Р Е Ш Е Н И Е

№ /09.02.2009г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и деветата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Н.

при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №393 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по отрицателен установителен иск на осн. чл. 124 ГПК /отм./ вр. чл. 300 ЗОВСРБ.

Образувано е по искова молба на Г.В.Б. срещу Министерство на отбраната, чрез поделение №32 890, гр. Бургас, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 13 907.97 лв. на ответника. Ищецът излага, че на 29.01.2003г. получил призовка за доброволно изпълнение от СИС Варна, по изп. дело №4014/2003г. за заплащане на сумата от 26 207.32 лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.10.2002г., на осн. издаден от БРС изпълнителен лист по гр. дело №2687/02г., издаден на извънсъдебно основание. Твърди, че в периода 24.02.2003г. до 02.11.2005г. изплатил сумата от 25 000 лв., от които 19 792.88 лв. главница и 5 207.12 лв. лихви. Съобразно ССЕ, назначена по изпълнителното дело, ищецът дължи общо 7 508 лв. Излага, че с искова молба, по която е образувано гр. дело №3721/07г. по описа на ВРС, 9-ти състав, е предявил като частичен иск, че не дължи сумата от 7508 лв., на осн. чл. 254 ГПК. Искът е уважен, но решението все още не било влязло в сила. В исковата молба, ищецът излага, че не дължи цялата сума от 32 508.32 лв. по следните съображения: На 27.08.1996г., сключил договор с Министерство на отбрната чрез ВМС за кадрова служба, която включва 4 г. обучение и 10 г. изпълнение на кадрова военна служба след завършване на обучението. През 2000г. завършил ВВМУ като със заповед №КВ2336 от 17.08.200г. на Министъра на отбраната бил назначен на първа офицерска длъжност във Военноморска база Бургас, поделение 26 970. На основание МЗ №901 от 16.10.2001г. и подаден рапорт от него, трудовият договор на ищеца като военнослужещ бил прекратен, считано от 04.11.2001г. Изпълнителният лист бил издаден по искане на МО за заплащане на обезщетение за разходите за издръжка, обучение и квалификация поради преждевременно прекратяване на договора за кадрова военна служба и чл. 300 ЗОВСРБ. Ищецът твърди, че разходите за издръжка, обучение и квалификация са завишени, и те не са в размер на 26 207.32 лв., а много по-малко. От друга страна, прави възражение за прихващане със сумата от 15 115 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по т.3.1. от договора за кадрова военна служба през периода 27.08.1996г. до 25.07.2000г., ведно с мораторната лихва върху всяко от вземанията, считано от настъпване на неговата изискуемост. С оглед изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае, че той не дължи на МО чрез поделение №32 890, гр. Бургас сумата от 13 907.96лв., изплатена на ответника по изп. дело №4014/2003г. СИС, ВРС, 5-ти район, представляваща обезщетение за издръжка, обучение и квалификация, дължима поради предсрочно прекратяване на договора за кадрова военна служба, след извършено прихващане между цялата дължима сума, и сумата, която МО дължи на ищеца за неизплатени възнаграждения по чл. 224, ал.2, т.2 ЗОВСРБ за звание и длъжност за периода 27.08.1996г. – 25.07.2000г. в размер на 11 196.63 лв. и обезщетение, считано от забавата до 04.11.2001г. в размер на 4 464. 57 лв. до размера на по-малкото вземане, като издаденият изпълнителен лист бъде обезсилен, и издаден обратен за присъдената сума срещу ответника. Моли за присъждане на направените съдебно - деловодни разноски. В с.з. исковата молба се поддържа чрез пълномощник.

Ответникът Министерство на отбраната на РБ оспорва иска. Излага, че същият е недопустим и неоснователен. Счита, че е недопустимо втори път да се иска прихващане, след като вече веднъж, с влязло в сила решение на ВРС, съдът е съобразил изявлението за прихващане, и същото е вече погасено. Поради което моли искът да бъде отхвърлен, а производството прекратено. В пледоарията по съществото на спора, юрисконсулт Николова моли производството да бъде прекратено, тъй като вече има влязло в сила решение, като никъде в исковата молба не е посочено, че това е частичен иск. На следващо място излага, че възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено, тъй като по отношение на претендираните суми в размер на неизплатено трудово възнаграждение за периода 27.08.1996г. – 25.07.2000г. е изтекла погасителна давност.

