Р Е Ш Е Н И Е

№………../…………….2009 год., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

К.И.

при секретаря С.Т., разгледа докладваното от съдията К. И. Гр.д. № 801/2007 год. по описа на ВОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК/отм./.

Образувано е по въззивна жалба на В.Н.Ж. ЕГН **********,***, ул. "Александър Кръстев" № 12 и Т.Й.Т., ЕГН **********,***, ул. "Александър Кръстев" № 10, подадена чрез пълномощника им адв. Д.Г. *** срещу Решение № 95/09.01.2007 год. по гр. д. № 4584/2005 год. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивниците–ищци срещу Р.М.Ж., ЕГН **********,***, Е.Ж.С., ЕГН **********,***, Д.Ж.Д., ЕГН **********,*** и Ц.Г.Д., ЕГН **********,*** ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот, съставляващ реална част с площ от 351 кв. м. от ПИ № 177 по КП на местност "Виница-север", гр. Варна, целият с площ от 800 кв. м., при граници на реалната част: ПИ № 176, ПИ № 174, ПИ № 178 и останалата част от ПИ № 177, твърдяна като придобита от ищците, както следва: от В.Н.Ж. - по силата на наследствено правоприемство от Парашкева Йовева Кълчиклиева, б. ж. на гр. Варна, поч. на 11.02.1995 г., а от наследодателката й - чрез земеделска реституция с решение № 238/15.07.1994 г. на ПК - Варна, а от Т.Й.Т. - по земеделска реституция с решение № 238/15.07.1994 г. на ПК – Варна.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като оплакванията се свеждат до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е достигнал до неверен извод, че ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация на собственици на спорния имот. Сочи се още, че ответниците не са могли да изкупят земята, тъй като на наследодателя им Жечко Д.Ж. не му е било предоставено право на ползване върху процесния имот. По делото не били ангажирани доказателства, установяващи, че именно процесният имот е бил предоставен за ползване на наследодателя на ответниците. Представения по делото протокол № 20/04.11.1968 год. на ИК на ОНС – Варна и списък към него, в който фигурирал и наследодателя на ответниците, установявал че на последния било предоставено ползване върху земя, без да са описани местност и граници, от което не можело да се направи извода, че именно процесния имот е предоставен за ползване на Жечко Ж., доколкото решението на ИК на ОНС – Варна е правопораждащия правото на ползване акт. От това пък следва, че не е налице правопораждащ правото на ползване върху процесния имот акт, поради което и ползвателят, респ. неговите наследници не биха могли да се ползват от разпоредбите на § 4 и следващите от ЗСПЗЗ.

Твърди се още, че ответниците не са имали право да изкупят земята, тъй като оценката е одобрена от материално некомпетентно лице – „кметски наместник”, каквато правна фигура законът не предвиждал към момента на одобряване на оценката. Освен това в имота не е била построена сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в установения в закона срок.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявения иск да бъде уважен.

В съдебно заседание въззивниците чрез пълномощника си поддържат жалбата.

В срока по чл. 201 от ГПК /отм./ от въззиваемите не са постъпили възражения.

В съдебно заседание въззиваемите Р.М.Ж.; Е.Ж.С.; Д.Ж.Д. и Ц.Г.Д., чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата.

Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата си молба ищците В.Н.Ж. и Т.Й.Т. твърдят, че с Решение № 238/15.07.1994 год. на ПК- Варна, в качеството им на наследници на Йови Т. Кълчиклиев им е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими / стари реални граници върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, землище кв. Виница, в местността „Кара-али” с площ от 7, 650 дка, съставляващ имот № 7858 по КП на местността от 1956 година. Реституираният имот попада в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, за който няма одобрен план на новообразуваните имоти. Излага се, че в границите на възстановения имот попада реална част от имот № 177 по КП на местност "Виница-север" с площ от 351 кв. м. Ищците твърдят, че описаната реална част от процесния недвижим имот се владее от ответниците Р.М.Ж., Е.Ж.С., Д.Ж.Д. и Ц.Г.Д. без правно основание. За ответниците не са били налице предпоставките за изкупуване на имота – на техния наследодател не е било предоставено право на ползване съгласно изискванията на закона, не е нлице правопораждащия правото на ползване факт, за да могат наследниците му да се позлват от възможността, предвидена в § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че в имота не е била изградена сграда към 01.03.1991 г., както и не са налице изискванията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху незастроени имоти. С протоколно определение от 23.06.2006 г. е допуснато изменение в обстоятелствената част на иска по реда на чл. 116 от ГПК /отм./, като ищцата В.Н.Ж. твърди, че е собственик на процесната реална част от имот № 177 по КП на местност "Виница-север", община Варна по силата на осъществено наследствено правоприемство от Парашкева Йовева Кълчиклиева, а наследодателката й – по реституция с Решение № 238/15.07.1994 г. на ПК – Варна.

Отправеното до съда искане е ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху процесната реална част с площ от 351 кв. м. от ПИ № 177 по КП на местност "Виница-север", гр. Варна, при граници на претендираната реална част: ПИ № 176; ПИ № 174; ПИ № 178 и останалата част от ПИ № 177. Претендират и присъждане на разноски.

Ответниците Р.М.Ж., Е.Ж.С., чрез процесуален представител, оспорват иска, като твърдят, че владеят имота на правно основание, тъй като на наследодателя им е предоставен имота за ползване по силата на ПМС № 21/1963 г., в имота има и изградена постройка преди 01.03.1991 г. и същият е заплатен на бившите собственици чрез общината по предвидения в закона ред. Оспорват също и материалната легитимация на ищците, като твърдят, че наследодателя им Йови Т. Кълчиклиев не е бил собственик към момента на обобществяването му на реституирания с решението № 238/15.07.1994 год. на ПК – Варна имот. Претендират направените по делото разноски.

Ответниците Д.Ж.Д. и Ц.Г.Д., чрез процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват материалноправната легитимация на общия наследодател на ищците Йови Т. Кълчиклиев като собственик на възстановения имот преди кооперирането му. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

От представените удостоверения за наследници /л. 10-11 от делото на ВРС/ се установява, че ищците В.Н.Ж. и Т.Й.Т. са наследници по закон на Йови Т. ***, починал на 31.12.1978 г., като В.Н.Ж. е наследник на дъщерята на общия наследодател Парашкева Йовева Кълчиклиева, б. ж. на гр. Варна, починала на 11.02.1995 г., т. е., след постановяване и влизане в сила на решението на ПК – Варна.

С Решение № 238/15.07.1994 г. на ПК–Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на Йови Т. Кълчиклиев в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива, с площ от 7, 650 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. "Виница", гр. Варна, местност "Кара али", представляваща имот № 7858 по КП от 1956 г. В решението е посочено, че по КП на м. „Виница – север” от 1987 год. възстановеният имот включва части от различни имоти, включително и част от имот с пл. № 177. Решението е действително, издадено е от надлежен орган и по законоустановения за това ред. Решението на ПК е постановено през 1994 година, преди измененията на чл. 14 от ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 68/1999 година /а също и преди създаването на § 4з, ал. 2 и на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ/, когато правото на собственост се е възстановявало с факта на влизането му в сила, поради което и същото се ползва с присъщия му конститутивно-вещен ефект относно правото на собственост върху възстановения имот.

От заключението на вещото лице от 12.10.2006 год., изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните и от изявленията му в съдебно заседание, се установява, че част от имот № 177 по КП "Виница-север" с площ от 351 кв. м., представлява част от бивш имот № 7858 по КП "Крайбрежието" от 1956 г. Установява се още, че бившия имот с № 7858 по КП "Крайбрежието" от 1956 г. в комбинирания план на м. „Виница – север” е отразен като имот с № 432, с установен собственик - по данни от регистъра към плана - Йови Т. Кълчиклиев. В комбинирания план стар имот № 432 е с граници и съседи: имот № 438 – П. Георгиев Панайотов; имот № 437 – Димитър Георгиев Панайотов; имот № 433 – Дойчо Андонов И. и имот № 431 – Мария Василева Н..

Ответниците са оспорили материалноправната легитимация на общия наследодател на ищците като собственик на процесния имот преди кооперирането му, поради което и в производството по иск за собственост в тежест на ищците е да докажат чрез пряко и пълно доказване, че техния наследодател е придобил собствеността върху имота по някой от способите по чл. 77 от ЗС преди внасянето на земята в ТКЗС, тъй като решение № 238/15.07.1994 г. на ПК – Варна, от който ищците черпят, е непротивопоставимо на ответниците.

От представените във въззивната инстанция доказателства – нот. акт № 157/10.11.1937 год. /л. 47 от делото/ и записка № 58/10.11.1937 год. за вписване на цитирания нотариален акт се установява, че наследодателят на ищците Йови Т., вписан в горните документи като Янулов, е купил недвижим имот – нива от 7, 900 дка /79 ара/, в с. Царево, Варненско землище, в местността „Кара али” при граници на имота: Георги Панайотов; Никола Д.; Васил П. и Дойчо Андонов.

От удостоверение № 1564/09.06.2006 год. изд. от ОС „ЗГ” – Варна, е видно, че по комбинирания план на СО „Виница север”, в селищното образувание се включва и местност „Кара али” /понастоящем „Розмарин”/. Установява се още, че имоти с № № 7858; 7857; 7852; 7851 и 7859 по КП от 1956 год. са идентични с имоти с планоснимачни номера от комбинирания план на с. о. „Виница север” както следва: имот с 7858 е идентичен с имот № 432; имот с № 7857 е идентичен с имоти № № 437 и 438, записани на наследниците на Димитър Георгиев Панайотов и П. Георгиев Панайотов; имот с № 7859 е идентичен с имот № 431, записан на наследниците на Мария Василева Н..

От удостоверение за наследници /л. 59 от въззивното дело/ е видно, че Мария Василева Н. е наследник на Васил П. Ойнаков, а от представеното копие от ЛРК на П. Георгиев Панайотов е видно, че същият е с родители Георги Панайотов Панайотов и Д. Г..

От заключението на изслушаната във въззивната инстанция съдебно техническа експертиза, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че имотът, описан в нотариален акт № 157/1937 год. е идентичен с имота, описан в решението № 238/15.07.1994 год. на ПК – Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Йови Т. Кълчиклиев в стари реални граници върху НИВА с площ от 7, 650 дка, находящ се в терен по § 4 на Виница, м. „Кара али”, съставляващ имот с пл. № 7858 по КП от 1956 год. при граници и съседи: имот с пл. № 7857; 6490; 7859; път и имот с пл. № 7851. Вещото лице е установило идентичността на имота по нот. акт № 157/1937 год. с възстановения с решението № 238/15.07.1994 год. на ПК – Варна имот, въз основа на местонахождение и три съвпадащи си граници. За да достигне до този извод, вещото лице е съобразило, че имотът по нот. акт № 157/1937 година с площ от 7,900 дка, е със съъседи: Георги Панайотов; Никола Д.; Васил П. и Дойчо Андонов, а съгласно удостоверенията за наследници, представени по делото Мария Василева /посочена като съсед на имот № 432 по комбинирания план/ е наследник на Васил П.; П. Георгиев Панайотов /посочен като съсед на имот № 432 по комбинирания план/ е син на Георги Панайотов, а третият съсед е Дойчо Андонов, описан и като съсед на имота по нот. акт № 157/1937 год.

Съдът кредитира заключението на вещото лице изцяло, тъй като същото е компетенто изготвено и е в съответствие и с представените по делото писмени доказателства.

Видно от решението на поземлената комисия, с което е възстановена собствеността върху спорната земеделска земя, в него, като основание по силата на което наследодателят на ищците е бил собственик на възстановения имот, е вписано „Нотариален акт № 58, том VІІ - 1937 год.”. Установено е от доказателствата, обсъдени по – горе, че под този номер фигурира записката за вписване /която съгласно чл. 1 от отменения Закон за привилегиите и ипотеките представлява извлечение от акта, с който се прехвърля собственост или се учредява вещно право върху недвижим имот и съдържа всички съществени клаузи на акта – предмет, страни, описание на имота – чл. 3 и чл. 34 от ЗПИ – отм./, с която е вписан нотариален акт № 157/10.11.1937 год., том ІХ, рег. 8049, дело № 1593/1937 год. на Варненския нотариус, с който акт е оформена продажбата. Установено е още, че е налице идентичност между притежавания преди кооперирането от наследодателя на ищците имот, описан в нотариален акт № 157/1937 год., с имота, правото на собственост върху който е възстановено в стари реални граници с решението № 238/15.07.1994 год. на ПК – Варна, а именно - НИВА с площ от 7, 650 дка, находящ се в терен по § 4 на Виница, м. „Кара али”, съставляващ имот с пл. № 7858 по КП от 1956 год. при граници и съседи: имот с пл. № 7857; 6490; 7859; път и имот с пл. № 7851, койот имот е идентичен с имот № 432 по комбинирания план на местността. Установено е още, че процесната реална част от 351 кв. м. от ПИ № 177 по КП на местност "Виница-север", гр. Варна, целият с площ от 800 кв. м., попада в границите на възстановения на ищците имот от 7, 650 дка.

Въз основа на горното съдът приема, че правото на собственост на наследодателя на двамата ищци върху имота, притежаван преди коперирането му, е безспорно установена спрямо ответниците, както и идентичността му с този по реституционното решение на ПК – Варна. Обстоятелството, че в разписния лист /списък/ към КП на „Крайбрежието” от 1956 година /л. 121 от гр. д. № 4584/2005 год. на ВРС/ като собственик на имот № 7858 е вписана Кукуши Шинакиева не опровергава горния извод, тъй като вписването в разписния лист към КП на едно лице като собственик на определен имот не го прави такъв. На следващо място видно от разписния лист в него не е посочено основанието, на което Шинакиева е вписана като собственик на имот № 7858 по КП от 1956 година, което евентуално би било индиция, че вписаното лице е собственик на имота. Въз основа на изложеното съдът намира възраженията на ответниците в тази насока за неоснователни.

По горните съобажения съдът намира за доказана първата материалноправна предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС, а именно, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот – реална част с площ от 351 кв. м. от ПИ № 177 по КП на местност "Виница-север", гр. Варна, целият с площ от 800 кв. м., при граници на реалната част: ПИ № 176, ПИ № 174, ПИ № 178, на твърдяното в исковата молба придобивно основание.

Не е спорно че ответниците осъществяват фактическа власт върху целия имот с пл. № 177 с площ от 800 кв. м. по КП на м. "Виница-север", гр. Варна.

При това положение, в тежест на ответниците е да установят, че осъществяват фактическа власт върху процесния имот на основание, което да е противопоставимо на ищците. Ответниците Р.М.Ж., Е.Ж.С. и Д.Ж.Д. са възразили, че упражняват фактическа власт върху имота на основание, което е противопоставимо на ищците, тъй като валидно са реализирали правата си по § 4 а от ЗСПЗЗ и са заплатили земята в законоустановения срок, в качеството си на наследници на Жечко Д.Ж., а ответницата Ц.Г.Д. - като съпруга Д.Ж.Д. и възмездно придобиване през време на брака й с последния.

Видно от удостоверение за наследници на л. 31 от първоинстанционното дело, ответниците Р.М.Ж., Е.Ж.С. и Д.Ж.Д. са наследници по закон на Жечко Д. ***, починал на 27.04.1986 год. Ответницата Ц.Г.Д. е съпруга на Д.Ж.Д..

От представената по делото преписка по закупуването на имот № 177 по КП на м. „Виница – север”, гр. Варна, се установява, че съгласно оценителен протокол № 93/01.10.1993 год. е извършена оценка на предоставена за ползване земя, последната е одобрена от кметския наместник на кметство Виница, община Варна. Стойността на земята /за площ от 600 кв. м./ е заплатена с вносна бележка по сметка на Кметство Виница в ТБ “Експресбанк”.

Видно от съдържащите се преписката по закупуването на земята документи, Жечко Ж. е заплатил и такса от 100 лева за регистрация на строеж по чл. 303б, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./, вр. § 3 от ПР на ЗТСУ /отм./.

С нотариален акт № 153/13.10.1994 год., том ХХХІV, дело № 15674/1994 год. на ВнН, наследниците на Жечко Д.Ж. - Р.М.Ж., Е.Ж.С. и Д.Ж.Д. са признати за собственици, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600/800 ид. ч. от място, находящо се в местността „Розмарин” в землището на гр. Варна, цялото от 800 кв. м. съставляващо имот пл. № 177 по КП на местност "Виница-север" при граници: път; Александър Колев; Пеньо Арабаджиев.

По делото е спорно предоставено ли е право на ползване на наследодателя на първите трима ответници Жечко Д. ***. понастоящем съставляващ имот с пл. № 177 по КП на м. „Виница – север”, част от който е и спорната площ от 351 кв. м.:

Съгласно препис-извлечение № 3418/22.09.1969 г., издадено от ОНС – Варна, въз основа на 21-во Постановление на МС от 31.01.1963 год. и Протокол № 20, Решение № 4 от 04.11.1968 год на Изпълнителния комитет на ОНС–Варна, на Жечко Д.Ж. се възлага безвъзмездно за вечно ползване пустееща земя, а именно: място в землището на с. Виница, местност "Над село", с площ от 0, 800 дка, при граници: Пеню Арабаджиев; Александър Колев и път. В обсъждания документ е посочено още, че ползвателят се задължава в срок от две години от датата на получаването на земята да я разработи и лично стопанисва. Ж. от своя страна е декларирал, че е получил, описаната в документа и предоставена му за ползване земя, като се е подписал за „получил земята”.

Видно от Протокол № 20, Решение № 4 от 04.11.1968 год. на Изпълнителния комитет на ОНС – Варна, в т. 4 – „текущи”, са разисквани въпроси относно утвърждаване на протокол на ИК на ГОНС – Варна за раздаване на пустеещи земи по 21-во Постановление на ЦК на БКП и МС, като е взето решение /№ 4-VІІІ/, с което е одобрен Протокол № 59 от 21.08.1968 год. решение № 32 на ИК на ГОНС – Варна за раздаване на пустеещи земи по реда на 21 Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.03.1963 год. в размер на 379, 64 дка на 509 работници и служители съгласно приложени Списъци № 1 и 3.

Видно от препис извлечение от приложения към Протокол № 20, Решение № 4.VІІІ от 04.11.1968 година „Списък № 1 на работници и служители, предложени от предприятия и учреждения от гр. Варна да получат парцели по реда на ПМС № 21/1963 год.”, под № 219 е вписано името на Жечо Д.Ж., месторабота „ДАП”, размер на земята „0,7”. Обсъжданият Списък № 1, видно и от наименованието му съдържа имената на служители и работници, които са предложени да получат парцели по реда на ПМС № 21/1963 година, но от същия не се установява, че на наследодателя на първите трима ответници е предоставено право на ползване и то върху върху имота, индивидуализиран с местност и граници, описан в препис-извлечение № 3418/22.09.1969 г., изд. от ОНС – Варна, а именно: място в землището на с. Виница, в местност „Над село” с площ от 0, 800 дка, при граници: Пеню Арабаджиев; Александър Колев и път. Съгласно писмо изх. № 249/28.07.2006 год. от Директора на ТД „ Държавен архив” Варна, представения Списък № 1, коментиран по–горе е списъкът-приложение към решението № 4-VІІІ/04.11.1968 год. взето по протокол № 20/04.11.1968 год. на ИК на ОНС – Варна.

От заключението на допуснатата, с оглед предприетото оспорване на автентичността на документа „препис-извлечение № 3418/22.09.1969 г.” съдебно-почеркова експертиза от 27.09.2006 год. се установява, че подписът, положен под "Зам. Председател на ИК на ОНС" е изпълнен от Ганка Атанасова Къдрева, която е изпълнявала длъжността "Заместник Предеседател на ИК на ОНС - Варна" в този период. С оглед горното съдът приема, че документът е автентичен.

Доколкото ищците са твърдяли, че на наследодателя на първите трима ответници не е предоставено право на ползване върху имот, идентичен с процесния, макар да не е открито нарочно производство по реда на чл. 154 ГПК съдът приема, че са оспорили верността на съдържанието на Препис-извлечение № 3418/22.09.1969 г. Преписът- извлечение е официален свидетелствуващ документ, който сам по себе си не е правопораждащ правото на ползване акт. Правопораждащият правото на ползване факт е решението на ИК на ОНС, а преписа- извлечение само удостоверява, че такова право е било предоставено с Протокол № 20, Решение № 4 от 04.11.1968 год. на Изпълнителния комитет на ОНС – Варна. От съдържанието на последния, както и от приложения към него Списък № 1 на работници и служители, предложени от предприятия и учреждения от гр. Варна да получат парцели по реда на ПМС № 21/1963 год. не се установява на наследодателя на ищците, фигуриращ под № 219 в списъка, да му е било изобщо предоставено право на ползване, тъй като този списък не съдържа данни за лица на които такова право е предоставено. По делото липсва представен Протокол № 59/21.08.1968 год., съответно и списъците към него, одобрени с решение № 4-VІІІ/04.11.1968 год., по протокол № 20 на ИК на ОНС – Варна. На следващо място от Списък № 1 към Протокол № 20, Решение № 4-VІІІ от 04.11.1968 год. на Изпълнителния комитет на ОНС – Варна не е видно в коя местност и при какви граници е получил имот /пустееща земя/ Жечко Д.Ж.. Посоченият съгласно Списък № 1 на лицата към протокол № 20, имот под № 219 – на Жечо Д.Ж. е с площ от 0, 7 дка, която е различна от площта на имота по препис –извлечението № 3418/22.09.1969 год.

При това положение съдът приема, че препис–извлечение № 3418/22.09.1969 год. е неистински, неверен документ, от което следва извода, че на наследодателя на първите трима ответници Жечко Д.Ж. не е предоставено право на ползване върху описания в него имот. Поради това и същите не са могли да изкупят по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ 600 кв. м. от имот с пл. № 177 по КП на м. „Виница – север”, целият с площ от 800 кв. м.

Поради изложеното съдът приема, че ответниците Р.М.Ж., Е.Ж.С., Д.Ж.Д. не са установили чрез главно и пълно доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест наличието на първата от предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – валидно предоставено право на ползване на наследодателя им Жечко Д.Ж., а оттам и транформация на предоставено право на ползуване в право на собственост по реда и при условията на Параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.

Това, без да бъдат обсъждани останалите предпоставки на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е достатъчно за да се приеме, че ответниците владеят процесния имот без основание по смисъла на чл. 108 от ЗС. Ответницата Ц.Г.Д., доколкото черпи права от възмездно придобиване през време на брака й с Д.Ж.Д. и предвид установеното, че съпругът й не е имал право да изкупи земята, също не притежава противопоставимо на ищците основание да държи процесния имот.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено вместо него - постановено друго, с което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен.

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като Р.М.Ж., Е.Ж.С., Д.Ж.Д. и Ц.Г.Д. бъдат осъдени да заплатят в полза на въззивниците сумата 341, 94 лева съдебни разноски за двете инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 95/09.01.2007 год., постановено по гр. д. № 4584/2005 год. по описа на ХІІ-ти състав при Варненски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р.М.Ж., ЕГН **********,***; Е.Ж.С., ЕГН **********,***; Д.Ж.Д., ЕГН **********,*** и Ц.Г.Д., ЕГН **********,*** ДА ПРЕДАДАТ на В.Н.Ж. ЕГН **********,***, ул. "Александър Кръстев" № 12 и Т.Й.Т., ЕГН **********,***, ул. "Александър Кръстев" № 10, на основание чл. 108 от ЗС, ВЛАДЕНИЕТО върху недвижим имот, представляващ реална част с площ от 351 кв. м. от ПИ № 177 по КП на местност "Виница-север", гр. Варна, целият с площ от 800 кв. м., при граници на реалната част: ПИ № 176, ПИ № 174, ПИ № 178 и останалата част от ПИ № 177, защрихована с червени щрихи по скицата на вещото лице Д.П. ***/2005 год. на ВРС, придобити от ищците, както следва: от В.Н.Ж. – по наследствено правоприемство от Парашкева Йовева Кълчиклиева, б. ж. на гр. Варна, поч. на 11.02.1995 г., а от наследодателката й – чрез земеделска реституция с решение № 238/15.07.1994 г. на ПК - Варна, а от Т.Й.Т. – по земеделска реституция с решение № 238/15.07.1994 г. на ПК – Варна;

СКИЦАТА на вещото лице Д.П. ***/2005 год. на ВРС, приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение;

ОСЪЖДА Р.М.Ж., ЕГН **********,***, Е.Ж.С., ЕГН **********,***, Д.Ж.Д., ЕГН **********,*** и Ц.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплатят на В.Н.Ж. ЕГН **********,***, ул. "Александър Кръстев" № 12 и Т.Й.Т., ЕГН **********,***, ул. "Александър Кръстев" № 10 сумата от 341, 94 лева /триста четиридесет и един лева и 94 т./ представляваща сторените съдебни разноски за двете инстанции, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./;

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател:

Членове:1. 2.