Р Е Ш Е Н И Е

№___________

гр. Варна, 10.02.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на девети декември през две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: И.П.

Д.С.-мл.с.

секретаря Е.И. като разгледа докладваното от съдията М.Х. гр.д.№ 303 по описа за 2007г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./.

Образувано е по жалба на Х.М.Х. срещу постановеното на 12.12.2006г. решение на ВРС, ХХХV състав по гр.д.№3346/2006г., с което са уважени предявените от Ш.М.П., Д.Ш.П. и Ш.Ш.М. искове с правно основание чл.30 от ЗН.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че сключената през 1977г. продажба е симулативна по отношение на 1/2ид.ч. от процесния имот, тъй като същият е придобит в полза на въззивника. В условие на евентуалност се твърди, че въззивникът е придобил правото на собственост върху 1/2ид.ч. от процесния недвижим имот и първия етаж от закупената през 1977г. жилищна сграда по давностно владение осъществявано в периода от 1977г. до образуване на настоящото производство, поради което процесното дарение не е породило действие и същото не следва да бъде намалявано по реда на чл.30 от ЗН. Излага се още, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е взел предвид извършените в полза на двама от ищците дарения от наследодателката, които следва да бъдат съобразени при преценка накърнена ли е запачената им част. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С молба от 24.04.2007г. /л.36/ и в проведеното на 26.06.2007г. съдебно заседание въззивникът Х.М.Х. е направил възражение, че е допринесъл за увеличаване стойността на наследственото имущество, вследствие на извършените в процесния имот подобрения, както следва: І. 1/Цялостен ремонт на жилищната сграда, през 1977г. – обособяване на кухня във входното антре за стаите на първия етаж до стълбите, като е прекарана ел. и В и К инсталация и направена мивка; подмяна на мазилката и поставяне на дюшеме на пода; 2/през 1980-1983г., изградена заедно с Ш.М.П. масивна ограда на лицевата част на имота към ул.”Мара Гидик”, подпорна стена с дължина 28,80м., като материалът – бетон е бил предоставен от общината; 3/преустройство, извършено през 1983-1985г., заедно с Ш.П., на стопанската постройка, находяща се северно от къщата, в едноетажна жилищна сграда, залепена до къщата, във вида, в който същата е описана по нот.акт №61/2000г.; ІІ. След 1985г., след сключване на дарението по нот.акт №189/1985г., е извършил подобрения, както следва: 1/пристроена двуетажна жилищна сграда с таванско помещение и маза/ означена на скицата по допуснатата СТЕ като обект №1/ с площ от 25 кв.м на първия етаж и 30 кв.м на втория. Постройката съществува във вида, в който е изградена към 09.04.2003г.; 2/изграждане на гараж, през 1993г., с площ от 45 кв.м, без промяна във вида му към 09.04.2003г.; 3/изграждане на масивна ограда, през 1998г., по цялото протежение на западната част на имота, представляваща бетонна стена с метална ограда над нея. Съществува в същия вид към 09.04.2003г.; 4/изграждане на външни бетонни пътеки, плочник, бетонни подпорни стени и терасиране на двора, в периода от 1986-1990г.; 5/пристроена, през 2003г., към стаите на първия жилищен етаж на основната постройка /означена на скицата на СТЕ като обект №4/ кухня с коридор и преустройство на съществуващия коридор на баня- тоалет и трапезария с площ около 10 кв.м; изба под нея с площ от 10 кв.м; 6/основен ремонт на първи жилищен етаж от съществуващата сграда /означен на скицата на в.л. по допуснатата СТЕ като обект №3/, като тавана е изработен от гипсо – картон и нова мазилка на стените; подмяна на подовите настилки в стаите – в едната е поставен ламинат, а в другата ново дюшеме; 7/ прокарване на парно в цялата лява част на жилищната сграда, ползвана от въззивника и семейството му, през 2004г., и поставяне на ПВЦ дограма . Твърди, че в частта на Ш.П. са извършени преустройства, както следва: 1/през 1983-1985г. съществуващата стопанска постройка е преустроена в жилищна пристройка /означена на скицата към СТЕ като обект №2/; 2/през 1982г. е изграден гараж /обект №7 по СТЕ/ с площ от 26 кв.м; 3/през 1977г. е изградено предверие и кухня на втори жилищен етаж, които са предмет на дарение по нот.акт №61/2000г.; 4/изграждане през 1982г. на навес в двора – стопанска постройка с площ от 12 кв.м; 5/изграждане на една стая, през 1982г., в двора с площ от 9кв.м, представляваща дървена барака; 6/изграждане на магазин, през 2001-2002г., /означен като обект №9 по СТЕ/ със застроена площ от 18 кв.м. Твърди, че със заявление №103, т.ІІ от 2000г. е отстъпил безвъзмездно правото на строеж за магазин с площ от 20 кв.м; 7/пристройка към съществуващия магазин, изградена през 2004г., с площ от 30 кв.м /посочена като обект №10/; 8/изграждане на маза, през 2004г., посочена като обект №53 МС по заключението на СТЕ. Изрично в проведеното на 26.06.2007г. съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си, е заявил, че претенцията му е за това, че е допринесъл за увеличаване стойността на наследственото имущество. Същият е посочил още, че към момента на сключване на дарението по нот.акт №189/1985г. постройката е била преустроена, във вида, в който същата е описана в т.В по нот.акт №61/2000г. и не е променяна към 2003г.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивника, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемите страни Ш.М.П., Д.Ш.П. и Ш.Ш.М. с писмено възражение в срока по чл.201 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Д., оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, съответстващо на събраните по делото доказателства. Твърдят, че приемането на наследството по опис не е предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл.30 от ЗН, както и, че по делото не е налице начало на писмено доказателство, за да са налице основания за допускане до разпит на свидетелите за установяване на твърдяната симулация. Твърдят, че обстоятелствата за придобиване на част от процесния имот по давност са неотносими към предмета на спора, поради което същите правилно не са разгледани от първоинстанционния съд при постановяване на решението. Сочат още, че извършените в тяхна полза дарения са обичайни такива, по смисъла на чл.31 от ЗН и същите не следва да бъдат взети предвид при преценка на обстоятелството дали с процесното дарение е накърнена запазената част на всеки от тях. Претендират съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и остави в сила решението на ВРС.

