Р Е Ш
Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение,
в публично съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и
деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.М.
ЧЛЕНОВЕ: К.В.
Е.П.
СЕКРЕТАР: Г.С.
Разгледа
докладваното от съдия К.В.,***, по описа на ВОС за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от ГПК (отм.) и е образувано по жалба от адв.Л. (ВАК), като процесуален представител на въззивника С.П.Д. против Решение № 11 от 02.01.2008
година по гр.дело № 1499/2007 на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между ищеца и ответниците Г.Я.Н. (П.), Д.С.П. И Е.Г.П. - ПРЕМЯНОВА,
че последните не са собственици на реална част от 1 000 кв.м. от имот №
272 по КП на КК” Чайка” ІІ град Варна, при граници на реалната част: останалата
част от ПИ № 272, ПИ 273, ПИ 270 и път,
в частта, с която ВРС е отхвърлил иска на ищеца с правно основание чл.97
ал.1 от ГПК (отм.) срещу В.Г.П. за приемане на установено между страните, че
ответника не е собственик на реална част от 1 000 кв.м. от имот № 272 по
КП на КК” Чайка” ІІ град Варна, при граници на реалната част: останалата част
от ПИ № 272, ПИ 273, ПИ 270 и път.
Оспорва
се решението на ВРС, като се твърди, че то е постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.Във въззивната жалба са изложени множество
доводи, чиято систематизация изглежда така:допуснати съществени нарушения при
провеждане на съдо – производствените действия от предходната инстанция;
неправилно възприети и интерпретирани от нея фактически изводи (в частност по
Съдебно техническата експертиза) и съответно неправилен правен извод.По
съществото на делото се иска отмяна на атакуваното решение и друго такова, с
което се отменя първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново, с което
претенция на въззивника се уважава.Претендира се и за съдебно – деловодни
разноски.
В срока
по чл.201 от ГПК (отм.) е постъпило възражение от адв.Л.
– като процесуален представител на въззиваемите.С него тя настоява решението на
първата инстанция да се остави в сила, т.к. фактическите и правни изводи там са
изцяло законосъобразни.
След проверка на обжалваното решение, предвид
аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи
следното:
Предмет
на въззивната проверка е Решение № 11 от 02.01.2008 година по гр.дело №
1499/2007 на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между ищеца и
ответниците Г.Я.Н. (П.), Д.С.П. И Е.Г.П. - ПРЕМЯНОВА, че последните не са
собственици на реална част от 1 000 кв.м. от имот № 272 по КП на КК”
Чайка” ІІ град Варна, при граници на реалната част: останалата част от ПИ №
272, ПИ 273, ПИ 270 и път.Със същото решение ВРС е отхвърлил иска на ищеца с
правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.) срещу В.Г.П. за приемане на установено
между страните, че ответника не е собственик на реална част от 1 000 кв.м.
от имот № 272 по КП на КК” Чайка” ІІ град Варна, при граници на реалната част:
останалата част от ПИ № 272, ПИ 273, ПИ 270 и път.Атакува се решението в отхвърлителната част.
От фактическа
страна няма спор, че ищеца се легитимира като собственик на базата на
Протокол за доброволна делба, извършена на 02.03.1946 година между Анастасия
Димитрова, Димитър Д. и Дука Стефанов.Предвид същото Панайот Стефанов Д. е
получил няколко имота, между които и ЛОЗЕ в местността „Ламбур
пунар” от
2.000 дка, при граници: Г.Янев, Г.Н. и път.Видно от приложените писмени
документи (вж.л.4) Панайот Стефанов Д. в качеството на наследодател е починал
на 02.05.1985 година и е оставил наследник – въззивника С.П.Д..С Решение № 1372
от 27.06.2006 година ОСЗГ-град Варна е признала правото на собственост на
наследниците на Панайот Стефанов Д., между които и ЛОЗЕ от 2.000 дка в м.”Ламбур пунар”.В същото решение е
отразено, че възстановяването на собствеността ще бъде извършено по реда на
чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18 ж от Правилника на същия закон, след
представяне на скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ.
От своя страна ответниците Г.Я.Н. (П.), Д.С.П. и Е.Г.П.
– Премянова се легитимират като собственици по
следния начин: С н.а. № 169, том.І, н.д. № 360/1965 година ВН е признал Г.Я.Н.
(П.) за собственик, по замяна на хавра с площ от
2.000 дка. В м.”Ламбур Пунар”,
при граници: Почивна станция на Министерство на правосъдието, от две страни ДЗС
и път, дадени му от ТПС Комисия.За целта в същия н.а. се цитирали следните
документи – Препис извлечение от Протокол ТПС и Удостоверение № 412 от
13.02.1965 година.От своя страна с н.а.№ 112, том.LVІ н.дело № 13 644 от 1993 година Г.Я.Н. (П.)
и съпругата му Д.С.П. дарили своите деца Е.П. Премянова
и В.П. със собствената си вила, състояща се от приземен и първи етаж, застроена
в собственото им място.
С н.а.44, том.VІІ н.д.2398/1971 година Г.Я.Н. (П.)
дарил на своята дъщеря Е.Г.П. (Премянова) един декар
от собственото си лозе, находящо се в м.Ламбур пунар” при граници по н.а.:почивна станция на Министрество на правосъдието, от двете страни ДЗС и път; и
при сегашни съседи: Петър Георгиев, Васил Строгов,
Вълчо Мерджански и Димитър Недев.
С н.а.111 том.LVІ н.д.13 643/1993 година Грудн
Я.Н. (П.) дарил на своя син В.Г.П. един декар от своето лозе, находящо се в м.”Ламбур пунар”, при сегашни
съседи: Димитър Желев, Петър Спасов и Е.П. Премянова,
заедно с подобренията и насажденията в същото лозе.
Също по делото пред ВРС е било представено и друго
доказателство – Писмо от ГНС - „Селско стопанство”, в което Председателя на ТПС
Комисията посочва, че предвид дарените от ответниците земи, по отношение на Г.Я.Н.
(П.) следва да се направи замяна като му се предоставят неусвоените земи,
включени между Панорамния път –Зл.пясъци” – Варна и строежа на почивната
станция на Министерство на правосъдието, в м.”Лабмур пунар”, не повече от 2.000 дка.
Било е изготвено експертно заключение, прието от
съда и неоспорено от страните, според което в процесния имот съществува
постройка, за първи път означена в КП от 1987 година; същата е разположена в ПИ
№ 3401 и е електрифицирана.Съставена е комбинирана скица, показваща границите
на ПИ № 482 по КП от 1956 година, ПИ № 476 по КП от 1956 година, ПИ № 3401 по
КП от 1987 година и ПИ № 272 по КП от
2000 година, като се изказва предположение, че двата процесни
имота се намират в една и съща местност.Отразена е обаче само една обща граница
и тя при съсед Георги Н..
Изготвените по разпореждане на ВОС две съдебно –
технически експертизи показват частична идентичност между ПИ № 482 по КП от
1956 година и ПИ № 3401 по КП от 1987 година.ПИ № 3401 по КП от 1987 година притежава
по графично измерване площ от 1 400 кв.м, а ПИ 0 4302 графично е
1 000 кв.м.
Така установеното от предходната и настояща инстанции дава основание да се
приеме следното от правна страна:
Налице е предявен отрицателен установителен иск,
които е разпределил доказателствената тежест върху страните и е дал повод на
решаващата инстанция да изследва въпроса за собствеността им. Съществува
интерес от страна на ищеца, въззивник понастоящем да
докаже несъществуването на правоотношение спрямо ответниците.Те от своя страна
бидейки страна в процеса са навели множество основания и на всички от тях ВРС е
дал адекватен отговор.На първо място действително е неоснователно възражението,
че извършената замяна по
силата на която Г.Я.Н. (П.) е придобил собствеността върху 2.000 дка (два
декара), е недействителна.Първата съдебна инстанция е изложила нарочни мотиви в
тази насока, и ВОС ги споделя изцяло.В случая е приложима разпоредбата на чл.18
з ал.3 от ППЗСПЗЗ, според която, ако е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена
собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван
преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със
земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при
възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на
земи между двама собственици.От конкретните доказателства приложени по делото
става ясно, че Г.Я.Н. (П.) е бил обезщетен по замяна, като са му предоставени
2.000 дка между Панорамен път на Зл.пясъци и строеж на почивна база на
Министерство на правосъдието, с изричното отбелязване, че те следва да са
именно 2.000 дка, а не повече, предвид претенциите на самия П..В този ред на
мисли придобивайки собствеността последния е представил пред Варненския
нотариус и Протокол от ТПС, по отношение на които страните са
спорили.Обстоятелството, че същия не е бил открит до момента не бламира
възможността на въззиваемия Г.Я.Н. (П.) да придобие собственически права.Също
по делото е приложена адм.преписка, образувана по искане
на П. и от нея също така е видно, че той е получил отказ от признаване правото
на собственост най – вече защото е била извършена замяна, отразена в н.а.№ 169
от 1965 година (вж.л.72).Следователно дори и въпросния Протокол от ТПС да не е
бил открит, то той е бил представен пред Варненския Нотариус, а останалите
писмени доказателства убеждават, че Г.Я.Н. (П.) е собственик на имота.Нещо
повече – факт е, че по смисъла на чл.18 з ал.3 от ППЗСПЗЗ той с е извършил
разпоредителни сделки с него – в полза на двете си деца, което е утвърдило
фактическото и правно положение по замяната.
Освен изложеното и след като приема, че е изпълнена хипотезата на чл.18 з
ал.3 от ППЗСПЗЗ, съдът намира, че решението на ОЗСГ-град Варна, с което е била
призната собственост по отношение на въззивника не го превръща автоматично в собственик.За да стане това (и не случайно е отразено в самото решение)
е нужно самата реституционна процедура да завърши с издаването на скица и удостоверение по смисъла на чл.13
от ППЗСПЗЗ.Отделно от това разпоредбата на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ дава
възможност да се възстановят правата на собствениците
върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са
били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях
селскостопански организации
и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях
при спазване на всички нормативни
изисквания са построени сгради от трети лица или
ако е отстъпено право на строеж
и законно разрешеният строеж към 1 март
1991 г. е започнал.Фактите по конкретното производство сочат, че ответниците, въззиваеми страни понастоящем притежават масивна постройка,
която е фигурирала в КП от 1987 година т.е. далеч преди изискуемия срок
01.03.1991 година.Всъщност самата ОЗСГ-град Варна е в правото си да постанови
решение за възстановяване правото на собственост след издаване на скица и
удостоверение върху определените в нормата на чл.11 ал.2 от ППЗСПЗЗ
имоти.Т.к.такива липсват съдът не е изправен пред завършена реституционна
процедура.От друга страна обаче, т.к. решението на ОЗСГ-град Варна само по себе
си не реституира процесния имот правилно въззивника е насочил своята претенция
по реда на чл.97 ал.1 от ГПК (отм.), а не по чл.108 от ЗС.Липсата на посочените
по горе скица и удостоверение не дават възможност процесния имот да бъде
идентифициран; да се установи каква част от него попада или не в друг имот; да
се установи дали и каква част от него могат и следва да бъдат възстановени.Следователно
е без значение дали ответниците владеят и се легитимират като собственици на по
- голяма площ, отколкото е посочено в н.а.
Противно на твърденията на процесуалния
представител на въззивника, ВОС приема, че давайки ход на делото в о.с.з. от
14.12.2007 години първата инстанция не е нарушила процесуалните правила.Така е
и защото депозирана на 13.12.2007 година от страна на адв.Л.
молба е нечетлива и не съдържа сама по себе си основание за отлагане на
производството.Ясно и конкретно не са били посочени причини, убеждаващи да се
отложи процеса, още по – малко такива обуславящи отмяна хода по същество.Едва
на 19.12.2007 година (вж.л.86) е уточнена причината за отсъствието и се
оказало, че се касае за отпуск до 18.12.2007 година.При положение, че тази
молба, с нарочната справка е била депозирана преди датата на с.з. ВРС е имал
основание да отложи процеса, но т.к. това е станало в по – късен момент,
процесуалното поведение на решаващия съд не е укоримо.Правата на ищеца, въззивник не са били накърнени, и защото самия той е
настоял да бъде даден ход на делото.
След всичко изложено ВОС намери, че атакуваното
решение на ВРС, в частта, с която е отхвърлил иска на ищеца с правно основание
чл.97 ал.1 от ГПК (отм.) срещу В.Г.П. за приемане на установено между страните,
че ответника не е собственик на реална част от 1 000 кв.м. от имот № 272
по КП на КК” Чайка” ІІ град Варна, при граници на реалната част: останалата
част от ПИ № 272, ПИ 273, ПИ 270 и път, е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл.208 от ГПК
(отм.), съдът,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 11 от 02.01.2008
година по гр.дело № 1499/2007 на ВРС, в
частта, с която е отхвърлен иска на ищеца С.П.Д., ЕГН ********** срещу ответника В.Г.П., ЕГН ********** за приемане на установено между страните, че
ответника не е собственик на реална част от 1 000 кв.м. от имот № 272 по
КП на КК” Чайка” ІІ град Варна, при граници на реалната част: останалата част
от ПИ № 272, ПИ 273, ПИ 270 и път, с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.).
В
останалата част решението на ВРС е
влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: