РЕШЕНИЕ№……..

Гр.Варна, 04.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ с-в, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Х.

ЧЛЕНОВЕ : А.К.

Е.П.

При секретаря Е.И., като разгледа докладваното от съдията А.К. в.гр.д.№ 557/08г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

С решение №3768 от 17.01.2008г. по гр.д.№3003/07г. ВРС е допуснал до делба недвижим имот, представляващ ап.№13, находящ се в гр.Варна, ул.”Зеленика”№1, бл.22 в 25-ти подрайон на гр.Варна, ет.5, между съделители и при части : ¼ ид.ч. за М.В. и ¾ ид.ч. за Д.В., като е изключил от делбата конституираната допълнително в процеса страна Т.П..

Срещу решенията са постъпили въззивни жалби от страна на Д.В. и Т.П..

В жалбата на Д.В. се прави оплакване за неправилност на решението на ВРС, тъй като в нарушение на закона е прието, че ответникът Т.П. не притежава ½ ид.ч. от процесния имот.Моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно и да допусне процесния имот до делба при квоти : 1/8ид.ч. за М.В., 3/8ид.ч. за Д.В. и 4/8ид.ч. за Т.П..

В жалбата на Т.П. се навеждат твърдения за неправилност на атакуваното решение, което го е изключило като съделител от делбата.Сделката, с която първата ответница му е пръхвърлила ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, е произвела прехвърлителното си действие, тъй като за нейното сключване е било дадено съгласие от съпруга на прехвърлителката Т. Борисов В..В условията на евентуалност се твърди, че е придобил ½ ид.ч. от имота въз основа на двадесет и пет годишно владение.В тази връзка моли съда да допусне до разпит двама свидетели, които да установят давностното владение върху процесната идеална част.Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и допускане на делба при квоти : 1/8ид.ч. за М.В., 3/8ид.ч. за Д.В. и 4/8ид.ч. за Т.П..

Срещу жалбите е депозирано възражение от М.В., в което се навеждат твърдения за тяхната неоснователност, тъй като сделката, от която съделителя П. черпи права, е недействителна.Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Производството е за делба във фазата по допускането.

В исковата молба ищеца М.В. твърди, че заедно с ответницата Д.В. са съсобственици на недвижим имот, представляващ представляващ ап.№13, находящ се в гр.Варна, ул.”Зеленика”№1, бл.22 в 25-ти подрайон на гр.Варна, ет.5.Собствеността на така описания имот е била придобита от ответницата и покойния й съпруг Т.В./баща на ищеца/ въз основа на договор за покупко-продажба от 1969г.След смъртта на последния ответницата е придобила ¾ ид.ч. от имота, от които ½ ид.ч. на лично основание и ¼ ид.ч.по наследяване, а останалата ¼ ид.ч. е собственост на ищеца по наследяване от Т.В..С оглед на горното и невъзможността страните да поделят доброволно съсобствеността помежду си, моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот при посочените квоти.

С определение на съда от10.10.2007г. е бил конституиран като съответник лицето Т.П., с оглед съществуващите данни, че същият е придобил безвезмездно право на собственост върху идеална част от процесния имот.

Ответницата Д.В. чрез процесуалния си представител оспорва иска за делба по отношение на страните, които следва да вземат участие, както и посочените от ищеца квоти в съсобствеността.

Ответникът Т.П. не изразява становище по предявения иск.

По делото е представен нотариален акт №132/1969г. на ВН, с който ответницата Д.В. е била призната за собственост по покупка на недвижим имот, представляващ ап.№13 от сграда, находяща се в гр.Варна, ул.”Зеленика”№1, блок 22 в 25-ти подрайон на гр.Варна, ет.5.Не е спорно между страните, че към този момент същата е имала сключен гр.брак с лицето Т. Борисов В..

С договор за продажба от 21.06.1980г., обективиран по н.а.№62, том V, н.д.№1290/80г. на ВН ответницата Д.В. е прехвърлила на ответника Т.П. собствеността върху ½ ид.ч от придобития през 1969г. недвижим имот.

От представеното по делото удостоверение за наследници №4333/04.04.2007г. се установява, че Т. Борисов В. е починал на 12.02.1999г., и е оставил за наследници по закон преживяла съпруга – Д.В. и един син – М.В..

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

Жалбата е депозирана в указания от закона 14-дн. преклузивен срок и производството е процесуално допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.

От представените по делото доказателства се установява, че ответницата В. е придобила възмездно правото на собственост върху процесния имот по време на брака си с лицето Т.В., поради което на основание чл.13, ал.1 от СК/отм./ същото съставлява имущество придобито в условията на СИО.Съгласно чл.13, ал.3 от СК/отм./ разпореждането с общи недвижим имоти се осъществява съвместно от двамата съпрузи или от единия от тях, но със съгласието на другия съпруг.Формата на съгласието, което следва да даде неучаствалия в договора съпруг, следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписа.Същата е такава по действителност, а не за доказване на изявлението.В процесния случай ответницата Д.В. се е разпоредила с придобития по време на брака имот еднолично, без да е налице съгласие на съпруга й, което да е дадено в предвидената от закона форма, поради което същото се явява нищожно.От горното следва, че конституираният допълнително ответник Т.П. не е придобил валидни права по отношение на процесния имот. Твърденията че такова съгласие е било дадено от страна на Т.В., останаха недоказани.

Настоящият състав счита, че е правно недопустимо да се прави възражение за придобита по давност идеална част.Такава хипотеза е мислима само при осъществено съвместно вадение върху самостоятелна вещ от няколко лица, за период от време, който е достатъчен да ги направи собсвеници по давност/В същия смисъл проф.В.Таджер, Владение, изд.1991г., л.110/.Отделно от това възражението е недоказано по съответния ред.

Налице е съсобственост по отношение на процесния имот между ищеца и ответницата Д.В., и делбата следва да бъде допусната при посочените в исковата молба квоти – ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответницата.С факта на настъпване на смъртта на Т.В. СИО относно процесния имот се е прекратила и се е трансформирала в обикновена съсобственост, като половината е била придобита от преживялата съпруга на лично основание, а останалата съставлява част от наследството на починалото лице.Предвид вида и степента на родствената връзка между наследодателя и страните по производството, последните са я придобили по равна част, на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН.По този начин ищеца е придобил ¼ ид.ч. от процесния имот по наследяване, а ответницата ¾ ид.ч., от които ½ ид.ч. на лично основание/покупко и прекратена СИО/и ¼ ид.ч. по наследяване.

Въззивникът Т.П. не притежава част от имота, поради което следва да бъде изключен от делбата.

Налице е идентитет на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради което атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ в сила решение №3768 от 17.01.2008г. по гр.д.№3003/07г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от уведомяването на сраните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.