С молби от 23.04.2007г./л.39/, от 04.05.2007г. /л.55/ и в проведеното на 26.06.2007г. съдебно заседание, въззиваемите, чрез пълномощника си, оспорват твърденията на въззивника за извършените в процесния имот подобрения, както следва: по І. 1/през 1977г. е извършен цялостен ремонт на първия етаж на жилищната сграда от Ш.М.П.; 2/изградена е масивна ограда на имота – от 28,80м на лицевата му част, към ул.»Мара Гидик», и 20м към западната част на имота, изцяло от Ш.М.П., през 1979-1980г.; 3/стопанската постройка /сграда №2/ е преустроена в жилищна през 1980г., изцяло от въззиваемия Ш.П. и представлява описаното в нот.акт №61/2000г. жилище; по ІІ Не оспорват подобрения по т.1, 2, 5, 6 и 7, като твърдят, че същите са извършени в периода 1992г. – 2005г. Твърдят, че подобренията по т.1 и 2 са неотносими към предмета на спора, тъй като са извършени след дарението по нот.акт №189/1985г.; подобренията по т.1, 2 и 5 са извършени без надлежно учредено право на строеж и съгласие на другите съсобственици. Оспорват подобренията по т.3 – оградата е изградена през 1979-1980г. от Ш.М.П., във вида описан в І, т.2; през 1985г. въззивникът е вдигнал описаната бетонна стена до средна височина от 1,50м, като над поставената бетонова стена е изградил ограда от винкел и арматурно желязо; и по т.4 – не е извършвано терасиране на двора в неговата лява част /гледано от към ул.»Мара гидик»/; по ІІІ. - 1/ стопанската постройка /сграда №2/ е преустроена в жилищна през 1980г. от Ш.П. във вида, в който е описана в нот.акт №61/2000г.; 2/гаражът с площ от 26кв.м /сграда №7/ е построен през 1981г. и представлява временна постройка; т.3/ вторият жилищен етаж /сграда№3/ е преустроен през 1977г. от Ш.П. във вида, в който същия е описан в нот.акт №61/2000г.; т.4/ и т.5/ навесът и стаята са построени през 1983г. от Ш.П. във вида, в който същия е описан в нот.акт №61/2000г.; по т.6 и т.7 – построените в имота магазин с площ от 20 кв.м и складова база към него с площ от 20 кв.м са собственост на Д.Ш.П. и Николай Веселинов Пешев, в режим на СИО, изградени въз основа на отстъпено право на строеж по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ. Не оспорват твърдяното в т.8. Твърдят, че след извършване на дарението по нот.акт №189/1985г. страните са извършили разпределение на ползването на процесния имот, както следва: Х.Х. – първи етаж на жилищната сграда, заедно с ½ ид.ч. от избата и външен тоалет, а Шишман М. Асенов и Адрияна Найденова Асенова – втори етаж на жилищната сграда и стопанска постройка, заедно с ½ ид.ч. от изба и външен тоалет, които по-късно са дарили на децата си Д.Ш.П. и Ш.Ш.М..

В съдебно заседание и с писмено становище въззивника, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. По същество молят съда да отхвърли жалбата, остави в сила обжалваното решение и им присъди направените по делото разноски.

Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

Производството е с правно основание чл.30 от ЗН.

Образувано е по искова молба от Ш.М.П., Д.Ш.П. и Ш.Ш.М. срещу Х.М.Х., за намаляване на извършеното с нот.акт №189/1985г. от Адрияна Найденова Асенова, поч. на 09.04.2003г. в полза на Х.Х. дарение на ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.”Мара Гидик” №4 и жилищна сграда на два етажа, ведно с построените стопанска постройка и външен тоалет, и за възстановяване на запазената им част от наследството на Адрияна Найденова Асенова.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници на Адрияна Найденова Асенова, поч. на 09.04.2003г. Излага се, че с обективирано в нот.акт №189/1985г. дарение на процесния имот се накърнява запазената част на ищите от наследството на Адрияна Асенова.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск. По същество на спора молят същия да бъде уважен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че със Ш.П. са братя и при придобиване на процесния имот през 1977г. ищецът е действал като подставено лице на ответника, за когото е придобил ½ ид.ч. от процесния имот. Твърди, че причината, да не участва при сключване на сделката е, че към посочения момент е действал ЗСГ /отм./, изискващ придобиващия правото на собственост, да бъде жител на населеното място, в което същият се намира. В условие на евентуалност твърди, че е придобил по давност целия първи жилщен етаж на сградата, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, избата, стопанската постройка и външния тоалет, въз основа на владение упражнявано в периода от 1977г. до завеждане на исковата молба. По същество моли съда да отхвърли иска и му пирсъди разноските по делото.

Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба от 23.03.1977г., по реда на ЗСГ, /л.32/, обективиран в нот.акт №143, т.ІІ, н.д.№688/1977г. Шишман М. Асенов е придобил правото на собственост въху недвижим имот – масивна жилищна сграда на два етажа – първи жилищен етаж състоящ се от две стаи, салон и втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи и тераса, изба, стопанска постройка, външен тоалет, ведно с дворно място от 855 кв.м, представляващо парцел ХІV-1310 в кв.89 по плана на кв. Аспарухово, ул. “Мара Гидик” №4.

Сделката е сключена по реда на ЗСГ и въз основа на решение на ИК на ГНС гр. Варна, взето с протокол №2/16.02.2007г. и докладна записка от месец февруари 1977г., заверени копия от които са приложени на л.190-л.198 от настоящото дело.

От представените пред ВРС скици на процесния имот от 05.06.2006г. /л.39/ и от 11.07.2005г. /л.69/ се установява, че към настоящия момент парцел ХІV-1310 съставлява ПИ №1145 с площ от 855кв.м и граници: ПИ 1143, ПИ 1144 и ул.»Мара Гидик».

Видно е от представените по делото удостоверение за идентичност на лице с различни именаот 06.08.1998г., изд. от Кметство с. Бенковски, че имената Ш.М.П. и Шишман М. Асенов са имена на едно и също лице.

Не се спори между страните по делото и съдът приема за установено обстоятелството, че обективираната в нот.акт №143/1977г. покупко-продажба е сключена по време на брака на Ш.М.П. и Адрияна Асенова. Същото се установява и от представеното пред ВРС заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак от 14.02.2002г., съобразно което Х.М.Х. и Афизе Мустафова Ахмедова са сключили брак на 29.12.1973г.

Не се спори между страните по делото и с протоколно определение от 22.11.2006г., на основание чл.109, ал.4 от ГПК /отм./, е прието за безспорно установено обстоятелстелството, че към 1977г. ответникът Х.М.Х. ***. Посоченото обстоятелство се установява и от представеното пред настоящата инстанция заверено копие на удостоверение №9/20.10.2006г., изд. от НС «Полиция», при ОДП – Варна, като в същото е посочено, че Шишман М. Асенов има адресна регистрация за гр. Варна, ул. «Мара Гидик» №4 от 28.02.1985г. /л.12/.

От представеното по делото заверено копие на удостоверение за наследници от 07.04.2006г. на Адрияна Найденова Асенова се установява, че същата е починала на 09.04.2003г. и е оставила за наследници по закон лицата: Ш.М.П. /съпруг/, Д.Ш.П. /дъщеря/ и Ш.Ш.М. /син/.

Не се спори между страните по делото и от представеното на л.130 от настоящото дело служебни бележки от 15.10.3003г. и от 11.04.2000г. се установява, че Ш.М.П. /Шишман М. Асенов/ е собственик на товарен фургон, марка «Ифа», модел В 50 Л, рама 6800117, двигател 0399М0178, рег. №В3050Ч и лек автомобил, марка «ВАЗ», модел 2101, рама 0233799, двигател 233876, рег.№ВЛ3628, придобити на 15.07.1999г. и на 28.03.1985г., по време на брака му с Адрияна Асенова, които към настоящия момент са спрени от движение.

От заключението по допуснатата пред настоящата инстанция съдебно – оценителна експертиза, заключението по която е прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, се установява, че стойността на описаните товарен и лек автомобил към 09.04.2003г. е както следва: товарен автомобил, марка «Ифа» В 50 Л» - 1090лв. и лек автомобил марка «ВАЗ 2101» - 155лв.

Съобразно приложеното на л.123 от делото удостоверение от 02.10.2007г., изд. от Община Варна, Район «Аспарухово» Адрияна Найденова Асенова /Афизе Назифова Мустафова/, поч. на 09.04.2003г. е била в родствени връзки с Назмия Алиева Мустафова – майка и Найден Йорданов М. – баща.

Видно е от представеното пред настоящата инстанция заверено копие на удостоверение № ПО-06-241/05.02.2008г., изд. От ОСЗГ – Вълчи Дол, че в същата няма подадени заявления за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори на наследниците на Назмия Алиева Мустафова и Найден Йорданов Михалев, поради което съдът намира, че към момента на смъртта си /09.04.2003г./ Адрияна Найденова Асенова не е притежавала земеделски имоти и гори.

С дарение, извършено с нот.акт №189, т.ХІ, н.д.№4017/1985г. /л.66/ Шишман М. Асенов, със съгласието на съпругата си Адрияна Найденова Асенова е дарил на брат си Калин М. Черкезов ½ ид.ч. от недвижим имот – дворно място, цялото с площ от 855кв.м, находящо се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул.»Мара Гидик» №4, съставляващо дворище №1310 в кв.89 по плана на 28-ми подрайон на кв. Аспарухово, гр. Варна, заедно с ½ ид.ч. от жилищната сграда на два етажа, от които първият етаж се състои от две стаи и салон, вторият етаж се състои от: две стаи и тераса, както и ½ ид.ч. от изба, стопанска постройка и външен тоалет.

От приложеното по делото заверено копие на решение на кмета на Община Варна №231/28.11.2001г. се установява, че със същото е допуснато възстановяване на имената от Калин М.М. на Х.М.Х..

Не е спорно между страните по делото /с оглед направените от същите изявления в молби на л.36-37; л.55-59 и в проведеното на 26.06.2007г. съдебно заседание/, че стопанската постройка, предмет на дарението по нот.акт №189/95г. към момента на сключването му е била във вида, в който същата е описана в нот.акт №61/2000г., а именно: пристройка към първия етаж на двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м, състояща се от: антре, хол, кухня и баня-тоалет, при граници: първи етаж на сградата и двор от три страни.

С дарение, обективирано в нот.акт №61, т.І, н.д.№671/2000г. /л.38 от г.д.№3346/2006г. на ВРС/ Ш.М.П. и Адрияна Найденова Асенова са дарили на децата си, ищци по делото, Д.Ш.П. и Ш.Ш.М. по ¼ ид.ч. от собствената на дарителите ½ ид.ч. от дворно място с площ от 855кв.м, съставляващо ПИ 1310, идентичен с парцел ХІV-1310 по стария план, в кв.80 по плана на 28-ми микрорайон на кв. Аспарухово, гр. Варна, при граници: имот №1309, ул.»Мара Гидик» и задънена улица, заедно с по ½ ид.ч. от построения в това дворно място гараж със застроена площ от 26кв.м, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части и от првото на строеж, при граници: улица, двор, двор и навес. Със същия в полза на Ш.М. е дарен втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, със застроена площ от 40 кв.м, сътоящ се от предверие, кухня, две спални и един балкон; с външна тоалетна в двора, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с навес в двора – стопанска постройка с полезна площ от 12 кв.м, а в полза на Д.Ш.П. е дарено жилище – пристройка към първи етаж на двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м, състоящо се от: антре, хол, кухня и баня-тоалет; ведно с приспадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на пристрояване; ведно с една стая в двора, със застроена площ от 9 кв.м.

Не се спори между страните по делото и съдът приема за установено обстоятелството, че към настоящия момент имотите дарени на Д.Ш.П. и Ш.Ш.М. са във вида, в който са били към момента на дарението, като в същите не са извършвани подобрения.

От заключението по допуснатата пред настоящата инстанция съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, и от обясненията на в.л. Красимира Божкова, дадени в проведеното на 24.04.2007г. съдебно заседание, се установява, че в процесния имот има следните изградени сгради: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м /№1/; едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м /№2/; двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м /№3/; двуетажна пристройка с площ от 11 кв.м /№4/; едноетажна стопанска постройка – сутерен с площ от 13 кв.м /№5/; масивна стопанска сграда с площ от 47 кв.м /№6/; паянтова стопанска сграда – гараж с площ от 26 кв.м /№7/; паянтова жилищна постройка /дървена барака/ със жилищна част от 9 кв.м, общо 12 кв.м /№8/; навес и тоалет с площ от 12 кв.м; полумасивна стопанска сграда – магазин с площ от 17 кв.м /№9/ и плумасивна стопанска сграда – магазин с площ от 25 кв.м /№10/. Вещото лице посочва още, че сграда №3 е функционално свързана със сграда №4; сграда №2 има отделен вход и не е свързана със сграда №3; навесът и тоалетната граничат със сграда №8, отбелязани са с кафяв цвят и са означени графично със знака “КЛ”; за сграда №4 няма външен вход; сграда №1 има самостоятелен вход. От заключението се установява още, че сградите предмет на нот.акт №189/1995г. са: двуетажна масивна сграда, която е идентична на част от сграда №3 и паянтова сграда, разположена на мястото на сграда №2, оцветени в жълт цвят на приложената към заключението скица; сградите предмет на нот.акт №61/2000г. са: гараж с площ от 26 кв.м – сграда №7, втори жилищен етаж от сграда с площ от 40 кв.м, идентичен с втори етаж от сграда №3 с външен тоалет и 12 кв.м навес, идентични на сградата “КЛ”, до сграда №8 и пристройка към първи етаж на жилищната сграда, идентична на сграда №2 и стая в двора със застроена площ от 9кв.м, идентични на сграда №8 /лятна кухня/. Сградите, предмет на нот.акт №61/2000г. са части от сграда №2 и №3, оцветени в жълто и сгради №7, №8 и “КЛ”, оцветени в червено на приложената към заключението скица.

От заключението по допуснатата пред настоящата инстанция съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, както и от обясненията на вещото лице К.Г., дадени в проведеното на 09.12.2008г. съдебно заседание, се установява, че: 1/ стойността на недвижимия имот, предмет на нот.акт №189/1985г. към 09.04.2003г., в състоянието в което същият е бил към 21.10.1985г., като пристройката, предмет на същия е била с каменни стени, цигли, отвор за прозорец, но без прозорец, без врата и външен тоалет е 85 350лв., от които 60 250лв. е стойността на сградите и 25 100лв. е стойността на дворното място; 2/ стойността на недвижимия имот, предмет на нот.акт №189/1985г. към 09.04.2003г., в състоянието в което същият е бил към 21.10.1985г., като пристройката, предмет на същия е била във вида, в който същата е описана в нот.акт №61/2000г., а именно: пристройка към първия етаж на двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м, състояща се от: антре, хол, кухня и баня-тоалет, при граници: първи етаж на сградата и двор от три страни, е в размер на 96 620лв., от които 71 520лв. стойност на сградите и 25 100лв. стойност на земята; 3/стойността на имота, предмет на нот.акт №61/2000г., към 09.04.2003г. в състоянието, в което имотите са били към 08.03.2000г., а именно: така, както са описани в нот.акт №61/2000г. е в размер на 104 420лв., от които 79320лв. стойност на сградите и 25 100лв. стойност на земята. От заключението се установява още, че стойността на процесния недвижим имот – дворно място и намиращите се в него постройки към 09.04.2003г. е била в бощ размер на 152 960лв., представляващи, както следва: земя - 25 100лв.; сграда №1 – двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м – 35 100лв.; сграда №2 – едноетажна сграда със застроена площ от 35 кв.м – 16 100лв.; сграда №3 – двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м – 52 650лв.; сграда №6 – масивна стопанска сграда със застроена площ от 47 кв.м – 15 510лв.; сграда №7 – паянтова стопанска сграда – гараж с площ от 26 кв.м – 7 800лв.; навес и тоалет с площ от 12кв.м – 700лв.

От заключението по допуснатата пред настоящата инстанция съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява каква е стойността на извършените в процесния имот подобрения; с каква сума същите увеличават стойността на имота към 09.04.2003г. в състоянието, в което са се намирали към 09.04.2003г., както и каква е стойността на всяко едно от подобренията към настоящия момент. От заключението се установява още, че има учредено право на строеж за изграждане на двуетажна жилищна сграда с площ от 20 кв.м, на място с площ от 30 кв.м; разрешение за строеж на 18 кв.м, а на място са изградени гараж и стопанска постройка с площ от 47 кв.м; отстъпено право на строеж за магазин и пристройка с площ от 20 кв.м, на място изградени с площ от 17 кв.м – магазин и 25 кв.м – пристройка. Вещото лице посочва, че за останалите сгради не са представени строителни книжа.

От показанията на разпитаните пред ВРС свидетели Сава Йовчев Савов и Фикри М.Х., на ищците, и Марийка И. Колева и Ариф М.Х., на ответника, които съдът кредитира като безпротиворечиви, се установява, че от 1977г., когато Ш. е закупил имота двамата братя – Ш. и Х. са си разпределили ползването на имота и живеят в него двамата, като Ш. и семейството му са ползвали втория етаж на сградата, а Х. и семейството му ползвали първия етаж на сградата, като всеки от тях строил и ползвал неговата част. Свидетелите посочват, че не знаят двамата братя да са имали спорове за собствеността на имота.

От показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели Фикри М.Х. и Иван Атанасов Демиров, на ищцовата страна, и Лилка Савова Ангелова и Ариф М.Х., на ответника, се установява, че от закупуване на имота, през 1977г. в процесния имот, след извършване на ремонт на къщата, в него живеят двамата братя Ш. и Х., като Х. е ползвал първия етаж, а Ш. втория. Свидетелите посочват, че имотът е бил купен от Ш., но двамата братя са си разпределили ползването му. Установява се още, че след 1985г. всеки от тях е започнал да строи в своята половина. Свидетелите Ангелова и Х. посочват, че къщата е била закупена от двамата брата и средствата са били събрани общо, но е на името на Ш., защото Х. ***.

По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че приемането на наследството по опис не е предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл.30 от ЗН, а представлява доказателство за размера на наследството / в този смисъл са и решения №44-64г., І г.о.; №20-65г., І г.о. и №265-66г., І г.о на ВС/, поради което не са налице пречки за разглеждане на предявените в производството искове.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че към момента на смъртта си наследодателката Адрияна Найденова Асенова е оставила за наследници по закон - съпруг и две деца, поради което разполагаемата част от наследството следва да се определи по реда на чл.29, ал.3 от ЗН в размер на 1/4, а запазената част на всеки един от наследниците също в размер на 1/4 от наследството.

Съдът счита, че преди да разгледа основателността на претенциите по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазените части на ищците Ш.М.П. /съпруг/, Д.Ш.П. /дъщеря/ и Ш.Ш.М. /син/, следва да се произнесе по направеното от ответника възражение за симулация на обективираната в нот.акт №143/1977г. покупко – продажба като привидна за ½ ид.ч. от придобития имот, прикриваща извършена покупко-продажба в полза на Х.М.Х.:

С оглед разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на Х.Х. е по пътя на главното и пълно доказване, да установи наличието на релевантните за възражението факти, а именно, че покупко-продажбата прикрива договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от имота в полза на Х.Х..

В настоящия случай, въпреки дадената на ответника възможност, по делото не са събрани доказателства за установяване наличието на симулация и придобиване на ½ ид.ч. от имота в полза на Х.Х.. Независимо от горното съдът намира направеното възражение за неоснователно и предвид обстоятелството, че сделката по нот.акт №143/1977г. е сключена по реда на ЗСГ /отм./ чрез съответния ОбНС по местонахождение на процесния имот. В този случай симулацията е мислима единствено в хипотезата на чл.15 от ЗСГ /отм./, която не е налице в настоящото производство.

Предвид изложеното съдът счита, че с обективираната в нот.акт №143/1977г. покупко-продажба наследодателката Адрияна Найденова Асенова е придобила описания в акта недвижим имот в условията на съпружеска имуществена общност с ищеца Ш.М.П., като към 1985г. същите са били собственици на двуетажната жилищна сграда /№3/, едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м /№2/, гараж с площ от 26 кв.м /№7/, паянтова жилищна постройка /№8/ и навес с тоалет в двора с площ от 12 кв.м /означен от вещото лице като „КЛ”/.

Съдът намира за неоснователни и направените от двете страни в производството възражения за придобиване по давност на реални части от процесната двуетажна жилищна сграда /№3/, а именно наследодателката Адрияна Асенова и съпруга й Ш. Пазван на втория етаж, а ответника Х.Х. на първия етаж, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че същите са си разпределили ползването на имота, но не се установи всеки един от тях да го е владял като свой с намерение за своене, което е достигнало до другите съсобственици. Още повече, че от представените по делото доказателства за учредено право на строеж се установява, че страните са декларилари, че са съсобственици на имота и в качеството си на такива са учредили правото на строеж, по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че за част от намиращите се в процесния имот сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м /№1/, масивна стопанска сграда с площ от 47 кв.м /№6/, полумасивна стопанска сграда – магазин с площ от 17 кв.м /№9/ и плумасивна стопанска сграда – магазин с площ от 25 кв.м /№10/ е учредено право на строеж на Калин М. Черкезов /Х.М.Х./ и Д.Ш.П.. Предвид изложеното съдът намира, че същите не са били собственост на наследодателката Адрияна Найденова Асенова и не следва да бъдат взети предвид при съставяне на наследствената маса, независимо, че е налице излизане извън площта, за която е било учредено правото на строеж, по следните съображения: Обемът на правото на строеж, определя и обема на правото на собственост върху изградената на чужда земя постройка, като суперфициарната собственост, след осъществяване на правото, ще обхване обекта предвиден в договора, който е изграден съобразно плана. Правото на собственост върху него се придобива с факта на изграждането му, без да е необходим последващ акт, извън учреденото право на строеж. В случаите, когато суперфициарят е построил повече от предвиденото, макар и със строително разрешение, правото на собственост върху строежа, който е извършен извън рамките на учреденото право на строеж, се придобива по приращение от собственика на земята, но само в случаите, когато надстроеното представлява самостоятелен обект на правото на собственост. В посочения смисъл са и решение №57-60, III г.о. и решение №445-64, I г.о. на ВС. Предвид изложеното и доколкото промяната в застроената площ на процесните сгради се дължи на увеличаване на площта им, а не на създаване на нови самостоятелни обекти на правото на собственост, съдът намира, че при изграждането им не е налице отклонение от учреденото право на строеж и същите са собственост на лицата, на които е учредено правото.

Не се спори между страните по делото /съобразно изявленията на всяка от тях в молбите на л.36-37 и на л.55-59/ и съдът приема за установени и обстоятелствата, че двуетажна пристройка с площ от 11 кв.м / №4/ и едноетажна стопанска постройка – сутерен с площ от 13 кв.м /№5/ са построени от Х.М.Х. след смъртта на наследодателката Адрияна Найденова Асенова, съответно през 2003 и 2004г., поради което същите не следва да бъдат взети предвид при определяне имуществото в масата по чл.31 от ЗН.

За да се образува наследствената маса съобразно разпоредбата на чл.31 ЗН е необходимо на първо място да се уточни имуществото, притежавано от наследодателката Адрияна Асенова към момента на смъртта й. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че към смъртта си - 09.04.2003г. наследодателката Адрияна Асенова е притежавала, в режим на съпружеска имуществена общност с Ш.М.П. товарен фургон, марка «Ифа», на стойност 1090лв. и лек автомобил, марка «ВАЗ», на стойност 155лв. Съдът намира, че със смъртта на Адрияна Асенова съпружеската имуществена общност е прекратена като съобразно чл.27 от СК същата е била собственик на 1/2 ид. част от описаните автомобили, поради което в наследствената маса следва да бъде включена 1/2 от стойността им към момента на откриване на наследството на Адрияна Асенова, а именно 545лв. + 77,50лв., в общ размер на 622,50лв.

От друга страна с извършените дарения с нот.акт №189/1985г. и нот.акт №61/2000г. наследодателката Адрияна Асенова, заедно със съпруга си Ш.П. са прехвърлили правото на собственост върху дворното място и притежаваните от тях сгради, както следва: едноетажна жилищна сграда с площ от 35 кв.м /№2/, гараж /№7/, паянтова жилищна постройка /№8/, навес и тоалет в двора /«КЛ»/, както и ½ ид.ч. от цялата двуетажна жилищна сграда /№3/ с дарението от 1985г. и ½ ид.ч. от втория жилищен етаж на същата с дарението от 2000г., като са останали собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, единствено на ½ ид.ч. от първия етаж на сградата. Предвид изложеното съдът намира, че в наследствената маса следва да бъде включена ¼ от стойността на притежаваната в СИО ид.ч. от етажа, доколкото със смъртта на Адрияна Асенова общността е прекратена и същата е била собственик на ½ ид.ч. от нея, на стойност 6581,25лв.

Задължения на наследодателката не се установяват в настоящото производство.

За да направи преценка дали е налице увеличаване на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН съдът следва да се произнесе по направеното от Х.М.Х. възражение:

За да бъде основателно същото е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: лицето предентидащо увеличението да има качеството наследник; да е налице увеличение на наследството към момента на откриването му; увеличението да е станало приживе на наследодателя и наследникът да не е възнаграден по друг начин.

Доколкото от доказателствата по делото се установява, че Х.Х. няма качеството «наследник» на Адрияна Асенова, нито по закон, нито по завещание, претенцията се явява неоснователна само на това основание, без да е необходимо изследване наличието на останалите посочени по-горе предпоставки. Същата, с оглед твърденията на страната, следва да се квалифицира като такава с правно основание чл.59 от ЗЗД и следва да бъде предявена във втора фаза на делбата или в отделно производство.

Предвид изложеното съдът намира, че при съставяне на масата не се установява увеличение на наследството, което да бъде взето предвид.

Към наследствената маса следва да бъде прибавена и стойността на извършените от наследодателката дарения, на осн. чл.31, изр.2 от ЗН, както следва: по нот.акт №189/1985г. към 09.04.2003г., в състоянието в което същият е бил към 21.10.1985г., като пристройката, предмет на същия е била във вида, в който същата е описана в нот.акт №61/2000г., а именно: пристройка към първия етаж на двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м, състояща се от: антре, хол, кухня и баня-тоалет, при граници: първи етаж на сградата и двор от три страни, на стойност 46 925лв. При определяне на същата съдът съобрази обстоятелството, че предмет на дарението са ½ ид.ч. от дворното място, двуетажната жилищна сграда и описаната стопанска постройка. За имотите, предмет на нот.акт №61/2000г., към 09.04.2003г. в състоянието, в което същите са били към 08.03.2000г., а именно: така, както са описани в нот.акт №61/2000г. е в размер на 44332,5лв., като при определянето й съдът съобрази обстоятелството, че дарението обхваща ½ ид.ч. от дворното място, целия гараж с площ от 26 кв.м, / сграда №7/, целия навес и тоалет /«КЛ»/, цялата стая в двора с площ от 9кв.м, /№8/, както и ½ ид.ч. от пристройка към първия етаж на двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м, състояща се от: антре, хол, кухня и баня-тоалет, при граници: първи етаж на сградата и двор от три страни, и ½ ид.ч. от втория жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, тъй като с предходното дарение по нот.акт №189/1985г. наследодателката е прехвърлила на Х.Х. по ½ ид.ч. от двуетажната жилищна сграда и описаната пристройка. По отделно стойността на обективираните в нот.акт №61/2000г. дарения е както следва: от 24037,5лв. за Ш.Ш.М., обхващащо ¼ ид.ч. от дворното място, ½ ид.ч. от гаража и втория ет. на жилищната сграда, както и целия навес и тоалет в двора и от 20295лв. за Д.Ш.П., обхващащо ¼ ид.ч. от дворното място, ½ ид.ч. от гаража и жилищната пристройка към първия етаж на сградата и цялата стая в дворното място.

Доколкото даренията са били извършени по време на брака на наследодателката Адрияна Асенова и Ш.П., същите следва да бъдат включени в наследствената маса до размер на 1/2ид.ч., а именно 23477,5лв. по нот.акт №189/1985г. и 22 166,25 лв. по нот.акт №61/2000г.

Воден от горното съдът намира, че масата по чл.31 от ЗН е на обща стойност 52847,50лв., представляваща сбора от стойността на включените в нея имоти, описани по-горе /6581,25лв. + 545лв. + 77,5лв. + 23477,5лв. + 22166,25лв./. Предвид изложеното съдът намира, че размерът на разполагаемата част на наследодателката Адрияна Найденова е ¼ от 52847,50лв. или 13211,88лв., а ЗАПАЗЕНИТЕ ЧАСТИ на Ш.П., Д.П. и Ш.М. също са в размер на 1/4 от 39635,63лв. или 9908,91лв. Дарението, извършено с нот.акт №189/1985г. на стойност 23477,50лв. надвишава разполагаемата част на наследодателката Адрияна Асенова с 10265,62лв. или с толкова е накърнена запазената част общо за всички наследници, а даренията по нот.акт №61/2000г. надвишават разполагаемата част на наследодателката с 8594,37лв. или с толкова е накърнена запазената част общо за всички наследници.

С оглед на изложеното съдът намира, че имуществото, което се е намирало в патримониума на наследодателката Адрияна Асенова към момента на смъртта й, или чистия актив на наследството, е в размер на 7203,75лв. /представляващ разликата между наследствената маса в размер на 52847,50лв. и стойността на извършените дарения в размер на 23477,5лв. по нот акт №189/1985г. и 22166,25лв. по нот.акт №61/2000г./. От същата всеки един от наследниците на Адрияна Асенова е получил по 1/3 в размер на 2 401,25лв., на основание чл.5 и чл.9 от ЗН.

При съпоставяне на изчислената запазена част от наследството на Адрияна Найденова за Д.Ш.П., след приспадане на извършеното в нейна полза дарение, на стойност от 10147,50лв., и действително полученото от същата в резултат на настъпилото универсално правоприемство от имуществото на Адрияна Найденова /2 401,25лв./, съдът констатира, че запазената част на Д.Ш.П. не е накърнена, тъй като същата е получила от наследството цялата си запазена част /9908,91лв. – 10147,50лв. – 2401,25лв./.

При съпоставяне на изчислената запазена част от наследството на Адрияна Найденова за Ш.Ш.М., след приспадане на извършеното в негова полза дарение, на стойност от 12018,75лв., и действително полученото от същия в резултат на настъпилото универсално правоприемство от имуществото на Адрияна Найденова /2401,25лв./, съдът констатира, че запазената част на Ш.Ш.М. не е накърнена, тъй като същият е получил от наследството цялата си запазена част /9908,91лв. – 12018,75лв. – 2401,25лв./.

При съпоставяне на изчислената по-горе запазена част от наследството на Адрияна Асенова за съпруга Ш.П. /9908,91лв./ и след приспадане на действително полученото от същия в резултат на настъпилото универсално правоприемство от имуществото на Адрияна Асенова /2401,25лв./, съдът констатира, че запазената част на Ш.М.П. е накърнена с част равностойна на 7507,66лв. /9908,91лв. – 2 401,25лв./.

Съдът намира, че разпоредбата на чл.33 от ЗН не дава възможност на наследниците по закон на едно лице за избор от кое от извършените от наследодателя дарения да искат възстановяване на запазените си части, като е определена изрична поредност от последното към първото. С оглед на горното и като взе предвид, че от събраните по делото доказателства се установява, че наследодателката Адрияна Асенова е извършила три дарения – едно по нот.акт №189/1985г., предмет на предявените искове, и две дарения по нот.акт №61/2000г., в полза на двете си деца, ищци по делото, и обстоятелството, че съпругът Ш.П. може да възстанови запазената си част от последните две дарения, съдът намира, че същият не може да претендира възстановяването й от първото дарение на наследодателката. Предвид изложеното съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.30 от ЗН е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед на горното съдът намира, че предявените от Ш.Ш.М., Д.Ш.П. и Ш.М.П., срещу Х.М.Х. искове с правно основание чл.30 от ЗН са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Поради не съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.30 от ЗН да бъдат отхвърлени.

На основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ и направеното искане въззиваемите Ш.Ш.М., Д.Ш.П. и Ш.М.П. следва да бъдат осъдени да заплатят на Х.М.Х. сума в размер на 734,50лв., представляваща направените пред двете инстанции съдебно – деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановеното на 12.12.2006г. решение на ВРС, ХХХV състав по гр.д.№3346/2006г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш.Ш.М., ЕГН ********** ***»Мара Гидик» №4, Ш.М.П., ЕГН ********** ***»Мара Гидик» №4, и Д.Ш.П., ЕГН ********** ***»Мара Гидик» №4, срещу Х.М.Х., ЕГН ********** ***»Мара Гидик» №4, искове за намаляване на дарственото разпореждане обективирано в нот.акт №189, т.ХI, н.д.№4017/1985г. на ВН, извършено от Адрияна Найденова Асенова, ЕГН **********,***, поч. на 09.04.2003г., в полза на Х.М.Х., ЕГН ********** на ¼ ид.ч. от недвижим имот, представляващ масивна сграда на два етажа, от които първият се състои от две стаи и салон, а втория от две стаи и тераса, изба, стопанска постройка, външен тоалет, заедно с дворното място от 855 кв.м, представляващо поземлен имот №1145 по плана на 28 микрорайон на гр. Варна, ул.»Мара Гидик» №4, и възстановяване на запазената му част от наследството на Адрияна Найденова Асенова, ЕГН **********,***, поч. на 09.04.2003г., с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.

ОСЪЖДА Ш.Ш.М., ЕГН ********** ***»Мара Гидик» №4, Ш.М.П., ЕГН ********** ***»Мара Гидик» №4, и Д.Ш.П., ЕГН ********** ***»Мара Гидик» №4, да заплатят на Х.М.Х., ЕГН ********** ***»Мара Гидик» №4, сума в размер на 734,50лв., представляваща направените пред двете инстанции съдебно – деловодни разноски, на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: