношения. При сключване на договора за покупко- продажба в изискуемата нотариална форма, не са вписани и обстоятелствата по споразумението за прехвърляне на вещи, намиращи се в жилището. Налице е едно предположение, че сключеният окончателен договор повтаря клаузите на предварителния договор, съответстващо на обичайната практика при този вид отношения. Същото не е било потвърдено по доказателствен път от ищците, а разликата в продажната цена на имота не може да се тълкува в тяхна полза. Твърдението, че са придобили жилището ведно с описаните вещи, включително и индивидуализираната в исковата молба, е недоказано. В договора от 17.10.2006г. вещта не е описана, поради което функционалното й предназначение като скрин остава също спорно и подлежи на доказване. Събраните гласни доказателства в двете съдебни производства са в подкрепа на тезата, че вещта е съществувала при продажбата на жилището на ответницата по нотариален акт № 121/ 2006г. , не доказват наличността й при последващата продажба на жилището, нито придобиването й в собственост от ищците. Отделно от това, ищците не са доказали , че спорната вещ е във владение на ответницата, но това обстоятелство е без правно значение при отсъствието на първото за собственост върху вещта.

Неоснователността на главния иск обуславя извод и за неоснователност на предявения в евентуалност. Решението на първоинстанционния състав съответстват на фактическата установеност, а правните изводи на приложимия материален закон, с оглед на което следва да бъде потвърдено изцяло като обосновано и законосъобразно.

В съответствие с направения извод съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 650 /29.02.2008г. постановено по гр.д.№ 9644/ 2006г. на ВРС , ХІХс., като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.