№ 20 февруари 2009 година ВАРНА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение – първи състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.
ЧЛЕНОВЕ: Р.С.
А.П.
при секретар Г.С., като
разгледа докладваното от съдия С.П. въззивно дело N 704 по описа за 2008
година на гражданско отделение на Окръжен съд - Варна, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Въззивното производство
е образувано по жалба на И.Й.Т. чрез пълномощника й адвокат С.Л. против решение
№ 315 от 28.01.2008 г. на двадесет и пети състав на Районен съд – Варна,
постановено по гражданско дело № 2334 по описа за 2007 г., в частта му, с която
е разпределено ползването на семейното жилище, находящо се в град Варна – местност
Кемер дере № 3, представляващо приземен и първи етаж от жилищна сграда по
саморъчната скица /лист 42 и лист 43 от първоинстанционното дело/, която
приподписана от съда представлява неразделна част от решението, както следва:
въззивницата и детето Петра Х.Й. ще ползват детската стая ведно с преходен хол
/ателие/ и стая, находящи се на първия етаж, както и баня – тоалет на приземен
етаж, Х.Й.Й. ще ползва спалня на втория етаж, граничеща с детската стая, както
и баня – тоалет на втория етаж, при общо ползване на тераса, сварзваща детската
и спалнята на ответника, хол, кухня и изба на приземния етаж и тавански етаж,
на основание член 107 от Семейния кодекс /СК/.
Във въззивната жалба се
излага, че решението в атакуваната му част е неправилно и необосновано, тъй
като съдът не е отчел крайно влошените отношения между бившите съпрузи, както и
интересите на малолетното дете, което не е съгласно да контактува всеки ден с
баща си. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му части и за
постановяване на друго, с което да бъде предоставено ползването на семейното
жилище на въззивницата. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
В срока по член 201 от
ГПК /отменен/ въззиваемата страна е депозирала писмено възражение, с което се
оспорва въззивната жалба. В съдебно заседание поддържа становището си, че решението
в атакуваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по делото пред първата и
пред въззивната инстанция доказателства на основание член 188, алинея 1 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Пред въззивния съд по делото е изслушано заключение на
вещо лице по назначената съдебнотехническа експертиза, от която е видно, че
семейното жилище е къща и се състои от приземен и първи етаж, като сградата е с
един вход, един електромер, един водомер и се обслужва от една канализационна шахта;
приземният етаж се състои от антре в вход към кухня /13,40 кв.м/ и коридор с
вътрешно метално вито стълбище към първия етаж, дневна – столова /28 кв.м/ с
балкон, баня – тоалет и склад /13 кв.м/; първият етаж се състои от коридор и
стълбище към приземния етаж, килер, преустроен на баня – тоалет, дневна /31
кв.м/, детска стая /12,20 кв.м/, спалня /18,50 кв.м/ и балкон; гараж с площ от
14,30 кв.м; връзката между двата етажа е вътрешна; функционалното разположение
не позволява обособяването на два самостоятелни обекта, ползването на които да
се разпредели между страните по делото, без това да създаде неудобства и без
извършването на значителни преустройства във връзка с обособяването на отделен
вход; в територията, където попада имота, водоподаването през летния сезон е с
по – ниско налягане, което също ще създаде неудобства; Към настоящият момент
вещото лице не може да представи вариант за разпределение без създаване на
неудобства и без извършването на значителни преустройства.
В първата инстанция са приети като доказателства по делото скици
от архитектурния проект на жилището, както и саморъчно изготвени от ответника
скици. От разпита на допуснатите пред районния съд свидетели, както и от
изслушването на детето се установява, че представените скици отговарят на
фактическото разпределение на жилището.
Няма спор между страните, че семейното жилище /къща/ е строено по
време на брака между страните, поради което и съобразно нормата на член 19,
алинея 1 от СК е придобито при условията на съпружеска имуществена общност.
При това положение при
решаването на въпроса за ползването на семейното жилище съдът следва да обсъди
всички искания и доводи на страните и най – вече да съобрази общите критерии,
визирани в член 107, алинея 1 СК, тъй като семейното жилище е придобито при
условията на съпружеска имуществена общност, която след прекратяването на брака
се е трансформирала в обикновена съсобственост.
Настоящият състав на
съда намира, че за да раздели ползването на семейното жилище между двамата
бивши съпрузи, то трябва да е делимо и отношенията между тях да са търпими. С
оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
жилището не е делимо. Съдът може да раздели ползването на семейното жилище
само, ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни
жилища, а това по отношение на семейното жилище е невъзможно. Когато не могат
да се обособят отделни жилища и се налага общо ползване на сервизни помещения,
за да се раздели жилището, е необходимо отношенията между бившите съпрузи да са
търпими. От разпита на
свидетелите пред първата инстанция не се установява отношенията между двамата
бивши съпрузи да са нетърпими, напротив и бащата, и вуйчото на ищцата /воден
като свидетел от съпруга/ е ведно, че между страните има несходство в характерите,
но те винаги отбягвали да демонстрират лошите си отношения пред други хора,
включително и пред близки роднини, каквито са свидетелите. Свидетелство за
търпимостта на отношенията между страните се съдържа и в разказа на
непълнолетното им дете, което е изслушано пред първата инстанция. То обяснява,
че родителите му не си говорят, всеки сам се грижи за домакинството си, но в
неговия разказ няма никаква индиция за скандали или лоши взаимотношения, както
и прояви, които биха направили съжителството между бившите съпрузи невъзможно.
Гаражът не е част от
семейното жилище, въпреки че е част от къщата, поради което и по отношение на
него съдът не дължи произнасяне за ползването му.
Настоящият състав на Варненският окръжен съд - гражданско
отделение - счита, че поради съвпадащите изводи на двете инстанции решението в
обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на
основание член 208, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс /1952 г./, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 315 от 28.01.2008 г. на двадесет и пети състав на Районен
съд – Варна, постановено по гражданско дело № 2334 по описа за 2007 г., в
частта му, с която е разпределено ползването на семейното жилище, находящо се в
град Варна – местност Кемер дере № 3, представляващо приземен и първи етаж от
жилищна сграда по саморъчната скица /лист 42 и лист 43 от първоинстанционното
дело/, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението,
както следва: И.Й.Т. и детето Петра Х.Й. ще ползват детската стая ведно с
преходен хол /ателие/ и стая, находящи се на първия етаж, както и баня – тоалет
на приземен етаж, Х.Й.Й. ще ползва спалня на втория етаж, граничеща с детската
стая, както и баня – тоалет на втория етаж, при общо ползване на тераса,
свързваща детската и спалнята на ответника, хол, кухня и изба на приземния етаж
и тавански етаж, на основание член 107 от Семейния кодекс .
В
останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс /обнародван в ДВ брой 59 от 20.07.2007 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.