ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – седми състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета
година в състав:
при участието
на секретаря П.П. и прокурор при Окръжна прокуратура - Варна А.Г., като
разгледа докладваното от съдията дело № 587
по описа за 2008 година на гражданско отделение на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член 336 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание член 5 от Закона за
лицата и семейството /ЗЛС/ от за поставяне под запрещение на ответницата Я.П.Б..
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е дъщеря на ответницата, която е на 84 години и живее сама в къща си в
град Суворово.
В последните две години нейното психично състояние сериозно се е влошило, като според ищцата е налице
сериозна форма на склероза, която пречи на ответницата да се грижи за своите
работи и дела и с напредването на годините се засилва и има необратим характер.
Налице е промяна в личността, прогнозата за развитието на заболяването е
неблагоприятна. Ответницата не взима лекарства, които биха подобрили
състоянието й. Поведението й все повече е лишено от логика, което се проявява в
отношението й към близките и хора. Описва случай, в който от дома на майка й е била
извършена кражба, която била разкрита и извършителят осъден, като в последствие
майка й започнала да обвинява ищцата и съпругът й, че те са откраднали
животните и са взели милионите. Отказва да допуска ищцата до къщата си в
Суворово. Иска се поставянето й под ограничено запрещение. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва
иска като твърди, доводите за наличието на склероза са неоснователни, според личния й лекар е същата е в добро общо състояние, като има проблеми само със слуха. Освидетелствана е
от специалист психиатър и общото й състояние е квалифицирано като
добро. Твърди се, че сама и без проблеми се грижи за себе си, поддържа
домакинството си, заплаща разходите по поддържането на дома си – електроенергия, вода, телефон и
други,
пазари, както и има добри взаимоотношения със съгражданите си.
Съдът, след като прецени всички доказателства и доводите на
страните, по свое вътрешно убеждение на основание член 235 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, направи следните фактически и правни изводи:
Ответницата при изслушването й в съдебно заседание на
12.06.2008 г. по реда на член 337, алинея 1 от ГПК заявява, че е родена на 04.03.1924 г. в село Щипско и
живее в
Суворово - ул. Б. К. № 39; учила е до първи клас. Обяснява, че
един хляб
струва 1 лев, едно
кисело мляко - 25 стотинки от евтиното, сирене не е купувала скоро и не знае колко струва. Казва, че деня,
който е изслушвана, е четвъртък, но за коя дата е не може да каже. По повод твърдението в исковата молба за извършена кражба разказва, че било през деветдесет и седма година. Споделя, че когото храни и гледа, те я крадялит, че не били комшиите. Също така
обяснява, че ищцата М., която гледала, когато идвала в Суворово, ходела в комшиите, седяли до 2 часа. Казва, че ищцата М. й е осиновена дъщеря и няма други деца.
По делото за
доказване твърденията, изложени от страните, съответно в исковата молба и в
отговора, са допуснати по двама души свидетели на всяка от страните.
Свидетелят М.Н.
Д., воден от ищцата, разказва, че е от Суворово и познава Я.Б. от много години;
имала промени в държанието й – той я поздравявал, а тя него – не; през
последните дни минавала с една количка, виждал я да събира картони; от миналата
година не поддържала контакти с дъщеря си и зет си, като това го знае от тях; в
месеца я виждал около 3-4 пъти, а от няколко години не е влизал в дома й и няма
впечатления дали двора й е подреден; не я е виждал раздърпана, изцапана - както
е била преди, така била и сега.
Свидетелят Кр. В. К. - съпруг на ищцата и зет на
ответницата – споделя пред съда, че от година и половина - две отношенията
между съпругата му и тъщата му не били добри. Като ходели на село помагали, носели
продукти, плащали сметки за вода, телефон. Конфликтът станал, когато една вечер отишли в Суворово и заварили
бълдъзата му на кревата, който ползвали те. Съпругата му я попитала какво прави
там, а тя й отговорила, че това си е нейна работа, и станало конфузно
положение. Тъщата взела страната на балдъзата. Обяснява, че ответницата се държи
странно, не искала да разговаря с тях, включително и с ищцата. Поведението й
било насочено към ответницата и свидетеля. Кражбата, която е станала, била
преди десет години, лицето в момента излежавало поредната си присъда.
Кварталният инспектор го повикал и му казал, че това лице е извършило кражбата.
Извършителите били заловени за друга кражба и кварталният инспектор му казал,
че тези извършители са извършители и на кражбата от дома на ответницата. Вместо
магарето, което им откраднали, върнали друго магаре. Ответницата обвинявала
ищцата и съпруга й, че са откраднали животните, като това станало в последните две
години. Казва, че към децата им ответницата се държи нормално.
Свидетелят П. Г. Б., воден от ответницата, обяснява, че е
пораснал между баба Янка в махалата и я познава като добра комшийка. Вижда я всеки
ден и не е забелязал промени в поведението й. Тя сама се грижела за себе си –
сама ходела в центъра, сама си купувала хляб, сама си готвела, сама се перяла,
познавала парите.
Свидетелката М. Николова Колева, водена от ответницата,
разказва, че живее през една къща от ответницата и почти всеки ден се виждат,
ходи в тях, тя идвала при нея. Има много хубави впечатления от баба Янка и
намира, че се държи адекватно и разсъждава правилно. Обяснява, че сама се грижи
за себе си, работи сама в двора, ходи на магазина сама, сама се връща и не е
забелязала промени в нея през последната година - каквато е била преди, и сега била
такава. Не я е виждала да събира боклуци. Познава и ищцата М. и казва, че не посещава
често майка си, тъй като имали неприятности, които са от семеен характер, на
които не е присъствала и не може да ги коментира. М. ходила при нея и искала да
й става свидетел, но като разбрала, че иска да вкара майка си в лудницата,
категорично отказала. Казала й, че не може да се съгласи с това и че майка й е
съвсем в ред. Баба Янка й казала, че М. я окрала за пари, за животни, като това
е било преди дядото да почине.
Свидетелските показания на Красимир Кушев съдът следва да
цени при условията на член 172 от ГПК, тъй като същият е съпруг на ищцата.
От представеното заключението на вещото лице по
назначената съдебно – психиатрична експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че ответницата страда от мозъчно
– съдова болест, като към момента на освидетелстването персистират обострените
характерови особености, съответни на възрастта на Я.Б., без да се установяват
сериозни психопатологични разстройства; протичането на установеното заболяване
е разнородно и зависи от общото състояние на пациента, наличие на бъдещи съдови
инциденти, но категорична прогноза не може да бъде дадена; ответницата може да
разбира действията си и да ръководи постъпките си, да се грижи да себе си, за
личните си и имуществени интереси и не са налице медицинските критерии за
поставянето й под запрещение. В съдебно заседание, проведено на 09.10.2008 г.,
вещото лице обяснява, че обичайно в по - късна
възраст при хората настъпва обостряне на някои особености, свързани с промени в
психиката им, като най - често това е свързано с обостряне на личностните или
характеровите особености на индивида, а именно: ако в нормалното си състояние
човек е бил по - стиснат, в по - късна възраст може да стане скъперник, ако е
бил по - лесно раздразнителен, в по - късна възраст може да стане агресивен,
което обаче не навлиза в по - тежка психопатология. Този човек продължава да си
функционира в социома и да се справя с ежедневието си. При прегледа на
ответницата вещото лице е установило трудности при тълкуване на пословици и
поговорки, като пояснява, че това е най - честно разпространения метод за
проследяване на протичане на асоциативния поток, а тя се затруднила при
разтълкуване на някои пословици и поговорки. Това обаче не нарушава нейната
способност в ежедневието да се справя със задълженията си, да се грижи за себе
си. Би представлявало трудност при необходимост от бърза реакция, свързана с
асоциативно мислене. Проследявайки анамнезата за живота на пациентката и
ежедневието й, общо взето не се установява необходимост от асоциативно мислене
в житейските и ежедневните ситуации. В тази възраст човек не може да реагира с
тази бързина, с която би реагирал един млад човек. Реагира правилно, но по - бавно.
Обичайно това става при изпадане в нови за индивида житейски ситуации. В някои
житейски ситуации това води до перфекционизъм. Вещото лице е разговаряло с ответницата
на темата, свързана с нейните твърдения, за това, че е била ограбена, като при
това не се установило категорична параноидна нагласа. Тя не била сто процента
сигурна, че е била ограбена, казала, че си мисли така, но не може да бъде
сигурна. Това може да бъде в контекста на тези обострени характерови
особености. С възрастта тя може да бъде особено чувствителна към всяко едно
нещо. Вещото лице и категорично, че няма данни за параноя.
Тази
експертиза е оспорена от ищцата и с оглед на оспорването е назначена тройна
такава, която дава заключение, че ответницата не страда от персистиращо налудно
разстройство или инволутивна параноя по предпоследната девета ревизия на
международната класификация на болестите; същата страда от мозъчно – съдова
болест, като персистират характерови особености, съответни на възрастта й, без
да се установяват сериозни психопатологични разстройства; ответницата може да
ръководи постъпките си и да се грижи за делата си, поради което и не са налице
медицинските критерии за поставянето й под запрещение. В съдебно заседание,
проведено на 29.01.2008 г., вещите лица по тройната съдебна експертиза
поясняват, че въз основа на данните от делото, на психиатричното
освидетелстване и психологическото изследваме считат, че ответницата страда от
съдово - мозъчна болест, което е нормално, имайки пред вид нейната възраст,
като при това заболяване настъпва поражение на съдовите стени, което дава
отражение в функционирането, но при нея не е в така степен, в която да не може
да се грижи за себе си и делата си. Съдово -мозъчната болест води до
характерови особености, които се наблюдават винаги при възрастните хора. Изострянията
на характеровите черти се чувстват най - осезателно в нови стресогенни за
лицето ситуации -когато възрастният човек функционира в позната среда, в
познати взаимоотношения, той запазва своята средна норма, но когато е поставен
в нови ситуации, то тогава става реагиране с тези изостряния на характерните
черти и така се могат да се обяснят взаимоотношенията с най - близките й хора в
определен момент. Това е ситуативно, а не трайно състояние. Установената
мозъчно -съдова болест или мозъчна атеросклероза е физиологична за възрастта,
съпътства късната възраст. По време на освидетелстването ответницата е споделила
психотравми от лично естество, а именно взаимоотношенията с близките, но
интерпретацията, която е важна, не била налудна, а психологически разбираема,
изводима от съответната ситуация.
Проведеното
доказване от страна на ищцата не установи данни за двойния критерий, необходим за
поставянето под запрещение - душевна болест или слабоумие, от една страна, и
поведение на ответницата, които водят до извода за юридически критерий -
невъзможност лицето "да се грижи за своите работи". Видно от
заключението на вещите лица по двете съдебни експертизи е, че ответницата страда от мозъчно -
съдова болест, което не представлява душевна болист
или слабоумие. Но дори и да е безспорно, че лицето е душевно болно или слабоумно, сама по себе си
душевната болест или слабоумието не е основание по член 5 от ЗЛС. Второто основание е
- да е настъпила неспособността за ръководене на постъпките и невъзможност за
грижи за интересите си. При свързване на тази констатация с реално проявяваните
волеви действия в кръга на "грижите за своята работа", настоящият състав
на съда стига до извод, а именно: не са налице са предпоставките по член 5,
алинея 2 от ЗЛС за поставянето на ответницата под запрещение. Степента на паметовите и интелектуални нарушения, както и
психичното състояние на ответницата, позволяват на същата да разбира и ръководи
постъпките си и обуславят извода, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното и на
основание член 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Й.К. ЕГН ********** *** иск с правно основание
член 5 от Закона за лицата и семейството за поставяне под ограничено запрещение на Я.П.Б. ЕГН *********** ***.
Решението може да бъде обжалване с въззивна
жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на страните на препис от
него.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: