В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

К.И.

при участието на секретаря С.Т., разгледа докладваното от съдия К. И. по гр.д.№ 440 по описа на ВОС за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е въззивно и е образувано по жалба на Община Варна срещу решение № 3751/28.12.2007 год. по гр. д. № 1557/2007 год. на ВРС, ХХ-ти състав, с което e признато за установено по отношение на ОС"ЗГ" - гр. Варна и Община Варна, че Д.К.Д. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Венчан" № 15, Г.К.А. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Венчан" № 15, В.Й.Т. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Аладжа Манастир" № 31, Т.Й.Т. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „К. Павлов" № 7, Л.Д.Н. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Мария Бацарова" № 11, М.Д.П. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Добри Христов" № 4, В.Д.К. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Черно море" № 12В, В.П.Н. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Цар Борис III" № 18, Г.П.Г. с ЕГН ********** ***„Антон Пруткин" № 6, М.П.Г. с ЕГН ********** ***", ул. „Сава Геренов" № 11, П.В.А. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Сава Геренов" № 11, Ж.Х.В. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Цар Борис III" № 42, М.Г.А. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Цар Борис III" № 20, П.Г.А. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Цар Борис III" № 20 и Н.Г.Д. с ЕГН ********** ***„Виница", ул. „Цар Борис III" № 20 имат право да им бъде възстановено правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на кв. „Виница" в гр. Варна, представляващ НИВА с площ от 12, 000 дка, находяща се в м. „Варна йолу", при стари граници на имота: Балаш Янев, Иван Домниев, Колю Г. и Петър Д., придобита от тях по наследяване на Г.Н. Калев, починал на 24.09.1954г., който от своя страна е придобил имота на основание договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в Крепостен акт № 918, дело № 986 от 27 .10 .1904г., който имот е бил отнет и включен в блок на ТКЗС през 1958 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като от доказателствата по делото не се установявало по безспорен начин способът, по който бил отнет процесния имот както и моментът на отнемането му. В съдебно заседание община Варна чрез пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемите страни в срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК не са депозирали писмени възражения по жалбата. В съдебно заседание чрез пълномощник оспорват жалбата.

В исковата молба са изложени следните твърдения от страните:

Ищците твърдят, че са наследници на Г.Н. Калев, починал на 24.09.1954 год. в гр. Варна, който приживе е бил собственик на нива с площ 12, 000 дка, в местност „Варна йолу” в землището на кв. Виница, община Варна, обл. Варна при описани в исковата молба граници. Твърди се, че правото на собственост е придобито от наследодателя въз основа на покупко-продажба, през 1904 година, за което е представен и крепостен акт. След смъртта на наследодателя Г. Калев, правото на собственост върху описания земеделски имот е преминало върху наследниците му, от които е отнет през 1958 год. и внесен в ТКЗС.

Твръди се още, че за имота не е подавано заявление за възстановяването му в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

С определение от 21.06.2007 год. съдът служебно е конституирал в процесуалното качество на ответник по делото Община Варна, съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, редакция ДВ, бр. 13/2007 год.

Ответникът ОС „ЗГ” – Варна не е изразил становище, а община Варна е оспорила иска в съдебно заседание.

В хода на производството, от изслушаната съдебно техническа експертиза е установено, че заявеният за възстановяване имот понастоящем представлява залесена територия и е включен в Държавния горски фонд.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд по допустимостта на иска намира следното:

Констатирано е по делото, че макар и към 1958 г. /момента на кооперирането/ имотът да е бил нива, то към настоящия момент представлява залесена територия и е част от Държавния горски фонд.

При така установените факти и съобразно приложимите правни норми, съставът намира следното:

Съобразно нормата на § 9, ал. 1 ЗВСГЗГФ правото на собственост върху гори, намиращи се в строителните граници на населените места, което не е възстановено по друг начин, на земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и на земеделски земи, включени в Държавния горски фонд, се възстановява при условията и по реда на този закон. Съобразно втората алинея на цитираната разпоредба “заявленията за възстановяване на правото на собственост върху залесени или самозалесили се земеделски земи, както и на земеделски земи, включени в държавния горски фонд, подадени пред общинската служба по земеделие по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, се считат за заявления за възстановяване на собственост върху гори и земи по реда на ал. 1”. По аналогия на горната разпоредба, по същия начин следва да се процедира и с подадените пред съда искови молби за признаване правото да се възстанови собствеността. Исковата молба е подадена при действието на § 9, ал. 1 ЗВСГЗГФ, поради което и доколкото се установи, че процесният имот, макар и да е бил земеделска земя, понастоящем е залесена територия и представлява част от ДГФ, то съответно и производството по възстановяването му следва да се разглежда по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. ВРС е дал неправилна правна квалификация на претенцията, разглеждайки я по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Настоящата инстанция не би могла да се произнесе по съществото на спора за първи път, въпреки изпълнение на задължението си по т. 17 от ТР №1/2000г. и на осн. чл. 15, ал. 2 ЗВСГЗГФ да конституира като задължителни участници в производството - регионалното управление на горите и държавното горско стопанство, тъй като ВРС не е постановил решение по предмета на спора. Горното води до недопустимост на постановения съдебен акт.

Постановеното недопустимо решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на ВРС за произнасяне по предявения иск.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 3751/28.12.2007 год., постатновено по гр. д. № 1557/2007 год. по описа на Варненски районен съд, ХХ-ти състав, с което е уважен иска на Д.К.Д.; Г.К.А.; В.Й.Т.; Т.Й.Т.; Л.Д.Н.; М.Д.П.; В.Д.К. с ЕГН **********; В.П.Н.; Г.П.Г.; М.П.Г.; П.В.А.; Ж.Х.В.; М.Г.А.; П.Г.А. и Н.Г.Д. ***, с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за приемане на установено по отношение на последните, че ищците имат право да им бъде възстановена собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на кв. „Виница" в гр. Варна, представляващ НИВА с площ от 12, 000 дка, находяща се в м. „Варна йолу", при стари граници на имота: Балаш Янев, Иван Домниев, Колю Г. и Петър Д., придобита от тях по наследяване на Г.Н. Калев, починал на 24.09.1954г., който от своя страна е придобил имота на основание договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в Крепостен акт № 918, дело № 98 6 от 27.10.1904 г. И ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по иска с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ.

Срещу решението може да бъде подадена касационна жалба до ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл. 280 ГПК /2007г./.

Председател:

Членове:1. 2.