По отношение на възражението за недопустимост на иска, съдът съобрази следното:

По настоящото дело е представено копие от решение №437/08.02.2008г., постановено по гр. дело №3721/07г. по описа на ВРС, влязло в сила на 05.03.2008г. Видно от диспозитива на същото, е прието за установено по отношение на Министерство на отбраната, че Г.В.Б., не дължи на Министерство на отбраната сумата от 7 508 лв., представляваща неизплатен остатък от задължението, за което е издаден изпълнителен лист по гр. дело №2687/02г. на БРС, поради извършени плащания и извършено прихващане на насрещни задължения на 04.11.2001г. Видно от копието на исковата молба, по която е образувано цитираното гр. дело пред ВРС, ищецът завява, че не дължи цялата сума от 32 508.32 лв. В петитума на исковата молба моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че не дължи на МО сумата от 7508 лв., представляваща неизплатен остатък от главницата 26 207.32 лв. и лихви 6301.11 лв.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че въпреки липсата на изрично отбелязване, че искът е частичен, то с оглед изложеното в исковата молба следва да се приеме, че искът, по което има постановено решение по гр. дело №3721/07г. по описа на ВРС е частичен - за сумата от 7508 лв., представляваща неизплатената част от цялата претендирана сума.

За да се произнесе по основателността на иска, съдът съобрази следното:

От представените пред съда писмени доказателства се установява, че в полза на Министерство на отбраната на РБ, чрез поделение №32 890-гр. Бургас, е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата от 26 207.32 лв. на осн. чл. 237 и сл. ГПК, във вр. с чл. 300 от ЗОВСРБ.

Между страните няма спор, че на 27.08.1996г. между ищеца, от една страна, и вицеадмирал Хр. Контров - от друга, е подписан договор за кадрова военна служба, сключен на осн. чл. 115 , чл. 119 и чл. 120 от ЗОВС на РБ и чл. 49 от Правилника за кадрова военна служба. С цитирания договор между страните по делото са уредени въпросите, свързани със срока на кадровата военна служба, в който са включени 4 години за обучение и 10 години за изпълнение на кадрова военна служба след завършване на обучението. Подробно са регламентирани правата и задълженията на страните по този договор, както по време на самото обучение (т. III), така и по време на изпълнение на кадровата военна служба (т. IV). Предвидени са условията и причините за прекратяване на договора за кадрова военна служба (т. V), както и в т. VIII отговорността на страните по договора.

Представен като доказателство по делото е диплом за висше образование № 9909989 от 25.07.2000 г. на ищеца Б., издаден от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", гр. Варна, от който се установява, че обучението му е приключило на 25.07.2000 г. Няма спор между страните, че от 28.09.2000 г. ищецът в изпълнение на поетото по договора от 27.08.1996 г. задължение по т. II, т. 2 е назначен като “механик на група за поддържане на консервирани минни заградители в 7 дивизионен минни заградители на Военноморска база-Бургас, поделение №26970.

Със Заповед № КВ-901 от 16.10.2001 г. на Министъра на отбраната, подписана също и от Началника на Генералния щаб на Българската армия, договорът за кадрова военна служба е прекратен, като ищецът е освободен от длъжност, освободен е от кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв, считано от 04.11.2001 г. Представено по делото е и писмо, изходящо от началника на Поделение 2697,гр. Бургас, адресирано до ищеца, с което е уведомен, че с МЗ №ОХ-210/2000 г. е обявен размерът на действителните разходи за издръжка на обучаем във висшите военни училища за учебната 1997/1998 г., а също е посочен и размерът на подлежащата на възстановяване сума – 26 207.32 лв. представляваща разходи за обучение. Върху цитираното писмо - покана, е отразено, че е връчено на ищеца на 02.11.2001 г., като той се е запознал с нейното съдържание и не е възразил.

Съдът намира, че след като прекратяването на договора за кадрова военна служба е станало по искане на ищеца- в следствие на подаден рапорт за напускане, то е налице неизпълнение от негова страна на поетото с договора задължение за кадрова военна служба за срок от 10 години, поради което и дължи обезщетение за неизпълнената част от договора.

Ищецът не оспорва, че по принцип, дължи връщане на сумата, изразходвана за обучението му във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров”, гр. Варна. Спорът се свежда основно до размера на дължимото обезщетение.

В с.з. на 23.01.2009г. е изслушано заключението по назначената ССчЕ, видно от което размерът на дължимото обезщетение от ищеца за неизпълнение на договора за кадрова военна служба за 8г., 9 м. и 13 дни, е 26 207.17 лв. За да определи размерът на обезщетението, вещото лице е съобразило Заповед №ОХ-210/2000г., Заповед №ОХ-210/21.03.2003г. на МО, заповед №ОХ-40/08.01.1998г. и одобрената с последната заповед “Инструкция за определяне размера на издръжката на един обучаем във ВА “Г.С. Раковски” и военните училища на МО”, и таблиците за размерите на действителните разходи за лична издръжка и обучение на 1 обучаем, видно от които издръжката на 1 лице е 6484 лв., в т.ч. лична 1728 лв. и за обучение – 4756 лв. .

Страните не спорят, че издръжката на курсантите, обучавани във ВВМУ "Н. Й. В.", се състои от две части - "лична издръжка" и "издръжка на обучението". Няма спор и досежно факта, че за първата година и половина на обучение при неизпълнение на договора за кадрова военна служба се дължат само разходите за обучение, без тези за лична издръжка, тъй като този период на обучение се зачита за наборна военна служба.

Отговорността на кадровия военнослужещ е конкретизирана в т. VIII. А от договора за кадрова военна с;ужба, където е посочено, че когато договорът за кадрова военна служба е прекратен по желание на кадровия военнослужещ преди изтичане на предвидения в договора срок или поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", той е длъжен да възстанови разходите за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнение, които се изчисляват на база действителните такива в годината на завършване на военното училище за целия срок на неизпълнение.

Видно от представения диплом, ищцът е завършил през 2000г., следователно при определяне на обезщетението следва да се имат предвид разходите за обучение през 2000г.

По делото е представена Заповед на Министъра на отбраната на РБ №ОХ-210/21.03.2000г., относно обявяване на действителните разходи за издръжката на един обучаем във ВА “Г.С. Раковски” и военните училища към МО. С цитиратана заповед е обявена таблица за размерите. Именно тези доказателства, както и указанията на зам. Министъра на отбраната по бюджет и финанси е съобразило вещото лице при изготвяне на експертизата, поради което и съдът намира, че заключението е обективно и компетентно изготвено.

Между страните липсва спор, че е налице неизпълнение на договора от страна на ищеца за срок от 8 г., 9 месеца и 13 дни, предвид което съдът счита, че на основание чл. 300, ал. 1 от ЗОВС на РБ, въззивникът дължи обезщетение за това неизпълнение в размер на разходите за издръжка, квалификация и обучението си за последната година на обучение във ВВМУ "Н. Й. В.", пропорционално на срока на неизпълнението на договора, сключен с МО.

С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на дължимото от ишеца обзещетение за неизпълнение на договора за кадрова военна служба за 8г., 9 м. и 13 дни е 26 207.17 лв., поради което искът му за приемане за установено, че не дължи тази сума на МО следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на възражението за прихващане, съдът установи следното:

По гр. дело №3721/2007г. по описа на ВРС, ищецът е направил възражение за прихващане за сумата от 10 877.80 лв., представляваща неизплатено възнаграждение от ответника на ищеца за периода 27.08.1996г.- 25.07.2000г. Съдът, при постановяване на решението си, е приел, че тази сума, ведно с лихвата от 4237.64 лв. се дължи от ответника, като взмането е възникнало още към момента на издаване на изпълнителния лист за сумата от 26 207.32 лв. Съдът е съобразил настъпването на последиците от извършване на материално- правното прихващане, поради което е приел, че са налице факти, които изключват дължимостта на присъдената и непогасена сума.

Тъй като се касае за материално-правно изявление за прихващане, а не за процесуално-правно такова, настоящият състав намира, че производството по възражението не може да се прекрати, а същото следва да се разгледа по същество.

Пред настоящия състав ищецът се позовава на прихващане със същата сума /10 877.80 лв. главница, и 4237.64 лв. лихва/, представляваща неизплатено възнаграждение за периода 27.08.1996г. – 25.07.2000г.

Съдът намира, че вече е на лице произнасяне по възражението за прихващане, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Всъщност ищецът се позовава за втори път на същото възражение. Съдът /ВРС/ вече е съобразил насрещното вземане, поради което е уважил иска му. Сега ищецът прави отново възражение за същата сума, като иска тя да бъде приспадната още веднъж от останалата дължима сума. Така направеното искане е неоснователно и не може да бъде допуснато. Вярно е, че сумата, която претендира, че му се дължи, е била по-голяма, но ефектът от защитата чрез възражение е такъв- двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях. Ищецът би могъл да изчисли с каква сума е извършено прихващане по делото пред ВРС, и да уточно сумата по размер и период, с която иска да бъде извършено прихващане по настоящото дело. Но тъй като това не е направено, съдът се произнася по искането, така, както е формулирано, поради което счита, че втори път прихващане със същата сума не може да бъде извършено.

Предвид неоснователността на иска, и направеното в с.з. искане от ответната страна, на Министерство на отбраната следва да бъде изплатено юрисконсултско вънаграждение, което съдът определя в размер на 450 лв., на осн. чл. 7, ал.3, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.Б., ЕГН:**********,*** срещу Министерство на отбраната на РБ за признаване за установено, че Г.В.Б. не дължи на ответника Министерство на отбраната на РБ сумата от 13 907.96 лв., изплатена по изп. дело №4014/03г. по описа на СИС, ВРС, на осн. чл. 254 ГПК, като НЕ ДОПУСКА прихващане със сумата от 15 115.44 лв., представляваща неизплатено от ответника в полза на ищеца възнаграждение, за периода 27.08.1996г. – 25.07.2000г.

ОСЪЖДА Г.В.Б., ЕГН:**********,*** да ЗАПЛАТИ на Министерство на отбраната на РБ сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв. на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните с въззивна жалба пред Варненския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: