Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Варна, 27.02.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и девета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Д.

 

при секретаря Я.П. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 737 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове от П.Т.Я. срещу И.Д.А. за заплащане сумите: 144000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно осчетоводяване разходването на сумата, като изплатена на ищеца от "Чакъров" ООД в изпълнение на решение на ОС на съдружниците, за което е съставен протокол № 7 от 29.12.1998 г. по чл. 45 ЗЗД, както и на сумата 50 лв. – част от дължимите 13000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва при изплащане на горната главница в периода от 29.12.1998 г. до 20.03.2006 г. по чл. 86 от ЗЗД и 6000 лв. – част от общо дължимите 28800 щ. д., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно осчетоводяване разходването на сумата, като изплатено на ищеца от "Чакъров" ООД в изпълнение на решение на ОС на съдружниците, за което е съставен протокол № 4 от 01.09.1997 г. възнаграждение за личен труд от м. 09.1997 г. до м. 08.2000 г. по чл. 45 ЗЗД, както и на сумата 50 лв. – част от дължимите 13000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва при изплащане на горната главница в периода от 01.09.2000 г. до 20.03.2006 г. по чл. 86 от ЗЗД с присъждане на разноски.

Ответницата оспорва исковете. Предявява възражение за изтекла погасителна давност.

По същество страните поддържат становищата. Представят писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Исковете са допустими и надлежно предявени.

По същество:

По възражението за изтекла погасителна давност:

Преди да пристъпи към проверка на истинността на фактическите твърдения на страните съдът трябва да провери основателността на възражението за давност.

Това е така, тъй като ако възражението е основателно, безцелно е да се проверява дали спорното право съществува – и да съществува искът не може да бъде уважен – изрично проф. Сталев, БГПП, изд. 2000 г., стр. 330.

Ищецът твърди, че вземанията му са възникнали в края на 1998 г. и през 2000 г. Исковете, по които е образувано настоящото производство, са предявени през 2006 г. т. е. след изтичане на давностния срок.

Жалбите на ищеца до прокуратурата не прекъсват давността.

Исковете са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.

Само за пълнота на изложението и евентуално следва да бъдат разгледани предпоставките за отговорността.

По извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца:

Твърдените от ищеца действия на ответницата всъщност са фактите от хипотезата на чл. 282, ал. 1 НК. Гражданският съд не може преюдициално в производството по иск по чл. 45 от ЗЗД да приеме за установено престъпление – изрично указанието по т. 9 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на ВС. В случая не е налице и някоя от пречките за наказателно производство по чл. 97, ал. 4 от ГПК /отм./, които биха могли да обосноват компетентност на гражданския съд. Напротив – наказателното производство е прекратено, поради обективна и субективна несъставомерност на деянието.

Дори да се приеме, че установяването е било допустимо, съдът приема че по делото не са представени доказателства за твърдяните действия на ответницата. От заключението на вещите лица /л. 247 от делото на РС/ се установява, че е извършено твърдяното осчетоводяване, а разходните касови ордери са унищожени. Като първични счетоводни документи е било допустимо да бъдат унищожени още три години след издаването им, ако е минала данъчна ревизия /чл. 45, т. 4 от ЗСчет /отм./. Съдът приема, че няма значение кой е разпоредил унищожаването, след като е бил спазен законният срок за съхранение.

Предвид изложеното исковете за присъждане на обезщетения следва да бъдат отхвърлени. Ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер 4500 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П.Т.Я. ЕГН ********** ***, ж. к. "Дружба" бл. 11, вх. "Б", ап. 13 срещу И.Д.А. ЕГН ********** ***, ул. "Кирил и Методий" № 42, ап. 37 за заплащане сумите: 144000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно осчетоводяване разходването на сумата, като изплатена на ищеца от "Чакъров" ООД в изпълнение на решение на ОС на съдружниците, за което е съставен протокол № 7 от

лист втори от решение от 27.02.2009 г по гр. д. № 737/08 г ВОС

 

29.12.1998 г., на основание чл. 45 ЗЗД, както и на сумата 50 лв. – част от дължимите 13000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва при изплащане на горната главница в периода от 29.12.1998 г. до 20.03.2006 г., на основание чл. 86 от ЗЗД и 6000 лв. – част от общо дължимите 28800 щ. д., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно осчетоводяване разходването на сумата, като изплатено на ищеца от "Чакъров" ООД в изпълнение на решение на ОС на съдружниците, за което е съставен протокол № 4 от 01.09.1997 г. възнаграждение за личен труд от м. 09.1997 г. до м. 08.2000 г., на основание чл. 45 ЗЗД, както и на сумата 50 лв. – част от дължимите 13000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва при изплащане на горната главница в периода от 01.09.2000 г. до 20.03.2006 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА П.Т.Я. да заплати на И.Д.А. ***. сумата 4500 /четири хиляди и петстотин/ лв. – разноски, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщенията до страните пред ВАпС.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: