№
гр.Варна,
06.02.2009г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.С.
ЧЛЕНОВЕ: М.М.
К.В.
при участието на
секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия М.М. *** по описа на ВОС за 2008г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл.
от ГПК/отм.ДВ, бр.59/07г., в сила от 01.03.2008г,
приложим на осн.§2, ал.2 от ГПК, обн.ДВ,
бр.59/07г./. Образувано по постъпила въззивна жалба от Е.К.В., чрез процесуалния й представител адв.И.Д., против решение №3561/11. 12.2007г., постановено
по гр.д.№8137/06г. по описа на ВРС, ХХ състав, с което: 1/ е уважен предявеният от П.Г.Т. против нея иск с пр. осн. чл.108 от ЗС като е прието за установено, че ищцата е
собственик на недвижим имот, находящ се в м.”К.Я.ч.”
в землището на гр. Варна, кв.В., представляващ имот пл.№284 по ПНИ на с.о. „А.м.-част
І”, одобрен със заповед №РД-1-7706/410/25.11.2003г.,
с площ от 600 кв.м., при граници: на север-имот пл.№292, на изток-имот пл.№285,
на юг-дере, обозначено като №2081 и на запад-пътека, обозначена с №9528,
означен на приложената на л.23 от делото скица в жълт контур, придобит от нея
на основание постановена в полза на наследодателя й Г.Н.Д., п. на 25.08.2005г.,
реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение №529/ 07.07.1998г. на ПК Варна и жалбоподателката осъдена да предаде владението върху
гореописания недвижим имот; 2/ на осн. чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ е
отменен н.а.№175, том ІХ, нотар.дело №4858/94г. на
ВН; 3/ е прието за установено на осн. чл.156, ал.1, вр. чл.154,
ал.2 от ГПК/отм./, по заявеното от ищцата оспорване
на автентичността на представения от ответницата Протокол №29, съставен в хода
на проведеното на 22.02.1983г. заседание на ИК на ОНС, гр.Варна, досежно подписа, положен на документа за “Секретар на ИК на
ОНС”, гр.Варна, че документът е неавтентичен в частта
относно авторството на подписа на П.И. и на осн.
чл.156, ал.1, пр.2 от ГПК /отм./ е изключен от
доказателствата по делото; 4/ жалбоподателката е осъдена да заплати на ищцата разноски в
размер на 1 035, 35лв. на осн. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.В жалбата се излагат доводи за
неправилност на реше -нието.Претендира се неговата
отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се
разноски.
Въззиваемата П.Г.Т., чрез процесуалния си представител адв.В.В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила.Претендира присъждане на разноски.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си
молба и в уточняващите такива към нея ищцата П.Г.Т. излага,
че е единствен наследник по закон, низходяща, на Г.Н.Д., б.ж. на гр.Варна, поч. на 25.08.2005г.С решение №529/07.07.1998г. на ПК Варна
на наследодателя й е било възстановено в стари реални граници правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в
землището на гр.Варна, кв.В., м.”К.Я.ч.” с площ от 4, 196 дка.Преди
обобществяването на имота чрез внасянето му в ТКЗС през 1958г. Г.Д. се е
легитимирал като негов собственик по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№184/47г. на ВН. Възстановеният имот
включва в себе си имоти и части от имоти по КП „А.м. І част” така, както са
посочени в решението, съответно по действащия за територията ПНИ, одобрен
2003г.Изцяло в границите на възстановения имот попада ПИ №284 по ПНИ с площ от
600 кв.м., при граници: път, ПИ №292, ПИ №285, дере, означено с №2081 и пътека,
означена с №9528.Процесният имот се владее без
основание от ответницата Е.К.В.. Същата
не е придобила
собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ предвид липсата на изискуемите за това предпоставки - не й е било предоставено
право на ползване върху процесния имот, не е била
изградена сграда в имота до 01.03.1991г.Претендира ответницата да бъде осъдена
да й предаде владението върху ПИ №284 по ПНИ на СО „А.м.” с площ от 600 кв.м.
на осн. чл.108 от ЗС.
Ответницата Е.К.В. оспорва предявения иск.Твърди, че наследодателят на
ищцата не е придобил права чрез горецитираното
решение на ПК Варна, т.к. същият не се е легитимирал като собственик на имота
преди обобществяването му, както и с оглед обстоятелството, че ответницата е
придобила право на собственост върху процесния имот
по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличието на предвидените в закона предпос -тавки за това.Не оспорва
обстоятелството, че владее имота.Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдебният
състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск
с пр.осн. чл.108 от ЗС.
По активната материалноправна легитимация на въззиваемата.
Видно от представеното
удостоверение за наследници на Г.Н.Д., б.ж. на гр.Варна, поч.
на 25.08.2005г., въззиваемата е негов единс -твен наследник по закон,
низходяща.
С решение
№529/07.07.1998г. ПК Варна е възстановила на Г.Д. правото му на собственост в
стари реални /възстановими/ граници върху недвижим
имот, представляващ нива с площ от 4, 196 дка., находяща
се в землището на гр.Варна, кв.”В.”, м.”К.Я.ч.”, включва- ща в себе си имоти и
части от имоти по КП „А.м., част І” така, както са посочени в решението, един
от които имот пл.№284 с площ от 664 кв.м. Съгласно посоченото в решението,
правото на собственост на Г.Д. е било установено пред ПК Варна с 184/47г. на
ВН.
Решението е постановено
преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн.ДВ,
бр.68/99г., в сила от 30.07.1999г., поради което следва да се приеме, че същото
е такова за възстановяване право на собственост, а не за признаване, т.к.
такива са били правомощията на административния орган към датата на издаването
му, съответно, че същото би могло да има конститутивно
действие и да възстанови собствеността върху имота при наличието на предвидените
в закона предпоставки за това - наследодателят на въззиваемата
да е бил собственик на имота преди обобществяването му, който съответно е
трябвало да има земеделски характер към посочения момент, отнемането му по
някои от способите, посочени в чл.10 от ЗСПЗЗ, надлежно проведена процедура за
реституция по ЗСПЗЗ.Решението е за
възстановяване собственост в стари реални граници по см. на чл.18б, ал.2
от ППЗСПЗЗ - от СТЕ на в.л. Р.П. от 15.09.2008г. и от обясненията на в.л. в
о.с.з. се установява, че за територията, в която попада имотът, не е имало
заснемане по КП от 1956г., съответно отпреди обобществяването на имотите,
предвид което собствеността се е възстановявала от ПК в стари граници след
извършено уточняване разположението на имотите на място чрез анкета по реда на
чл.18д, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и съответно заснемане.Впоследствие е изготвен ПКП, съставляващ комбиниран план
между плана на старите имотни граници с граници на имотите преди обобществяването,
установени по реда на чл.18б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, и КП на м.”А.м.”, изготвен през
1987г.
Решението е издадено по
заявление вх.№40089/26.11.1991г., подадено в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ и от
легитимирано лице - Г.Д.. Имотът е заявен под №2 като нива в м.”К.Я.ч.” с площ
от 3 дка. Съгласно въведеното от въззиваемата
твърдение нейният наследодател е придобил собственост върху заявения за
възстановяване имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№184/47г.Видно от предста-
вения н.а. Г.Н.Д. е закупил от Н. Г. Д. описаните в акта недвижими имоти, един
от които нива, находяща се в землището на с.Царево
/предходно наименование на с.В./, м.”К.Я.ч.”, с площ от 3 дка, при граници: Юр.В., път, Дем. А. и Ив.Д. по
н.а.№7/47г., а по общинско удостоверение при сегашни съседи: Ю.Ф., Д. А. и
път.Възстановеният с реше- нието на ПК Варна имот,
съгласно изслушаните СТЕ, съставлява имот №2653 по плана на старите имотни
граници с площ от 4, 026 дка., записан в регистъра на Г.Н.Д..Граничи от юг с
имот №2652, записан на Й. Ф., от север с имот №2654, записан на М.А.Я., от
запад имот №2651, записан на Община Варна, от изток с път и имот №2655, записан
на Й Ф..Установява се идентичност на границите Й.Ф., път и И.Д., т.к. видно от
представеното удостоверение за наследници на И. И. Д., поч.1962г.,
записаната в регистъра като собственик на съседният от север имот №2654 М. А. е
негова внучка.
Предвид
така констатираното съвпадение на границите /съседи/ на възстановения имот,
установени при анкетирането и тези, посочени в н.а. №184/47г. на ВН, съдът
приема, че заявеният, съответно възстановеният имот, е идентичен с този бил
собственост на Г.Д. към момента на обобществяване, предвид което не кредитира
СТЕ в частта й, даваща заключение за липса на идентичност.Внасянето на имота в
ТКЗС се установява от представения протокол от учредителното събрание на ТКЗС,
с. В. от 08.03.1958г., между учредителите на което е бил и Г.Д.. Като член
кооператор по силата на чл.8 от ПУ на ТКЗС същият е бил длъжен да внесе
притежаваната от него земеделска земя.При констатираната разлика в площта на
заявения имот, съответно тази по н.а., и тази, измерена на място, ПК е
възстановила собственост при условията на чл.18ж, ал.3, т.2 от ППЗСПЗЗ в
действащата към датата на постановяване на решението редакция на правилника -
07.07.1998г., а именно към ДВ, бр.122/97г.От комбинирана скица към тричленната СТЕ от
29.11.2007г. на в.л.Б.Т., Ц. А. и Й.А. - л.112 от първоинстанционното
дело се установява, че в границите на възстановения имот №2653 по плана на
старите имотни граници попада изцяло процесният имот
№284 по ПНИ, одобрен 2003г., който е с площ от 675 кв.м. по план.Предвид гореустановеното съдът приема, че решение №529/07.07.1998г.
на ПК Варна легитимира въззиваемата като собственик
на ПИ №284 стига върху него да не е възникнало право на собственост по реда на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По пасивната материалноправна легитимация на въззивницата.
Въззивницата
поддържа, че е придобила собственост върху имот №284 по ПНИ, който имот,
съгласно заключението на СТЕ на в.л.Р.П. от 21.04. 2008г., е с идентични площ и
граници с имот пл.№284 по КП за територията от 1987г., по реда на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Представен е к.н.а.№175/94г. на ВН, с който Е.К. Вълкова е призната за
собственик на място с пространство от 600 кв.м. ид.ч.
от място, цялото с площ от 1104 кв.м., находящо се в
гр.Варна, м.”Б. ч.”, при граници /съседи/: А. Г., С. Д., път и гора.
Нормите на §4а и §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ дават възможност на бившите ползватели
/бивши, т.к. правото на ползване, ако такова е било предоставено, се прекратява
с влизане в сила на изменението на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн.
ДВ, бр.28/92г./ да придобият право на собственост върху имотите, били им
представени за ползване, при наличието на кумулативно дадени в закона
предпоставки.Конкретно в хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на която се
позовава въззивницата, доколкото имотът се намира на
по-малко от
Представен е протокол №29/22.02.1983г.
от заседанието на ИК на ОНС Варна, на което е било взето решение 541-3-3 за
одобряване списъка на лицата /общо 302/, на които се предоставя право на
ползване по реда на ПМС №11/82г.Протоколът е подписан от председателя -Хр.Т. и секретаря - Пл.И. на ИК на ОНС, като подписът за
„секретар” е със запетая.От изслушаните СГЕ пред ВРС и ВОС се установява, че
подписът за секретар, поставен със запетая, не принадлежи на П. И., заемал
длъжността секретар, а принадлежи на П.П., заемал длъжността първи зам.
председател на ОНС Варна.Решението на ИК на ОНС Варна е адм.акт
на колективен орган.Фактът, че протоколът е подписан от председателя и от
първия зам.председател на ИК на ОНС, удостоверява обстоятелството, че заседание
на ИК на ОНС е проведено при необходимия кворум, съответно са взети обективираните в протокола решения.
В
представения списък, съдържащ официално удостоверяване на факта, че това е
списъкът към протокол №29/22.02.1983г. от заседанието на ИК на ОНС Варна,
фигурира въззивницата Е.К.В. с предоставено право на
ползване върху имот с площ от 0, 8 дка в м.”Б. ч.”, при граници /съседи/: А. Г.,
С.Д., път, гора.От заключенията на изслушаните пред ВРС единична и тричленна
СТЕ и от обясненията на в.л. в о.с.з. се установява, че м.”Б. ч.” и м. „К.Я.ч.”
са съседни местности, на места се припокриват.Няма картов
материал, на които да са обозначени точните граници на местностите. Съгласно
същите обяснения за територията, в която попада процесният
имот, в удостоверенията, които са издавани за предоставено право на ползване, е
била посочвана местност „Б.ч.”.От СТЕ на в.л. Р.П. от 21.04. 2008г. се
установява, че имот пл.№284 по КП на м.”А.м.”, изготвен 1987г., е записан в
разписния лист към плана на Е.К.В.. Видно от скицата към СТЕ от
21.04.2008г.-л.54 от делото имотът граничи с имот пл.№285, записан на С.К.Д., с
имот пл.№292-Т. М., с път и с дере.Видно от същата скица А. Г. е записан като
собственик на имот пл.№282, който се намира южно от процесния
имот през пътя, съответно не граничи с него.До имота на А.Г. попада имот
пл.№283, който е без име в разписния лист и с площ то 1004 кв.м.Съдът приема,
че предоставеният за ползване имот с решението на ИК на ОНС Варна съставлява
имот пл.№284.Налице е съвпадение на три от границите – С. Д., път и дере /гора
в списъка-за територията, попадаща югозападно от имота е обозначено на КП от
1987г. „озеленяване”/. Определящи се границите, а не площта, посочена в
списъка-800кв.м.Факт е, че към момента на предоставяне на правото на
ползване-1983г. не е бил изготвен, съответно действащ КП за територията с точно
обозначаване границите на имотите и установяване на площите им.
Предвид гореустановеното съдът приема, че на Е.В. е било
предоставено право на ползване върху процесния имот
по реда на един от нормативните актовете, посочени в §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Втората
предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно наличието на сграда, построена в
имота до 01.03.1991г., също се установява.Видно от заключението на СТЕ на
в.л.Р.П. от 21.04.2008г. е, че по КП от 1987г. в имота е заснета масивна
жилищна сграда с площ от 34, 80 кв.м., измерена по план, т.е. следва да се
приеме, че сградата е била налична към 1987г.От показанията на св.Р.А. и св.Й.Д.,
изслушани пред ВОС, кредитирани като базирани на лични впечатления, се
установява, че сградата в имота на Е.В. е строена преди 1987г.Представлява маза
с плоча и отгоре две стаи, впоследствие е направена тераса със стълбище,
сградата е електрифицирана.Видно от представения оценителен протокол
№136/14.09. 1993г, изготвен от комисия при кметство „В.”, Община Варна, и две
вносни бележки от 06.01.1994г. определената оценка на земята в протокола е била
изплатена в законоустановения срок.Горното се установява и от издаденото
удостоверение от Община Варна, кметство „Ч.”.В цитирания протокол е посочено,
че в имота има изградена сграда с площ от 21 кв.м.
Предвид
установяване на кумулативно предвидените в закона предпоставки за придобиване право на собственост по
реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът приема, че въззивницата
е придобила собственост.С оглед нормата на §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ същата е
могла да придобие собственост до размера от 600 кв.м.Доколкото целият ПИ №284 е
с площ от 675 кв.м. по ПНИ и няма данни въззивницата
да е изкупила впоследствие по реда на §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над
600кв.м. до действителната площ на имота 675 кв.м., т.е. 75 кв.м., съдът
приема, че същата се легитимира като собственик на 600/675 кв.м. ид.ч. от целия имот.Представена е заповед
№0174/30.11.2006г. на зам.кмета на Община Варна за определяне на оценката на
посочените 75 кв.м. в размер на 315 лв., но по делото не са представени
доказателства, че същата е влязла в сила и, че въз основа на нея е било
извършено заплащане стойността на останалите 75 кв.м.
С оглед
горното и следва да се приеме, че предявеният ревандикационен
иск е основателен за 75/675 кв.м. ид.ч. от ПИ №284,
целият с площ от 675 кв.м., т.к. въззивницата не се
легитимира като техен собственик, и съответно е неоснователен за частта от
600/675 кв.м. ид.ч.Решението на ВРС в частта му, в
която искът е уважен за 75/675 кв.м. ид.ч. от ПИ
№284, следва да бъде оставено в сила, а в частта, с която искът е уважен за
600/675 кв.м. ид.ч. следва да бъде отменено и вместо
него постанови друго, с което искът до този размер се отхвърли.Решението следва
да бъде отменено и в частта му, с която по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ е бил отменен к.н.а.№175/94г. на ВН, удостоверяващ
правата на въззивницата върху 600 кв.м. ид.ч. от имота, в който размер и същата се легитимира като
собственик.
С обжалваното
решение ВРС в диспозитива си е признал за установено,
че протокол №29/22.02.1983г. от проведеното заседание на ИК на ОНС Варна е неавтентичен документ в частта му относно подписа, положен
за „секретар- Пламен Иванов”.В о.с.з. на 18.10.2007г. по искане на ищцата първоинстан- ционният съд е
открил производство в срока и реда на чл.154 от ГПК /отм./
по оспорване автентичността на документа относно подписа, положен за „секретар”
от Пламен Иванов.Ищцата е твърдяла, че документът не е под- писан от П.Иванов,
като последното обстоятелство безспорно се установява от изслушаната СГЕ от
07.11.2007г. на в.л.Е.А..Както се изложи, обаче подписът, положен за секретар,
е със запетая, т.е. самият документ не сочи, че това е подписът на Пламен
Иванов, заемал длъжността „секретар” на ИК на ОНС Варна, а удостоверява, че
това е подписът на трето лице /пред въззивната
инстанция се установи, че подписът е положен от П.П. -първи зам.председател на
ИК на ОНС/.Независимо от горното констатациите си по чл.156 от ГПК /отм./ първоинстанционният съд е
следвало да направи в мотивите на решението си - чл.156, ал.2 от ГПК /отм./, без произнасяне в диспозитива
на същото.Производството по чл.154 от ГПК /отм./ има
за предмет факта на истинността на документа и изводът на съда ще се отнася до
неговата доказателствена стойност и годността му да бъде използван като
доказателствено средство в процеса, съответно се цели изключването на документа
от доказателствения материал.Произнасянето на съда в диспозитива
по предприетото оспорване по чл.154 от ГПК /отм./ е
недопустимо, предвид което решението в тази му част следва да бъде обезсилено.
Страните са
направили искания за присъждане на разноски.На осн.
чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ искането на въззиваемата е основателно досежно
уваже- ната част от
исковата й претенция.Представила е доказателства за следните направени такива
пред първа и въззивна инстанция: 65, 35 лв., представ -ляващи д.т. за
предявяване на иска; 290лв., представляващи възнаграждения за в.л. и 1800лв. адв.възнаграждение/ 800лв. за първа инстанция и 1000лв. за въззивна инстанция за един адвокат/ или общо сумата от 2
155, 35лв. Съразмерно на основателната част от исковата претенция е сумата от
239, 48лв., която въззивницата следва да бъде осъдена
да й заплати.Доколкото ВРС е присъдил разноски на ищцата в размер на 1035,
35лв., следва решението му в частта за разноските да бъде отменено за разликата
над общо дължимите 239, 48лв. до 1035, 35лв., а оставено в сила за частта от
239, 48лв. Въззивницата е представила доказателства
за направени разноски пред ВРС и ВОС, като следва: 32, 50лв.-д.т. за въззивно обжалване, възнаграждения за в.л. в размер на
280лв. и адв.възнаграждение в размер на 500лв. /възнагра- ждение за един адвокат/
или общо направените разноски пред двете инстанции са в размер на 812,
50лв.Съразмерно на неоснователната част от исковата претенция е сумата от 722,
22лв., която следва да й бъде присъдена.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№3561/11.12.2007г., постановено по гр.д.№8137/06г. по описа на ВРС, ХХ състав, в частите му, с които: 1/ е уважен предявеният от П.Г.Т.
против Е.К.В. иск с пр. осн. чл.108 от ЗС в частта
му, с която е прието за установено, че ищцата е собственик на следния недвижим
имот, находящ се в м.”К.Я.ч.” в землището на гр.
Варна, кв.В., представляващ 600/675
кв.м. ид.ч. имот пл.№284 по ПНИ на с.о. „А.м.-част
І”, одобрен със заповед №РД-1-7706/410/25.11.2003г.,
при граници на целия имот: на север-имот пл.№292, на изток-имот пл.№285, на
юг-дере, обозначено като №2081 и на запад-пътека, обозначена с №9528, означен
на приложената на л.23 от делото скица в жълт контур, придобит от нея на
основание постановена в полза на наследодателя й Г.Н.Д., п. на 25.08.2005г.,
реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение №529/07.07.1998г. на ПК Варна и жалбоподателката осъдена да предаде владението върху
гореописания недвижим имот; 2/ на осн. чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ е
отменен н.а.№175, том ІХ, нотар.дело №4858/94г. на
ВН; 3/ Е.К.В. е осъдена да заплати
на П.Г.Т. сумата, представляваща разликата
над 239, 48лв. до 1 035, 35лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.Г.Т. с ЕГН ********** ***,
ул.”Пеньо Пенев”№11 против Е.К.В. с ЕГН ********** *** за осъждане на
ответницата да й предаде владението върху следния недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, кв.В., СО „А.м.”,
съставляващ: 600/675 кв.м. ид.ч. от ПИ №284 по ПНИ на СО „А.м.”, целият с площ от 675 кв.м., при граници: ПИ №292, ПИ №285, дере и пътека, твърдян,
че е придобит от ищцата чрез наследствено правоприемство
от Г.Н.Д., б.ж.
на гр. Варна, поч. на 25.08.2005г., а от
наследодателят й чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение №529/07.07. 1998г.
на ПК Варна, на осн. чл.108 от ЗС.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №3561/11.12.2007г.,
постановено по гр.д. №8137/06г. по описа на ВРС, ХХ състав, в частите му, с които е: 1/
е уважен предявеният от П.Г.Т. против Е.К.В.
иск с пр. осн. чл.108 от ЗС в частта му, която е
прието за установено, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, находящ се в м.”К.Я.ч.” в землището на гр. Варна, кв.В.,
представляващ 75/675 кв.м. ид.ч. имот пл.№284 по ПНИ на с.о. „А.м.-част І”,
одобрен със заповед №РД-1-7706/410/25.11.2003г., при
граници на целия имот: на север-имот пл.№292, на изток-имот пл.№285, на
юг-дере, обозначено като №2081 и на запад-пътека, обозначена с №9528, означен
на приложената на л.23 от делото скица в жълт контур, придобит от нея на
основание постановена в полза на наследодателя й Г.Н.Д., п. на 25.08.2005г., реституция
по реда на ЗСПЗЗ с решение №529/07.07.1998г. на ПК Варна и Е.К. В. осъдена да
предаде владението върху горео- писания недвижим
имот; 2/ Е.К.В. е осъдена да заплати
на П.Г.Т. сумата от 239, 48лв., съставляваща съдебно -деловодни разноски, на осн. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./
ОБЕЗСИЛВА решение
№3561/11.12.2007г., постановено по гр.д. №8137/ 06г. по описа на ВРС, ХХ състав,
в частта му, с която е прието за установено
на осн. чл.156, ал.1, вр.
чл.154, ал.2 от ГПК/отм./, по заявеното от ищцата
оспорване на автентичността на представения от ответницата Протокол №29,
съставен в хода на проведеното на 22.02.1983г. заседание на ИК на ОНС,
гр.Варна, досежно подписа, положен на документа за
“Секретар на ИК на ОНС”, гр.Варна, че документът е неавтентичен
в частта относно авторството на подписа на Пламен Иванов.
ОСЪЖДА П.Г.Т. с ЕГН ********** ***, ул.”П.П.”№11
да заплати на Е.К.В. с ЕГН ********** *** сумата от 722, 22 лв., представляваща
съдебно - деловодни разноски, направени пред първа и въззивна
инстанция, съразмерно на неоснователната част от исковата претенция, на осн. чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: